Р Е
Ш Е Н
И Е
№
19.10.2016 година град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На деветнадесети септември Две хиляди и шестнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Ж.Г.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Гр.д.№340 по описа на съда за
2014год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№340/2014г. по описа на ОС-Хасково е образувано в изпълнение на влязло в сила решение №180/14.07.2011г.,постановено по В.гр.д.№191/2010г. по описа на ОС-Хасково,в частта,в която е прието да се образува първоинстанционно гражданско дело въз основа на предявения от Н.Ц.Ц. срещу С.М.М. и Т.А.М. иск за премахване на пристройка към жилищна сграда с идентификатор 77195.740.50.4,намираща се в имот с идентификатор 77195.740.50 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК.
При образуване на делото съдът е констатирал,че с Решение №88/03.04.2014г.,постановено по гр.д.№56/2014г. ВКС е отменил на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК по молба на Т.А.М. решение №238/17.07.2012г. по гр.д.№1081/2011г. на ВКС,с което е отменено Решение №180/14.07.2011г. по гр.д.№191/2010г. по описа на ОС-Хасково за премахване на лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3 по кадастралната карта на гр.Хасково и ответниците по иска са осъдени да премахнат на основание чл.109 от ЗС незаконно изградената от тях лятна кухня и делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Хасково.
Предвид обстоятелството,че искът по чл.109 от ЗС за пристройката към жилищна сграда се явява родово подсъден на ОС-Хасково съдът е приел,че следва да разгледа и иска по чл.109 от ЗС за лятната кухня с оглед процесуална икономия,идентичност на страните и събрани до настоящия момент доказателства по делото.
Във връзка с обединяването на делата и разглеждането на двата предявени иска по чл.109 от ЗС,с определение от 08.05.2014г. съдът е оставил исковата молба без движение като е дал изрични указания на ищците за отстраняване на констатирани нередовности в исковата молба-конкретизиране на пасивна процесуална легитимация,в съотвествие с решението на ВКС;конкретизиране на петитума на исковете спрямо надлежните ответници след уточняване на пасивната процесуална легитимация.
Постъпили са уточняващи молби вх.№5420/27.05.2014г., вх.№8005/06.08.2014г ,вх.№8429/22.08.2014г., вх.№9416/12.10.2015г., вх.№10076/28.10.2015г .
Препис от уточняващите молби,подадени от пълномощника на ищеца са връчени на ответниците,които в срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощниците си са депозирали отговори на исковата молба вх.№6950/04.07.2014г. , вх.№6954/04.07.2014г.; вх.№10833/10.10.2014г.,вх.№9968/26.10.2015г. , вх.№10665/04.11.2014г.
С определение от 28.09.2015г.,постановено в открито заседание по делото съдът е разделил производствата по двата обективно и субективно съединени иска,като е прекратил производството по иска,предявен от Й.Т.Й. и е изпратил за разглеждане този иск на РС-Хасково.Исковата молба на Н.Ц.Ц. е оставена без движение като същият е задължен да конкретизира фактическите си твърдения по отношение на негаторната си претенция.
С вх.№9968/26.10.2015г. е депозиран писмен отговор от пълномощниците на ответниците,в който се изразява становище,че констатираните от съда нередовности в ИМ не са отстранени.
С определение №908/09.11.2015г.,постановено по гр.д.№340/2014г. съдът е прекратил производството по делото,поради неотстраняване на констатирани нередовности в исковата молба.
С определение №24/18.01.2016г.,постановено по В.ч.гр.д.№715/2016г. АС-Пловдив отменя определението за прекратяване на производството по делото и връща делото на ОС-Хасково за по нататъшното му разглеждане и произнасяне по предявения иск.
Имайки предвид задължителните указания на по-горната инстанция относно постъпилите молби от пълномощника на ищеца свързани с уточнение на исковата претенция-фактически твърдения и петутим на предявения иск съдът в конкретния случай съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.109 от ЗС предявен от ищеца Н.Ц.Ц. против ответниците С.М.М. и Т.А.М.,по който иск е образувано гр.д.№340/2014г. по описа на ОС-Хасково.
