Решение по дело №3958/2017 на Районен съд - Ямбол

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е №185/3.4.2018г.

                                               03.04.2018 г.                          гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХVІ – ти състав

в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година

в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря И.Г.

като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев

гражданско дело № 3958 по описа на съда за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се води по предявени от „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25р.София, р-н Витоша, ж.к." Щайн,  офис – сграда «Лабиринт» ет.2, офис 4, представлявано от законен представител: М. Д. Д. – управител, и от пълномощник: юрк.Й. Й.  съдебен адрес:***»Цар Симеон Велики» № 100, ет.4, офис 41А против М.В.С. *** обективно съединени искове, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумите от 400.00 лв. – главница, 464.00 лв. – договорна лихва за периода 23.05.2014 г. – 18.04.2015 г., 205.90 лв. - обезщетение за забава за периода 24.05.2014 г. – 18.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

Твърди се, че на 17.04.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството на заемодател и ответницата, в качеството на заемател е бил сключен договор за потребителски заем ***, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставило на заемателя заем в размер на 400 лв., а последната от своя страна се е задължил да върне предоставения й заем, ведно с договорна лихва в размер на 464.00 лв. чрез равни месечни плащания от по 72.00 лв. в продължение на 12 месеца считано от 23.05.2014 г.

След усвояване на заема ответницата не била изпълнила задължението си за плащане на заемната сума, ведно с договорната лихва, поради което изпаднала в забава,като до момента на подаване на исковата молба не била погасила каквато и да е част от общата дължима сума в размер на 864.00 лв.  

На ответницата била начислена лихва за забава в общ размер от 205.90 лв. за периода на забавата от 24.05.2014 г./датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 18.08.2017 г., като общия размер на лихвата за забава бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка падежирала и неплатена месечна вноска.

На 21.07.2014 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сключило с „Изи Асет Мениджмънт“ АД  договор за цесия, по силата на който прехвърлило вземането си, произтичащо от договора за потребителски заем.На 28.07.2014 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД сключило с „Агенция за събиране на вземанията“ ООД договор за цесия,като на 01.042015 г. с допълнително споразумение на ищцовото дружество като правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД по силата на които прехвърлило вземането си, произтичащо от договора за потребителски заем.

   След сключване на договорите за цесия длъжникът  бил надлежно уведомен за цесиите и смяната на кредитора по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с уведомителни писма,изпратени с известия за доставяне.Въпреки извършеното уведомяване,както и в случай,че ответника направи каквито и да е възражения относно редовността на уведомяването му по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД за извършените цесии,следвало да се счита за уведомена за цесиите с получаване на исковата молба.

По заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение, в рамките на производството по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС била издадена заповед за изпълнение за сумите от 400.00 лв. – главница, 464.00 лв. – договорна лихва за периода 23.05.2014 г. – 18.04.2015 г., 205.90 лв. - лихва за забава за периода 24.05.2014 г. – 18.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство, като след връчване на заповедта за изпълнение в законоустановения срок по чл.414 ГПК М.В.С. подала възражение срещу заповедта за изпълнение.

Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно - деловодни разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок не е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника,като същата е редовно уведомена на 20.12.2017 г. по реда и условията на чл.44,ал.1 ГПК като е отбелязано от връчителя в разписка,че е отказала да получи съобщението и е удостоверено с подписа на връчителя,като отказът на получателя не засяга редовността на връчването.

В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се представлява от законен или процесуален представител.С нарочна писмена молба, депозирана преди датата на откритото съдебно заседание, заявява, че поддържа предявените искове и пледира за уважаването им с постановяването на неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за постановяването му.

Ответницата – редовно призована по реда и условията на чл.44,ал.1 ГПК,като е отбелязано от връчителя в разписка,че е отказала да приеме съобщението и е удостоверено с подписа на връчителя,като отказът на получателя не засяга редовността на връчването, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, без да е депозирал искане делото да се гледа в нейно отсъствие.

При така установеното по делото и като взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно правилата за постановяване на неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са с правни основания съответно по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.33 ЗПК /Закон за потребителския кредит/ и се преценяват от съда за допустими, т.к. са предявени от легитимирана страна, в законоустановения срок, при наличието на правен интерес, тъй като е налице надлежно възражение от длъжника в заповедното производство, че вземането на кредитора по заповедта за изпълнение не съществува.

