№ 5650
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110148022 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Б. П. К. от гр. София, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане сумата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 352,89 лева (триста петдесет и два
лева и 89 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 66,57 лева (шестдесет и шест лева и 57 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.03.2024 г., 44,70лева
(четиридесет и четири лева и 70 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 11,22 лева (единадесет лева и 22 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 12.03.2024 г. По
така подаденото заявление било образувано гр.дело № 20655/2024 г. по описа
на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение против
издадената заповед, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК за предявяването на установителен иск.
1
При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като
потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ., бл.., вх. А, ет. 7, ап. 19, аб.№1., е потребявал топлинна енергия в
периода 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г, която не е заплатил, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи
сумата сумата 352,89 лева (триста петдесет и два лева и 89 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 66,57 лева
(шестдесет и шест лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 12.03.2024 г., 44,70лева (четиридесет и четири лева
и 70 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
11,22 лева (единадесет лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 01.07.2021 г. до 12.03.2024 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
2
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“
ЕООД съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са
били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Б. П. К. е депозирала отговор, с
който представя доказателства за плащане на дължимите суми за главница,
лихви и разноски, а именно фискален бон от 05.11.2024 г. за платена сума в
размер на 608 лв.
С молба от 18.04.2024 г. ищецът “Топлофикация София” ЕАД е
потвърдило заплащането на сумите, предмет на иска. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 20655/2024 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 05.04.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ., .. Съдът намира, че
между страните е налице валидно договорно правоотношение при Общи
условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия,
тъй като между страните не е налице спор в тази насока.
От неоспорените писмените доказателства, представляващи фискален
бон от 05.11.2024 г. за плащане на претендираните от ищеца суми за главница
и лихви от страна на ответника, съдът намира, че с извън-процесуалното си
поведение ответникът е признал исковете по основание и размер.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са неоснователни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
3
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис“
ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
4
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска. Съдът
кредитира представените от ответника доказателства за плащане на исковите
суми за главница и лихви, както и част от разноските и намира, че
задълженията са платени на 05.11.2024 г., т.е. в хода на исковото производство.
С оглед изхода от настоящия спор и доколкото в открито съдебно
заседание процесуалния представител на ищеца направи претенция за
разноски, както и предвид на това, че ответникът е заплатил дължимите суми
в хода на процеса, т.е. станал е причина за завеждане на делото, на ищеца се
дължат разноски в размер на 100 лв., представляващи минимален размер на
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ., против Б. П. К., ЕГН **********, със съд. адрес
гр. София, ., бл.., вх. А, ет. 7, ап. 19, че Б. П. К. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумата 352,89 лева (триста петдесет и два лева и 89 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 66,57 лева
(шестдесет и шест лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 12.03.2024 г., 44,70лева (четиридесет и четири лева
и 70 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
11,22 лева (единадесет лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 01.07.2021 г. до 12.03.2024 г., за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. София, ., бл.., вх. А, ет. 7, ап. 19, аб. № 1., поради плащане в
хода на процеса, за които суми е издадена заповед № 11996 от 19.04.2024 г.
постановена по ч.гр.д. № 20655/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Б. П. К., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ., бл.., вх.
А, ет. 7, ап. 19, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със
5
седалище и адрес на управление: гр. София, ., сума в размер на 100 лв.,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6