№ 730
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000500779 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260006 от 15.01.2021г., постановено по гр.дело № 234/2020г.
на Пернишкия окръжен съд, ГК, на основание чл. 49 ЗЗД, Община Перник е
осъдена да плати на В. И. Р. сумата 20 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания, уплаха и неудобства от тежко счупване
на двете гривнени стави на ръцете, вследствие от настъпило на 03.07.2019г. около
8,30 часа в гр.*** на площад *** № 1, на около 15 метра от ДСК, спъване в
решетка /скара/ със задигнат стърчащ ръб и последвалото политане и падане на
земята, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
– 03.07.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над
присъдените 20 000 лева до пълния претендиран размер 25 500 лева; Община
Перник е осъдена да плати на В. И. Р. разноски по делото в размер 156,86 лева, на
адв. А. А. и адв. Д. Д. сумата 1015,69 лева, като адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, по сметка на
ОС-Перник сумата 800 лева за държавна такса, съразмерно уважената част от
иска, а В. И. Р. е осъдена да плати на Община Перник разноски по делото в размер
64,71 лева.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителните части е подадена от
Община Перник, чрез кмета С. В., с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е приел за
установено мястото и механизма на настъпване на инцидента, като е кредитирал
изцяло показанията на разпитаните свидетели, без да съобрази възраженията на
1
ответника, че нито един от тях не е бил пряк очевидец на станалото. Твърди, че
съдът не е съобразил показанията на свидетеля В.-служител на общината, според
които след извършени проверки и периодични огледи на площад ***, не са
констатирани неравности и размествания на отводнителните решетки. Поддържа,
че техническите елементи на инфраструктурата на площада-шахти, решетки и
капаци на шахти, не са предназначени за стъпване по тях, като сочи, че
пешеходната зона на площада е изградена по начин и решетките и скарите на
шахтите са разположени така, че да могат да бъдат преодолени от пешеходците.
Жалбоподателят оспорва и определения от съда размер на обезщетението, като
смята, че съдът не е съобразил в пълна степен вида на причинените травми и
продължителността на лечебния и възстановителен период, както и
обстоятелството, че пострадалата не е провела рехабилитация и физиотерапия,
които значително биха подобрили състоянието й. Сочи, че съдът не е обсъдил
своевременно направеното възражение за съпричиняване на ищцата за настъпване
на вредоносния резултат, като се е придвижвала върху елементи, които не са
предназначени за стъпване по тях. Предвид всичко изложено, жалбоподателят
иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде
постановено друго, с кооето предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата ищца В. И. Р. не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. И. Р. с искова молба, с която
против Община Перник са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер 25 500 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2019г., около 8,30 часа в гр.*** на
площад *** №1 на около 15 метра от Банка ДСК ищцата се спънала на
решетка(скара) със стърчащ ръб, изгубила равновесие и паднала с цялата си
тежест на двете си ръце. Сочи се, че двама души веднага й се притекли на помощ,
извикали линейка и й била оказана спешна медицинска помощ. Твърди се, че
двете й ръце били гипсирани за период 40 дни и в продължителен период от време
ищцата не можела да се обслужва сама и се нуждаела от чужда помощ Сочи се, че
и до сега ръцете й не са възстановени напълно, като не може да движи свободно
китките си, а пръстите й са изкривени и не може да се служи с тях.
