№ 4997
гр. Варна, 14.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100502076 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Аксаково, обл.Варна, с административен
адрес: гр.Аксаково, ул.“Г.Петлешев“ №58б, представлявана от Кмета Атанас Стоилов,
действаща чрез юрисконсулт Весела Юнакова, против Решение №2709 от 15.07.2024г.
постановено по гр.д.№10769/2023г. на Районен Съд-Варна, с което е уважен предявеният от
“ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от Иво Ивов Груев и Пламен
Ангелов Шинов, действащи чрез адв.Я. Я., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Радко
Димитриев“ №59А, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, като е осъден
жалбоподателя, да заплати сумата от 192лв., представляваща застрахователно обезщетение,
изплатено от ищеца на 01.03.2023г. на М. М. М. по имуществена застраховка “Каско
стандарт“, обективирана в Застрахователна полица №********** валидна от 16.03.2022г. до
15.03.2023г. и заведена в застрахователното дружество Щета №************ за нанесени
материални щети на лек автомобил марка и модел “Ф. Т.“, с рег.№В **** СА, в резултат от
настъпило ПТП на 20.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска-21.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Поддържа се, че неправилно съдът е приел за установени елементите на
фактическия състав по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 и чл.45, ал.1 от ЗЗД. Поддържа
се още, че възприетата от съда фактическа установеност се базира единствено на
предположения. Оспорва се механизма на ПТП и причинно-следствената връзка с вредите,
причинени на застрахования автомобил, а именно че е доказан факта на попадане на
1
процесният автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което, е
получил материални вреди. Твърди се, че в случая предвид невъзможността, след
настъпване на инцидента, процесното МПС да продължи придвижването си на собствен ход,
пътнотранспортното произшествие задължително е трябвало да се установи от
компетентните органи на КАТ по аргумент от чл.125, т.8 от ЗДв.П. Също така
задължителното посещаване на мястото на ПТП от органите на МВР е предвидено и с
разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 от Наредба №1з-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд,
поради което при настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, е следвало да
бъде съставен протокол за ПТП с материални щети от службите за контрол на Министерство
на вътрешните работи. Твърди се, че липсата на съставен протокол за ПТП-официален
документ изготвен от компетентните органи, прави невъзможно доказването, не само на
действителното настъпване на ПТП и неговият механизъм, но и на обстоятелството, че
автомобилът се е движел със съобразената за пътния участък скорост по смисъла на чл.20,
ал.2 от Закона за движение по пътищата. Сочи се, че липсата на протокол за ПТП, води не
само до нарушение на чл.2, ал.2 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009г., но и до невъзможност
да се извърши тест на водача за наличието на алкохол или упойващи вещества, при
наличието на които биха настъпили различни правни последици. Сочи се, че констатациите
за настъпило ПТП и мястото на инцидента, като и всички твърдения на ищеца, се базират
единствено на заинтересованите сведения, дадени от М. М. М., имащ пряк интерес от
полученото застрахователно обезщетение и декларираните обстоятелства от З. С. П., която
се намира в съпружески отношения с водача на процесния автомобил. Оспорват се
обстоятелствата касаещи начина на доказване на щетите по автомобила. Сочи се, че
представения по делото снимков материал, е от дата 21.02.2023г., а в исковата молба и в
представената декларация от водача на МПС за настъпване на застрахователно събитие, за
дата на настъпване на ПТП е посочена 20.02.2023г., което свидетелства за това, че огледът не
е извършен на място. Твърди се, че това създава несигурност, дали снимките са направени
на мястото на настъпилото ПТП или на друго място, както и дали не са направени в друга
връзка, т.е. възниква основателно съмнение, че ПТП не е настъпило на път стопанисван от
общината на посочените исковата молба място и дата, и при преминаване през посоченото
препятствие. Още повече, че по сведения на отговорните служители от общината, към датата
на настъпване на ПТП, процесният участък от пътя е бил в изправност. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и да се постанови друго такова от въззивният съд, с което да се
отхвърли изцяло искова претенция.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателя за неправилност на атакуваният съдебен акт и за недоказаност на
претенцията, като се поддържа, че в съвкупност събраният по делото доказателствен
материал установява, че виновното бездействие на служители на ответника, е довело да
настъпване на вредоносния резултат. Оспорват се като неоснователни доводите на
2
въззивника, че процесното ПТП задължително е трябвало да се установи от компетентните
органи на КАТ, които е следвало да бъдат уведомени и да посетят мястото на настъпването
му. Сочи се, че процесната повредата не попада в хипотезата на чл.101, ал.2 и ал.3 от ЗДвП, а
е била отстранима, съответно процедура по чл.125, т.8 от ЗДвП е неприложима. На следващо
място се сочи, че подписаните частните свидетелстващи документи, каквито са
декларацията за настъпване на застрахователно събитие и заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение, имат формална доказателствена сила и съдът е свободен да
прецени съответните факти по вътрешно убеждение и чрез съпоставката му с останалите
материали по делото, без да е обвързан с обективираното в тях. Поддържа се, че процесните
частни свидетелстващи документи са удостоверили факти и обстоятелства, които са
установени и потвърдени в хода на съдебното производство, с други доказателства-САТЕ,
разпит на свидетел и всички други приложени материали по делото. Оспорват се доводите
на жалбоподателя свързани с възможното движение на водача на увреденото моторното
превозно средство с несъобразена или неразрешена скорост за пътния участък, като се
поддържа, че тежестта за доказване на това е на Община Аксаково, която не е съумяла да го
стори. Изложени са подробни съображения, че в случая не е налице съпричиняване на
вредоносният резултат, като се сочи относима съдебна практика. Оспорват се възраженията
на жалбоподателя, касаещи неустановеност на мястото на настъпване и на механизмът на
ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и констатираните
увреждания на автомобила, също така и относно размера /стойността/ на вредата. Поддържа
се, че се посочените обстоятелства са категорично установени в хода на
първоинстанционното производство, като е изложен подробен анализ на събраните
доказателства. С оглед изложеното се моли за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Община Аксаково, против
Решение №2709 от 15.07.2024г. постановено по гр.д.№10769/2023г. на Районен Съд-Варна, с
което е уважен предявеният от “ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, като е осъден жалбоподателя, да заплати сумата от 192лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца на 01.03.2023г. на М. М.
М. по имуществена застраховка “Каско стандарт“, обективирана в Застрахователна полица
3
№********** валидна от 16.03.2022г. до 15.03.2023г. и заведена в застрахователното
дружество Щета №************ за нанесени материални щети на лек автомобил марка и
модел “Ф. Т.“, с рег.№В **** СА, в резултат от настъпило ПТП на 20.02.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-21.08.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2076/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 18.12.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4