         По делото не е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника, като същия е била предупреден за последиците от неподаване на отговора с връчването на съдебните книжа.

В съдебно заседание ответникът М.С. не се е явила, въпреки, че е била редовно призована, без да е поискала от съда разглеждането на делото да стане в нейно отсъствие.

С нарочна молба, депозирана в съда преди датата на открито съдебно заседание пълномощникът на ищцовото дружество изрично е поискал постановяването на неприсъствено решение по делото, ако са налице законовите предпоставки за това.

При наличието на изложените процесуални предпоставки съдът намира, че не са налице процесуални пречки да уважи искането на ищеца и да се произнесе по съществото на спора с неприсъствено решение.

От представените по делото писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни, тъй като се установява наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.В.С. и предоставянето в заем на посочената сума от 400.00 лв., която ответницата е следвало да върне, като заплати сума, съставляваща главницата и уговорена в полза на заемодателя договорна лихва в размер на 464.00, на 12 равни месечни погасителни вноски от по 72.00 лв. всяка.

Установява се и наличието на договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,“Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество на вземанията, произтичащи от договора за потребителски заем CASH-10694201, сключен на 17.04.2014 г. между първото дружество и ответницата М.С., която цесия е била съобщена на длъжника най – късно към момента на връчването му на исковата молба и приложенията към нея.

Не бяха ангажирани доказателства от ответника за погасяване на задължението чрез плащане или по друг равностоен начин.

С оглед на доказаните правопораждащи факти за претендираните от ищцовото дружество притезания и липсата на доказване от страна на ответника за наличието на правоунищожаващи или правопогасяващи факти, то съдът намира, че действително исковите суми вероятно са дължими.

Ето защо, съдът достига до извода, че предявените искове следва да бъдат уважени, като в отношенията между страните бъде признато, че вземането на ищеца по оспорената заповед за изпълнение съществува.

Относно разноските:

С оглед изхода от делото на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът дължи заплащане на всички сторени от ищеца разноски, както и на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.

Съобразно представените доказателства за направени разноски за платена държавна такса от 25 лв. и като съобрази, че полагащото се юрисконсулско възнаграждение, изчислено по реда на чл.78,ал.8 ГПК и на основание чл.13,т.2 и чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ е в размер на 350 лв., то в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр.София следва да се присъдят разноски в размер на 375 лв.

С оглед на указанията, дадени в т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе с решението си и относно разноските, направени от заявителя в заповедното производство.

Предвид изхода на спора в настоящото производство в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр.София следва да се присъдят в пълен размер и направените в производството по ч. гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС разноски, които са в размер на 75.00 лв.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.239 от ГПК, Районен съд - Ямбол

 

                                                         Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.33 ЗПК по отношение на М.В.С., ЕГН – ********** *** че съществува вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25р.София, р-н Витоша, ж.к." Щайн,  офис – сграда «Лабиринт» ет.2, офис 4, представлявано от законен представител: М. Д. Д. – управител, и от пълномощник: юрк.Й. Й.  съдебен адрес:***»Цар Симеон Велики» № 100, ет.4, офис 41А, за сумите съответно от 400.00 лв. – главница, 464.00 лв. – договорна лихва за периода 23.05.2014 г. – 18.04.2015 г., 205.90 лв. - лихва за забава за периода 24.05.2014 г. – 18.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.В.С., ЕГН – ********** ***  да заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д – р Петър Дертлиев” № 25р.София, р-н Витоша, ж.к." Щайн,  офис – сграда «Лабиринт» ет.2, офис 4, представлявано от законен представител: М. Д. Д. – управител, и от пълномощник: юрк.Й. Й.  съдебен адрес:***»Цар Симеон Велики» № 100, ет.4, офис 41Ар.София, р-н Витоша, ж.к." Щайн  сумата от 375.00 лв. /триста седемдесет и пет лв./– съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция и сумата от 75.00 лв. / седемдесет и пет лв./ - съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

 

Решението не подлежи на въззивно обжалване.

Препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Заверен препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                                   /Г.Георгиев/