РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Етрополе, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100566 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от А. Е. А., с ЕГН ********** с адрес в гр.
********** – чрез пълномощника му адв. С. С. от САК против „ТКЗС ЛОПЯ.“
ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в с. Лопян, общ.
Етрополе, обл. Софийска, ул. „Никола Михайлов“ № 142 и „ТКЗС ЛОПЯ.
ЕКСПОРТ“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в с.
Лопян, общ. Етрополе, ул.“Никола Михайлов“ № 144, с правно основание чл.
135 ЗЗД и искане да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца, сделката
/покупко – продажба на недвижим имот/, извършена с нотариален акт № 57,
том I, рег. №1103, дело 54 от 2023 г. на нотариус № 713 М. Д.от 14.06.2023 г., с
който първият посочен ответник е продал на вторият такъв поземлен имот –
дворно място, находящо се в с. Л**.
В исковата молба се твърди, че на 18.03.2019 г. ищецът е предоставил на
ответника „ТКЗС ЛОПЯ.“ ЕООД, заем размер на 19 000,00 лева, с договорен
срок на връщане до 20.04.2021 г. Твърди, че поради неизпълнение на
задълженията на заемателя по посочения договор заемодателят е подал срещу
него искова молба в РС – Етрополе, във връзка с което е образувано
гражданско дело № 20221830100454 по описа на съда за 2022 г. Посочва, че с
1
решение № 126/14.12.2023 г., постановено по същото дело ответника „ТКЗС
ЛОПЯ.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца А. А. паричната сума в размер
19 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.12.2022 г. до окончателното й изплащане. Твърде се, че с Решение №
264/22.07.2024 г., постановено по възз.гр.дело № 20241800500232 по описа на
Софийски окръжен съд, решението на РС – Етрополе е потвърдено като
правилно и законосъобразно. Твърди се, че във връзка с това в полза на ищеца
А. е издаден изпълнителен лист за посочената парична сума, във връзка с
който е образувано изпълнително дело № 52/2024 г. по описа на ДСИ при РС –
Етрополе.
Твърди се, че докато гр. дело № 454/2022 г. по описа на РС – Етрополе е
било висящо първият ответник „ТКЗС ЛОПЯ.“ ЕООД е продал на втория
ответник „ТКЗС ЛОПЯКО ЕКСПОРТ“ ЕООД недвижим имот, представляващ
дворно място, находящо се в с. Лопян, общ. Етрополе, обл. Софийска,
съставляващо УПИ XXVII- 282 по регулационния план на селото, одобрен със
заповед № 0187/30.11.1966 г. с площ 700,00 кв.м., при граници /съседи/,
съгласно актуална скица: УПИ XXVIII – 287; улица; УПИ XXVI – 281- за
жилищни нужди и обществено обслужвани и при граници /съседи/ съгласно
доказателствен нотариален акт: улица, Н. К., И.В. Д., В. Г. и общинско – Л.Л.,
заедно с построените паянтова жилищна сграда със ЗП 61 кв. м. и паянтова
стопанска сграда – плевня със ЗП 50 кв.м., заедно със всички останали
постройки, подобрени и приращения в имота.
Посочва се, предвид обстоятелството, че управител и на двете
горепосочени дружество е Я. Д. Д., който е знаел за неизпълнените
задължения на „ТКЗС ЛОПЯ.“ ЕООД към ищеца и висящото гражданско дело
във връзка с това, то тази сделка е сключена е единствено и само, за да се
затрудни или избегне плащането на въпросния дълг, респ. че е има за цел да
увреди кредитора – ищец. С оглед за това, ищецът твърди, че за него възниква
правен интерес да предяви иск по чл. 135 ЗЗД, за прогласяване за относително
недействителна спрямо него на тази сделка, обективирана с нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот с № 57, том I, рег. № 1103, дело №
54/2023 г. от 14.06.2023 г., на М. Д. – нотариус с район на действие РС –
Етрополе, вписана с рег. № 713 на НК.
