О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Ловешкият
окръжен съд, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като изслуша докладваното
от съдия Пенов ч.гр.д. № 225 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба (вх. № 4206/10.04.2019 г. на РС Ловеч) от Г.В.В.,*** против определение
№ 338/21.03.2019 г., по гр.д. № 349/2019 г. на РС Ловеч.
В
частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение
и се моли за неговата отмяна и връщане на делото на сезирания съд за
продължаване на съдопроизводствните действия.
Частната
жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес
от обжалване (чл. 274, т. 1 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275,
ал. 1 ГПК е спазен, защото броен от 02.04.2019 г. (датата на връчване на обжалваното
определение), същият е изтекъл на 09.04.2019 г., а частната жалба е подадена на
08.04.2019 г., видно от клеймото за изпращач.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна се установява, че с молба вх. № 472/09.02.2018 г. против ГДИН
ищецът Г.В.В. е сезирал Административен съд Ловеч.
С
определение от 13.02.2019 г., по адм.д. № 53/2019 г.
на Административен съд Ловеч съдът е прекратил производството по делото и изпратил
исковата молба по подсъдност на РС Ловеч.
След
постъпване на исковата молба в РС Ловеч въз основа на нея е образувано гр.д. №
349/2019 г. по описа на същия съд.
С
разпореждане № 678/18.02.2019 г. съдът е оставил без движение исковата молба и
е дал следните указания на ищеца: да посочи точния съд, до когото се предявява
претенцията; да посочи точно и ясно изложение на обстоятелствата, на които
основава иска си; в какво точно се състои искането до съда, доколкото
претенцията по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр има три възможни
искания – за установяване на нарушението; за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и
да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; и за присъждане на обезщетение
за вреди; да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
установява с тях; да представи всички писмени доказателства в подкрепа на
изложеното в обстоятелствената част и да представи препис от исковата молба и
приложенията към нея, според броя на ответниците. Със същото разпореждане на ищеца
е напомнено, че при неизпълнение на дадените указания в срок, производството по
делото ще бъде прекратено.
Съобщението с
дадените указания е връчено на ищеца на 12.03.2019 г., видно от разписката от
същата дата, поради което седмичният срок за изпълнение на дадените указания изтича
на 19.03.2019 г.
В
отговор вх. № 2299/20.03.2019 г., подаден на 19.03.2019 г. (видно от клеймото
за подател), Г.В.В. е уточнил, че претенцията му е по трите хипотези на закона
– чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДискр. С молбата са
направени доказателствени искания за изискване на
справки от ГДИН и за призоваване на трима свидетели.
С
определение № 338/21.03.2019 г., по гр.д. № 349/2019 г. на РС Ловеч (предмет на
частната жалба) съдът е счел, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности, прекратил е производството по делото и е
разпоредил връщане на исковата молба.
От
правна страна съдът приема, че същото определение е правилно.
Правилно
е счел районният съд, че нередовността на исковата молба е налична и след
получаване на уточненията от ищеца, защото в нея е уточнено за какви вреди се
претендира присъждане на обезщетение и какъв е техният размер и период. Въпреки
дадените указания за точно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се
основава иска, в исковата молба и уточняващата такава липсват изложени
твърдения за фактите, въз основа на които излага доводи за неравното му
третиране от служителите на ГДИН. Само при такива твърдения би могло да се
вменява на ответника задължение за доказване, че принципът на равно третиране
не е нарушен (чл. 9 ЗЗДискр).
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваното
определение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 338/21.03.2019 г., по гр.д. № 349/2019 г. на РС Ловеч, с което съдът е върнал искова молба от Г.В.В. против ГДИН (вх. № 472/09.02.2018 г. на Административен съд Ловеч).
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.