№ 31
гр. Русе, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Ем. Д. Гр.
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600133 по описа за 2022 година
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия Н. СТ. Н. - адв. Л. П. при РАК - е обжалвал
присъдата по н.о.х.д. № 343/21 г. на РРС, с която е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия за
престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. посл., б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1 б. „б“ пр. 2,
вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, за това, че на 24.09.2.19 г., в гр. Русе, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Фиат Пунто“, с рег. № ******,
нарушил правилата за движение по чл. 116 и 119 ал. 1 от ЗДвП, задължаващи
го съответно да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите върху нея или
преминаващи по нея пешеходцикато, като не намалил скоростта и не спрял, в
резултат на което причинил следна телесна повреда на И.А.Г., изразяващи се
в сътресение на мозъка без изразена обективна неврологична симптоматика и
счупване на дясната ключица, като му е наложено наказание една година
лишаване от свобода при отлагане на изтърпяването по реда на чл. 66 ал. 1 от
НК за изпитателен срок от три години, както и лишаване от правоупралнение
са срок от една година.
1
Конкретизирани са оплаквания, визиращи необоснованост, материална
незаконосъобразност, съществени нарушения на процесуалните правила
поради некореспондиране на присъдата със събраните доказателства,
необсъждане на съществени факсти и обстоятелства и явна несправедливост
на наказанието, по подробно изложени сображения. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване ан оправдателна такава
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на първоинстанционната присъда въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимен и
оправамощен за това правен субект – страна в процеса, при спазване на
законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си
ЖАЛБАТА НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за
установено следното:
На инкриминираната дата подсъдимият, български гражданин, с висше
образование, пенсионер, правоспособен водач на МПС, управлявал на лек
автомобил марка „Фиат Пунто“, с рег. № ******, в гр. Русе, по ул. „Шипка“ в
посока магазин „К.“ на бул. „Л.“ към ж.к. „Ч.“. При навлизането си
в кръговото кръстовище на ул. Шипка“, след като пропуснал
движещите се в ляво от него автовтомобили и преминал на първа и след това
на втора скоростна предавка, с подадена газ се насочил към пешеходната
пътека в участъка. По същата пътека в момента не се намирала и пресичала
пътното платно пред подсъдимия пострадалата св. Ир. Георгиева. Въпреки
достатъчната видимост към пострадалата и обективната му възможност при
установената му скорост на движение да намали скоростта или преустанови
движението си, подсъдимият не сторил това. Настъли челен сблъсък между
автомобила и тялото на пострадалата на 1,41 м. дължина от десния край на
пешеходната пътека и 2,38 м. по ширината й. Съприкосновението било в
областта на преден десен капак на управлявания от подсъдимия автомобил, на
височина около 0,70 м. от нивото на земята и 0,18 м. назад от преден десен
ръб на переден капак на преден десен фар, нависочина на предната броня от
2
0,40 до 0,57 м. негоре от нивото на земята и горната трета на лявото бедро на
пешеходката. Вследствие на удара тялото на пешеходката било отхвърлено на
8,46 м. от мястото на удара. Слуед удара подсъдимият предприел маневра
заобикаляне на тялото на пострадалата и и спрлял на пътното платно, вдясно,
на 7,86 м. на дължина и 2,5 м. ширина /вляво от десния тротоар/ задна дясна
гума и съответно 10,26 и 2,2 м. предна дясна гума на автомобила.
Напострадалата помогнали случайно присъствуващи пешеходци, докато
подсъдимият се обадил на 112 и същата била транспортирана нв болницата.
Съдебномедицинската експертиза устанвовява горепосочените телесни
увреждания, визиращи признаците на средна телесна повреда и специално
трайно затрудняване н голен десен крайник за срок от повече от 30 дни.
Тези констатации са изведени при обстоен и прецизен анализ на
доказателствата по делото, които, противно на доводите по жалбата, са
обсъдени вн целостта и детайлността си, при спазване на процесуалните
правила остносно събирането и анализа им и изцзяло им съответствуват,
поради което
присъдата е обоснована и постановена в съответствие с процесуалните
правила, а оплакванията доводите по жалбата в обратния смисъл са
неоснователни.