ИЩЕЦЪТ-Н.Ц.Ц. твърди,че е собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.740.49 по кадастралната карта на на гр.Хасково,одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София с площ от 328 кв.м.,ведно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор 77195.740.49.1 и сграда с площ от 108 кв.м. с идентификатор 77195.740.49.2 застроена на 9 кв.м./Скица №4001/24.04.2009г. на СГКК-Хасково/,а ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.740.50,ведно с построени в имота триетажна жилищна сграда с идентификатор 77195.740.50.4 и лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3.Твърди,че през 2006г. ответниците са извършили незаконно строителство,в нарушение на строителните правила и норми на ЗУТ на пристройка към съществуваща в имота им жилищна сграда.Проектирането и извършването на пристройката на жилищната сграда било в нарушение на отстоянията до имотната граница с имота му,което ограничавало правото му на собственост.В първоначалната искова молба и подадените такива след оставянето й без движение установяват обстоятелствата и петитума на предявения иск.С оглед на изложените фактически твърдения в първоначалната искова молба,молба вх.№11426/17.06.2009г. и молба вх.№12333/02.07.2009г./подадени по гр.д.№1110/2009г. преди отменителното решение/ и съгласно отменителните указания на АС-Пловдив съдът прие,че ищецът претендира от съда да осъди ответниците на основание чл.109 от ЗС за премахнат пристройка към съществуваща жилищна сграда,отразена като имот с идентификатор 77195.740.50.4 ,намираща се в поземлен имот с идентификатор 77195.740.50 по КК и КР на гр.Хасково,построена съгласно строително разрешение №201/2005г. и Удостоверение по чл.52 ал.5 от ЗКИР-вх.№26-4966/14.09.2007г. на обект”пристройка към съществуваща жилищна сграда-77195.740.50.4,приложено към данъчната декларация на ответниците.
ОТВЕТНИЦИТЕ-С.М.М. И Т.А.М. са депозирали писмени отговори чрез пълномощниците си,с които оспорват предявеният иск и излагат подробни съображения за неговата неоснователност.Претендират от съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори,а от представените писмени доказателства-нотариални актове,удостоверения за наследници и за сключен граждански брак, се установява,че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 77195.740.49 по кадастралната карта на гр.Хасково,одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София с площ от 328 кв.м.,ведно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор 77195.740.49.1 и сграда с площ от 108 кв.м. с идентификатор 77195.740.49.2 застроена на 9 кв.м./Скица №4001/24.04.2009г. на СГКК-Хасково/,а ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.740.50,ведно с построена в имота триетажна жилищна сграда с идентификатор 77195.740.50.4.Не е спорно и обстоятелството,че триетажната сграда с посоченият идентификатор в имота на ответниците е в режим на СИО между двамата ответници Матеви.Установява се от писмените доказателства по делото и от заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи,че в ПИ с идентификатор 77195.740.50,собственост на ответниците съществува триетажна жилищна сграда с идентификатор 77195.740.50.4 ,в която е включена и процесната пристройка ,предмет на делото ,на три етажа построена съгласно строително разрешение №201/2005г. и Удостоверение по чл.52 ал.5 от ЗКИР-вх.№26-4966/14.09.2007г. на обект”Пристройка към съществуваща жилищна сграда”.Установява се също,че обекта,предмет на делото представляващ пристройка към първоначално съществуваща в имота на ответниците жилищна сграда е заснета в рамките на триетажната жилищна сграда с идентификатор 77195.740.50.4 със застроена площ от общо 143 кв.м. на три етажа.Не е спорно обстоятелството,че основната сграда в имота на ответниците е построена по одобрен на 28.07.1960г. проект и разрешение за строеж №657/10.11.1960г.,а процесната пристройка е построена въз основа на инвестиционни проекти,одобрени на 14.06.2005г. и разрешение за строеж №201/20.06.2005г.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза,изготвена от вещото лице Т.Н.Г. се установява,че ищецът е собственик на имот с идентификатор 77195.740.49,съдържащ 328 кв.м.,за който имот е отреден УПИ ХІІІ в кв.124,а ответниците са собственици на имот с идентификатор 77195.740.50,съдържащ 620 кв.м. с отреден за него УПИ І,кв.124 по КККР на гр.Хасково.
