Р Е Ш Е Н И Е
№ 1983
гр. Пловдив, 04.11. 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и трети
октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ГЕОРГИ ПАСКОВ,
при секретаря Гергана Георгиева и с участието на
прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров
административно, касационно дело №2488 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана
от юрисконсулт С.П.- пълномощник, обжалва Решение №260091 от 26.08.2020г. по
Н.А.Х дело №3728 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., V-ти наказателен
състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №497709-F533907 от
02.03.2020г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на
НАП, с което на “ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО
МОРЕ – ИРАТОС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Горолом“ №8, ет.2, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 830,30
лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което
да се потвърди процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за производствата пред двете съдебни инстанции, в размер от по
120,00 лв., съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП), за което е представен списък с разноските. Освен това, по делото
постъпва становище с Вх.№16368 от 15.10.2020г. от юрисконсулт Пеева, с което се
възразява за прекомерност на евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение
от страна на ответника, ако същото е над законоустановения минимум.
Ответникът по делото- “ИНДУСТРИАЛЕН
ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ – ИРАТОС“ ООД, не се представлява
в съдебно заседание. От адвокат Г.П.- пълномощник, чрез Районен съд- Пловдив е
представен отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за
неоснователност на същата. Освен това, по електронна поща по делото постъпва
писмена молба с Вх.№15772 от 07.10.2020г. от адвокат Печев, с която поддържа
възражението, изложени в отговора на касационната жалба.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Марин Пелтеков, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 17.10.2019г. е подадено заявление
за регистрация по ЗДДС с Вх.№********** (или №163911902590432) от страна на
ответника в настоящето производство, на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС
(регистрация по избор на лице, за което не са налице условията за задължителна
регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС).
Във връзка с подаденото
заявление, с Резолюция за извършване на проверка (РИП) с №162691902594522 от 17.10.2019г.
е възложена проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. До ответника
в производството е изпратено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№163911902590432 от 17.10.2019г.,
което е получено по електронна поща на 18.10.2019г. В отговор на посоченото
ИПДПОЗЛ, от страна на ответника са представени множество документи, като върху
описа на същите е поставена дата 18.10.2019г.
За резултатите от
проверката е съставен Протокол №********** от 31.10.2019г., според който протокол
няма основания за задължителна регистрация по ЗДДС; на основание чл.100, ал.1
от ЗДДС, ответникът има право да се регистрира по реда на същия закон. Посоченият
протокол е връчен на 06.11.2019г. на Оля Йорданова Жилова- упълномощено лице от
страна на ответното дружество. Ответникът по делото е регистриран с Акт за
регистрация №160421902728420 от 31.10.2019г., считано от 06.11.2019г., на която
дата актът е връчен на Оля Йорданова Жилова- упълномощено от ответника лице.
До ответника в
производството е изпратено ИПДПОЗЛ с Изх.№163911902590432-1 от 06.11.2019г.,
което е получено на 06.11.2019г. от Оля Йорданова Жилова- упълномощено от
ответника лице.
В отговор на посоченото
ИПДПОЗЛ, от страна на ответника са представени множество документи, като върху
описа на същите е поставена дата 12.11.2019г.
На 16.12.2019г. е
съставен нарочен Протокол №**********, според който протокол ответникът по
делото е получател на услуги от данъчно задължено лице Irata International, с
валиден VAT (ДДС) №GB *********, Великобритания, което не е установено
територията на страната. Първите получени услуги от ответника към Irata International
са документирани с фактура №156868 от 24.01.2018г., на стойност 740,31 лв.,
платена на 12.02.2018г. по банков път. Съгласно нормите на чл.97а, ал.1 и ал.4
от ЗДДС, за ответника по делото е възникнало задължение за подаване на
заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която
данъкът за доставката е станал изискуем (авансово плащане или данъчно събитие),
като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
Респективно, ответникът по делото е следвало да подаде заявление за регистрация
не по-късно от 17.01.2018г., което обаче не е направено. Също така ответникът
по делото е следвало да бъде регистриран по ЗДДС най-късно на 22.01.2018г., съгласно
чл.101, ал.8 от ЗДДС, както и да начислява ДДС след тази дата за получени от него
услуги (облагаеми доставки) на територията на страната, когато доставчикът е
данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната,
съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Прието е за установено, че ответникът е получател
на общо 4 броя услуги, с място на изпълнение на територията на страната, през
данъчния период 01.04. – 30.04.2018г., които са облагаеми и за които данъкът е
изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, на обща стойност
4 981,77 лв., от които 1 035,76 лв. по фактура №158517 от
03.04.2018г., издадена от Irata International, във връзка с издадени
сертификати за обучение; 737,07 лв. по фактура №157670 от 09.03.2018г.,
издадена от Irata International, във връзка с издадени сертификати за обучение;
2 313,77 лв. по фактура №28 от 04.04.2018г., издадена от Iain Tindall, във
връзка с извършено наблюдение при изпит; 895,17 лв. по фактура №55 от
05.04.2018г., издадена от Mladen Raychev. Прието е за установено, че в сумата
от общо 4 981,77 лв. е включена данъчна основа от общо 4 151,47 лв. и
ДДС от общо 830,30 лв. (съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС).
Според нарочно
отбелязване в Протокол №********** от 16.12.2019г., същият е връчен на Оля Йорданова
Жилова на 13.01.2019г.
Отново на 13.01.2019г.
се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F533907,
с който неначисляването на ДДС в размер от 830,30 лв. за получени от ответника
доставки на услуги на обща стойност 4 981,77 лв. през периода 01.04.2018г.
– 30.04.2018г. от страна на ответника по делото в срок до 14.05.2018г., се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.180, ал.2, във връзка
с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във връзка с
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС. Според
съставения АУАН, нарушението е извършено на 15.05.2018г. и е констатирано
(открито) на 16.12.2019г.
От страна на ответника
по делото е подадено възражение с Вх.№70-00-601 от 15.01.2019г. против общо 14
броя АУАН, между които и посоченият по-горе, след което е издадено процесното
НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като отменя оспореното пред него НП, предвид
установената му незаконосъобразност, като издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Подробните съображения,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Нужно е за пълнота на
изложението да се добави изрично и следното:
Според разпоредбата на
чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък
в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен
размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. Според чл.180, ал.2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е
подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Според чл.87, ал.2 от ЗДДС, данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с
календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета (какъвто не е разглежданият
случай).
Според чл.25, ал.2 от ЗДДС, в приложима редакция към месец 04.2018г., данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена. А според чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, на датата на възникване на
данъчното събитие по ал.2, 3 и 4, данъкът по този закон става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли.
В случая, при определяне
на задължението на ответника за периода месец 04.2018г., съответно при
определяне на наложената му с процесното НП имуществена санкция, е взет предвид
и данък в размер от 122,85 лв. по фактура №157670 от 09.03.2018г., издадена от
Irata International на стойност 737,07 лв., във връзка с издадени сертификати
за обучение.
Според настоящия състав
на съда, данъчното събитие по последно посочената фактура е настъпило през
месец 03.2018г., поради което неправилно и незаконосъобразно сумата от 122,85
лв. е включена в общия размер на наложената на ответника имуществена санкция за
неначисляването на дължим ДДС за данъчния период месец 04.2018г.
От своя страна,
неправилното определяне на размера на наказанието, което се налага на
нарушителя, представлява достатъчно и самостоятелно основание за отмяната на процесното
НП, наред с основанията, подробно изложени в оспореното по делото решение на
районния съд.
Предвид гореизложеното, касационната
жалба се явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
А с оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
производствата пред двете съдебни инстанции в полза на НАП е неоснователно и не
следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260091 от 26.08.2020г. по Н.А.Х дело №3728 по описа на Районен съд- Пловдив за
2020г., V-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление
№497709-F533907 от 02.03.2020г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване”
при ТД- Пловдив на НАП, с което на “ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И
ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ – ИРАТОС“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер от 830,30 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………