В срока на отговор ответниците са депозирали такива – инкорпорирани в
2
един такъв, в който оспорват предявения срещу тях иск, като неоснователен и
недоказан. Навеждат се доводи, че към момента на сключването на сделката
гражданско дело № 454/2022 г. по описа на РС – Етрополе е било оставено без
движение; че ищецът е поискал обезпечение на това вземане, като са били
наложени възбрани върху притежаваните от дружеството недвижими имоти и
запори върху движими такива, чиято обща стойност надхвърля значително
присъдената с решението парична сума; че към момента на оспорваната
сделка тези запори и възбрани са били отпаднали, но не са отчуждавани други
движими или недвижими вещи от страна на длъжника на ищеца и че ТКЗС
„ЛОПЯ.“ ЕООД не е отчуждавало други имоти и движими вещи.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лични и с
пълномощника си адв. С. С. от САК, като двамата поддържат исковата молба
и молят съдът да я уважи, като признае, по отношение на него,
недействителността на процесната вещнопрехвърлителна сделка. Претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество „ТКЗС ЛопЯ.“ ЕООД,
редовно призовани, се представлява от адв. Д. Я. от САК, който оспорва иска,
като неоснователен и недоказан по аргументите, подробно изложени в
отговора на исковата молба.
Другото ответно дружество „ТКЗС ЛопЯ. експорт“ ЕООД, редовно
призовано, не изпраща представител.
Като писмени доказателства по делото са приобщени следните
документи: удостоверение за актуално състояние на „ТКЗС ЛопЯ.“ ЕООД,
към дата 28.11.2024 г. – в оригинал; удостоверение за актуално състояние на
„ТКЗС ЛОПЯ. ЕКСПОРТ“ ЕООД към дата 28.11.2024 г. – в оригинал; заверено
копие на удостоверение за размера на задължението по чл. 456 ГПК, издадено
от ДСИ при РС – Етрополе по и.д. № 20241830400052 по описа за 2024 г.;
заверено копие на Решение № 126/14.12.2023 г., постановено по гр. д. №
20221830100454 по описа на РС – Етрополе за 2022 г.; заверено копие на
Решение № 264/22.07.2024 г., постановено по въззивно гр. дело №
20241800500232 по описа на СОС за 2024 г.; заверено копие на нотариален акт
за покупко – продажба на недвижим имот с № 57, том I, рег. № 1103, дело №
54/2023 г. от 14.06.2023 г., на М. Д. – нотариус с район на действие РС –
Етрополе, вписана с рег. № 713 на НК; удостоверение за данъчна оценка на
3
процесния имот, покупко – продажбата на който се иска да бъде обявена за
недействителна; скица на имота; заверено копие на договор за заем от
18.03.2019 г.; заверено копие на справка от Агенция по вписванията от дата
16.09.2024 г.; заверено копие на справка от Агенция по вписванията от дата
28.11.2024 г.; заверено копие на нотариална показа от дата 08.07.2022 г.;
квитанция за платена държавна такса и адвокатски пълномощни.
Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.03.2019 г. между ищецът А. Е. А. и дружеството – първи ответник
„ТКЗС ЛОПЯ.“ ЕООД бил сключен договор за заем, по силата на който
заемодателят предоставил на заемателя, паричната сума в размер на 19 000,00
лева, а то се задължило да му я върне в срок до 20.04.2021 г., без начислена
върху нея лихва. Тъй като дружеството – заемател не изпълнило поетите от
него задължения по посочения договор, ищецът – заемодател подал искова
молба РС – Етрополе срещу него, във връзка с което било образувано
гражданско дело № 20221830100454 по описа на съда за 2022 г. С решение №
126/14.12.2023 г., постановено по същото дело ответника ТКЗС „ЛОПЯ.“
ЕООД бил осъден да заплати на ищеца А. А. паричната сума в размер
19 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.12.2022 г. до окончателното й изплащане. Срещу така постановеното
решение на първоинстанционния съд била подадена въззивна жалба от
дружеството – ответник, във връзка с което било образувано въззивно гр. д.№
20241800500232 по описа на Софийски окръжен съд за 2024 г. С Решение №
264/22.07.2024 г., постановено по посоченото възз.гр.дело, решението на РС –
Етрополе било потвърдено като правилно и законосъобразно. Във връзка с
това в полза на А. А. бил издаден изпълнителен лист за горецитираната сума,
по повод на който било образувано изпълнително дело № 52/2024 г. по описа
на ДСИ при РС – Етрополе.