Така правилно първоинстанционният съд е приел, че при установените
от автотехническата експертиза по делото скорост на движението на
автомобила окоро 30 км/ч и видимост в участъка и конкретната ситуация за
подсъдимия около 50 м., установена по експертен път по делото опасна зона
от 15,10 м. и очевидно е очевидно била очевидно повече от достатъчна за
може подсъдимият да намали или преустанови движението на автомобила и
така да предотврати пътнотранспортното произшествие, като изпълни
вменените му от обвинението горепосочени задължения по чл. 116 и 119 ал. 1
от ЗДвП. Доводите по жалбата
относно естеството на доказателствата по делото като изключително
косвени, при това непълно и неправилно съобразени, са очевидно
несъстоятелни и спекулативни. По делото са надлежно приобщени,
анализирани и съобразени в достоверните им и не части както показанията на
пострадалата, така и обясненията на подсъдимия, които са преки участници в
процесното пътнотранспортно произшествие. Тези гласни доказателства
3
правилно и, както се посочи обстойно и задълбочено, са анализирани и
обсъдени заедно с останалите гласни, писмени и от експертен порядък
доказателства, които обхващат и обстоятелства от чисто обективен порядък,
необременени като гласните с пороци при субективното възприемане и
възпроизвеждане. Така подробно в мотивите към присъдата е съобразен и
анализиран изготвения на местопроизшествието протокол за оглед с
фотоалбум, констативния акт за ПТП, свидетелските показания на самия
актосъставител – св. Н., приобщени и анализирани са и показания на
свидетеля – поемно лице - по огледния протоколсв. З., както и посочения от
подсъдимия св. Н. /негов син/. Очевидно от чисто обективно естество са и
също съобразените установените следи по корпуса на автомобила на
подсъдимия, получени при съприкосновението му с тялото на пострадалата.
При този съвкупен анализ, както правилно се навежда в настоящата
инстанция от прокурора,
изводите на надлежно приетата и обсъдена в досъдебното и съдебно
производство автотехническа експертиза
са базирани на обективни и съответствуващи помежду си данни по
делото, вкл. и такива установени при огледния протокол с изрични уточнения
на подсъдимия при изготвянето му, като местоположението на тялото на
пострадалата непосредствено след удара. Напротив, исканата нова експериза,
при това без конкретика относно новите основания и задачите й, се мотивира
единствено с новите твърдения на подсъдимия при разпита му в съдебно
заседание, правилно приети от РРС като недостоверни и опровергани от
останалите доказателства. Съвкупния анализ на доказателствата по делото
правилно е довел първостепеннияя съд до извода, че
показанията на прострадалата като пряк и непосредствен участник в
процесното пътнотранспортно произшествие, са непроменяни,
последователни и наполне непротиворечиви с останалите достоверни
доказателства по делото и особено тези от обективен порядък. Напротив, това
не може да се каже за обясненията на другия пряк участник в произшествието
- подсъдимия. Последователно поддържаната него и защитника му теза за
случилото се, развивана и променяна при това очевидно тенденциозно в
полза на подсъдимия, се свежда до постановката, че пострадалата не е била
върху пешеходната пътека при удара, а се „появила“ извън и след нея,
4
„встрани“ от пътеката“ и, вече при разпита в съдебно заседание, според
твърденията на подсъдимия „на около 15 м. след пешеходната пътека, в
момента когато самият подсъдим с автомобила бил вече при пешеходната
пътека. Очевидна е несъстоятелността и шиканьозността на подобно
твърдение при съпоставкатга му с безспорните обстоятелства, от обективен
порядък, видни от протоколба за огтлед и посочени и от самия подсъдим, че
тялото на пострадалата непосредствено след удара се е намирало „на 0,52 м.
назад от ориентир 2 /ОР2/ и 2,3 м. наляво“, автомобилът му в същия този
момент /веднага след произшествието/ се е намирал на 1,82 м. след ориентир
21, а след това самият подсъдим го е преместил напред /видно от протокола/
на 14,6 м. /предна дясна гума/ след ОР2. Като се има предвид, че видно от
огледния прототкол и безспорно от обективна страна, ОР2 се намира на 7,5 м.
след пешеходната пътека, а между тях, на 6,7 м. преди ориентира имало
контейнер за смет,
очевидна е несъстоятелността на твърдението на подсъдимия, че
пешеходката се е появила на 15 м. след пешеходната пътека, тъй като е
невъзможно след удара и отхвърлянето и от автомобила тялото на
пострадалата да се върнало около 7 и повече метра назад срещу движението
на блъсналия я автомобила.
Въззивната инстанция възприема изцяло като обосновани и логически
имздържани и останалите съждения и доводи на първоинстанционния съд по
фактите и правото, които не е нужно да се преписват тук.
При тази установеност
от материално правна страна законосъобразно първоинстанционният
съд е възприел инвокираната от държавното обвинение правна квалификация
на деятелността му и го признал за виновен по горепосочения начин.
Неосноветлин са и бланкетните оплаквания за явна несправедливост на
придъдзата - наказанията подсъдимия, значително под средните предвидени в
закона, при отлагане на изтърпяването на това лишаване от свобода, в
никакъв случай не е несъразмерно тежко на обществената опастност на
деянието и дееца, още по-малко явно.
При липса и на други основания за изменение или отмяна на присъдата
5
и съобразно изложеното, на основание чл. 343 т. 6 от НПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 93/16.11.2021 г. по н.о.х.д. № 343/21 г. на
РРС – десети нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6