Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………., град Шумен, 28.06.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в открито съдебно
заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
с участието
на секретаря Ив. Велчева,
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №265 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК
във вр. с чл.13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и чл.9 и сл. от
ППЗСП, образувано по жалба на Д.И.Д. *** против Заповед №ЗСП/Д-Н/373/16.04.2019
г. на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” /Д “СП“/ град Шумен, потвърдена
с Решение №30-41663#1/14.05.2019 г. на Директора на РД „СП“ град Шумен, с
която му е отказано включване в дейност „Личен асистент“ на Национална програма
„Асистенти на хора с увреждания“ /НП “АХУ”/, за лицето В.А.Д..
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, тъй като е постановена при противоречие с материалния
закон и неговата цел. Излага доводи, че лицето В.А.Д.– негова майка отговаря на
всички условия, за да и бъде назначен личен асистент по тази програма, както и
твърди, че лично той отговаря на всички условия на НП ”АХУ” и на чл.9 и чл.10
от ППЗСП. Въз основа на това моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отмени Заповед №ЗСП/Д-Н/373/16.04.2019 г. на Директора на Д “СП“ град Шумен и
да върне преписката на административния орган със задължителни указания по
прилагане на закона.
Ответната страна Директор на Д „СП“ град
Шумен, редовно призован, се явява лично Директора, който изразя становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да я отхвърли като такава.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Производството
по издаване на оспорената заповед е започнало по инициатива на жалбоподателя,
който със заявление - декларация вх.№ЗСП/Д-Н-369 от 18.03.2019 г. в Д ”СП” град
Шумен е поискал да бъде включен в дейност „Личен асистент“ на НП ”АХУ” като
личен асистент на лицето В.А.Д.– негова майка.
Въз основа на заявлението - декларация е
извършено социално проучване, справка за жалбоподателя от Служба по вписванията
Шумен, справка от ТД „Бюро по труда“ град Шумен, справка от НАП-офис Шумен и
Община Шумен. Резултатите от проучването са обективирани в социален доклад /за
личен асистент/ от 15.04.2019 г. със заключение, че жалбоподателят не отговаря
на условията на чл.9, чл.10 ал.1 т.6 и т.6а от ППЗСП, тъй като има извършени
продажби и дарения на недвижими имоти, които надвишават 60-кратния размер на
ГМД, съгласно чл.10 ал.12 т.2 от ППЗСП.
Въз основа на така извършения социален
доклад и подаденото заявление – декларация, Директорът на Д „СП“ град Шумен е
издал оспорената в настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-Н/373 от 16.04.2019
г., с която е отказал Д.Д. да бъде включен в дейност „Личен асистент“ на НП
„АХУ“ като личен асистент на лицето В.А.Д.. За да постанови този отказ,
административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията по
чл.9 и чл.10 ал.1 т.6 и т.6а от ППЗСП във вр. с чл.10 ал.12 т.2 от ППЗСП, тъй
като има извършени прехвърляния на идеални части от имоти през последните пет
години, на обща стойност, надвишаваща 60-кратния размер на ГМД, който е 4500.00
лв. Заповедта е обжалвана по административен ред, на основание чл.81 ал.1 от АПК във вр. с чл.13 ал.5 от ЗСП пред Директора на РД ”СП” град Шумен, който с
Решение №30-41663#1 от 14.05.2019 г. е отхвърлил жалбата. По-горестоящият
административен орган също е приел, че жалбоподателят не отговаря на законовите
изисквания по чл.10 ал.1 т.6 и т.6а от ППЗСП, тъй като през последните пет
години е продал идеални части от недвижими имоти, както и е извършил дарение на
такива. Стойността на всички сделки е 6 347.44 лв., която сума надвишава
60-кратния размер на ГМД, който е определен от МС в размер на 75.00 лв. или
общата стойност на сделките за периода не следва да надвишава сумата от
4 500.00 лв.
Решението на Директора на РД „СП“ е връчено
на жалбоподателя на 07.05.2019 г., който е депозирал жалба чрез
административния орган до АдмС град Шумен на 20.05.2019 г.