Междувременно, на 14.06.2023 г. /след образуването на гр. д. №
20221830100454 по описа на РС – Етрополе за 2022 г. и преди постановяване
на решението по него/ първият ответник ТКЗС „ЛОПЯ.“ ЕООД продал на
втория такъв ТКЗС „ЛОПЯКО ЕКСПОРТ“ ЕООД недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. Лопян, общ. Етрополе, обл.
Софийска, съставляващо УПИ XXVII- 282 по регулационния план на селото,
4
одобрен със заповед № 0187/30.11.1966 г. с площ 700,00 кв.м., при граници
/съседи/, съгласно актуална скица: УПИ XXVIII – 287; улица; УПИ XXVI –
281- за жилищни нужди и обществено обслужвани и при граници /съседи/
съгласно доказателствен нотариален акт: улица, Н. К., И.В. Д., В. Г. и
общинско – Л. Л., заедно с построените паянтова жилищна сграда със
застроена площ 61 кв. м. и паянтова стопанска сграда – плевня със ЗП 50
кв.м., заедно със всички останали постройки, подобрения и приращения в
имота. Сделката била скрепена с нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 57, том I, рег. № 1103, дело № 54/2023 г. на М. Д. –
нотариус с район на действие РС – Етрополе, вписана с рег. № 713 на НК.
Двете дружества – страни по договора били представлявани от техния
управител Я. Д. Д., а стойността на сделката – в размер на 3000,00 лева.
След като разбрал за сключването на посочената сделка ищецът приел,
че същата е осъществена с единствената цел да се затрудни или избегне
плащане на задължението от страна на първия ответник „ТКЗС ЛопЯ.“ ЕООД
към него – в качеството на негов кредитор по горепосочения договор за заем.
С оглед на това подал настоящата искова молба.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно
описани по горе.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с конститутивен иск за прогласяването на относителна
недействителност по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД или така наречения „Павлов
отменителен иск“ /action Pauliana/ . С оглед на това, в тежест на ищеца по
него, е да установи твърдените от него факти и обстоятелства а именно, че е
бил кредитор на някоя от страните по оспорваната сделка към датата да
сключването й; че тази сделка го е увредила или може да го увреди, респ. че
може да осуети или затрудни удовлетворяването му от нейния предмет; че
страните по тази сделка, при извършването й, са знаели за увреждането и че
сделката е извършена именно с оглед на невъзможността на кредитора да се
удовлетвори /пълно или частично такова/ от процесния имот, респ. да не бъде
изпълнено /пълно или частично/ задължението на длъжника.
В тежест на ответниците, при условията на обратно доказване, е да
5
установят релевираните от тях с отговорите им искове, а именно, че
оспорваната сделка не е сключена с цел увреждане на кредитора, респ. с цел
възпрепятстване на неговата възможност да се удовлетвори от процесния имот
/пълно или частично/.
Съгласно нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Отменителният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е правен способ за защита на
кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които той
намалява или обременява имуществото си, предназначено /съгласно чл. 133
ЗЗД/ да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава
опасност за реализиране на вземането на кредитора. Целта на „Павловия
отменителен иск“ е да запази целостта на длъжниковото имущество, за да
могат кредиторите да се удовлетворят от него.
Съгласно задължителните за настоящия съдебен състав задължителни
постановки на ТР № 2/09.07.2019 г. по ТД № 2/2017 г., ОСГТК, ВКС, искът по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично,
така и на непарично вземане. Касае се за средство за защита на кредитора, в
случай че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него, респ.
накърнява "общото обезпечение на кредитора". Целта на иска е да бъдат
обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които
той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че
атакуваното действие - увреждащата сделка остава действителна за страните
по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т. е. за
нереализирана/ по отношение на кредитора-ищец, и той може да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез
предявяването на иска се упражнява едно потестативно право, при което
носителят му /кредитор на пръхвърлителя по процесната сделка/ може да се
6
удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително
изпълнение върху вещта - предмет на същата сделка.
В случая между страните няма спор, че ищецът има качеството на
кредитор на ответника, като вземането му е установено с влязло в сила
съдебно решение, макар и постановено след оспорваната прехвърлителна
сделка. В т. 2 на горецитираното тълкувателно решение изрично е уточнено,
че по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни
спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по този ред е
предпоставено от наличие на действително вземане, като не е необхомо то да е
изискуемо или ликвидно, респ. да е предварително установено с влязло в сила
решение. От събраните в хода на делото доказателства и установените от съда
факти, изложени по – горе, по безспорен начин се устновява, че ищецът е
кредитор на първия ответник във връзка със сключения между тях договор за
заем за потребление, задълженията по който не са изпълнени добросъвестно от
последния. С всички тези аргументи настоящият съдебен състав счита за
безспорно установено, че ищецът е имал качеството кредитор спрямо
ответното дружество „ТКЗС ЛопЯ.“ ЕООД към момента на сключване на
процесната прехвърлителна сделка и има това качество и към момента.
Спорните по делото факти се отнасят до това дали процесната
прехвърлителна сделка е извършена, за да се затрудни или избегне напълно
плащане на задължението на първия ответник към ищеца, респ. дали тази
сделка е увреждаща кредитора и дали е налице субективната предпоставка –
знание на прехвърлителя и на третото лице – приобретател за увреждането.
Тези спорни обстоателства следва да се изследват с оглед факта дали
предявеният иск попада в хипотезата чл. 135, ал. 1 ЗЗД /разпоредителната
сделка е извършена когато вземането на ищеца – кредитор вече е било налице/
или в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД / разпоредителната сделка е извършена
преди възникване на вземането/. В настоящия случай, с оглед установеното за
безспорно по – горе, се установява, че към момента на извършването на
прехвърлителната сделка ищецът вече е имал качеството на кредитор спрямо
първия ответник, респ. че в случая е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Относно субективната предпоставка, предвид възмездността на
прехвърлителната сделка, съгласно изр. 2 на същия законов текст, се изисква
наличието на знание за увреждане, както за прехвърлителя по нея /първия
ответник/, така и за приобретателя – трето лице /втория ответник/.
7
По отношение увреждащото действие на процесната сделка спрямо
кредитора – ищец, следва да се посочи, че съдебна практика на ВКС в този
смисъл /виж Решение №149/12.11.2013 г. по т.д. № 422/2012 г. ТК ВКС;
Решение№ 97/30.05.2013 г. по гр. д. № № 44/2012 г. IV г.о. ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК и други/ е категорична, че увреждане е налице за
кредитора при всяко действие на длъжника /всеки негов правен или
фактически акт/, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора, включително и когато длъжникът
се е лишава от имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора, включително и встъпването в дълг
или обезпечаването на свой или чужд дълг към друг кредитор. Съгласно чл.
133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите
кредитори, поради което в това производство съдът не изследва въпросът дали
кредиторът би могъл да се удовлетвори от друго имущество. Същият не може
да бъде ограничаван или принуждаван да се удовлетвори от конкретно
имущество на длъжника, при условие, че последният се е разпоредил с друго
свое такова. В тази връзка е без правно значение какво е мотивирало или
подбудило длъжника да извърши действието. От значение е единствено дали
обективно това действие води до увреждане на кредитора.
С доклада по делото, срещу който страните не са възразили, е приет за
безспорен факта, че на 14.06.2023 г. между ТКЗС „ЛОПЯ.“ ЕООД е
„ЛОПЯКО ЕКСПОРТ“ ЕООД е сключен договор за покупко – продажба /с
нотариален № 57, том I, рег. № 1103, дело № 54/2023 г. от 14.06.2023 г., на М.
Д. – нотариус с район на действие РС – Етрополе, вписана с рег. № 713 на НК/
на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Лопян, общ.
Етрополе, обл. Софийска, съставляващо УПИ XXVII- 282 по регулационния
план на селото, одобрен със заповед № 0187/30.11.1966 г. с площ 700,00 кв.м.,
при граници /съседи/, съгласно актуална скица: УПИ XXVIII – 287; улица;
УПИ XXVI – 281- за жилищни нужди и обществено обслужвани и при
граници /съседи/ съгласно доказателствен нотариален акт: улица, Н. К., И.
