№ 1051
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500583 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 8567/29.01.2025г., подадена от А.
К. А., ЕГН ********** и Р. М. А., ЕГН ********** срещу решение №
166/13.01.2025г., постановено по гр.д. № 1953/2024г. по описа на РС-Варна, 42
състав, с което е определен режим на лични отношения между дядото по
бащина линия А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“,
бл.******* и бабата по бащина линия Р. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Ч.“, бл.*******, от една страна и от друга малолетните деца -
внуци на ищците - М. П.ов А., ЕГН ********** и М. П.ова А., ЕГН
**********, по предявената от ищците молба с правно основание чл.128, ал.1
от СК против ответниците - родители на внуците им - майката С. А. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл...... и бащата П. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл......, като ищците имат правото да
виждат и контактуват с внуците си, както следва: всяка последна нечетна
седмица от месеца /като първата седмица в годината се приема за нечетна/ за
времето от 09:00 часа в събота до 11:00 часа в събота, по времето на РЛО
определен на бащата с децата с влязло в законна сила решение по гр.д. № 299/
2.2.2023г. по гр.д. № 17052/2021 г. по описа на РС Варна, отменено в частта за
РЛО на бащата П. А. А., ЕГН **********, с децата М. П.ов А., ЕГН
********** и М. П.ова А., ЕГН **********, с решение № 1346/16.11.2023 г.
на ВОС по в.гр.д. № 740/2023 г. по описа на ОС-Варна, когато бащата ще
взема децата от дома на майката и ще ги връща обратно.
1
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е
необосновано, незаконосъобразно и несъобразено с правата на молителите и
интереса на децата. Сочи се, че правилно съдът е възприел, че въззивниците
имат право на контакт с децата, но в разрез с мотивите си е определил
необосновано ограничени мерки на личен контакт и то в режима на лични
контакти на бащата с децата, като реално за бабата и дядото не е определен
такъв. Поддържат, че съобразно практиката на ВКС възможността да се
постанови бабата и дядото да осъществяват лични отношения с детето в
рамките на определения на родителя режим може да се прилага само по
изключение. Молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се определи самостоятелен и по-разширен
режим на лични отношения между въззивниците и техните внуци.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна С. А. К., ЕГН **********, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита решението за правилно,
мотивирано и кореспондиращо с всички събрани по делото доказателства.
Сочи, че целта на производството е да се осигури най-добрият интерес на
децата. Излага, че въззивниците сами са се поставили в невъзможност за по-
разширен режим, като са прехвърлили собствения си апартамент на дъщеря
си, като към настоящия момент не е ясно къде живеят и къде биха завели
децата. Сочи още, че и двамата са над възраст около и над 80 години, а А. А. е
прекарал инсулт с трайни последствия. Счита, че децата не следва да бъдат
откъсвани от обичайната си среда за по-продължителни периоди от време.
Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.
В законоустановения срок от въззиваемия П. А. А. не е депозиран
писмен отговор.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Р. М.
А., ЕГН ********** и А. К. А., ЕГН ********** срещу С. А. К., ЕГН
**********, и П. А. А., ЕГН **********, с която е предявен иск чл. 128, ал.1
от СК за определяне режим на лични контакти на ищците в качеството им на
баба и дядо с децата М. П.ов А., ЕГН ********** и М. П.ова А., ЕГН
**********, както следва:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с изключение на
2
Коледните и Новогодишните празници и рождени дни на децата, от 9:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване;
- два пъти седмично от 17:00ч. до 19:00ч. /вторник и четвъртък/ или
други дни;
-10 дни през лятото, с преспиване, от които 5 дни през м. юли и 5 дни
през м. август, като този период не съвпада с платения годишен отпуск на
родителите и режима им на личен контакт с децата.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са баба и дядо по
бащина линия на децата М. А. и М. А.. С решение по гр.д. № 17052/2021 г. по
описа на РС-Варна бракът между родителите бил прекратен с развод, а
родителските права по отношение на децата били предоставени на майката
при определен режим на личен контакт с бащата. Въпреки постановяване на
привременни мерки по делото, майката възпрепятствала бащата да вижда
децата, като по този начин и ищците били лишени от контакт с внуците си.