В хода на съдебното производство са изискани
и представени от административният орган всички нотариални актове, обективирани
в социалния доклад и послужили като доказателства, установяващи наличието на
основанията по чл.10 ал.1 т.6 и т.6а от ППЗСП. От приложените по делото
нотариални актове по категоричен начин се установи, че през последните пет
години с н.а.№119/2018 г., н.а.№72/2018 г., н.а.№115/2017 г., н.а.№154/2017 г.
и н.а.№33/2017 г. жалбоподателят е извършил продажба на идеални части от
съсобствени имоти, които са с трайно предназначение „земеделски“. Установи се
също, че с н.а.№118/2018 г., н.а.№71/2018 г., н.а.№113/2016 г., н.а.№153/2017
г., н.а.№32/2017 г. и н.а.№103/2017 г. жалбоподателят е извършил дарение на
идеални части от собствени недвижими имоти, като всичките по своето трайно
предназначение са „земеделски“.
При
така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168
от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, адресат на
оспорената заповед, със засегнат правен интерес, в 14 - дневния преклузивен срок
по чл.149 ал.1 от АПК и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, с оглед на което е процесуално допустима,
но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.13 ал.2 от ЗСП социалните помощи се
отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"
или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и
обстоятелства, констатирани със социална анкета. В случая административният акт
е издаден от компетентен орган – Директор на Д „СП“ град Шумен. При издаването
на административния акт е спазена предвидената от закона форма и заповедта
съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването
й. Същата е издадена в хода на проведено административно производство по чл.13 ал.2 от ЗСП и чл.27 от ППЗСП с подадено
заявление-декларация, съгласно чл.13 ал.1 от ЗСП, което е приключило с
постановяване на предвидения в чл.13 ал.3 от ЗСП, административен акт – Заповед
на Директора на Д "СП" град Шумен.
С разпоредбата на чл.12 от Закона за социалното подпомагане
законодателят е регламентирал условията, при които лицата могат да искат
отпускане на социални помощи, а съобразно ал.4 от нормата, допълнителните
предпоставки са уредени в Правилника за прилагане на закона. Условията и реда,
както и обхвата на лицата по НП „АХУ“ са регламентирани в самата НАЦИОНАЛНА
ПРОГРАМА „АСИСТЕНТИ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ”, утвърдена със Заповед
№ 01-130/17.02.2017 г., изм. със Заповед №РД01-54/22.01.2019 г. и Заповед
№РД01-96/05.02.2019 г. на министъра на труда и социалната политика, въз основа
на чл.31 ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта и чл.12б от Закона за
социално подпомагане.
В раздел ІV, т.2.1.1 на утвърдената НП „АХУ“
са определени кръга на лицата, които могат да кандидатстват по тази програма,
като за дейността „Личен асистент” това са безработни лица, подпомагани по реда
на чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане или
отговарящи на условията за отпускането на този вид помощ и полагащи постоянни
грижи за хора с увреждания или тежко болни лица. В разпоредбата на чл.9 са
определени условията, на които трябва да отговарят лицата, за да имат право на
този вид помощ, а със чл.10 от ППЗСП са въведени допълнителни условия за
отпускане на помощта по чл.9 от ППЗСП.
В чл.10 ал.1 т.6а от ППЗСП е предвидена
отрицателна материалноправна предпоставка за отпускане на социална помощ, а
именно лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху
жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през
последните 5 години. В ал.12 на чл. 10 от ППСЗП /нова - ДВ, бр. 27 от 2010 г.,
в сила от 9.04.2010 г., изм., бр. 63 от 2011 г., предишна ал. 11, доп., бр. 89
от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г./ е предвидено, че разпоредбата на ал.1 т.6
и т.6а на чл.10 от ППЗСП не се прилага в случаите, когато: 1/в семейството има
лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с
оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания и 2/общата
стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален
доход за съответния период.
