Решение по в. гр. дело №485/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№48/24.02.2020г.

гр. Шумен

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и осми  януари, през две  хиляди  и  двадесета   година, в състав:

 

                                                                           Председател:  М.Маринов                                                                                                

                                                                                    Членове: 1.З.Иванова                                                                                                   

                                                                                                    2.С.Стефанова 

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. №485  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК

С Решение №927/14.10.2019г., постановено по гр.д.№2994/2018г. , Районен съд-Шумен е отхвърлил предявения от Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по фехтовка“ с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С..., представлявано от В.Н.Х., чрез адв. Д.С. от САК със съдебен адрес *** срещу М.П.М. в ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3 059,89 лева, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно  със законната лихва върху нея, считано от 12.07.2018г. – датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за което вземане е издадена Заповед № 968 от 13.07.2018г. по гр.д. № 2032/2018г. на ШРС, като неоснователен и недоказан. Ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 480 лева.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът , поради което го обжалва изцяло. Твърди, че решението е неправилно, за което излага подробни съображения . Предвид горното моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за двете инстанции.

           В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3 059,89 лева, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно  със законната лихва върху нея, считано от 12.07.2018г. – датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за което вземане е издадена Заповед № 968 от 13.07.2018г. по гр.д. № 2032/2018г. на ШРС. В исковата молба е посочено, че във връзка с проведено Европейско първенство по фехтовка за младежи и девойки до 23 години в периода 01-05 май 2016г. в гр.П., била събрана сума от 39 855 евро, равняваща се на 77 947.44 лв., представляваща сбора от събраните от участниците такси за участие. Част от сумата, а именно 7 700 евро, равняваща се на 15 059.89 лв.  била предадена на ответника М.М., в качеството му на член на Управителния съвет на федерацията, за да бъде внесена по сметка на федерацията. Ответникът с три превода привежда само част от сумата, а именно 10 000 лв., а сума в размер на 2000 лв. се внася от съпругата му. Остатъкът от 3 059.89 лв. е останала невнесена. На събрание на федерацията проведено на 31.01.2018г. ответникът не отрекъл,  че дължал пари на федерацията. Поради неизпълнение на задължението по инициатива на ищеца било образувано ч.гр.д. № 2032/2018г., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 968/13.07.2018г. В заключение се моли за съдебно решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3 059.89 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като се претендират и разноски.

В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е депозиран писмен отговор. В него се оспорва изцяло исковата претенция, като се твърди, че получените от него средства от федерацията са в размер на 12 000 лв., а не на равностойността на 7 700 евро, като тази сума е преведена и върната изцяло на федерацията. Оспорва се твърдението за направено признание, че дължи сумата. Ответникът е извършил проверка в счетоводната фирма обслужваща тогава федерацията и е получил отговор, че няма получени и невърнати от него парични средства на федерацията. Останалите твърдения, касаещи съдебното минало на ответника, счита, че не са релевантни за настоящия спор. В заключение се моли за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

Съобразно правилно определената от районния съд правна квалификация на иска – по чл.59 от ЗЗД, той е разпределил коректно доказателствената тежест, като е посочил, че ищецът следва да докаже , че ответникът се е обогатил за негова сметка с процесната сума За установяване на предаване, респ. получаване на процесната сума, по искане на ищеца са разпитани като свидетели А.Н.и В.И., които твърдят, че по време на провеждане Европейско първенство по фехтовка за младежи и девойки до 23 години в периода 01-05 май 2016г. в гр.П. са събирали заплащаните в брой от участниците суми – такса за участие и покриването на други разноски. Заявяват , че в някой от дните на състезанието, вероятно втори или трети ден са предали на ответника сума от около 7 000-8 000 евро . Това се осъществило по устно нареждане на Председателя на ищцовото сдружение. Обясняват, че такава е била „практиката“ , в края на всеки състезателен ден предавали събраните суми на посоченото лице. В деня на предяване на сумата от 7000-8000 евро, отново процедирали по същия начин, заявили на Председателя В.Х., че не желаят да вземат със себе си тази сума и искали да и ги връчат. Тя им казала, че има важна среща, като им наредила да ги предадат на ответника, което те направили. Не бил изготвен и подписан приемно-предавателен протокол за сумата. Съдът намира , че от показанията  не се доказва по несъмнен начин, че на ответника е предадена сума от 7 700 евро. При пълен анализ на показанията, в тях се разкриват множество противоречия и несъответствия , които ги компрометират. На първо място свидетелите твърдят, че категорично си спомнят сумата, която е предадена на ответника, т.к. била в по-висок размер . Съобразно твърденията на ищеца и от  представените документи – фактури и Справка за издадени документи се установява, че на състезанието събраната в брой сума е в размер на 77 947,44 лева. За всяка от внесените суми е издадена фактура , като съобразно отразените в тях дати , на 29.04.2016г.  е събрана сума от 3960 лева , на 30.04.2016г. е събрана сума от 50 459,07 лева , на 01.05.2016г. е събрана сума от 20 838,59 лева, на 02.04.2016г. е събрана сума от 2 689,20 лева и на 03.04.2016г. сума от 88,01 лева. Видно е, че никоя от събраните дневни суми не съвпада с посочената като предадена на ответника . Във всеки от дните са извършвани разходи за различни стоки и услуги свързани с провеждане на мероприятието, като за тях по делото е представен опис на фактурите. Съобразно посоченото в описа, фактури  №6/21.04.2016г. – за изграждане на компютърна система , фактура №13602/27.04.2016г. – хотелско настаняване , фактура №31037/27.04.2016г. и фактура №5/27.04.2016г. са издадени преди периода на състезанието.  Останалите фактури са издадени на 04.05.2016г.  и съдът при липса на други доказателства приема, че плащането е извършено на същата дата, при което изводът е, че в никой от дните през които са събирани суми от участниците ,  наличната сума не била в размера посочен от свидетелите. Не отговаря на истина и твърдението им,  че  сумите ежедневно са предавани на В.Х., като Председател на ищцовото сдружение,  с цел  на следващия ден да бъдат внесени в банка, а само ако са в по -нисък размер  да бъдат връщани  на следващия ден. По делото липсват доказателства за това в хода на състезанието да са били внасяни суми по банков път, събраната сума , след приспадане на разходите е внесена от Председателя на ищцовото сдружение едва  на 12.05.2016г., т.е около седмица след приключване на състезанието .Няма доказателства за движение на парични суми по банков път в периода на състезанието, което опровергава твърденията на свидетелите в тази насока. Поради горното и с оглед липсата на други доказателства установяващи размера на предадената от ищеца сума, съдът намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че ищецът не е доказал „обогатяването“  на ответника за сметка на обедняването на ищеца.

