Р Е Ш E Н И Е
№ 81
Гр. Перник, 06.04.2021 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 143/2021 година по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 128а от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба на Н.И.Т. с
ЕГН **********,***. Ищецът иска прогласяване на нищожност на Определение
№ 290 от 04.12.2020 година, постановено по административно дело № 752 по описа
на Административен съд – Перник за 2020 година, с което е оставен без
разглеждане предявеният от ищеца иск за осъждането на Националната агенция за
приходите (НАП) да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на депозиран от НАП
отговор на искова молба по административно дело № 801 по описа на Административен
съд – Перник за 2019 година и е прекратено производството по делото.
В исковата молба са изложени съображения, че така постановеното определение
е неправилно, като произнесено по непредявена искова молба, нищожни мотиви, и
противоречащи на съдебната практика, законите, тълкувателните решения на ВАС и
ВКС, изводи и заключения. Излага, че предявената от него искова молба, подадена
на 03.12.2020 година не е за изтекла от незащитения сайт на НАП финансова
кореспонденция, икономическа информация и стопанска дейност на личността, а е
във връзка с отменен индивидуален административен акт, с издател НАП – искане
по чл. 229, ал. 1, т. 4 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Поддържа становище, че определението
противоречи на чл. 8 от Конституцията на Република България /КРБ/, на чл. 117 –
чл. 134 КРБ, както и на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 година на Общото
събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд,
постановено по тълкувателно дело № 3/2004 година. Моли съда да обяви
нищожността на Определение № 290 от 04.12.2020 година, постановено по административно
дело № 752 по описа на Административен съд – Перник за 2020 година определението.
В
проведеното съдебно заседание на 29.03.2021 година ищецът Н.И.Т. редовно призован, се явява лично. Поддържа
исковата молба и моли съда да прогласи нищожност на прекратителното
определение. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.
В
проведеното съдебно заседание на 29.03.2021 година ответникът Национална
агенция за приходите /НАП/ София, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Я.Р..,
който моли съда да остави
без уважение така предявената искова молба,
като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания,
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административно дело № 752/2020 година по описа на Административен съд – Перник, се установява, че съдът е образувал производството по административно
дело № 752/2020 година по искова молба подадена от Н.И.Т. с искане за осъждане на
Национална агенция по приходите /НАП/ да му заплати сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
депозиран от ответника отговор на искова молба по административно дело № 801/2019
година по описа на Административен съд – Перник.
След
служебна справка съдът в прозиводството по
административно дело № 752/2020 година е установил, че
действително по административно дело № 801/2019 година по описа на Административен съд – Перник от Национална агенция за приходите е
депозиран отговор на предявена от Н.И.Т. искова молба за осъждане на НАП да му заплати сумата от 250
000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на
задълженията за прилагане на подходящи технически и организационни мерки за
гарантиране сигурността на обработваните лични данни, както и своевременно
преразглеждане и актуализиране, от което на 15.07.2019 година е последвало разкриване на
лични данни. С депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
ответникът – Национална агенция за приходите, е оспорил предявения иск като
неоснователен. Твърди се, че е изпълнено задължението за прилагане на подходящи
технически и организационни мерки за гарантиране сигурността на обработваните
лични данни. Посочено е, че осъщественият достъп до личните данни на ищеца е в резултат на извършено
престъпление от трето лице, за което той не носи отговорност. Изложено е, че
веднага след установяване на достъпа са предприети мерки за минимизиране на
вредите по отношение на гражданите, чиито лични данни са разкрити. Предприети
са множество действия за информиране на гражданите с цел осигуряване на
спокойствието им. По административно дело № 801/2019 година съдът на 03.12.2020 година е постановил решение, с което е отхвърлил предявения иск като
неоснователен.
За да постанови Определение № 290 от 04.12.2020 година, оставяйки без
разглеждане исковата молба на ищеца по административно дело № 752/2020 година по
описа на Административен съд – Перник, съдът е приел, че подаването на отговор
на искова молба съгласно чл. 131 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК в
разглеждания случай не представлява административна дейност по смисъла на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а е упражняване на процесуално право. Съдебният състав е
приел, че е недопустимо по реда на ЗОДОВ да отговаря юридическото лице,
представлявано от съответния административен орган, за упражняване на
процесуални права в гражданско или административно съдебно производство.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният
иск е допустим.
Разгледан
по същество е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128а, ал. 1 от АПК исковете за обявяване
на нищожност на решения и определения, които преграждат по – нататъшното развитие
на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния
административен съд, могат да се подават безсрочно.