Изискванията, лимитивно изброени в НП „АХУ“
и тези по чл.9 и чл.10 от ППЗСП са предвидени в условията на
кумулативност, т.е. достатъчно е едно от тях да не е изпълнено, за да бъде
отказана помощта. В настоящия случай безспорно се установи, че е налице
предвидената от закона отрицателна материална предпоставка по чл.10 ал.1 т.6а
от ППЗСП, тъй като жалбоподателят е прехвърлял чрез договор за дарение
собствеността върху селскостопански имоти - идеални части от тях през
последните 5 години. Този факт е бил достатъчно законово основание, за да се
постанови отказ за включване жалбоподателя в процесната програма като „личен
асистент“. В настоящата хипотеза, с оглед предназначението на дарените имоти –
които са земеделски, а не жилищни, изключващото правило на чл.10 ал.12 от ППЗСП е неприложимо.
Както бе посочено по-горе чл.10 ал.12 т.1 от
ППЗСП изключва приложението на чл.10 ал.1 т.6а от ППЗСП, но само за жилищен
имот, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице, тъй като се касае за
дарение на селскостопански имоти. По отношение на втората кумулативна
предпоставка касаеща общата стойност на сделките да не надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход за съответния период – чл.10 ал.12 т.2
от ППЗСП, в настоящата хипотеза също е неприложима. Разпоредбата на чл.10 ал.12 т.2 от ППЗСП намира приложение
в хипотезата на извършени възмездни сделки и е относима към разпоредбата на
ал.1 т.6 на чл.10 от ППЗСП. Предвиденото изключение не може да се тълкува
разширително и по отношение на даренията на недвижими имоти, която сделка е
безвъзмездна. В този смисъл, само за изчерпателност следва да се посочи, че
неправилно административният орган е включил даренията и то по данъчна оценка
на имотите при изчисляване на ГМД. Дарението е безвъзмездна сделка и дарителят
не получава насрещна престация, поради което няма как да се приеме, че е реализиран
доход при дарението. Това обаче не рефлектира върху законосъобразността на
процесната заповед.
Основните твърдения на оспорващия в
настоящото производство са свързани със здравословното състояние на лицето –
неговата майка, за която кандидатства за личен асистент по процесната програма,
които обаче са ирелевантни за настоящото производство. Отказът е постановен
поради факта, че жалбоподателят не отговаря на условията на закона, а не че
лицето няма нужда от личен асистент. Напротив, от приложения социален доклад,
извършен по отношение на В.А.Д., в качеството и на кандидат потребител по тази
Програма, се установи, че лицето отговаря на всички условия да бъде включено в
нея. Това обаче не води до извода, че жалбоподателят, като лице кандидатстващо
за „личен асистент“ по програмата, отговаря на условията на чл.9 и чл.10 от
ППЗСП, тъй като за него се преценяват предвидените специални предпоставки на
закона. Действително в резултат на договора за дарение дарителят не получава
насрещна престация по сделката, но самият факт на извършеното разпореждане с
имоти чрез дарение представлява пречка по силата на чл.10 ал.1, т.6а от ППЗСП и той е
достатъчен да се постанови отказ. В този смисъл е и съдебна практика на Върховния
административен съд - например Решение №8322 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д.
№2224/2014 г. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка по чл.10 ал.1 т.6а от ППЗСП, жалбоподателят не
отговаря на изискванията, за да бъде включен в дейност „личен асистент“ на НП
„АХУ“ на лицето В.А.Д..
От така установеното фактическо и правно
положение, съдът приема, че оспорената в настоящото производство заповед е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на
съществени нарушения на административно-производствените правила. Заповедта
съответства на материалния закон и на целта на закона, поради което същата се
явява законосъобразна. С оглед на това подадената жалба срещу тази заповед като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
В настоящото производство не се претендират
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.И.Д. *** против
Заповед №ЗСП/Д-Н/373/16.04.2019 г. на Директора на Дирекция ”Социално
подпомагане” град Шумен, потвърдена с Решение №30-41663#1/14.05.2019 г. на Директора на РД
„СП“ град Шумен.
На основание чл.13 ал.6 от Закона за
социалното подпомагане настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
На основание чл.138 ал.1 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: