Р Е Ш Е Н И Е № 260915
гр. Бургас, 28.06.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7467 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
по чл.405, ал.1 от ЗЗД, предявен от М. Николов К. против ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп“.
Ищецът твърди, че на 13.04.2020г. е сключил с ответника застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 47042017908000122 за застраховка ”Булстрад Каско Стандарт”, със срок на валидност 13.04.2020г. – 12.04.2021г., по силата на който застрахователят е приел да застрахова собствения му лек автомобил марка ”Ауди”, мо-дел ”А4”, рег.№ А 1411 НС, за всички покрити рискове, съобразно Общите условия.
Сочи, че застрахователната сума е била определена на 25 000 лв., както и че е пла-тил първата вноска от застрахователната премия – 413.74 лв., от общо 1 654.99 лв.
Твърди и че на 16.05.2020г., на пътя гр.Б, – гр.С, в района на м.“Ченге-не скеле“, към м.“Странджа“, поради поднасяне на пътното платно, не е успял да овла-дее автомобила, напуснал е пътя и е допуснал самостоятелно ПТП, удряйки се в край-пътно дърво, при което МПС е било значително увредено.
Сочи,
че е уведомил надлежно ответното дружество, което е образувало щета
51-03000-01218/20, но въпреки настъпилото застрахователно събитие, е отказало
да му из-плати дължимото застрахователно обезщетение.
Твърди също, че за възстановяване на лекия автомобил е заплатил сумата от 21 988 лв. – за части, материали и труд, и иска от Съда да осъди ответника да му репарира част от нея, а именно – 17 000 лв.
Претендира
законната лихва и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска – по основание и размер.
Излага съображения, че отказът да заплати застрахователно обезщетение е законо-съобразен и правилен, тъй като обстоятелствата около настъпването на ПТП са неясни, а уврежданията на МПС не кореспондират с твърдяния от ищеца механизъм на получа-ването им.
Сочи, че са налице предпоставки за освобождаване от отговорност по т.1.2 от Раз-дел XIII – “Прекратяване“ на Общите условия към застрахователния договор – умишле-но причиняване на застрахователното събитие; че е налице основание за отказ по т.1.4, Раздел X “Общи изключения“, тъй като автомобилът се е движел с несъобразена или с превишена скорост, което е проява на груба небрежност, както и нарушение на задъл-жението за предприемане на обичайни предохранителни мерки по отношение на пред-пазването на имуществото от вреди, във връзка и с чл.395, ал.4, вр. с ал.1 от КЗ.
Направил е възражение за съпричиняване.
Оспорва и твърдението за извършения ремонт на автомобила за собствена сметка.
Иска от Съда да отхвърли претенцията, а евентуално – да присъди сума в по-нисък размер. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 13.04.2020г. страните са сключили договор за автомобилна застраховка – ”Бул-страд Каско Стандарт”, обективиран в застрахователна полица № 47042017908000122, със срок на валидност от 13.04.2020г. до 12.04.2021г., по силата на който ответникът е приел да застрахова собствения на ищеца лек автомобил марка ”Ауди”, модел ”А4”, с рег.№ А 1411 НС, за всички покрити рискове, съобразно Общите условия. Застрахова-телната сума е била определена на 25 000 лв., а застрахователната премия + 2 % ДЗП – на 1 688.09 лв., платима на четири вноски, първата от които е била платена от К, на застрахователя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява и че на 16.05.2020г., между 21.00 часа и 22.00 часа, ищецът е пътувал с автомобила си от с.Р, към гр.Б, заедно със свидетеля З. А. По пътя последният се е сетил, че си е забравил инсулина и е помолил К. да се върнат в селото, за да го вземе. Ищецът е обърнал на моста и са тръгнали на обратно. В участъка на път II-99, в посока гр.С, – между пътните възли “Ч. с“ и парк ”Р”, в десен завой, той не е успял да овладее лекия автомобил и се е ударил в предпазна метална ог-рада отляво, а след оттласкаването от нея, е напуснал пътното платно и се е блъснал в крайпътно дърво отдясно. На МПС са били причинени щети, предимно в предната лява част. От заключението по САТЕ се установява и че всички констатирани увреждания са съпоставими с механизма на ПТП, настъпването на което се дължи единствено на фак-та, че ищецът е управлявал автомобила си с несъобразена за пътния участък скорост – над 100 км/ч, при ограничение от 60 км/ч. Вещото лице е посочило и че К. би имал обективна възможност да го избегне, ако скоростта му на движение е била не по-висока от 90 км/ч. Посочило е и че размерът на материалните щети е над 70 % от действителната стойност на автомобила към 16.05.2020г., поради което в случая е налице тотална щета. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че К. е управля-вал МПС със скорост 60-70 км/ч по време на инцидента, тъй като вниманието на А, е било ангажирано с мобилния му телефон и той дори не е възприел настъпването на процесното ПТП, от една страна, а от друга – същите противоречат на останалия до-казателствен материал по делото и в частност – заключението по САТЕ.
Ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие и увреждането на застрахованото МПС. Образувана е била преписка по щетата с № 51-03000-01218/20. Извършен е бил оглед на автомобила и е бил изготвен опис от служи-тел на застрахователя. С писма от 03 и 11.06.2020г. дружеството е отказало да изплати застрахователно обезщетение, поради установено несъответствие между механизма на настъпилото събитие, деклариран от ищеца, и констатираните увреждания.
Впоследствие, ищецът е възстановил за своя сметка автомобила, с помощта на вуй-чо си – свидетелят С. Н, като само стойността на ползваните за ремонта час-ти, без труда, е 18 188.76 лв. – така заключението по САТЕ.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, а основанията да откаже да стори това са посочени в чл.403, ал.4 и чл.408 от КЗ.
По
делото безспорно се установява наличието на застрахователно правоотношение
между страните, във връзка със собствения на ищеца лек автомобил, както и настъпва-нето на застрахователно събитие ПТП,
съобразно Общите условия към Договора за за-страховка.
Неоснователни са възраженията на застрахователя, че
уврежданията по лекия авто-мобил не са настъпили по сочения от ищеца начин.
Както беше казано, вещото лице по САТЕ е констатирало тяхното съответствие с
установения по делото механизъм на на-стъпването на процесното ПТП. Недоказани
са и твърденията, че щетите са причинени умишлено от ищеца.
Основателно обаче е позоваването му на т.1.4 Раздел X “Общи изключения“ на Об-щите условия, а именно: наличие на основание за отказ, тъй като автомобилът се е дви-жел с несъобразена и превишена скорост, което е проява на груба небрежност, както и нарушение на задължението за предприемане на обичайни предохранителни мерки по отношение на предпазването на имуществото от вреди, във връзка и с чл.395, ал.4, вр. с ал.1 от КЗ.
Тук следва да се посочи, че понятието “Груба небрежност“ не е дефинирано в КЗ. В гражданското право обаче смисълът му не е аналогичен на съдържанието, което то има в наказателното право, а се свързва с недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗЗД. В този смисъл е например Решение № 348/11.10.2011г. на ВКС, IV г.о., ГК, гр. де-ло № 387/2010г., в което се приема, че вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /доб-рия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Граж-данското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени, като на-пример груба небрежност. Тя се съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Изводът за наличие или липсата на груба небрежност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен слу-чай, което прави невъзможно формулирането на обща дефиниция на понятието, прило-жима за всички случаи. В съдебната практика по този въпрос се приема, че груба не-брежност при управление на МПС е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обек-тивира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието у него, че е възможно да увреди застрахованото имущество.
Точно такава грижа в случая не е положил ищецът, който, видно от заключението по САТЕ, в тъмната част на денонощието, при навлизането в десен завой е управлявал автомобила със скорост над 100 км/ч, изгубил е управлението му и се е блъснал най-на-пред в предпазна метална ограда отляво, а след оттласкаването от нея, е напуснал път-ното платно и се е блъснал в крайпътно дърво отдясно. Действията на водача са зависе-ли единствено от неговата воля, а той не е положил грижата, която и най-небрежният шофьор, управлявайки МПС, би положил. Той е следвало да прецени внимателно об-становката и да се въздържи от действие, съдържащо, предвид характера и мястото на осъществяването му, явен риск от настъпване на ПТП и причиняване на вреди от него. Игнорирайки само дължимата грижа и непроявявайки нужното внимание, шофьорът е допуснал настъпването на щети на застрахованото МПС. В случая не може да се прие-ме, че се касае за проява на обикновена небрежност, тъй като избраната от К. скорост на движение – над 100 км/ч, вероятно поради наложилото се връщане до с.Р. и очакваното забавяне на пътуването до гр.Бургас, не само че не е съобразена с кон-кретната пътна обстановка, но и значително надвишава разрешената за участъка такава от 60 км/ч, както и разумната – до 90 км/ч, при която водачът би могъл да избегне опас-ността. Налице е грубо погазване на правилата за движение по пътищата, с което ище-цът е застрашил в изключителна степен здравето, живота и имуществото на участници-те в движението, като по този начин не би управлявал МПС и най-небрежният шофьор.
В случая е налице и неизпълнение на застрахователния
договор от страна на ищеца, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
защото в резултат на него е въз-никнало застрахователно събитие, довело до
тотална щета на застрахования автомобил.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че претенцията на М.К. по чл.405, ал.1 от КЗ е неоснователна и като такава следва да се от-хвърли изцяло.
На ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски – 120 лв. възнаграждение за вещото лице и 300
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Николов К., с ЕГН: **********,***, против ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”, иск за заплащане на сумата от 17 000 лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение по Договор за автомобилна застраховка ”Булстрад Каско Стандарт”, сключен със застрахователна полица № 47042017908000122 от 13.04.2020г., със срок на валидност от 13.04.2020г. до 12.04.2021г., за имуществените вреди, претър-пени в резултат на настъпило застрахователно събитие: самостоятелно пътнотранспорт-но произшествие със собствения му застрахован лек автомобил – марка ”Ауди”, модел ”А4”, с рег.№ А 1411 НС, а именно – на 16.05.2020г., на пътя гр.Бургас – гр.С, в района на м.“Ч“, към м.“С“, във връзка с което при застрахователя е била заведена преписка по щета с № 51-03000-01218/20, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2020г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Н. К. да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Ин-шурънс Груп“ сумата 120 лв. – разноски по делото, както и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.