По плана на гр.Хасково,одобрен със Заповед №853/1957г. имотът на ответниците е отразен с пл.№2619, парцел ІХ в кв.124,състоящ се от 440 кв.м.,съгласно документите за собственост НА №179/1960г. и НА №55/1960г. за придаваемо място по регулация.По същият този план от 1957г. имота на ищеца е отразен с пл.№747 с площ от 370 кв.м.,за който имот е отреден парцел І от 318 кв.м в кв.124.
По плана на гр.Хасково ,одобрен със Заповед №3/1977г. имота собственост на ищеца е отразен с пл.№6477, УПИ ХІІІ в кв.124 с площ от 318 кв.м.,а имота на ответниците е отразен с пл.№6476, УПИ І в кв.124 с площ от 430 кв.м./НА №142/1996г./.
По кадастралната карта на гр.Хасково,одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК-София имота на ответниците с идентификатор 77195.740.50 е отразен с площ от 620 кв.м,като по плана от 1977г. имота с пл.№6476 е отразен с площ от 580 кв.м.,а по плана от 1957г. имота с пл.№2619 е отразен с площ от 520 кв.м.
По кадастралната карта на гр.Хасково,одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК-София имота на ищеца с идентификатор 77195.740.49 е отразен с площ от 328 кв.м.,като по плана от 1977г. имота с пл.№6477 е отразен с площ от 318 кв.м.,а по плана от 1957г. имота с пл.№747 е отразен с площ от 370 кв.м.
Според заключението на вещото лице-геодезист уличната регулация за улицата –тупик по плана на гр.Хасково,одобрен със Заповед №853/1957г. и плана,одобрен със Заповед №3/1977г. е идентична и няма промяна и към настоящия момент,като същата е частично приложена и реализирана на място.Според експерта уличната регулация,касаеща улицата-тупик е приложена и реализирана,а именно ,в частта,в която е изградена подпорна стена по южната граница на ПИ с идентификатор 77195.740.51/пл.№6475,който не е предмет на настоящето производство/,като е отнета част от същия имот за улицата-тупик,която е предвидена по регулация,да обслужва и съответно да има достъп до поземлен имот с идентификатор 77195.740.50-собственост на ответниците в настоящето производство./обозначена с жълт цвят на комбинирана скица –Приложение №4/,както и в частта,в която е изградена и подпорна стена по южната граница на ПИ 77195.740.49/пл.№6477/,собственост на ищеца,като е отнета част от същия имот за улицата-тупик,която е предвидена по регулация,да обслужва и съответно да има достъп до ПИ с идентификатор 77195.740.50-собственост на ответниците в настоящето производство/обозначена със син цвят на комбинирана скица –Приложение №4/.
Установява се също,че между имота на
ищеца и ответниците е построена масивна ограда-подпорна стена с ширина 0,50-
В имота на ответниците,на юг,към
съществуваща триетажна жилищна сграда е изградена пристройка с височина на
жилищната сграда/ниско етажно застрояване с височина до 10м./,като
строителството е извършено на основание:Скица №3733/08.11.2004г. с виза за
проектиране от Главен архитект на Община Хасково”За пристройка на три етажа към
жилищна сграда на основание чл.134/6 ЗУТ
и при спазване на Наредба №7 от 03.12.2004г.,одобрен на 14.06.2005г. от
Община Хасково ивнестиционен проект и издадено разрешение за строеж
№201/20.06.2005г.Относно строежа на „Пристройка към съществуваща жилищна
сграда” вещото лице е установило наличието на следната документация,а
именно:Протокол „Образец
При огледа на място вещото лице е
установило,че строежа представлява триетажна пристройка към южната фасада на
съществуващата в имота на ответниците жилищна сграда.Във вертикално отношение
пристройката е подравнена с етажните нива на старата сграда,като строежът е
изпълнен,но не е завършен.Етапът на строителството е извършен до Образец 14,като
за строежа няма наличие на издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация/Удостоверение за ползване/,Акт „Образец 16 и няма разрешение за
ползване като самостоятелен обект.По одобрената от Община Хасково проектна документация, пристройката е с размери
5,30м/11,50м.В ситуацията към проекта,както и в окомерната скица към протокола
за строителна линия и ниво няма котивировки за отстояния на пристройката от
границите на съседните имоти,а има отразени само размери на същата и
разположението й спрямо съществуващата триетажна жилищна сграда.При
измерванията си на място вещото лице е посочило,че изградената пристройка е с
незначителни разминавания от одобрените проекти,така както е отразено на
камбинираната скица,Приложение 5-със зелен цвят на линиите фактическото
положение на пристройката,а с черен цвят на линиите по кадастралната карта на
гр.Хасково.Югозападният ъгъл на пристройката отстои от границата с ПИ 77195.740.49,собственост на ищеца на 2,60
кв.м.,а от дворищната регулация на
В заключение вещото лице-геодезист сочи,че масивната ограда-подпорна стена между имота на ищеца и ответниците представлява кадастрална/имотна/ граница между тях и има наличие на намалено отстояние между пристройката,предмет на разрешение за строеж №201/20.06.2005г. спрямо действителната кадастрална граница между имотите.