Майката не позволявал на ищците дори да виждат децата.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответницата С. К., с който искът се оспорва като неоснователен. Ответницата
сочи, че ищците са на значителна възраст, като А. А. е прекарал инсулт с
трайни последствия, а Р. А. имала високо кръвно налягане. При молба да
помогне в грижите с децата, бабата винаги отказвала с мотива, че я болят
краката и коленете и не може да бъде полезна. Твърди още, че децата не
обичат да бъдат откъсвани от обичайната си среда за по-продължителен
период от време.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника П. А..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представените по делото удостоверения за раждане С. А. К. и
П. А. А. са родители на децата М. П.ов А., роден на 07.02.2017г. и М. П.ова А.,
родена на 20.02.2019г.
От удостоверение за раждане на П. А. А. е видно, че майка и баща на
същия са ищците Р. М. А. и А. К. А..
Безспорно между страните е, че родителите са бивши съпрузи, като с
решение № 299/02.02.2023 г. по гр.д.№ 17052/2021 г. на РС-Варна бракът им е
прекратен, а родителските права по отношение на децата М. и М. са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с
детето. С решение на № 1346/16.11.2023г. по в.гр.д№ 740/2023г. на ОС-Варна
първоинстанционното решение в частта за режима на личен контакт на бащата
е отменено и е постановен следния режим:
1/ След влизане на решението в сила:
- първите три месеца - всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа
до 12 часа в събота в присъствието на майката и на социален работник и
психолог в сграда на ДСП – Варна, като да се задължат родителите да ползват
социална услуга „Контактен център“;
- следващите шест месеца - всяка първа и трета седмица от месеца от 10
часа до 12 часа в събота без присъствието на майката, но в присъствието на
социален работник и психолог в сграда на ДСП – Варна;
3
- следващия един месец - всяка първа и трета седмица от месеца от 10
часа до 12 часа в събота без присъствието на трети лица;
- следващите два месеца – всяка първа и трета седмица от месеца от 10
до 16 часа в събота и от 10 часа до 16 часа в неделя без преспиване;
2/ След изтичането на преходната една година:
- всяка нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се
приема за нечетна/ за времето от 09 часа в събота до 17 часа в неделя, като
бащата ще взема децата от дома на майката и ще ги връща обратно;
- всяка нечетна година на рождения ден на детето М. /седми февруари/
от 16 часа или след учебните занятия в учебно време до 20 часа, като бащата
ще взема децата от дома на майката или учебното заведение, което децата
посещават и ще го връща обратно в дома на майката;
- всяка четна година на рождения ден на детето М. /двадесети февруари/
от 16 часа или след учебните занятия в учебно време до 20 часа, като бащата
ще взема децата от дома на майката или учебното заведение, което децата
посещават и ще ги връща обратно в дома на майката;
- всяка година на рождения ден на бащата /двадесет и четвърти юли/ от 9
часа до 09 часа на следващия ден с преспиване, като бащата ще взема децата
от дома на майката и ще ги връща обратно на следващия ден в дома на
майката;
- през коледната ваканция всяка четна година от 10 часа на 23.12. до 20
часа на 29.12. с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. до 20
часа на 03.01. с преспиване, като бащата ще взема децата от дома на майката и
ще ги връща обратно;
- през великденските празници всяка четна година от 10 часа в петък до
20 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до 20
часа в понеделник с преспиване, като бащата ще взема децата от дома на
майката и ще ги връща обратно;
- през лятната ваканция 30 дни, както следва: от 10 часа на 10.07. /десети
юли/ до 20 часа на 25.07. /двадесет и пети юли/ и от 10 часа на 10.08. /десети
август/ до 20 часа на 25.08. /двадесет и пети август/, като бащата ще взема
децата от дома на майката и ще ги връща обратно;
- през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
прилага останалият режим на лични отношения;
- във всеки друг случай срещите между децата и бащата могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
Решението на ОС-Варна е обжалвано пред ВКС и не е допуснато до
касационно обжалване, като в частта за режима на личен контакт е влязло в
сила на 04.11.2024г.
От представените по делото два броя договори за ползване на социални
услуги от 30.10.2023г. се установява, че в Комплекс за социални услуги
Фондация „Владиславово“ на С. К., П. А. и децата М. и М., са предоставени
социални услуги със срок от една година по информиране и консултиране и
застъпничество и посредничество.
От служебна бележка от 12.04.2024г. издадена от Храм „св. Ап. А.
4
Първозвани“ гр. Варна, се установява, че С. А. К. работи по безсрочен трудов
договор на длъжност клисар в храма на 4-часов работен ден.