Независимо от горното, дори  и да се възприемат като достоверни и в достатъчна степен убедителни показанията на свидетелите, че на ищеца е предадена сумата от 7 700 евро, съдът намира, че от същите гласни доказателства се доказва, че той е реализирал значителни разходи, свързани с провеждането на състезанието.  В тази връзка намира за неоснователни въведените от жалбоподателя възражения, че първоинстанционният съд е обсъдил и преценил правопогасяващо възражение на ответника, което е въведено след преклузията очертана от чл.133 от ГПК. Принципно вярно е твърдението, че  с изтичане на срока на отговор се преклудират всички възражения срещу иска, включително и правопогасяващите. В случая обаче изводите на първоинстанционния  съд са формирани в резултат на събрани по искане на ищеца относими, необходими и процесуално допустими доказателства. Липсва процесуална норма, която да обоснове  твърдението изложено във въззивната жалба, че след като от ответника не е въведено своевременно правопогасяващо възражение, съдът не следва да цени и обсъжда събраните (по искане на ищеца) доказателства в тази насока.  В аналогична хипотеза,  ако ищецът води редовно счетоводство  и при проверката му бъдат установени доказателства за заплащане на претендираното вземане, съдът следва и без въведено възражение да отчете правнорелевантния за конкретния правен спор факт, както и да обсъди всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти.

В  случая, ако се възприемат за достоверни показанията на посочените свидетели в частта за предаване на паричната сума, като такива следва да се преценяват и в частта им относно извършените от ответника разходи във връзка с провеждане на състезанието .  Показанията на свидетелите са противоречиви и в тази насока , твърденията са от заплащане на незначителни суми, като  консумация на кафе и др.  до значителни разходи, като заплащане на храна за всички  доброволци участващи в организацията на състезанието  (около 40 човека). С оглед горното първоинстанционният съд е приел, че дори  и да се приеме, че на ответника е предадена процесната сума, тя е изразходвана за служебни цели.  Посочил е, че  от ответника не са поискани оправдателни документи за извършените разходи. С оглед последното във въззивната жалба са въведени възражения, че в тежест на ищеца е недопустимо е възложено доказването на отрицателни факти. Съдът не споделя това становище. По същество районният съд е приел, че са налице доказателства, че в хода на състезанието  са извършени значителни служебни разходи,  чието заплащане  според показанията на свидетелите е ставало в брой от ответника.  Допълнително е посочил, че ищецът не е представил доказателства, че  заплащането на тези разходи е извършено със средства извън претендираните, с което е достигнал до извода, че не е доказан по категоричен начин обедняването на БФФ, за сметка на обогатяването на ответника.

Предвид изложеното по-горе съдът намира , че  въз основа на събраните доказателства , първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, въз основа на което е формирал  законосъобразни изводи , което  налага потвърждаване на обжалваното решение.

С оглед изхода от настоящото дело и по аналогия с чл.78, ал.3 от ГПК , жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия извършените във въззивното производство деловодни разноски в размер на 480 лева .

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

        ПОТВЪРЖДАВА Решение №927/14.10.2019г., постановено по гр.д.№2994/2018г. по описа  на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по фехтовка“ с ЕИК да заплати на М.П.М. в ЕГН, сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски, пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                   2.