От заключението на вещото лице-строителен инженер Д.И.Я. се установява,че процесната пристройка,в имота на ответниците е реализирана по издаденото строително разрешение №201/2005г. и одобрените инвестиционни проекти,като при реализацията й са допуснати несъществени отклонения от проекта,довели до намалено отстояние спрямо западната странична регулационна линия,както и до увеличаване на застроената и разгънатата застроена площ на пристройката.
Установява се,че в одобрения
инвестиционен проект част”архитектурна” е предвидено пристройката да се апликира
към оформената като калкан южна фасада на съществуващата триетажна жилищна
сграда.Във вертикално отношение пристройката се подравнява с етажните нива на
старата сграда.Поради значителната денивелация на терена приземното ниво при
съществуващата сграда се явява сутерен при пристройката.Обемът на
съществуващата сграда не е предвиден за трансформация по проект,тъй като се е
целяло да не се увеличава височината на съществуващата северна плоска
фасада.Северният скат е предвиден да се покрие с нови керемиди.Пристройката
според вещото лице е присъединена чрез характера и обема си към съществуващата
сграда и съгласно обяснителната записка в част”архитектурна” на инвестиционния
проект,пристройката е предвидена със следните размери,а именно:застроена
площ:сутурен-61 кв.м.;/не участва в РЗП/;втори етаж-62,94 квм../без терасата на
кота терен/;трети етаж-69 кв.м.;мансарден етаж-нов с площ 67,28 кв.м. и
реконструиран с площ 87 кв.м.Предвидено е също РЗП-286,22 кв.м. и застроен
обем-941,85 куб.м.В част „конструктивна” от инвестиционния проект пристройката
е предвидена да се отдели от съществуващата сграда с фуга от
По отношение на основанията за извършване на строителството,вещото лице Д.Я. посочва,че към 2004г. за УПИ І-6476 в кв.124 по ПУП на гр.Хасково,одобрен със Заповед №3/1977г./собственост на ответниците/,в който е разрешена и реализирана процесната пристройка няма действащ План за застрояване,а само План за регулация.С разрешената пристройка не се променя начина и характерът на фактическото застрояване в имота.Налице са виза от 03.12.2004г. на Главен архитект на Община Хасково;инвестиционни проекти,съгласувани и одобрени на 14.06.2005г.-технически проекти в части архитектурна и конструктивна.Следващите части на проектиране-вътрешни В и К и ел. инсталации е следвало да бъдат одобрени в хода на самото строителство.В последствие е издадено и строителното разрешение.Вещото лице сочи и какви документи са били съставени при изпълнение на строежа,а именно:Протокол Образец 2 от 08.07.2005г. за откриване на строителна площадка;Протокол Образец 3 за определяне на строителна линия и ниво от 08.07.2005г.;Констативен протокол от 30.08.2016г. за приключило геодезическо заснемане във височинно отношение на пристройката по нива;Заповедна книга за строежа,заверена от Община Хасково под №132/14.07.2005г.;Акт Образец 14 за приемане на конструкцията от 14.09.2007г.;Удостоверение №ТС-288/05.10.2007г. от Община Хасково с данни,че строежът е извършен в груб строеж,с изпълнени частични довършителни работи;Удостоверение №РС-26-4966/14.09.2007г. по чл.54а/чл.52/ от ЗКИР на СГКК-Хасково за нанасяне на строежа в кадастралната карта на гр.Хасково;Договор за надзор по част „Конструктивна” от 05.07.2005г. и Договор за упражняване на техническо ръководство на обекта от 25.06.2005г.В заключението си вещото лице Я. е посочило и какви документи за строежа на пристройката не са съставени,но същите следва да се съставят при окончателното завършване на строежа.