Видно от епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна,
е че А. К. А. , е бил приет в същото лечебно заведение на 26.01.2020г. с
диагноза: Исхемичен мозъчен инсулт във вертебробазиларната система,
мозъчен инфаркт“. От последваща епикриза става ясно, че на 14.07.2021г.
отново е приет УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД за физикална терапия при
болести на централна нервна система с диагноза „Последици от мозъчен
инфаркт, световъртеж от централен произход“.
От експертно решение на ТЕЛК от 14.09.2020г. се установява, че А. К.
А. има определена пожизнено 50 % тайно намалена работоспособност при
водеща диагноза: „Последици от мозъчен инфаркт“.
Съгласно приетия по делото социален доклад, изготвено от ДСП – Варна
родителите на децата М. и М. се отглеждат от тяхната майка в домашна среда
в жилище на адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл....... Тя получава помощ от своята
майка Л.М. К. и синове от предходна връзка. Майката и децата обитават
спалня и кухня от апартамента. Бабата и дядото по бащина линия Р. и А. Г.
показват пред социалните работници, че живеят основно в същия апартамент
43, като твърдят, че обитават другите две стаи от апартамента. В доклада е
изразено недоверие към това твърдение, предвид че в едната стая има мебели
и уреди за кухня, които са нвои неизползвани, а другата стая е празна,
битовата хигиена е занемарена, забелязват се умрели хлебарки, в санитарните
помещения няма лични хигиенни вещи и принадлежности. Семейство А.и
изразяват негативни чувства към майката, защото според тях тя иска да им
отнеме жилище. Р. и А. Г. са в пенсионна възраст и получават пенсии в общ
размер от около 3900 лева, имат висше образование. Децата са силно
привързани към майката. Емоционалната връзка с бащата е прекъсната, като
са насочени да ползват социална услуга за възстановяването й.
Емоционалната връзка с бабата и дядото по бащина линия не е набЛ.авана. В
разговор с децата, същите казват пред социалните работници, че „П., А. и баба
Р. са лоши хора“, защото са видели как нараняват майка им, показват сърдите
физиономии при всеки въпрос свързан с баба им и дядо им. В заключение се
сочи, че родителите са в силно обтегнати взаимоотношения и дълготраен
конфликт. Поведението на двамата родители е причина за поддържането на
конфликта помежду им, което осъществява негативно влияние върху
осъществяване на контакта на децата с бащата, а респективно и срещите с
бабата и дядото по бащина линия. Изразено е становище, че в конкретния
случай родителите и членовете на разширения семеен кръг следва да
предпазват М. и М. от полета на конфликта между тях. Подчертано е, че е
необходимо да се вземат под внимание възрастта на децата и ангажираността
им, учебния процес и свободното им време за самообучение, възрастовата
разлика на децата и роднините, както и да не се ощетява общуването с бащата
и с майката. Контактът с баба и дядото по бащина линия следва да бъде
набЛ.аван от специалисти при ползване на подходяща социална услуга в
обществото.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ответницата – М.П . /син на ответницата/.
Съгласно показанията му той живее с баба си по майчина линия в ж.к. „Ч.“,
бл.21, майка му живее с по-малките му брат и сестра М. и М. в бл. 57, а
ищците в бл.54, който е много близко до бл.57. М. ходи на училище, а М. на
5
детска градина. Свидетелят заявява, че Р. и А. не помагат на майка му и не са
близки с децата, не са идвали често в жилището на майката, а по скоро децата
и майката /вкл. свидетеля/ са ходили у тях. Те били възрастни хора и трудно се
придвижвали, дядото имал сърдечни проблеми и се задъхвал. Излага, че майка
му не е препятствал Р. и А. да виждат децата, но М. и М. не ги чувствали
близки и искали да се виждат с тях, тъй като са на страната на бащата, а
последният е упражнявал домашно насилие спрямо тях и майка им. Сочи, че
последната среща, за която знае между децата и ищците е от лятото на 2024г.
пред магазин „Бурлекс“ в ж.к. „Ч.“ в присъствието на адвокат и от тогава не са
търсили децата /или поне той не е бил свидетел/. Св. П. излага още, че Р. и А.
никога не са живели в жилището, в което живеят майка му и децата М. и М..
Виждал ги е да влизат в двете стаи и да правят разни неща, като да прокарват
кабели и да сглобяват мебели /не лично, а чрез майстори/.
Ищецът А. А. при изслушването си заявява, че с Р. са имали силна
емоционална връзка с внуците си през първите години. Обяснява за жилището
на С., за което е помогнал да се ремонтира, а тя после изгонила сина им от
там да живее в бл.54 с тях. Споделя, че е болен, има инфаркт от 2000г., а после
и инсулт от преди 2-3 години, ходи на рехабилитации.
Пред въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства, а
именно кореспонденция между родителите на децата М. и М., включваща и
техните баба и дядо по бащина линия А. и Р. А.. Кореспонденцията е
представена от С. К. и не е оспорена от останалите страни по делото. Видно от
съдържанието на първото писмо от П. А., подписано и от името на А. и Р. А.и
от 13.08.2025г. е, че децата М. и М. са изразили съгласие да контактуват с
баща си в дома, където той живее заедно със своите родители и сестра си
/бл.54, вх.В, ет.8, ап.64/. Първата среща в дома е осъществена на 02.08. и
03.08.2025г., като вечерта на 02.08. децата са проявили неспокойствие, но
същото е преодоляно. Майката били информирана редовно за състоянието на
децата. Втората среща била съгласувана за 09.08.-10.08.2025г., се провалила,
тъй като детето М. буйствало, било гневно и агресивно физически и словесно
и искало незабавно да напусне дома и да отиде при баба си Л.М.. Детето М.
било натъжено и безмълвно, но също изразило желание да напусне. Тъй като
не искал да задържа децата насила, бащата ги предал на баба им по майчина
линия. В тази връзка П. А. е предложил срещите с децата да се провеждат в
общия на страните дом в бл.57, за да не се разстройват децата. В предходно
писмо от 05.08.2025г. до С. К. семейство А.и е уведомило майката на децата,
че с удоволствие ги посрещат и отглеждат в дома на М.Г. /дъщеря на ищците/,
но няма да ги задържат насила при изявено желание да се приберат у дома. С
писмо от 29.08.2025г. П. А. отправя на С. К. предложение за отлагане на
срещата с децата от 3—31.08. за 13-14.09. с преспиване в дома на сестра му
/ж.к. „Ч.“, бл.54/ поради неочаквано заразно заболяване на член от
семейството. С писмо от 21.09.2025г. бащата отправя молба до майката да
успокои нервите на децата до следващата им среща на 11.10.2025г.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.128, ал.1 от СК.
Съгласно посочената разпоредба дядото и бабата могат да поискат от
съда да определи мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов
интерес.
6
Съобразно константната практика на ВКС преценката за интереса на
детето е винаги конкретна с оглед всички обстоятелства по делото. Съгласно §
1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на
детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и
емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови
характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има
опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с
детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените
обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда,
като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна.
По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на
внуците си и то в техен най-добър интерес – в този смисъл решение № 60270
от 21.01.2022г. по гр.д. № 660/2021г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 140 от
10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о. В същите решения се
приема още, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на
дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата
и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност. Следва да се съобрази
още установения режим на детето на обучение, почивка, както и да се отчете
обстоятелството, че на родителят, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, работи, също е необходимо време за ежедневни контакти
с детето.
В настоящия случай се установи, че детето М. е на 8 години и е ученик, а
детето М. е на 6 година и посещава детска градина. Отглеждани са от своята
майка, на която са предоставени родителските права. На бащата е определен
режим на лични контакти, който следва да се разгръща поетапно, като към
момента е почти в последната си фаза, в рамките на която са предвидени
регулярни контакти в събота и неделя /през седмица/, по празниците и през
лятната ваканция.
Ищците въпреки разпределената им доказателствена тежест не са
проявили процесуална активност и не са ангажирали доказателства във връзка
с емоционалните им отношения с децата, възпитателските си качества,
възможността си да полагат грижи за децата и т.н. Единствените данни по
делото по тези въпроси са събрани от социалния доклад и показанията на
свидетеля на ответната страна. Според показанията на последния ищците не са
участвали активно в отглеждането на децата, не са помагали в грижите за тях
и нямат формирана емоционална близост с внуците си. Макар и показанията
да са дадени от свидетел в близка родствена връзка с ответницата /по-
големият й син/, те не са оборени от други събрани доказателства. От
социалния доклад са налице индикации, че действително децата М. и М.
нямат близки отношения със своите баба и дядо по бащина линия, като дори
са негативно настроени към тях. Очевидно е, че твърде усложнените и
обтегнати отношения между родителите, са причина и за отдръпването на
децата от бабата и дядото, които в техните представи са на страната на баща
им. Известно на съда от множеството водени между страните дела е, че е
7
налице родителско отчуждение по отношение на бащата, именно за
преодоляването на което е предвиден специфичния режим с първоначални
срещи само в контактен център и поетапното му разширяване. В този смисъл
негативното отношение на децата към ищците до голяма степен действително
е породено от отношението им към бащата. От страна на ищците е
ангажирано доказателство за осъждане на майката за това, че възпрепятства
контактите на бащата, но същото е относимо към един по-далечен период
/през 2022г./.
Видно от представената пред въззивната инстанция кореспонденция
между страните през лятото на 2025г. са осъществявани контакти между
децата М. и М. и техния баща П. А., в дома на сестра му в ж.к. „Ч.“, бл.54,
където същият живее заедно със своите родители и сестра си. Първата среща
през м. август е протекла сравнително добре, но на следващата децата не са
пожелали да останат в жилището, в което е следвало да се осъществи режима
на бащата и са върнати на тяхната баба по майчина линия. Става ясно, че
срещите продължават и през следващите месеци, но не минават
безпроблемно.
Следва да се вземе предвид обстоятелството, че извън формираното
негативно отношение у децата М. и М. спрямо техните баба и дядо по бащина
линия, дължащо се до голяма степен на ситуацията с техния баща, по делото
не са ангажирани доказателства, че контактът между бабата и дядото и
техните внуци, би представлявал някаква опасност за децата. Действително А.
А. е на 82 г. и има заболявания /прекарал е инфаркт и мозъчен инсулт/, а Р. А.
е на 79г., без данни за специфични заболявания. Въпреки това същите
съвместно биха могли да полагат грижи за своите внуци, в случай, че
емоционалното състояние на децата позволява това, включително да
подпомагат своя син, с когото живеят в едно жилище при посещения на децата
при него. Стана ясно по делото, че макар и децата за известен период от време
да не са контактували със своите баба и дядо по бащина линия, контактите с
тях са възобновени в рамките на режима на бащата. При така събраните данни
съдът намира, че принципно в интерес на децата е да контактуват със своите
баба и дядо, от които могат до получават любов, подкрепа, грижи, познания и
чувство за родова принадлежност.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че няма пречка
личните контакти да бъдат осъществявани съвместно, когато отношенията
позволяват това, че режимът на лични контакти между бабата и дядото и
детето може да се осъществява в дните, през които е определен режим на
лични контакти между бащата и детето, когато родителят живее съвместно с
бабата и дядото на детето, а определеният му режим на лични контакти
позволява детето да пребивава с тях достатъчно време, за да се създаде
усещане за близост и семейна среда - в този смисъл решение № 209 от
13.02.2009 г. по гр.д. № 5338/2007 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 139 от
16.04.2014 г. по гр.д. № 6998/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 275 от
18.01.2019г. по гр.д. № 799/2018г. на ВКС, IV г.о. Нещо повече, в последното
цитирано решение се приема, че в случаите, когато родителят не само не
препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители,
предоставяйки възможност на бабата и дядото да общуват с техните внуци
през времето, когато децата са при него, то съдът следва да съобрази това
обстоятелство. Когато родителят, през времето, определено му за лични
контакти с децата, пребивава при родителите си или без да живее в едно
8
домакинство с тях им дава възможност за контакти с внуците им, вкл. и
предоставяйки им ги за гледане, то това обстоятелство следва да бъде
съобразено от съда. Съдът следва да прецени дали контактите между децата и
бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто
е изрично определено време за това или с оглед нуждите на децата следва да
се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между децата
и бабата и дядото.
В настоящия случай се установи от събраните по делото доказателства,
че бащата живее в едно домакинство със своите родители, както и че по
съгласие на майката и децата режимът му на лични контакти, вече и с
преспиване, се провежда именно в дома, собственост на дъщерята на ищците.
Очевидно е, че бащата е в добри отношения със своите родители и има
желание и готовност да споделя контактите си с децата с тях. Следва да се
отбележи, че повечето от писмата до майката са от името както на П. А., така
и на неговите родители. Макар и срещите с децата да не протичат гладко, няма
данни това да е по вина на бабата и дядото, а и както се посочи негативното
отношение на децата към тях се дължи на представите им, че те са на страната
на баща им. Настоящият състав намира, че като хора със значителен житейски
опит същите биха могли да окажат благоприятно влияние върху развитието на
ситуацията между бащата и децата, като осъществят контактите с внуците си
едновременно с него. Преждевременното връщане на децата в техния дом
/при майка им или при баба им по майчина линия/ не сочи на невъзможност на
страните да се справят с отглеждането им, а на проява на загриженост за
емоционалното им състояние и разбиране на обстоятелството, че децата не
могат да бъдат задържани насила. Тук е важно да се отбележи, че страните по
делото – родителите и прародителите трябва внимателно да осмислят
ситуацията и да положат усилия да преодолеят евентуалните си лични
конфликти и да си взаимодействат в интерес на децата, включително като се
обърнат за помощ и подкрепа към специалисти. Видно е че същите вече са
ползвали социални услуги, както по информиране и консултиране, така и по-
късно по силата на решението бащата е осъществявал срещи с децата в
контактен център. В случай, че същите са се оказали недостатъчни за
преодоляване на отчуждаването на децата, родителите следва да проявят
търпение и толерантност и да предприемат съответни действия за
възстановяване на връзките, както между децата и бащата, така и с бабата и
дядото по бащина линия.
Предвид всичко изложеното настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъде определен режим на лични контакти на децата М. и М. с
техните баба и дядо по бащина линия Р. и А. А.о, който да се осъществява
съвместно с този на бащата П. А., така както е определен с влязлото в сила
решение № 1346/16.11.2023г. по в.гр.д № 740/2023г. на ОС-Варна не само за
по два часа през седмица, както е приел първоинстанционния съд, а в неговата
цялост във втория му период, а именно след изтичането на преходната една
година, с изключение на рождените дни на бащата и децата, които са лични
празници. В случай, че обстоятелствата позволяват и бащата и децата имат
желание да прекарат и рождените си дни заедно с бабата и дядото, те могат да
направят това дори и да не е изрично предвидено в режима на лични контакти.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции като краен
резултат, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен, като се
9
определи горепосочения режим на лични контакти между ищците и техните
внуци.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 166/13.01.2025г., постановено по гр.д. №
1953/2024г. по описа на РС-Варна, 42 състав, с което е определен режим на
лични отношения между дядото по бащина линия А. К. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл.******* и бабата по бащина линия Р. М. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл.*******, от една страна и от друга
малолетните деца - внуци на ищците - М. П.ов А., ЕГН ********** и М. П.ова
А., ЕГН **********, по предявената от ищците молба с правно основание
чл.128, ал.1 от СК против ответниците - родители на внуците им - майката С.
А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл...... и бащата П. А. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл......, като ищците имат
правото да виждат и контактуват с внуците си, както следва: всяка последна
нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се приема за
нечетна/ за времето от 09:00 часа в събота до 11:00 часа в събота, по времето
на РЛО определен на бащата с децата с влязло в законна сила решение по гр.д.
№ 299/ 2.2.2023г. по гр.д. № 17052/2021 г. по описа на РС Варна, отменено в
частта за РЛО на бащата П. А. А., ЕГН **********, с децата М. П.ов А., ЕГН
********** и М. П.ова А., ЕГН **********, с решение № 1346/16.11.2023 г.
на ВОС по в.гр.д. № 740/2023 г. по описа на ОС-Варна, когато бащата ще
взема децата от дома на майката и ще ги връща обратно, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на А. К. А., ЕГН ********** и Р.
М. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл.******* с
децата М. П.ов А., ЕГН ********** и М. П.ова А., ЕГН **********, както
следва:
- всяка нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се
приема за нечетна/ за времето от 09 часа в събота до 17 часа в неделя, като
бащата ще взема децата от дома на майката и ще ги връща обратно;
- през коледната ваканция всяка четна година от 10 часа на 23.12. до 20
часа на 29.12. с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. до 20
часа на 03.01. с преспиване, като бащата ще взема децата от дома на майката и
ще ги връща обратно;
- през великденските празници всяка четна година от 10 часа в петък до
20 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до 20
часа в понеделник с преспиване, като бащата ще взема децата от дома на
майката и ще ги връща обратно;
- през лятната ваканция 30 дни, както следва: от 10 часа на 10.07. /десети
юли/ до 20 часа на 25.07. /двадесет и пети юли/ и от 10 часа на 10.08. /десети
август/ до 20 часа на 25.08. /двадесет и пети август/, като бащата ще взема
децата от дома на майката и ще ги връща обратно,
съвместно с П. А. А., ЕГН **********, при същите условия съгласно
определения му режим на лични отношения с решение № 1346/16.11.2023г.
по в.гр.д № 740/2023г. на ОС-Варна, на основание чл.128, ал.1 от СК.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11