В.Д., В. Г. и общинско – Л. Л., заедно с построените паянтова жилищна сграда
със ЗП 61 кв. м. и паянтова стопанска сграда – плевня със ЗП 50 кв.м., заедно
със всички останали постройки, подобрени и приращения в имота, както и
това, че тази сделка е сключена докато е било висящо производството по
8
гр.дело № 454/2022 г. по описа на РС – Етрополе, което е било образувано по
повод подадена искова молба от ищеца А. Е. А. против първия ответник ТКЗС
„ЛОПЯ.“ ЕООД, с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 86 ЗЗД и искане
дружеството да бъде осъдено да му заплати паричната сума в размер на 19
000,00 лева, представляващо неизпълнено задължение по договор за заем,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2022 г. до
окончателното й изплащане.
С всички горепосочени аргументи съдът настоящият съдебен състав
счита за безспорно установено по делото, че процесната прехвърлителна
сделка с предмет – имущество /недвижим имот/ собственост на първия
ответник е от естество да увреди кредитора на този ответник и че със
извършването й безспорно е налице увреждащо действие спрямо кредитора
му. В този смисъл се явяван неоснователни възраженията на ответниците,
релевирани в отговора им, че такова увреждащо действие не е налице.
Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън това, с
което се е разпоредил, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане.
Съществуването на друго имущество предполага наличието на друг
инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради
което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното
финансово състояние на длъжника и само когато длъжникът не разполага с
друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.
135 ЗЗД. Наред с това, следва да се посочи, че увреждащо интереса на
кредитора е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се
изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата пазарна
цена. Без значение за съществуването на увреждане е дали при
разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено
благо. Това е така защото цялото имущество на длъжника служи за
удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой
имуществен обект да се удовлетвори /в този смисъл виж Решение №
149/12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г. по описа на ВКС, І т. о. и решение №
201/31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о./.
За да се направи извод дали е основателен предявения конститутивен
иско, следва да бъде анализирано дали е налице и третата кумулативна
предпоставка, която има субективен характер - знание за увреждането от
страна на длъжника - прехвърлител и на третото лице - приобретател по
9
оспорената сделка, т. е. че те са знаели фактите и обстоятелствата, които
пораждат вземането на кредитора /доколкото сделката е възмездна и е
извършена след възникване на кредиторовото вземане).
В съдебната практика се приема константно, че длъжникът винаги знае
за увреждането, тъй като е страна по правоотношението с кредитора.
Неговите мотиви и подбуди да извърши увреждащото действие са
ирелевантни. За разлика от хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, където е
необходимо намерение за увреждане, в хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
е необходимо само знание. Не е нужно между страните по увреждащата
сделка да е постигнато някакво измамливо съгласие или умишлено действие с
единствена цел да се увреди кредиторът.
По отношение на знанието на третото лице в съдебната практика
/решение № 64/07.05.2021 г. по гр. д. № 2549/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
решение № 3/07.05.2020 г. по гр. д. № 1411/2019 г. по описа на ВКС, III г. о. и
др./ е разяснено, че за знанието на третото лице за увреждащото действие не е
необходимо правоприемникът на длъжника да е узнал за всички белези, които
индивидуализират вземането: кой е кредиторът и кой е длъжникът, всичките
правопораждащи юридически факти и какво е съдържанието на притезанието.
Достатъчно е третото лице да знае само някои от тези обстоятелства, според
които да заключи, че е възникнало вземане. За наличие на знание за
увреждащия характер на сделката е достатъчно длъжникът и приобретателят
да са съзнавали, че съществува възможност да се възпрепятства кредитора да
се удовлетвори от стойността на продадения актив, респ. да реализира своите
права като кредитор.
В настоящия случай прехвърлителят и приобретатятелят по съответната
увреждаща сделка са юридически лица, които са представлявани от едно и
също лице – Я. Д. Д. /в качеството му на техен управител и законен
представител/. Това обстоятелство се установява безспорно от приложените
по делото писмени доказателства /и най – вече нотариалния акт, с който е
скрепена формално процесната сделка и от удостоверенията за актуално
състояние на двете ЮЛ – търговци/. Предвид на това съдът счита, че е налице
безпорно наличие на знание за увреждане, както от страна на прехвърлителя,
така и от страна приобретателя по тази сделка, тъй като фактически те са били
представлявани от едно и също лице, което е било наясно с възникналите
10
спрямо първия ответник вземания на ищеца.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че по
делото са доказани всички кумулативни предпоставки за възникване в полза
на ищеца на преобразуващото право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което
предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото ответните дружества следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сторените от него разноски в производството. Същият
заявява претенции за адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00 лева и за
платена държавна такса за образуване на делото в размер на 108,00 лева.