При огледа си на място и при
извършените измервания,вещото лице-строителен инженер е установило,че
реализираната пристройка е с фактически размери 5,85м./11,56м.Застроената площ
на първия етаж е 64,52кв.м.,на втори етаж-78,45 кв.м.,на трети етаж-75,55
кв.м.,полезна площ на сутерена-67,68 кв.м.Северозападният ъгъл на пристройката
отстои на
За изясняване на делото от фактическа страна бяха събрани и гласни доказателства.
От показанията на посочените от ищеца
свидетели Т. В. Ц. и Й.Т.Й. се установява,че началото на строителството на процесната ,възникналите
спорове между страните по делото и техния повод.Посочените свидетели не
установяват в показанията си да са влизали в пристройката,нямат преки
впечатления досежно това какво всъщност представлява същата,но сочат,че видимо
тази пристройка била на по-малко разстояние от
От показанията на свидетелите посочени от ответниците Т.С.В. и Ст.Я. С.-Т. се установява местоположението на жилищната сграда,находяща се в имота на ищеца и че същата се намира срещу старата сграда в имота на ответниците.От показанията на св.С.-Т. се установява и какво се намира в двора на ищеца срещу самата пристройка,а именно открита част от двора,незастроена,бетонирана,с изграден канал за коли,натрупани строителни материали и гуми.Свидетелката сочи също,че след смъртта на бащата на ищеца през 2006г. отношенията между него и ответниците се влошили,макар и към този момент пристройката вече да е била изградена.Свидетелят В. установява възникването на спор между ответниците и ищеца във връзка с идеята последният с брат си да строи авторемонтна работилница.Установява и влошаване на отношенията между съседите след смъртта на бащата на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.109 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,което може и да не накърнява владението,но да ограничава,смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота/ според нейното предназначение,отдадено от собственика й.Основанието за защита чрез иска се поражда при състояния,от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие,което произтича от упражняване на правомощия,но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита.Именно поради това,ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот,извършен от собственика му или от трето лице,заинтересованият може да иска и премахване на строежа,за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние.В този смисъл предявеният иск в настоящето производство се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
В производството по чл.109 от ЗС съдът има правомощието да преценява действителността и обвързващото значение на констатациите на техническите органи в издадените от тях констативни и санкционни актове и предписания по повод строителството на процесната пристройка.Съдът може да извършва и инцидентна проверка за валидност на административните актове във връзка със строителството/разрешения за строеж и други строителни книжа/,включително за съответствията им със съществените изисквания на материалния и процесуалния закон,без да може да ги изменя и отменя с решението си.В този смисъл при разрешаването на въпроса дали един строеж е законен и дали представлява пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост върху своя имот съдът има правомощието и следва да преценява валидността и обвързващото значение на актовете на техническата администрация,свързани със спора.
Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това,дали те подлежат на съдебен контрол и не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове,освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.В случая ищецът оспорва издадените строителни книжа по повод реализираното строителство на пристройката,предмет на негаторната защита.Предвид обстоятелството,че ищецът не е бил участник в административното производство по издаването и обжалването на издаденото разрешение за строеж по пътя на косвения съдебен контрол и предвидената в посочената разпоредба компетентност на съда по обуславящи въпроси на спорното право следва да се извърши преценка на законосъобразността на издадените строителни книжа,касаещи процесния строеж на пристройката към съществуваща сграда,реализирана в имота на ответниците.
