Присъда по дело №2081/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 242
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 10 декември 2022 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20223110202081
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 242
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Бончева
СъдебниБожидарка Т. Енчева

заседатели:Иван В. Йотов
при участието на прокурора Р. П. П.
като разгледа докладваното от Мария Бончева Наказателно дело от общ
характер № 20223110202081 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ М. Г. А., роден на * гражданин, * ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 07.08.2021 г., в гр. Варна, отнел чужди движими вещи - сумата от 720
/седемстотин и двадесет/ лева, от владението на С. М. А., собственик на магазин за
хранителни стоки „Торино1", без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 и чл.54, ал.1 от НК, вр. чл. 58а, ал.1,
от НК, му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, се ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Спрямо подсъдимото лице няма да се възлагат полагане на възпитателни грижи или
пробационни мерки по чл. 67, ал.1 – ал.3 от НК през изпитателния срок.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимото лице М. Г. А. да заплати
сумата от 280(двеста и осемдесет) лева за предоставената му правна помощ в полза на
1
Националното бюро за правна помощ, съгласно Решение ВН -2268-15186/14.07.2022.

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд - Варна в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД №2081 по описа на
Варненски районен съд за 2022 г., ХХІХ наказателен състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия по
обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.194 ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

ПОДС. :М. Г. А.

На 07.08.2021 г., в гр. Варна, отнел чужди движими вещи - сумата
от 720 лева, от владението на С. М. А., собственик на магазин за хранителни
стоки „Торино1", без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинение възведено в обвинителния акт, по отношение на подсъдимия и
предлага да бъде признат за виновен, като изразява становище, че тъй като
производството е проведено по правилата на предварителното изслушване
/чл.371т.2 от НПК/ следва да бъде приложен чл.58а от НК, като на
подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде
намалено с 1/3.
Защитникът на подс. А. моли съда да се наложи наказание, което да
бъде намалено с 1/3.
Подс. А. се признава за виновен и съжалява за извършеното.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства: Подсъдимият М. Г. А. през 2021 г. живеел в гр.Варна на
различни адреси. Подсъдимият ходел често в заложна къща „Артес финанс",
която се намирала на ул.Капитан Райчо в гр.Варна, за да залага различни
вещи и познавал служителите в нея, както и те него.На 07.08.2021 г. сутринта
подс.А. отново отишъл в заложната къща и оставил един мобилен телефон за
преглед.След това излязъл и отишъл в магазин за хранителни стоки, който се
намирал срещу заложната къща.Магазинът се стопанисвал от фирма
„Торино“ ГООД с управител свидетелката С. А.. Подсъдимият видял върху
фризера, поставен в магазина, една найлонова торбичка, в която имало пари и
я взел.В този момент свидетелката А., която била в склада , чела шумолене,
върнала се в търговската част и видяла подсъдимия с найлоновата торбичка в
ръка.Когато я видял, той побягнал.Св.А. го подгонила , но не успяла да го
стигне.В торбичката били оборотните пари от предходния ден, които били в
размер на 720 лева.Тъй като в магазина нямало охранителни камери, св.А. и
нейният съдружник - св.ж. Д. отишли при собственика на заложната къща -
св.Е. А.. Тримата прегледали охранителните камери веднага и видели как
подсъдимият първо бил в заложната къща, след това влязъл в магазина и
1
малко по-късно излязъл навън бягайки.Свидетелят А. веднага го разпознал,
тъй като го познавал отдавна като клиент и знаел имената му.Телефонът на
подсъдимия останал в заложната къща, тъй като той не се върнал да го
вземе.Впоследствие записи от камерите св.А. не могъл да предостави, но е
категоричен, че лицето, което било в заложната къща и веднага след това е
излязло от магазина бягайки е подсъдимият М. А..
Производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се е съгласил да не се събират доказателства относно тези факти. На
основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията
на подсъдимия при постановяване на присъдата без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на
подсъдимия, показанията на свидетелите дадени на досъдебното
производство, свидетелството за съдимост, заключенията по назначените
експертизи и всички други писмени доказателства приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинение и авторството, съдът :


ПРИЗНА ПОДС. М. Г. А.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :

На 07.08.2021 г., в гр. Варна, отнел чужди движими вещи - сумата
от 720 лева, от владението на С. М. А., собственик на магазин за хранителни
стоки „Торино1", без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :

Обект на престъплението са обществените отношения засягащи
имуществените права на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия,
чрез действия по отнемането на движимите вещи, чрез прекъсване владението
им от пострадалата от деянието свидетелка.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
2
пряк умисъл- отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по
неправомерен начин, т.е. той е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си и е целял настъпването на обществено опасните последици. Имал
е за цел да се облагодетелства от отнетите вещи, като се разпореди с тях за
собствени нужди.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – не
осъждан/реабилитиран/.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства-няма.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна
култура у подсъдимия, стремеж към неправомерно облагодетелстване, като не
зачита законоустановения ред в страната.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
следното:
Деянието се отличава със сравнително по-ниска степен на обществена
опасност сравнено с други деяния от същия вид предвид характера и
механизма на извършването му. Относно обществената опасност на дееца
съдът отчита, обстоятелството, че А. е не осъждан- реабилитиран. Съдът
отчита и факта, че подсъдимия не работи. В случая не са налице нито
изключителни, нито многобройни обстоятелства, поради което и най-лекото
предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на
това и като взе предвид високата степен на обществена опасност на
подсъдимия, свравнително не –високата стойност на отнетите вещи и не-
високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, съдът
приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно
чл.58 „а” от НК и определи наказание на подс. А. при условията на чл.54
ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА над
минималния предвиден в разпоредбата на чл.39 ал.1 от НК размер. След
определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1
от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.А. да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА
изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен
срок от 3 години. При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът
съобрази, че не е налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК,
както и че за изпълнение на целите на наказанието не е наложително
определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, поради което и отложи
неговото изтърпяване с изпитателен срок от 3 години.
Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на
наказанието и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се
постигнали с посоченото наказание Лишаване от свобода в размер на ОСЕМ
МЕСЕЦА, като така определеното наказание ще бъде адекватна санкция,
напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата
обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
3
моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а
освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните,
деловодните разноски в тежест на подсъдимия.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:










4
Съобщи за изтекли лични данни