№ 7
гр. С., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500413 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
774/18.10.2023г. по гр.д. № 202322301011156 по описа за 2023г. на СлРС, с
което е признато за установено, че Г. К. Л., ЕГН: **********, с адрес гр.
С., ул. „Ч.К.“ № 59, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ -
С.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш.” № 27,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , сумата от 163,04
лв. /сто шестдесет и три лева и четири стотинки/ - главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.11.2019 г. до 30.09.2022 г. в имот, находящ се в гр. С., ул.
„Ч.К.“ № 59, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 05.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението и
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 24,38 лв.
/двадесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ - мораторна лихва,
изчислена за периода от 30.12.2019 г. до 02.11.2022 г., за които суми е
1
издадена Заповед за изпълнение № 3215 от 06.12.2022 г. по ч. гр. д. №
5449/2022 г. по описа на СлРС; отхвърлени са предявените искове за
разликата над уважения размер от 163,04 лв. - главница до пълния предявен
размер от 1304,33 лв. и за разликата над уважения размер от 24,38 лв. -
мораторна лихва до пълния предявен размер от 195,02 лв. като
неоснователни и недоказани и са присъдени разноски на ищеца в размер
на147, 86 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
С въззивната жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното
производство, се атакува частично горецитираното решение, само в
отхвърлителните му части. Въззивникът твърди, че в тях обжалваното
решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът
неправилно е приел, че щом ответникът е собственик на 1/8 ид.ч. от имота,
за който се предоставят ВиК услугите, то той отговаря само за 1/8 част
от стойността им. Счита, че не се касае за разходи за съсобствена вещ,
правото на собственост, независимо от обема му, обуславя възникването на
облигационното отношение между дружеството и ответника, а
последното го обвързва за цялото задължение, още повече, че именно той и
семейството му обитават имота.
С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени в отхвърлителните
части атакуваното решение и постанови ново, с което уважи исковете в
пълен размер.
Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, чрез особения си процесуален
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, с който заявява, че въззивната жалба
е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно, обосновано и
законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия
обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост.
Въззиваемият счита, че правилно съдът е приел, че се дължи само 1/8 част
от претендираните главница и лихви и не са налице отменителни основания.
Поради това въззиваемият моли въззивния съд да не уважава
въззивната жалба и да потвърди атакуваната с нея част от
първоинстанционното решение.
2
Няма направени искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба,
оспорва отговора и моли да се отмени в атакуваната част обжалваното
решение и исковете се уважат изцяло. Претендира разноски, представя
списък по чл. 80 от ГПК за тази инстанция, платежно нареждане и
заверено копие от фактура.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, н есе явява, за него се явява
особен процесуален представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба, поддържа отговора си и моли въззивния съд да
потвърди в обжалваните части първоинстанционното решение като
правилно.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е
неправилна, поради което следва да бъде отменена.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е правилна, но не споделя правните изводи на РС, касателно частичното
отхвърляне н апретенциите.
Изложените от въззивника оплаквания са основателни.
Предявеният установителен иск има за предмет установяване на
парично задължение на ответника към ищеца и неговите размер и основание
3
следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, респективно – исковата претенция да е
част от вземането, включена в неговия обем, при същите условия.
Ищецът претендира, че му се дължат: сумата 1 304, 33 лв. главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода 01.11.2019г. – 30.09.22г., заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихна от 23.08.18г. до окончателното изплащане, сумата 195, 02
лв. мораторна лихва към 02.11.22г. и разноските по заповедното
производство в размер на 31, 19 лв.
Настоящият състав намира, че ищецът е доказал релевантните
положителни факти, от които извлича основателността на претенцията
си и тежестта за което действие лежи върху него – че ответникът е
потребител и абонат на ВиК услуги, че потребяваната от абоната вода е
отчитана съобразно ОУ, и че начислените суми са в съответствие с
правилата на Наредба № 4/2004г., тоест - съществуването на
задължението и неговия размер.
С исковата молба са представени заверени копия от фактури по
партидата на ответника като негов абонат за целия претендиран период, в
които подробно е отразена разбираема информация относно абоната,
адреса, периода, количеството, единичната цена и общата стойност, както
и заверени копия от тетрадка-карнет за същия период, събрани са и гласни
доказателствени средства относно водоснабдеността на имота, липсата
на монтиран водомер, броя на живущите и начина на отчитане, съгласно
ОУ чрез служебно начисляване на количества.
Въззивният съд счита, че е извън всякакво съмнение, че през процесния
период ответникът е бил абонат на ищцовото дружество, т.е . -
потребител на ВиК услуги и между страните съществува облигационна
връзка, правата и задълженията по която се уреждат от ОУ и Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и от
общите правила относно договорите.
За да отхвърли частично главната и акцесорната претенция,
първостепенният съд е приел, че ответникът е собственик на 1/8 ид. ч. от
имота, до където е доставяна питейната вода, поради което неговото
4
парично задължение е само в този обем, а за остатъка отговарят
останалите съсобственици.
Този въззивен състав не споделя тези доводи.
От една страна, изводът, че ответникът притежава 1/8 ид.ч. от
имота е направен само въз основа на представено удостоверение за
облагаемо имущество, издадено по подадена декларация по ЗМДТ. Този
дукомент не е титул за собственост и не доказва принадлежността и
обема на вещното право, представлява само индиция за това.
