Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 800
гр.
Пловдив, 23.4.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.4.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1596/2007 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П.В. против
Наказателно постановление № 921/2007, издадено на 21.09.2007 от Началник РПУ- град Стамболийски, с което на П.В.
е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 ЗДвП и са отнети контролни точки.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и по-конкретно неправилна установеност на фактическата обстановка и
допуснати СПН при описание на нарушението в АУАН и НП. Моли се за отмяна на НП
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на жалбата
С
окончателно Решение № 237/ 11.2.2019 на ВКС по н.д. № 1002/2018г. по описа на 1
н.о производството по АНД 1596/2007 по
описа на ПРС е възобновено и е прието, че жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима. Настоящият състав е обвързан от задължителните указания на ВКС, поради което дължи разглеждане по същество на
жалбата.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на
16.09.2007г. около 11.20 часа в град Кричим, ул. „Райко Даскалов” П.В.
паркирал лек автомобил с ДК № ****** на място където създава опасност за
другите участници в движението.
Съдът намира, че така приетата за
установена в АУАН и НП фактическа
обстановка остана недоказана по делото.
Съгласно задължителните указания
дадени с ППВС 10/1973 и ППВС 2/1978 АУАН губят доказателствената си сила при оспорване
на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях
подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата
обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата , така и в съдебна заседание,
поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност.
Като доказателство за приетата за
установена в АУАН и НП фактическа обстановка не може да се приемат показанията
на актосъставителя. При непосредствения си разпит в съдебно заседание актосъставителят
изрично заяви, че няма спомени за
конкретния случай, поради отдалечеността му във времето и естеството на
работата, която изпълнява.
С оглед изложеното съдът намира,
че показанията на актосъставителя, при липса на реален спомен за случилото се,
не могат да се приемат като доказателство установяващо фактическата обстановка
със степен на несъмненост, че да обуслови ангажиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя.
Нещо повече съдът намира, че
констатациите в АУАН и НП бяха изрично опровергани от свидетелските показания
на доведения от жалбоподателя свидетел И. В., който потвърди, че на мястото,
където процесният автомобил е бил паркиран нито е имало знаци забраняващи
спирането или паркирането, нито автомобилът е създавал опасност за останалите
участници в движението. Нещо повече МПС е било заобиколено от множество
паркирани МПС, на водачите на които не били съставени АУАН.
При тежест на доказване върху
административно наказващия орган други доказателства не бяха ангажирани, поради
което и нарушението остана недоказано.
Налице е и още едно самостоятелно
основание за отмяна на НП, доколкото АУАН и НП са издадени в нарушение на
изискванията чл. 42 и 57 ЗАНН за описание на всички съставомерни
признаци, относими към установеното нарушение. Както в АУАН, така и в
НП е посочено, че процесното МПС е било паркирано в град Кричим, на ул. „Райко Даскалов”. Изложен е и правния извод на АНО, че това паркиране създава опасност
за другите участници в движението. Липсва
обаче каквото и да е изложение на фактически обстоятелства, въз основа
на които АНО е достигнал до този правен извод- дали автомобила е бил близо до
кръстовище, близо до осевата линия или други обстоятелства, създаващи опасност
за движението. При липса на изложение на надлежните факти съдът се явява в невъзможност да провери правните изводи на АНО,
което е безусловно основание за отмяна на НП
В
процесния случай, както съдът, така и нарушителят са поставени в положение да
гадаят и да предполагат какви са фактическите параметри на вмененото нарушение, а както е добре
известно административно наказателната отговорност не може да почива на
предположения, доколкото съществено би се засегнало правото на защита на
наказаното лице.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето,
сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че
отговорността на нарушителя не може
да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и
респективно са извън предмета на доказване
Действително в чл.
53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са
допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че
установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо
се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и
отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер,
време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде
установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен
ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички
останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване
на деянието и неговите съставомерни
белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение,
доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за
което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани
доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между
обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява
наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради
тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено
като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл.
53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на
съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото издаване- така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
С оглед
всичко гореизложено, предвид констатираните процесуални нарушения при описание
на деянието в АУАН и НП и предвид обстоятелството, че извършването на нарушение
по чл. 98, ал.1, т.1 от П.В. остана недоказано НП следва изцяло да бъде отменено
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 921/2007, издадено на 21.09.2007г. от Началник РПУ- град Стамболийски
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.