№ 809
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203332 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СН. АНГ. Н., ЕГН **********, чрез адв. Б Ч от БАК, срещу
Наказателно постановление № 18-0769-006717/19.03.2019 г., издадено от началник на група
към ОД на МВР - Бургас, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание „глоба“ в
размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателката оспорва наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв. Б Ч от БАК, която поддържа подадена жалба и прави искане за
отмяна на НП.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не
изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на
жалбата /л. 2 и л. 29/.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.08.2018 г., около 15:20 часа, в гр. Бургас, на път I-6 км 488+700, в посока от кв.
Ветрен към ПВ Лукойл, автоматизирано техническо средство - мобилна система за контрол
на скоростта - TFR1-M № 510/07, засякла и заснела движещ се със скорост от 113 км/ч,
товарен автомобил - Фолксваген Пасат с рег. № ..... Въпросното нарушение било записано на
файл с наименование „клип № 3380“, като била приспадната допустима грешка от 3%.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M №
510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените по делото документи - удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л.
27) и протокол от проверка (л. 26).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен протокол по реда на
1
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 28), в който не е отразено да е имало
поставен пътен знак ограничаващ скоростта. Посочено е, че важи общо ограничение от 50
км/ч.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят посочва, че когато няма въведено
ограничение на скоростта с пътен знак, допустимата скорост е 50 км/ч.
Видно от изисканите и приложени по делото документи – писмо от Община Бургас,
схема и решение на Общинската комисия по безопасност и организация на движението №
3/23.06.2011 г. /л. 40-42/, мястото на контролирания пътен участък - гр. Бургас, път I-6, км
488+700, в посока от кв. Ветрен към ПВ Лукойл, попадало в границите на населеното място,
но имало и въведено с пътен знак В26, монтиран след ПВ Ветрен, ограничение на скоростта
до 90 км/ч.
Установено е, че въпросното МПС е собственост на СН. АНГ. Н. /л. 15/.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН до собственика на автомобила - СН. АНГ.
Н.. На 04.12.2018 г. св. В.П. съставил срещу жалбоподателката АУАН, като квалифицирал
нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на
двама свидетели, като след подписването му бил изпратен за връчване на нарушителя /л. 19/.
На 06.02.2019 г. жалбоподателката била призована и е връчен процесния АУАН /л. 13/,
който тя подписала и получила копие от него, заявявайки, че има възражения.
Въз основа на АУАН, на 19.03.2019 г. АНО издал и процесното НП, като възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства.
От правна страна:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В наказателното постановление е отбелязано, че същото е връчено
по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За да се прояви фактическият състав по чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят
да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е
неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е достатъчно
инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че
той трайно не пребивава на този адрес. Във връзка с установяване извършени опити за
връчване на процесното НП по делото е представена докладна записка /л. 24/, в която е
отразено, че адресът на жалбоподателката - гр. София, ул. Стефан Пешев ..., е бил посетен
на 02.06.2020 г., в 11:10 ч., но служителите на 06 РУ СДВР не са установили лице за
връчване на НП. В докладната е отразено още, че по телефона се е свързала г-жа Н., която е
заявила, че ще се яви да си получи НП, но не го е сторила. Според настоящия съдебен състав
обаче фактът на това единствено посещение, на посочения адрес и то в момент в който
обичайно гражданите са на работа, не може да се приеме за отговарящо на изискванията на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В процесния случай дори липсват и доказателства по какъв начин и
къде съответният служител е оставил на посетения адрес уведомление /покана/ за явяване на
нарушителя. Отделно от това, от докладната записка става ясно, че служителите на МВР са
разполагали с телефония номер на жалбоподателката, но нито са направили опит отново да
се свържат с нея, нито са посетили повторно известния й адрес. Нещо повече, видно от
жалбата и от приложените към делото писмени доказателства /вкл. и от отразяването в
докладната записка/, се установява, че лицето е имало само един адрес - гр. София, ул.
Стефан Пешев № ..., но по делото не се ангажираха доказателства за извършване на други
2
действия по откриване на нарушителката на същия. С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, че в конкретния случай неправилно АНО е приложил фикцията по чл. 58, ал.