Ищцата твърди, че ответникът-Община Перник не е изпълнил законно
вменените му задължения да поддържа в изправност общинските пътища,
тротоари и площади за безопасното им използване от гражданите. Предвид
2
изложеното, ищцата иска да бъде осъден ответника да й плати претендираната
сума, като обезщетение за причинените й болки, страдания, уплаха и неудобства
от тежко счупване на двете гривнени стави на ръцете, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по основание
и размер. Сочи, че ищцата не е конкретизирала мястото на настъпване на
инцидента, както и оспорва твърденията, че в резултат на падането е претърпяла
посочените в исковата молба увреждания. Смята, че претенцията е силно
завишена по размер, като не е съобразена с вида на причинените травми, вида и
продължителността на проведеното лечение и краткия възстановителен период.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В.Р.,
като твърди, че инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, т.е. тя е
имала възможност да забележи препятствието и да предотврати настъпването на
вредоносните последици, както и да не стъпва по отводнителни скари. Ответникът
сочи, че служители на общината извършват периодични огледи на
инфраструктурата на площада, като през цялата 2019г. общината е възлагала
извършването на СМР за площад ***.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства-
показанията на свидетеля Б. М. В. и М. Т. П., се установява безпротиворечиво, че
на 03.07.2019г. около 8,30 часа в гр.***, на площад ***, в близост до Банка ДСК,
ищцата се спънала, загубила равновесие и паднала на земята.
Свидетелят В.-служител на Банка ДСК, твърди, че видял лично как ищцата
пада на около 20 метра от банката, веднага й се притекъл на помощ, като й
помогнал да се изправи и я настанил на стол в кафенето, което се намира до
банката. Твърди, че по настояване на пострадалата извикал веднага нейна съседка
М. П., която работела в банката и се обадил на тел.112. Спомня си, че след като
дошла линейката пострадалата и М. се качили в нея и заминали за болницата.
Свидетелят твърди, че на площада има шахта, която е 1 м дълга и около 40 см
широка и че е покрита с желязна решетка и в нея влиза вода. Сочи, че не знае
каква е причината за падането, но смята, че ищцата се е спънала в шахтата.
Твърди, че плочите на площада и около банката и кафенето се клатят и са разбити,
но не си спомня дали по решетката е имало неравности.
Свидетелката П. – служител в Банка ДСК и съседка на ищцата твърди, че на
03.07.2019г. сутринта, охраната на банката-св.В. й се обадил и разказал, че В. е
паднала. Сочи, че придружила пострадалата до болницата. Твърди, че от В. и В.
разбрала, че тя се е спънала в леко повдигната решетка на тротоара в близост до
банката.
Свидетелката С. Н. В. – младши експерт в Община Перник, твърди, че към
03.07.2019г. не са постъпвали в общината сигнали за счупени плочки и
размествания на решетки на шахти, както и сочи, че не й е известно към тази дата
от общината да са възлагани поръчки за извършване на СМР на площад ***.
3
Обяснява, че преди всеки по-голям празник общината прави проверка на
инфраструктурата на площада-за счупени или разместени плочки, за дефекти по
решетки и др., като по принцип проверките са планови, но могат да се извършват
и по сигнал на общински служители или на граждани.
Представени по делото са 8 броя възлагателни писма, с които за периода от
м.януари 2019г. до м.декември 2019г. Община Перник е възлагала на „Жилфонд”
ЕООД извършването на СМР по централния площад на града, изразяващи се във
възстановяване на счупени и липсващи плочки, счупени облицовки и плочи на
пейки, монтаж на слънцезащитна мрежа и плочки и други.
Въз основа на представената по делото медицинска документация в
първоинстанционното производство са изготвени и приети СМЕ и повторна СМЕ,
от които се установява, че вследствие на процесното падане ищцата е получила
полифрагментни счупвания на двете лъчеви кости в областта на гривнените стави
на двете ръце. Вещите лица, изготвили заключенията на СМЕ – д-р М. М.- и д-р
К. А. са категорични, че твърдяното от ищцата увреждане на 03.07.2019г. отговаря
и е могло да се получи по механизма, описан в исковата молба. Д-р М. е обяснил,
че фрактурите са били полифрагментарни – раздробени на множество костни
парчета и с голямо разместване с ъгъл отворен нагоре, при което пострадалата е
изпитвала силни болки и страдания с невъзможност да си служи с ръцете.