Съгласно чл. 69,ал.1 ,т. 4, вр. т. 2 ГПК по искове за съществуване,
унищожаване или разваляне на договор и за сключване на окончателен
договор – стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни
права върху имот – ¼ от данъчната оценка на този имот. Предвид данъчна
оценка на имота, разпоредителната сделка по отношение на който се оспорва,
която е на стойност 2694,30 лева, цената на иска е в размер на 673,58 лева. С
оглед на това дължимата държавна такса за образуване на делото е в
минималния размер от 50,00 лева, съобразно т. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Обстоятелството, че ищецът е
внесъл по – голяма сума като държавна такса не е основание ответниците да
бъдат задължени, респ. осъдени да я заплатят. В този смисъл ответните
дружества следва да бъдат осъдени да заплатят, съразмерно тази сума, или по
25,00 лева за всяко едно от тях. Относно надвнесената от страна на ищеца
сума като държавна такса над посочения размер от 50,00 лева, до размера от
108,00 лева, то тя може да бъде възстановена на ищеца, при наличието на
надлежно подадена молба от негова страна с изрично посочена банкова
сметка, по която да бъде преведена.
Що се отнася до искането за разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3000,00 лева, то същото следва да бъде уважено изцяло, предвид
обстоятелството, че по делото /от страна на ответниците/ не е релевирано
възражение за прекомерност на същото, а от друга страна – видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие тази сума е
заплатена на адв. Събен от страна на ищеца. В този смисъл двете дружества –
ответници по делото следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по 1500,00
11
лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
по отношение на ищеца А. Е. А., с ЕГН ********** с адрес в гр. .*****,
извършената разпоредителна сделка от 14.06.2023 г., сключена между „ТКЗС
ЛОПЯ.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в с.
Лопян, общ. Етрополе, обл. Софийска, ул. „Никола Михайлов“ № 142 и „ТКЗС
ЛОПЯ. ЕКСПОРТ“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в с. Лопян, общ. Етрополе, ул.“Никола Михайлов“ № 144,
обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот с №
57, том I, рег. № 1103, дело № 54/2023 г. от 14.06.2023 г., на М.Д. - нотариус с
район на действие РС – Етрополе, вписана с рег. № 713 на НК /вписан с Вх. №
607/14.06.2023 г., акт № 16, том III, дело № 205/2023 г., партидна книга № 9664
на Служба по вписванията при РС – Етрополе/, по силата на който първият
ответник – действащ чрез законния си представил Я. Д. Д. е продал на втория
ответник – действащ чрез законния си представител Я. Д. Д., недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в с. Л****, съставляващо УПИ
XXVII- 282 по регулационния план на селото, одобрен със заповед №
0187/30.11.1966 г. с площ 700,00 кв.м., при граници /съседи/, съгласно
актуална скица: УПИ XXVIII – 287; улица; УПИ XXVI – 281- за жилищни
нужди и обществено обслужвани и при граници /съседи/ съгласно
доказателствен нотариален акт: улица, Н.К., И. В.Д., В.Г. и общинско – Л. Л.,
заедно с построените паянтова жилищна сграда със ЗП 61 кв. м. и паянтова
стопанска сграда – плевня със ЗП 50 кв.м., заедно със всички останали
постройки, подобрения и приращения в имота, за сумата от 3000,00 лева.
ОСЪЖДА „ТКЗС ЛОПЯ.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в с. Лопян, общ. Етрополе, обл. Софийска, ул. „Никола
Михайлов“ № 142 да заплати на А. Е. А., с ЕГН ********** с адрес в гр.
********** паричната сума в размер на 1525,00 /хиляда петстотин двадесет и
12
пет/ лева, представляващи разноски, сторени в производството по делото,
включително и за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ТКЗС ЛОПЯ. ЕКСПОРТ“ ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в с. Лопян, общ. Етрополе, ул.“Никола
Михайлов“ № 144 да заплати на А. Е. А., с ЕГН ********** с адрес в гр. ****
паричната сума в размер на 1525,00 /хиляда петстотин двадесет и пет/ лева,
представляващи разноски, сторени в производството по делото, включително
и за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните за постановяването му, пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
13