2 от ЗАНН и неправилно е приел, че наказателното постановление е редовно връчено на
нарушителя.
В този смисъл съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (видно от отразяването в наказателното
постановление на л. 10 от делото, същото е връчено на процесуалния представител на
жалбоподателката - адв. Ч, на дата 29.06.2021 г., а жалбата е подадена на 05.07.2021 г. (л. 9 и
л. 3). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - началник на Група в Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР -
Бургас, съгласно Заповед с рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице -
младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОД на МВР - Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че нарушението е извършено на 10.08.2018
г. На 17.10.2018 г. собственикът на автомобила е получил покана по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
като до 22.10.2018 г. е следвало да се яви за съставяне на АУАН. По делото липсват данни
автомобилът да е бил предоставян на друго лице, поради което и тримесечния срок започва
да тече от 22.10.2018 г. АУАН е съставен на 04.12.2018 г., т.е. в тримесечния срок от
откриване на нарушителя и в рамките на едногодишния срок от извършване на
нарушението. Наказателното постановление е издадено на 19.03.2019 г., т.е. в шестмесечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че направените възражения от
жалбоподателката за неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, се явяват неоснователни.
Не се спори по делото, че към датата на констатиране на нарушението автомобилът -
Фолксваген Пасат с рег. № ...., е бил управляван от жалбоподателката С.Н..
Жалбоподателката не навежда възражения, че друго лице е извършило нарушението, а
напротив, видно от съдържанието на жалбата, същата признава, че е управлявала
автомобила на посочената дата и час.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера -
TFR1-M № 510/07. Техническото средство, към датата на заснемане на нарушението, е било
годно и калибрирано, видно от приложените по делото удостоверение и протокол от
проверка.
На представения снимков материал (л. 14) ясно се вижда въпросният автомобил и
неговия регистрационен номер.
Независимо от горното, съдът констатира, че в административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения, които обуславят отмяна на
обжалвания акт. При описанието на нарушението и на нарушената правна норма, АНО е
допуснал нарушения, водещи до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за
правилността на правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма.
Видно от отразеното в АУАН и НП, контролираният пътен участък се намира в
3
населено място - гр. Бургас. Съдът обаче не може да приеме за безспорно установен факта,
че на 10.08.2018 г., на път I-6 км 488+700, в посока от кв. Ветрен към ПВ Лукойл,
ограничението на скоростта е било до 50 км/ч. От решението на Общинската комисия по
безопасност и организация на движението и от писмото на заместник-кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, ведно със схема на
пътния участък към 10.08.2018 г., става ясно, че ограничението на скоростта е било до 90
км/ч., въведено с пътен знак В 26, монтиран след ПВ Ветрен. Тоест независимо, че
участъкът попада в населено място, в случая е имало пътен знак и той е позволявал
движение с по-висока скорост от тази, допустима по принцип в населените места (50 км./ч.).
Поради което и недоказана по безспорен начин се явява възприетата от АНО фактическа
обстановка досежно въведеното ограничение на скоростта в участъка от пътя. В случая
скоростта се явява обективен елемент на нарушението и поради наличието на
несъответствие между отразеното в НП и данните, предоставени от собственика на пътя -
Община Бургас, за ограничението на скоростта в процесния участък от пътя, съдът намира,
че административнонаказателното обвинение се явява недоказано.
На следващо място, съдът констатира, че жалбоподателката е била неправилно
санкционирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, което не кореспондира с
доказателствата по делото, предвид допустимата скорост от 90 км/ч. Наличието на промяна
на фактическите обстоятелства на административното обвинение, срещу които
жалбоподателката се е защитавала, обосновава незаконосъобразността на НП и в
санкционната му част.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното наказателното постановление,
следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат в полза на жалбоподателя.
Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В случая е представен договор за правна помощ /л. 52/, съгласно който
договореното възнаграждение от 350 лв. е следвало да се заплати по банков път, но по
делото не са представени банкови документи, установяващи извършено реално плащане. С
оглед на което и в случая липсва законово основание за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-006717/19.03.2019 г., издадено от
началник на група към ОД МВР - Бургас, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателката СН. АНГ. Н., ЕГН
**********, е наложено наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5