Процесуалните закони не определят с отделни текстове кой съдебен акт /решение,
определение, разпореждане/ е нищожен. Общоприето е в съдебната практика, че
нищожността на съдебните актове е резултат от най – тежки пороци във връзка с
формиране на волята на съдебния орган. За да е налице порок, то същият следва да е във
функционирането на съда или в надлежното сформиране на състава му, да бъде
засегнато изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове или
формата на съдебното решение или да е налице абсолютна невъзможност да бъде
разбрана изразената воля. В този смисъл, нищожен съдебен акт ще е налице,
когато е постановен от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен
състав, когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с
участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било
избрано за съдебен заседател, както и устното и неподписано решение. За да бъде
обявен един съдебен акт /решение, определение, разпореждане/ за нищожен е
необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на
съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на
решението. Същите пороци, като основания за нищожност на съдебните актове са
приети и от ВКС в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 година по тълкувателно
дело № 1/2011 година на ВКС.
В настоящия случай, твърдените от ищеца пороци при постановяване на
съдебния акт, не са сред изброените, водещи до нищожност на определението.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗСВ на административния съд като първа инстанция
са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са
определени като подсъдни на Върховния административен съд, а съгласно чл. 90,
ал. 1 от ЗСВ административният съд разглежда административните дела в състав от
един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. В настоящия случай видно от
съдържанието на Определение № 290 от 04.12.2020 година, постановено по
административно дело № 752/2020 година по описа на Административен съд –
Перник, същото е постановено от законен едноличен съдебен състав, по смисъла на
чл. 164 от АПК, тъй като е бил предявен иск по чл. 204 и следващите от АПК, във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Спазена е и предвидената от закона форма на акта по смисъла на чл. 254, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както и определението е постановено съобразно правомощията на съда,
регламентирани в нормата на чл. 159, т. 6 от АПК. Противно на изложеното от
ищеца, волята на едноличния състав на Административен съд – Перник в
определението е изразена ясно и недвусмислено.
В настоящия случай, изразените в исковата молба твърдения за наличие на
пороци, които според ищеца обосновават извод за нищожност са относими изцяло
към съществото на спора, разрешен от Административен съд – Перник по административно
дело № 801/2019 година, а не към определението, прогласяването на нищожността
на което се иска в настоящото съдебно производство.
Изложените от ищеца доводи за нищожността на Определение № 290 от 04.12.2020
година с коментар на съдържанието на решение №536/03.12.2020г. по адм.дело № 801/2019
година по описа на Административен съд – Перник, с което спорът за репариране
на претърпени неимуществени вреди е бил разрешен, биха могли да се обсъждат,
ако се проверява правилността на съдебния акт. Това обаче съгласно нормативната
уредба е изключително правомощие само на първоинстанционния съд, разрешил спора
за законосъобразността на административните актове, а не на съда, разглеждащ
настоящото искане.
В тази връзка, проверка на правилността на съдебното решение, с което вече
е разрешен спорът, би било недопустимо, защото настоящият съд не разполага с
подобни правомощия. Съображенията на ищеца относно характера на отговора на
искова молба по чл. 131 от ГПК и въпросът за това дали подаването на отговор на
искова молба представлява административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вече са били изследвани в производството по административно дело № 752/2020
година по описа на Административен съд – Перник. Още повече, че ищецът е
получил обжалваното определение № 290 от 04.12.2020 година на 15.12.2020 година,
като му е бил предоставен седемдневен срок за обжалване пред Върховен административен
съд. Неговата нищожност обаче може да бъде атакувана безсрочно, съгласно чл.
128а, ал. 1 от АПК, какъвто е предметът и на настоящото производство. Аргументите
на ищеца, подробно изложени в исковата молба изместват фокуса от предмета на
настоящото дело, защото е недопустимо при наличие на окончателен съдебен акт,
приключил спора по същество отново да се коментира характера на подадения в
друго производство отговор на искова молба, както и това дали депозирането му
представлява административна дейност по смисъла на ЗОДОВ.
Следва да се подчертае, че в настоящото производство съдът не е компетентен
да разгледа и разреши въпроси свързани с правилността /законосъобразността/ на
съдебния акт. Несъгласието на ищеца с възприетите факти и обстоятелства в
производството, приключило с Определение № 290 от 04.12.2020 година по административно
дело № 752/2020 година на Административен съд – Перник не може да обуслови
наличие на основание за обявяване нищожност на определението, с което се оставя
без разглеждане иска на ищеца от друг състав на съда.
Ето защо настоящият съдебен състав намира подадената искова молба против
Определение № 290 от 04.12.2020 година, постановено по административно дело № 752/2020
година по описа на Административен съд – Перник за неоснователна, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено, като ищеца му заплати сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба
на Н.И.Т. с ЕГН **********,*** против Определение № 290 от
04.12.2020 година, постановено по административно дело № 752/2020 година по
описа на Административен съд – Перник, с което е оставен без разглеждане предявеният
от ищеца иск за осъждането на Националната агенция за приходите (НАП) да му
заплати сумата от 100 000 лева., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на депозиран от НАП отговор на искова молба по
административно дело № 801 по описа на Административен съд – Перник за 2019 година
и е прекратено производството по делото, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.И.Т. с ЕГН **********,*** да заплати на Национална агенция за
приходите София сумата в размер лева 100 лева, представляваща направени
съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/