Посочил е, че се е появил голям оток с дифузен подкожен кръвоизлив и
невъзможност за движения. Установил е, че лечението е било консервативно-
пострадалата е приета по спешност за болнично лечение, като било извършено
наместване на счупените кости под местна упойка с последваща гипсова
имобилизация, обхващаща двете предмишници от лактите до средата на дланите.
Посочил е, че пострадалата е носила гипсовите имобилизации на двете ръце за
срок 40 дни, като през това време е търпяла неудобства и страдания в битово и
хигиенно отношение, не е можела да се самообслужва и храни без чужда помощ.
Експертът е обяснил, че в първите 10-15 дни е търпяла по-силни болки и
страдания, като след отстраняването на гипсовите имобилизации също в първите
15-20 дни е търпяла силни болки и страдания при раздвижването на гривнените
стави и пръстите на ръцете. Посочил е, че възстановителният период е продължил
около 4 месеца. При прегледа на ищцата след инцидента, д-р М. е установил, че
фрактурите са зараснали, но е налице деформация в областта на двете гревнени
стави от натрупаното костно вещество около множеството фрактурирани костни
фрагменти и от хематомите получени при травмата; че гривнените стави са все
още „сковани”, че е налице ограничаване в навеждането на дланите надолу
(флексия), която е 60 градуса за дясна ръка и 70 градуса за лява (при норма 90
градуса ); че е налице трайно свито състояние на 4 и 5 пръсти на лява ръка.
Обяснил е, че този дефицит ще ограничава ищцата за дейности, изискващи
максимално свиване на дланите в гривнените стави. Според д-р М. състоянието на
ищцата би се подобрило след провеждане на системно балнеолечение и
физиотерапия.
В откритото съдебно заседание в първоинстанционнотопро изводство д-р М.
е обяснил, че тъй като счупването е било на множество раздробени костни
фрагменти и поради получените хематоми се е образувало натрупване на костно
вещество, което е повече от нормално и предизвиква установената деформация на
китките. Посочил е, че китките нямат пълен обем на движение, че юмручният
4
захват е нормален, но е ограничено движението на дланта и че към момента
пострадалата не може да извършва дейности, които изискват максимално свиване
на дланите на ръцете на гривнените стави. Обяснил е, че ищцата може да носи
тежко, да вдига предмети, да се храни, тъй като фрактурите са зараснали.
Вещото лице д-р А. в изготвената от него повторна СМЕ е посочил, че
възстановителния период е продължил 4 месеца, че при извършения личен
преглед е установил, че фрактурите са зараснали с разместване на дясна лъчева
кост и че е налице ограничен обем в двете гривнени стави с функционален
дефицит около 50% от нормата. И този експерт е посочил, че ако пострадалата е
провела рехабилитация, резултатът от лечението е щял да се подобри и да се
скъси периода на възстановяване. И двете вещи лица са посочили, че
констатираната болест на Дюпюитрен-трайното свито състояние на 4 и 5 пръсти
на лява ръка, не е в причинна връзка с получената при падането травма.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди и техния
интензитет в първоиннстанционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката М. П. сочи също, че в болницата гипсирали и двете ръце на В.
и че сестра й и друга жена ходели да й помагат. Свидетелката твърди, че също
ходела в дома на ищцата да помага, тъй като тя не можела да движи ръцете си и
много я боляло. Твърди, че и към момента В. изпитва затруднения и не може да
движи добре китките си.
Свидетелката М. Х. С. твърди, че през месец юли 2019г. сестрата на В. й се
обадила и и обяснила, че ищцата има нужда от помощ в обслужването. Твърди, че
когато посетила В. тя била много зле-изпитвала силни болки в ръцете, не можела
да се храни, облича и къпе и свидетелката се грижела за нея около 3 месеца. Сочи,
че идвало едно момче, което й правело раздвижвания. Твърди, че към момента В.
