№ 2463
гр. Варна, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Т. Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело №
*** по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Ж. Т. Р., ЕГН **********
от град Варна, съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. П. Н. от ВАК срещу „С.К."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в общ размер на 1719.83 лева, представляваща сбор от платени без
основание вноски за неустойка за непредставено обезпечение по чл.6 от
договор за паричен заем № ***/17.05.2019г., сключен между Ж. Т. Р., ЕГН
********** и „С.К." ООД, ЕИК ***, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 13.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Страните са сключили договор за паричен заем № ***/17.05.2019 г., по силата
на който ответникът е предоставил в заем сумата от 2300 лева. Погасяването
следвало да се извърши на 15 двуседмични вноски до 13.12.2018г.
Договореният фиксиран лихвен процент бил 40.05%, а ГПР 49.49 %. В т.6 от
договора било посочено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с
едно от следните обезпечения - банкова гаранция и/или поръчител, отговарящ
на условията, разписани в чл. 9, ал.2 от ОУ При непредставяне на
обезпечение се дължала неустойка в размер на 1719.83 лева, която следвало
да се заплати на 15 двуседмични вноски, като първите две били в размер на
254.18 лева, а останалите тринадесет в размер от по 93.19 лева всяка, за
периода от 31.05.2019 г. до 13.12.2019 г. Твърди, че клаузата, въз основа на
която е предвидено заплащането на неустойка за непредставяне на
обезпечение е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Твърди, че уговорената неустойка представлява допълнителна
печалба за кредитора. Освен това посочва, че не е дадена възможност на
заемателя да избегне плащането на неустойка, тъй като вземането ще
възникне в сферата на заемодателя във всички случаи. Счита, че неустойката
1
е уговорена при неравноправни условия, тъй като не е уговорена като
обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, а е послужила за
неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на
заемната тежест. Същата вменява задължение за обезпечаване на отпуснат
вече кредит. Твърди, че клаузата за предоставяне на обезпечение цели да
заобиколи нормата на чл. 16 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал.1 ЗПК
се явява нищожна. Посочва, че към датата на подаване на настоящата искова
молба е изплатила изцяло задълженията си по договора, включително и това
за неустойка за непредставяне на обезпечение в исковия размер. Моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва основателността на иска. Не оспорва, че между страните е сключен
процесния договор за заем. Твърди, че само при условие, че се представи
надлежно обезпечение - поръчител или банкова гаранция, за него съществува
интерес от сключване на договора за заем. Неизпълнението на задължението
води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов
риск - от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане, в случай на
неизпълнение на договорните задължения. Поради тази причина вредите от
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение ще бъдат
ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим способ -
включване на клауза с неустойка в посочения размер. При неизпълнение на
поетото задължение за предоставяне на обезпечение, едностранно и без оглед
волята на кредитора, се увеличава носеният от него финансов риск и това се
случва пост фактум - след сключване на договора. Освен това се твърди, че
ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото
обезпечение, поради което последният е договарял недобросъвестно, в
нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД. Не е налице отправено искане за
продължаване на срока за предоставяне на обезпечение или да информира
заемодателят, че 3 - дневният срок е недостатъчен или да предложи
заместващо обезпечение. Оспорва твърдението, че неустойката излиза извън
присъщите й функции. Освен това оспорва и заплащането на сумата от
1719.83 лева от страна на ищеца. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски и прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че на 17.05.2019 г. помежду им е сключен
договор за паричен заем № *** при Общи условия, в чл. 8 от който е
предвидена неустоечна клауза. Тези обстоятелства се потвърждават и от
съдържанието на приобщения договор (л. 13).
От договора и Общите условия, приложими към него се установява
още, че по силата на заемното правоотношение, ответникът се е задължил да
отпусне на ищцата заем в размер на 2300 лв. срещу насрещното нейно
задължение да върне предоставената сума заедно с възнаградителна лихва
при уговорен фиксиран ГЛП от 40.05 % и ГПР от 49.48 % , или общо 2630.17
лв., платими на 15 бр. седмични погасителни вноски, първите две от които в
размер на 35.82 лв., а останалите 13 бр. – в размер на по 196.81 лв. всяка, с
дата на първо плащане на 31.05.2019г. и кран срок за погасяване на заема до
13.12.2019г.
