№ 48
гр. Стара Загора , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001127 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260055/18.01.2021г., постановено по гр.д. №
6864/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта, с която е
признато за установено по отношение на Д. А.. К., че дължи на „Теленор
България“ ЕАД сумата от 24,98 лв., представляваща абонаментна такса по
фактура № **********/01.05.2017 г. за отчетен период от 01.04.2017 г. до
30.04.2017 г. със срок за плащане – 16.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 30.09.2019 г. до изплащането й, за което парично
задължение е издадена заповед № 2678/02.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 5000 по описа за 2019 г.
на Старозагорския районен съд.
Въззивникът Д. А.. К., чрез особения си представител адв.А.Й., развива
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на
ищеца “Теленор България “ ЕАД абонаментна такса в размер 24,98 лева за
отчетния период от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г., тъй като през този период
същият не е доставял мобилна услуга на потребителя. Посочва, че видно от
представения по делото Договор за мобилни услуги (стр.4, отчетен период),
1
страните са се договорили за следващият отчетен период мобилните услуги
да се предплащат и след като потребителят не е предплатил получаването на
мобилни услуги, доставчикът не следва да му предоставя такива.
На следващо място се посочва, че неоснователно
първоинстанционният съд присъдил разноски в заповедното производство, а
именно сумата от 360 лева - платено адвокатско възнаграждение, освен
присъдените 300 лева, представляващи платено възнаграждение на адвоката в
исковото производство. Посочва, че делото не е с фактическа и правна
сложност и на това основание съдът е определил 1/2 от определеното по
Наредба № 1 / 2004 г. адвокатско възнаграждение за особения представител
на ответницата. Претендира разноските пред настоящата инстанция в размер
на дължимото адвокатско възнаграждение за особения представител на
въззивника.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
„Теленор България“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и излага
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Посочва се,
че месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на
процесния договор за мобилни услуги, с подписването на който Д. А.. К. е
декларирала, че е получила активна СИМ-карта за съответния предпочетен
номер, даваща достъп до мобилната мрежа на оператора. Твърди се, че за
дължимостта на месечните абонаментни такси е достатъчно да бъде
проведено доказване, че процесният договор за мобилни услуги е сключен
между страните, като този факт е приет за доказан от съда в постановеното
решение и не е бил оспорен от ответната страна в хода на
първоинстанционното производство. Цитирана е съдебна практика. Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендират се разноските по делото, като е представен договор за
процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл.
2
124, ал. 1 ГПК.
За процесиите вземания в общ размер от 134.42 лева на 30.09.2019 г.
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 5000/2019 г.
на СтРС, по което на 02.10.2019 г. е издадена исканата заповед, връчена на
ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 20.12.2019 г.,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск.
Видно от представения по делото договор за мобилни услуги №
*********, на 22.08.2016 г., сключен в писмена форма, при общи условия,
ищецът се задължил да предоставя на ответницата посочените в него мобилни
услуги, а ответницата се задължила да му ги плаща ежемесечно, дължимата
месечна абонаментна такса за избрания от нея абонаментен план, съгласно
издадена от ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни
след издаването й, независимо от това дали е получила тази фактура (чл. 23 и
26-27 ОУ).
От представената от ищеца и неоспорена от особения представител на
ответницата фактура № **********/01.05.2017 г. се установява още, че в
изпълнение на процесния договор за мобилни услуги, ищецът е предоставил
на ответницата мобилни услуги в периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г., за
заплащане на които е издал цитираната фактура.
Неоснователно е възражението на особения представител на
ответницата във въззивната жалба, че тъй като същата не е платила авансово,
дължимата абонаментна такса за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. и
ищецът е спрял достъпа й до мобилните услуги по договора, тя не дължи
начислената и такава по фактура № **********/01.05.2017 г. Както е
отбелязал и първоинстанционният съд видно от разпоредбата на чл. 27, изр. 3
от Общите условия на Теленор България ЕАД, неспазването на срока за
заплащане на фактурата дава право на Теленор да „спре възможността на
потребителя да осъществява изходящи повиквания… до заплащане на
дължимите суми“. Посочената разпоредба регламентира право, но не и
задължение на мобилния оператор да ограничи или спре достъпа на абоната
до услугите по договора, до заплащане на дължимите за същите суми, а по
делото няма данни той да е упражнил това свое право за целия отчетен
3
период от 01.03.2017 г. до 30.04.2017 г. Видно от третата процесна фактура №
**********/01.07.2017 г., за отчетен период 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. едва
след 30.04.2017 г. доставчикът е упражнил правото си по чл. 19б, т. в от ОУ
да прекрати едностранно договора за предоставяне на услуги и е спрял
поради неплащането на задълженията по предходните две фактури достъпа на
ответницата до предоставяните й до този момент услуги, като е начислил и
неустойка от 380.63 лева за предсрочното му прекратяване.
Видно от доказателствата по делото плащане от страна на ответницата
на дължимата сума в размер на 26,21 лв. няма и към момента направено.
Поради това и съдът намира, че предявеният установителен иск за неплатена
месечна абонаментна такса и потребени услуги е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
С оглед разрешението в т.12 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл.422
ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели
разноските както в исковото, така и в заповедното производство,
неоснователно е и възражението на процесуалния представител на
въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски в
заповедното производство. В случай, че възражението касае размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, същото е следвало да бъде
атакувано по надлежния ред до приключване на устните състезания в
съответната инстанция, което не е сторено.
В останалата необжалвана част решението влязло в законна сила.
По отговорността за разноски:
Въззивникът Д. А.. К. следва да заплати на „Теленор България“ ЕАД
направените във въззивното производство разноски в размер на 510 лв.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от
особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задълженото лице е представляваната от него страна. Дължимата държавна
4
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна,
съобразно изхода на делото.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е в размер на
25 лв.
Съобразно изхода на делото въззивникът Д. А.. К. следва да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса по
въззивната му жалба 25 лв.,
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260055/11801.2021г., постановено по
гр.д. № 6864/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Д. А.. К., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, да заплати на
„Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от
510 лева за разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА Д. А.. К., с ЕГН **********, с адрес гр. *** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса за
въззивното производство в размер на 25 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5