Съгласно разпоредбите на ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени според закона и разпоредбите за неговото приложение.Разрешенията за строеж се издават от определени лица по установен ред и конкретно за всяка постройка.Разрешението за строеж е административен акт,което поражда предвидени в закона правни последици и подлежи на зачитане от всички правни субекти.Фактът на неговото издаване предполага,че са били спазени изискванията и условията за издаването му,необходими за неговата валидност като административен акт,а освен това,че произтичащите правомощия са правомерни,че съответстват на повелителните разпоредби на закона.Именно поради това разрешението за строеж следва да се изпълнява от лицето,на което е разрешено строителството,ограничително и подлежи на зачитане от собствениците на съседни имоти,а строежът ,извършен въз основа на него,следва да се счита,че е законен.В случаите обаче при наличието на отклонение на издаденото разрешение за строеж и/или на други строителни книжа собственика на съседен имот не е длъжен да търпи и понася ограниченията,които произтичат от неговото право на собственост от създаденото състояние,когато е нетърпимо по закон.Ето защо наведеното от ищеца оплакване за нарушение по чл.31 ал.1 от ЗУТ при издаването на разрешението за строеж на процесната пристройка следва да се разгледа като твърдение за отклонение при извършване на строителството и дали ако е налице такова отклонение същото ограничава,смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота на ищеца според неговото предназначение.
С оглед на събраните по делото писмени
доказателства съдът счита,че при спазване на правилата и нормите на ЗУТ в полза
на ответниците е издадено разрешение за строеж №201/20.06.2005г. за „Пристройка
към съществуваща жилищна сграда”,пета категория.Разрешението за строеж е издадено
на основание чл.137 ал.1 т.5 и чл.10 от Наредба №1 за номенклатурата на
видовете строежи.От съдържанието на представеното разрешение за строеж ,от
заключението на съдебно-техническата експертиза ,изготвена от вещото лице Д.Я.
и от нейния устен доклад в съдебно заседание съдът счита,че разрешената пристройка се явява
като елемент от основното застрояване в УПИ,собственост на ответниците,тъй като
към момента на издаването му е реализирано основно застрояване в имота на
съществуваща и построена с всички необходими строителни книжа триетажна жилищна
сграда след 1960г.Самата пристройка по предвижданията в инвестиционните проекти
и така както същата е осъществена на място се приобщава към основната
съществуваща в имота жилищна сграда,поради което и нейните характеристики по
проект са „жилищна сграда” и като такава е елемент от основното застрояване в
имота.Действително към момента на проектирането на пристройката и издаването на
разрешението за строеж няма одобрен
застроителен план,а има одобрен само регулационен план,но това съдът счита,че
не се отразява върху законността на издадената виза за строителство и в
последствие на издаденото разрешение за строеж,оспорени от ищеца по делото.Издаденото
разрешение за строеж е на пристройка към съществуваща сграда и предвижда ниско
застрояване до 10м. при отстояние от съседния имот 3м.Тъй като с тази
пристройка не се променя начина на застрояване,характера и функциите на
основната сграда налице са били и основанията за инвестиционното й проектиране
,издаването на виза за строителство въз основа на изискуеми по закон документи
и в последствие издаването на разрешение за строеж на същата,с посочените в
това разрешение нормативни актове.В случая по отношение на имота,в който е
реализирана пристройката е налице подробен устройствен план,за което
обстоятелство страните не спорят,поради което съдът счита,че издаденото строително разрешение за
пристройката в полза на ответниците е законосъобразно издадено.При започване на
строителството на пристройката са били спазени нормите и строителните правила
по действащото законодателство.Тъй като в случая се касае до основно
застрояване до 10м. и отстояние от съседния имот 3м. в населени места или части
от тях с действащ регулационен план,определени за ниско жилищно застрояване,инвестиционно
проектиране може да започне въз основа на виза,в която се указват изискванията
за застрояване съобразно действащите нормативи,ако не се променя характера на
застрояването при свободно застрояване в УПИ.В този смисъл и съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.4 от ЗУТ/действаща към момента на издаването на
визата за строителство и разрешението за строеж,а сега ал.5 от същата
разпоредба на ЗУТ/ не се изисква наличието на одобрен план за застрояване.Разрешение
за строеж №201/20.06.2005г.,издадено в