не се е възстановила напълно, че няма опора в китките и че още изпитва болки.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД
е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав -
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по
трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на
възложената работа, причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат, размерът на вредите.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, води до
категоричния извод, че причината за падането на ищцата е спъването й в
необезопасена решетка на шахта, разположена на площад *** в гр.***. Съдът
прави този извод кредитирайки показанията на свидетеля В., който е видял как
ищцата е паднала на площада, върху който има шахта с размери 1 метър на 40 см,
покрита с желязна решетка. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй
5
като същият няма родствена връзка с ищцата, липсват данни за евентуална негова
заинтересованост от изхода на производство и тъй като тези показания се
основават на непосредствените впечатления на свидетеля за падането на ищцата,
както и от мястото, на което това е станало. Показанията съдът кредитира, тъй
като кореспондират и със заключенията на приетите в първоинстанционното
производство СМЕ, според които увреждането на ищцата-счупване и на двете
ръце, съответства с възможно нараняване от падане, по начина описан в исковата
молба. Направеният от съда извод относно мястото и причината за падането на
ищцата не може да бъде опроверган от показанията на свидетелката С. В., според
които периодично общината е проверявала инфраструктурата на площада и е
възлагала извършването на СМР. Обсъдените 8 броя писма, с които общината е
възлагала извършването на ремонтни дейности не могат да доведат до извод, че
ответникът е изпълнил задълженията, вменени му от закона за поддръжка и
ремонт на общинския площад, както и на обезопасяване на местата, където той е
опасен за придвижване на гражданите.
Ответникът Община Перник, в качеството си на юридическо лице (чл.14
ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона –чл. 30, ал.4
и ал.5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез
съответните служби за контрол дейностите по ремонт и поддръжка в изправно
състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи и др., да сигнализира за препятствията по тях, както и да
отстранява препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок, а
съгласно чл. 48, ал.1, т.2 б.„б“ от ПП Закона за пътищата организирането на
дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните
алеи.... извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в
границите на селата и селищните образувания е на съответната община. В нормата
на чл. 167, ал.1, изр.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най кратък срок. Според чл. 11 от Закона за
общинската собственост, имотите и вещи общинска собственост се управляват в
интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин.
Несъмнено е, че площадът, на който е станал инцидентът следва да се
поддържа от Община Перник, съответно, чрез нейните служби и служители,
поради което и тя следва да носи отговорността за неговото лошо състояние,
довело до причиняването на щета. Отделно от това, посочи се вече, че според
цитираната нормативна уредба за общината е налице и задължение да
сигнализира за наличието на препятствия по пешеходните зони-в случая получена
неравност от повдигната решетка на шахта, разположена на площада, като този
участък бъде изрично отбелязан с подходящи заграждения, за да се препятства
преминаване на пешеходци по него. Когато общината не е предприела
предписаните от закона действия, или ги е предприела, без да положи дължимата
грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Посочи се, че
задължението на общинските власти относно поддръжката на общинската
собственост включва не само отстраняване на повреди и неизправности, но и
активна дейност по контрол, проверка и установяване на нарушения и пропуски,
които създават опасност и неудобство за движение по площите, общинска
6
собственост. Вярно е, че според обсъдените възлагателни писма ответникът е
натоварил фирма подизпълнител да извърши определени СМР на процесния
площад, но е видно от тези доказателства, че общината не е констатирала, нито е
възложила отстраняването на неравности по площите за преминаване на
граждани. В този смисъл за ответника е било налице задължение регулярно да
осъществява (вкл. и по своя инициатива) необходимите проверки относно
безопасността за придвижване на гражданите по улиците, тротоарите и
площадите-общинска собственост. Единствените хипотези, при които
отговорността може да отпадне са: когато вредата не е причинена при или по
повод възложената работа, или когато действията са били правомерни. Нито една
от тези освобождаващи от отговорност предпоставки не е налице. В случая не се
касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, защото
такава изобщо не е била извършена. Касае се до невземане на необходимите мерки
за осигуряване на ремонт и поддръжка на настилката на площада за безопасното
му ползване от гражданите и предотвратяване на увреждането.