От друга страна, дори да се приеме за доказан този факт, от него не
следва, че паричното задължение на ответника за заплащане на
стойността на доставената питейна вода е само в размер на 1/8 част от
нея, по следните съображения:
С чл. 2 от ОУ на ВиК - С., издадена в съответствие с Наредба №
4/2004г. се дефинират като „потребители на услугите В и К:
1. юридически или физически лица - собственици, ползватели и
притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят В и К услуги;
2. юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти
в етажна собственост;
3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води;
2. В случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко
лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.
3. Потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение,
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора или
бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това
лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен срок.“
Тази норма изброява лицата, които могат да имат качеството
потребител, но само по себе си това не е достатъчно, за да бъде
потребителят страна в договорната облигационна връзка. Потребителят
5
се „легитимира“ като такава чрез откриване на партида, на която той е
титуляр. Редът за откриване на партида е описан в чл. 59 на ОУ, тоест
това е начинът на идентифициране на потребителя-абонат и
задълженията възникват за лицето, на чието име е открита партидата,
като в случая е видно от представените доказателствени средства, че за
този имот е открита партида точно на името на ответника и няма данни
за нейната промяна или закриване. Освен това, доколкото е установено
категорично, че във водоснабдявания имот живее той и семейството му, то
по смисъла на чл. 2 от ОУ, качеството му на потребител произтича от
качеството му на собственик на 1/8 ид.ч. и на ползвател на останалите 7/8
ид.ч. и партидата е открита единствено на негово име напълно в
съответствие с нормативната уредба и ОУ.
Поради това всички облигационни задължения във връзка с
предоставените от водопреносното дружество услуги, се пораждат за
ответника в пълен обем. Може да се отбележи само, че за настоящия спор
е от значение единствено фактът, че титуляр на партидата за процесния
имот е ответникът, а ако предпоставките за възникване на качеството
„потребител“ съществуват за повече от едно лице, взаимоотношенията
помежду им се уреждат между тях, могат да се открият партиди на
всекиго, съобразно конкретните обстоятелства – или по реда на чл. 59 ал. 3
и 4, или на чл. 62 ал. 2 от ОУ, но настоящата хипотеза не е такава.
Категорично е установено, че ищецът е изпълнявал основното си
задължение – да доставя вода до процесния обект през исковия период, но
ответникът не е изпълнил своевременно основното си насрещно задължение
– да заплати стойността й.
Видно от представените от ищеца заверени копия от фактурите и
карнетите по партидата на ответника, обхващащи спорния период,
начисляването на количествата и стойностите на доставената вода е било
извършвано в съответствие с разпоредбите на чл. 39 ал. 5 от Наредба
№4/04г., и съответстващата й разпоредба в ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребител от ВиК оператор, на „ВиК – С.“ ООД, като
потреблението е отчетено при липса на поставени водомери.
Други правоизключващи, правопогасяващи или правопрепятстващи
факти не са доказани, поради което въззивната инстанция счита, че
6
сумите за главница и обезщетение за забава в размер на законовата лихва се
дължат в пълния заявен размер, съответстващ на този, за който е
издадена заповедта за изпълнение.
Така установителните искове се явяват изцяло основателни и
доказани по период и размер, както и по отношение на дължимостта на
сумата, представляваща направени разноски по заповедното производство,
поради което следва да бъдат изцяло уважени.
Като е достигнал до различни правни изводи, решаващият съд е
постановил неправилно в обжалваната отхвърлителна част решение, което
следва да бъде отменено в нея и вместо това бъде постановено ново
решение, с което исковете се уважат и за тези суми. На ищеца следва да се
присъдят и всички разноски за първоинстанционното и заповедното
производство, като той бъде осъден да заплати още 888, 33 лв..
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да заплати
такива на въззивника в размер на 731, 24 лв. - 26, 24 лв. държавна такса, 480
лв. адвокатско възнаграждение и 225 лв. възнаграждение за особен
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, внесено от въззивника.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 774/18.10.2023г. по гр.д. №
202322301011156 по описа за 2023г. на СлРС в ЧАСТИТЕ с които
- е отхвърлен като неоснователен предявеният от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - С.“ ООД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Ш.” № 27 против Г. К. Л., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., ул. „Ч.К.“ № 59, на основание чл. 422, вр. чл. 415
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, иск за признаване за установено
между страните, че вторият дължи на първото дружество сумите по
Заповед за изпълнение № 3215 от 06.12.2022 г. по ч. гр. д. № 5449/2022 г. по
описа на СлРС за разликата над 163, 04 лв. до пълния предявен размер от 1
304, 33 лв. главница и над 24, 38 лв. до предявения размер от 195, 02 лв.
обезщетение за забава в размер на законовата лихва до 02.11.2022г.,
7
НЕПРАВИЛНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Г. К. Л., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., ул. „Ч.К.“ № 59, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
и КАНАЛИЗАЦИЯ - С.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Ш.” № 27, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
И разликата над 163, 04 лв. до пълния предявен размер от 1 304, 33 лв.
главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна
вода за периода от 01.11.2019 г. до 30.09.2022 г. в имот, находящ се в гр. С.,
ул. „Ч.К.“ № 59, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 05.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД И разликата над
24, 38 лв. до предявения размер от 195, 02 лв. обезщетение за забава в
размер на законовата лихва до 02.11.2022г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 3215 от 06.12.2022 г. по ч. гр. д. № 5449/2022 г. по
описа на СлРС.
ОСЪЖДА Г. К. Л. да заплати на „Водоснабдяване и канализация –
С.“ ООД, гр. С. направени разноски по делото за първоинстанционното и
заповедното производство в размер на още 888, 33 лв.
ОСЪЖДА Г. К. Л. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – С.“
ООД, гр. С. направени разноски по делото за въззивното производство в
размер общо на 731, 24 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9