полза на ответниците за процесната пристройка не е съобщено на ищеца по
делото,като собственик на съседен имот,тъй като заинтересовани лица,на които
това разрешение следва да се съобщи са възложителят,собствениците и носителите
на ограничени вещни права в имота,лицето което има право да строи в чужд
имот-чл.149 от ЗУТ.Тъй като ищецът не е заинтересована страна по смисъла на
посочената разпоредба като собственик на съседен имот,разрешението за строеж в
полза на ответниците не му е било съобщено,но това обстоятелство,не води до
незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж. В подкрепа на този
извод на съда е и обстоятелството,че спорната пристройка към първоначално
съществуващата в имота на ответниците жилищна сграда е заснета в рамките на
сграда с идентификатор 77195.740.50.4 със застроена площ от 143 кв.м. на три
етажа,представляваща жилищна сграда-еднофамилна.Основната сграда е била
построена по одобрен на 28.07.1960г. проект и разрешение за строеж
№657/10.11.1960г.,а процесната пристройка е построена въз основа на
инвестиционни проекти,одобрени на 14.06.2005г. и разрешение за строеж
№201/20.06.2005г.По своето предназначение пристройката е елемент от основното
застрояване в имот,с основно фактическо предназначение за жилищно
строителство.Начинът на застрояване в имота е свободно,като пристройката е
долепена до съществуващата в имота на ответниците жилищна сграда на три
етажа.Характерът на застрояването в зависимост от височината на сградата е
ниско етажно-с височина по ЗУТ от 10м.Пристройката представлява строеж от пета
категория,съгласно номенклатурата на видовете строежи-жилищни сгради с ниско
застрояване и като такава е разрешена в издаденото и приложено като
доказателство по делото строително разрешение.Към настоящият момент
пристройката не е завършена,тъй като не са подписани Акт Образец 15 и Акт
Образец16.За такъв вид строеж,какъвто е пристройката се изисква минимално
разстояние от границите на съседните УПИ-
В този ред на мисли съдът счита,че при реализирането на процесната пристройка в имота на ответниците е допуснато твърдяното от ищеца нарушение на чл.31 ал.1 от ЗУТ,тъй като е нарушено предвиденото в разпоредбата изискуемо отстояние до страничната регулационна граница на два съседни имота-на ищеца и на ответниците.Предвиденото нормативно отстояние от 3м. по ЗУТ е изискуемото отстояние спрямо страничните регулационни граници и законът изрично посочва,че отстоянията следва да се отчитат по страничната регулационна граница независимо дали същата на място реално е приложена или не.Посоченото нарушение пна чл.31 ал.1 от ЗУТ при реализицията на пристройката към съществуваща сграда в имота на ответниците само по себе си не е достатъчно,за да се приеме,че предявеният негаторен иск е основателен и доказан.
Не може да се уважи негаторен иск на собственика,когато допуснатото нарушение от страна на ответниците не създава пречки на правото му на собственост-в случая изграждането на законно разрешената пристройка в отклонение с разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗУТ.Такова разрешение е трайно възприето от съдебната практика,включително и задължителната такава на ВКС по чл.290 от ГПК.Извършеният в съседен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС,ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми,обезпечаващи нормалното ползване на имотите.В случая процесната пристройка е изградена въз основа и наличие на всички необходими строителни книжа,изградена е в съотвествие с тези книжа,като при строителството й са допуснати несъществени отклонения,в това число и намалено отстояние от регулационната граница на имота на ищеца от северозападния ъгъл на пристройката.Нарушеното отстояние от 0,10м. към регулационна граница на имота на ищеца и то само в северозападния ъгъл на пристройката,а не спрямо цялата западна фасада,според съда не е достатъчно,за да обоснове недопустимост и нетърпимост на пристройката като строеж.В този смисъл в тежест на ищеца бе да докаже с какво точно реализираната постройка в имота на ответниците му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем,която той с ангажираните по делото доказателства не успя да стори.Твърденията за пречене се изразиха според множеството уточняващи молби най-общо в засенчване,замърсяване на имота на ищеца и шум”.С ангажираните по делото доказателства ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи,с какво отклонението с 0,10м. от минималното предвидено по закон отстояние от 3м. от имота на ответниците оказва неблагоприятно въздействие,посегателство или вредно отражение в имота му,че накърнява правото му на владение,че ограничава или смущава и пречи на пълноценното ползване на собствения му имот по предназначение.