Следователно, след като ответникът има задължение, чрез свои служители
или наети фирми да поддържа улиците и тротоарите в населеното място в
изправен вид, като по този начин осигурява безопасността на гражданите,
преминаващи по тях, то неизпълнението на вмените от закона задължения на
Община Перник - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или
наети от общината работници и служители, е основание за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45
ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е
настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай. Именно в
резултат на посоченото бездействие от служители на ответника ищцата се е
спънала в образуваната неравност на пешеходната зона на площада и е падала, от
което като пряка и непосредствена последица е настъпило посочената от д-р М. и
д-р А. полифрагментни фрактури на долните краища на лъчевите кости на двете
ръце.
Предвид изложеното въззивната инстанция смята, че са осъществени всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, породили обективната
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищеца.
По отношение размера на дължимото на ищцата обезщетение, определено по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, съставът съобразява заключението на двете
СМЕ и установените с тях обстоятелства: вида и броя на причинените травми –
полифрагментни счупвания на двете лъчеви кости в облластта на гривнените
стави на двете ръце; продължителността и интензивността на свързаните с
травмите болки и страдания, установени от СМЕ и гласните доказателства; вида и
продължителността на проведеното лечение –болнично за 1 ден с поставяне на
гипсови имобилизации, без извършване на оперативни интервенции и домашно-
амбулаторно лечение; продължителността на лечебния и оздравителния период
около 4 месеца. Съдът съобразява и това, че в периода на възстановяването
ищцата е била в невъзможност да се обслужва, имала е затруднения за
задоволяване на елементарните си битови нужди и се е нуждаела от чужда помощ.
Съобразявайки всичко това, както и възрастта на пострадалата към 03.07.2019г.-
66 годишна, обществено-икономическите условия в страната към същия момент,
както и начина на настъпване на увреждането, САС намира, че справедливото
7
обезщетение, което би възмездило пострадалата за причинените вследствие на
инцидента неимуществени вреди е 20 000 лева. Това е размерът, според
въззивния съд, който в най-пълна степен съответства на степента и характера на
търпените болки и страдания, както и на вида и характера причинените
увреждания-поливрагемнтно счупване едновременно и на двата горни крайника.
Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-
03.07.2019г. до окончателното плащане.
Неоснователно е своевременно направеното от ответника възражение,
поддържано и във въззивната жалба за съпричиняване от страна на пострадалата
на настъпването на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2
ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВС и
на ВКС съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на чл. 51,
ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за настъпването на вредите или е улеснил
механизма на на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди,
независимо дали е действал или бездействал виновно. В случая, не се установява
такова поведение на В.Р., което да е в причинно-следствена връзка с инцидента и
претърпените вреди. Вярно е, както сочи ответникът, че инцидентът е станал в
светлата част на денонощието и не се спори, че върху пешеходните площи на
площада има разположени шахти с решетки. По делото липсват данни обаче, нито
се твърди, ищцата редовно да минава през процесния участък и че този маршрут й
е известен. Следва да се изтъкне и, че за пешеходеца на съществува задължение,
предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с погледа си пътната настилка,
през която преминава. САС намира, че единствена причина за увреждането е
неподдържаната в изправност настилка на площада, по който безспорно
преминават хора. Неизпълнението от страна на общината на задължението й да
поддържа пешеходните зони и пътищата в населеното място, не може да бъде
извинено с това, че гражданите трябва да преминават с повишено внимание през
препятствията по тях.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат напълно с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението в обжалаваната част следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемата ищца не претендира разноски за въззивното производство,
поради което САС не присъжда такива.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006 от 15.01.2021г., постановено по гр.дело №
234/2020г. на Пернишкия окръжен съд, ГК, в обжалваните части.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
8
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9