2
Според чл. 6 и чл. 8 от договора във вр. чл. 9, ал. 2 ОУ, страните са се
споразумели заемът да бъде обезпечен с поне едно от посочените
обезпечения, а именно: 1.) поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата
за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители или заематели по други договори за
заем, сключени от Кредитора; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход, или 2.) залог върху
движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума по
договора за заем, включващо договорената главница и лихва, или 3.) ипотека,
или 4.) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включваща договорената главница и лихва.
Според чл. 9, ал. 3 ОУ заемодателят си запазва правото еднолично и без
да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да
обезпечи заема и да откаже сключване на договора за заем, докато не бъде
предоставено исканото обезпечение, или да откаже сключване на договора за
заем при непредставяне на исканото обезпечение.
Според чл. 8 от договора за заем в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията на чл. 9, ал. 2 ОУ,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1719.83 лв., с начин
на разсрочено плащане, подробно посочен в приложение № 1 към договора.
Видно от приобщеното приложение № 1 - погасителен план към
договора за заем (л. 14), неустойката в посочения общ размер е платима на 15
бр. вноски с падежи, съвпадащи с тези на погасителните вноски по заемния
договор, като общият размер на всяка седмична вноска, включваща главница,
лихва и неустойка възлиза на 290 лв., а общо дължимата сума за плащане по
договора на 4350 лв.
Не е спорно между страните, че ищцата не е представила предвиденото
в договора обезпечение и в нейна тежест е начислена неустойка по чл. 8 в
размер на 1719.83 лв.
От страна на ищцата са ангажирани и приходни касови ордери от
06.06.2019г. за сумата в размер на 290 лв., от 14.06.2019г. за сумата в размер
на 290 лв., от 04.07.2019г. за сумата в размер на 290 лв., от 17.07.2019г. за
сумата в размер на 290 лв. и от 26.07.2019г. за сумата в размер на 290 лв.,
установяващи плащането на 5 броя погасителни вноски по процесния договор
за кредит № ***.
В хода на съдебното производство с молба от 04.03.2022г., във връзка с
релевираното възражение на ответника за липса на плащания на суми по
кредита, ищцата е ангажирала и удостоверение за липса на задължения от
19.08.2019г. с изх. № ***/19.08.2019г., издадено от ответника „С.К.“ ООД, от
3
което се установява липсата на задължения от страна на Ж. Т. Р. към
ответника „С.К.” ООД към посочената дата по договора за кредит № ***, като
по кредита няма непогасени главница, договорна лихва и/или неустойка. Към
молбата е представено и банково извлечение от 12.08.2019г. /л. 61 по делото/,
издадено от „Р.Б.” ЕАД, от което е видно изплащането на сумата от ищцата в
полза на ответника в размер на 1956.24 лв. с посочено основание - погасяване
на кредит по договор № ***.
Във връзка с отправено искане от ищеца по реда на чл. 192 ГПК за
задължаване на трето неучастващо лице в спора „Р.Б.” ЕАД за предоставяне
на намиращ се у него документ, а именно: заверено копие от м. август 2019г.
на удостоверение за липса на задължения на ищцата към ответника, по делото
е представено и приобщено към доказателствения материал горепосоченото
удостоверение за липса на задължения от 19.08.2019г. с изх. №
***/19.08.2019г., издадено от „С.К.“ ЕООД, с което се установява липсата на
задължения от страна на Ж. Т. Р. към ответника „С.К.” ООД към посочената
дата по договора за кредит № ***, като по кредита няма непогасени главница,
договорна лихва и/или неустойка.
С постановено по делото протоколно определение № 1117/08.03.2022 г.
е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на
извършените плащания по заемния договор и вземанията, които са погасени с
тях, вкл. общия размер на заплатената неустойка, като същата е изготвена в
два варианта. В т. IV на заключението, вещото лице посочва, че първият
вариант е съобразен с представения отговор от страна на ответника до вещото
лице за липса на отразени извършени плащания по процесния договор за
кредит, а вторият вариант на изчисляване на погасените вземания по кредита
е съобразен с плащанията от ищеца от 06.06.2019г., 14.06.2019г, 04.07.2019г.,
17.07.2019г. и 26.07.2019г. – всяко в размер на 290 лв.
Във връзка с допуснатата и проведена по делото допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза, от страна на ответника е представена справка за
задължението и осчетоводяването на общата сума по договора за кредит №
***, осчетоводена като платена към 13.12.2019г., като задължението по
процесния договор възлиза на 673 лв. за главница и липсват задължения за
лихви. Вещото лице посочва, че съобразно представена по делото на л. 53
разписка № ***/21.11.2019г. за сума в размер на 320 лв. и такса 3,44 лв. е
вписано основание за плащането „Удължаване ЕГН **********”, която сума
след разговор с дружеството ответник вещото лице посочва, че не е
осчетоводена като платена по процесния договор за заем № ***/17.05.2019г.,
а вероятно разнесена по друг кредит, сключен между същите страни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за връщане на платена без основание неустойка, начислена по
нищожна клауза от сключен между страните договор за заем.
Искът е допустим, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на претенцията е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: даването,
респ. получаването на сумата и липсата на основание за това. Съгласно
4
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи
съдебно предявеното вземане, както и неговия размер. Липсата на основание е
отрицателен факт от действителността, поради което е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва, а именно наличието на
правно основание за настъпилото имуществено разместване на блага.
От обсъдените по-горе доказателствени средства по делото е доказано
плащането на сумата за начислената неустойка по чл. 8 от сключения между
страните договор за паричен заем № *** от 17.05.2019 г. в общ размер на
1719,83 лв. и получаването на тази сума от ответното дружество. Соченото
обстоятелство се доказва от приобщените по делото приходни касови ордери
от 06.06.2019г. за сумата в размер на 290 лв., от 14.06.2019г. за сумата в
размер на 290 лв., от 04.07.2019г. за сумата в размер на 290 лв., от
17.07.2019г. за сумата в размер на 290 лв. и от 26.07.2019г. за сумата в размер
на 290 лв., установяващи плащането на 5 броя погасителни вноски по
процесния договор за кредит № ***, както и приобщеното по делото банково
извлечение от 12.08.2019г. /л. 61 по делото/, издадено от „Р.Б.” ЕАД,
удостоверяващо изплащането на сумата от ищцата в полза на ответника в
размер на 1956.24 лв. с основание погасяване на кредит по договор № ***. В
подкрепа на този факт се явява и посоченото в приобщеното по делото
удостоверение за липса на задължения от 19.08.2019г. с изх. №
***/19.08.2019г., издадено от ответника „С.К.“ ЕООД, в което се съдържат
волеизявления на ответника, че кредитът е изплатен изцяло и ищцата към
посочената дата няма непогасени главница, договорна лихва и/или неустойка
по договора за кредит № ***. Ответникът не е оспорил надлежно
представеното удостоверение за липса на задължения, т.е. той е признал
извънсъдебно, че ищцата е погасила задълженията по кредита вкл. и
начислената неустойка. Касае се за извънсъдебно признание на неизгодни за
страната факти, а извънсъдебното признание на факти е едно от най-
сигурните доказателства в гражданския процес, което преценено в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, води до изясняване
на действителното фактическо и правно положение между страните - арг. чл.
175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Спорно е дали неустоечната клауза е валидна, респ. дали е налице
правно основание за задържане на получената сума. За да даде отговор на
тези въпроси, съдът съобрази следното:
От съдържанието на сключения между страните договор за заем следва,
че същият има характеристиките и на потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се
регулират от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му,
доп. ДВ. бр.51 от 19.06.2018 г. , действаща към момента на сключване на
сделката. Материалноправните норми на закона са императивни и за
спазването им, в т.ч. и за наличието на неравноправни клаузи в договора,
съдът следи служебно - арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 и чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1
от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и
от общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в
практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11
5
и С-473/00).
При извършената служебна проверка относно действителността на
клаузата на чл. 8 от потребителския договор съдът констатира, че същата е
нищожна и възраженията на ищеца в тази насока са основателни.
Аргументите за това са следните:
На първо място, уговорената неустойка обезпечава изпълнението на
допълнително задължение за предоставяне на обезпечение в полза на
кредитора чрез банкова гаранция или поръчителство, което не е свързано
пряко с претърпени вреди от неизпълнение на основното задължение на
потребителя за връщане на заетата сума, поради което клаузата е нищожна,
на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като води до
свръхобезпеченост на кредитора и създава предпоставки за неговото
неоснователно обогатяване. Неустойката в размер на 1719.83 лв. възлиза над
половината от чистата стойност на отпуснатия кредит от 2300 лв., същата
излиза извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна и наказателна
функции и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на принципа
на справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.
Обсъжданата клауза е нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй
като противоречи на нормата на чл. 16 ЗПК, предвиждаща задължение на
кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди
предоставянето на кредита. В действителност, уговорката за неустойка
поради непредоставяне на обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху последния, като води до неоснователно увеличаване на
размера на неговите задължения.
Нещо повече - краткият (тридневен) срок, в който следва да бъде
предоставено обезпечението, и множеството условия, на които следва да
отговарят поръчителите, респ. банковата гаранция, водят до практическа
невъзможност за изпълнение на това задължение на потребителя. Последното
от своя страна обуславя извода, че крайната цел на кредитора от включване на
тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на задълженията по
него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде
върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален
годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод се
потвърждава и от обстоятелството, че изплащането на начислената неустойка
е разсрочено и включено във вноските по погасителния план, а също и от
размера на неустойката. Следователно неустоечната клауза е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и при липса на
данни за индивидуалното й уговаряне, същата е нищожна и на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
Предвид недействителността на клаузата за неустойка, платената въз
основа на нея сума е получена от ответника без основание и подлежи на
връщане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен,
като се присъди в полза на ищцата търсената сума от 1719.83 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
6
искане и представения списък по чл. 80 от ГПК, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на
50 лв., внесенен депозит за вещо лице в размер на 500 лв.
В полза на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като такова не е реално платено - видно от
приложения договор за правна помощ от 02.03.2022 г., уговореното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото е с
посочен начин на плащане „по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ", тоест касае се
до безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице.
Съобразявайки горното и обстоятелството, че присъждането на
адвокатско възнаграждение е поискано в приложения списък по чл. 80 от
ГПК, съдът приема, че в списъка е обективирано искане за присъждане на
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата адв. П. Н.
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и определя такова в размер на 350 лв., на
основание чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към
02.03.2022г. Същото следва да бъде възложено в тежест на ответника по арг.
от чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на Ж. Т. Р. , ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. ***, сумата в общ размер на 1719.83 лева,
представляваща сбор от платени без основание вноски за неустойка за
непредставено обезпечение по чл.6 от договор за паричен заем №
***/17.05.2019г., сключен между Ж. Т. Р., ЕГН ********** и „С.К." ООД,
ЕИК ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
13.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на Ж. Т. Р. , ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. ***, сумата 550 лв. (петстотин и петдесет
лева) сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на
50 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 500 лв., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на адв. П. Й. Н.,
вписан в Адвокатска колегия - Варна с рег. № ***, със служебен адрес: гр.
Варна, бул. „Цар Освободител" № 44, ет. 4, офис 6, сумата от 350 лв. (триста
и петдесет лева) адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата Ж. Т. Р., на основание чл. 38, ал.
2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8