В подкрепа на този извод на съда е
обстоятелството,че в показанията си разпитаните по делото свидетели-В. и С.-Т.,посочени
от ответниците еднопосочно и непротиворечиво ,установиха,че построената в имота
на ищеца жилищна сграда,попада срещу старата жилищна сграда в имота на
ответниците,построена след 1960г.,а не срещу процесната пристройка,поради което
твърдението му за засенчване на жилищната сграда остана недоказано.Това съдът
счита,че е така и поради обстоятелството,че новата пристройка е реализирана
срещу южната открита част от двора на ищеца,която нито е застроена ,нито е
затревена,а е бетонирана,има канал за коли,виждат се натрупани строителни
материали и гуми.В подкрепа на тези показания са и скиците към заключението на
вещото лице-геодезист Т.Г.,които онагледяват
ситуационното положение на пристройката,попадаща срещу източната празна
част от имота на ищеца.Единствено показанията на свидетелката Ц.,майка на ищеца
са в насока,че новата пристройка влияе върху засенчеността на жилищната
постройка,находяща се в имота на ищеца,но нейните показания останаха изолирани ,противоречат и на представените по
делото скици изготвени от вещото лице Г.,поради което съдът счете,че не следва
да ги кредитира.
Що се касае до доводите на ищеца относно неправилно и незаконно заснемане на улица-тупик,публична общинска собственост като ПИ 77195.740.50 съдът намира същите за несъотносими към настоящият спор,поради което не следва да бъдат разглеждани в настоящето производство.Посочената улица-тупик,нейното заснемане,прилагане или не на място касаят спор между трето лице и настоящите ответници,което е предмет на разглеждане в друго производство,което е служебно известно на съда предвид разделянето на делото след връщането му от ВКС.Друг е и въпроса ,че към настоящият момент по делото има данни за предприети действия от ответниците по промяна на ПУП-изменение на плана за улична регулация на улица-тупик и изменение на плана за регулация на УПИ І в кв.124 по плана на гр.Хасково,за което обстоятелство в последното по делото заседание са представени писмени доказателства.Посоченото изменение касае изменение на уличната регулация на задънена улица,като тя оставя с непроменена ширина,а останалата част се присъединява към УПИ І.Предвидено е също с изменението на плана за регулация вътрешните регулационни линии на УПИ І в кв.124 на гр.Хасково да се поставят в съотвествие с имотните граници на имот с идентификатор 77195.740.50.
Изложените по-горе съображения водят до извода на съда ,че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан ,поради което ще следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на предявеният негаторен иск ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски,съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК.Ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника С.М.М. направените разноски по гр.д.№1110/2009г. по описа на РС-Хасково и по настоящето дело в общ размер на 6 900лв.,а на ответницата Т.А.М. направените по настоящето дело разноски в размер на 5000лв.Съдът счита,че не се налага редуциране на адвокатските възнаграждения на ответниците по делото предвид фактическата и правна сложност на водения процес.Не се налага намаляване на възнагражденията и поради обстоятелството,че ответниците са съпрузи,тъй като всеки един от тях е самостоятелна страна в процеса и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК има право на отделни разноски.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ц.Ц., ЕГН ********** *** срещу С.М.М. , ЕГН ********** *** и Т.А.М., ЕГН ********** *** ,иск с правно основание чл.109 от ЗС,с който се претендира ответниците С.М.М. и Т.А.М. да бъдат осъдени за премахнат пристройка към съществуваща жилищна сграда,отразена като имот с идентификатор 77195.740.50.4 ,намираща се в поземлен имот с идентификатор 77195.740.50 по КК и КР на гр.Хасково,построена съгласно строително разрешение №201/20.06.2005г. и Удостоверение по чл.52 ал.5 от ЗКИР-вх.№26-4966/14.09.2007г. на обект”пристройка към съществуваща жилищна сграда-77195.740.50.4,приложено към данъчната декларация на ответниците,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Ц.Ц., ЕГН ********** *** да заплати на С.М.М. , ЕГН ********** *** направените по гр.д№1110/2009г. по описа на РС-Хасково и по настоящето дело разноски в общ размер на 6 900лв.,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ц.Ц., ЕГН ********** *** да заплати на Т.А.М., ЕГН ********** *** направените по настоящето дело разноски в общ размер на 5 000лв.,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: