РЕШЕНИЕ
№ 1497
гр. В., 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. Ж.
при участието на секретаря Х. И. Х.
като разгледа докладваното от М. Ж. Гражданско дело № 20213110116516 по
описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във
ВРС на 16.11.2021 г. от ищеца В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. „А. С. Д.“ № ***,
чрез адв. Н.С. от ВАК, със съдебен адрес град В., ул. „К. М.“ № ** против ответника М. Д.
АТ. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Д.“ № **, с цена на иска 20000 лева и правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. ВРС е сезиран с главен осъдителен иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД , съединен с иск с цена от 8 000,00 лв. и правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът по делото е отправил до съда следното искане по смисъла на чл.127,ал.1
ГПК :Да бъде постановено Решение, по силата на което ответникът М. Д. АТ., ЕГН
********** да бъде осъден ЗАПЛАТИ на ищеца В. Б. Б., ЕГН ********** СУМАТА от 20
000,00 лв. (двадесет хиляди лева), дължима по договор за заем , сключен на 04.12.2017 г.;
СУМАТА от 8000,00 лв . (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от датата на падежа -08.12.2017 г. до датата на завеждане на иска -
16.11.2021 г., на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът е навел следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства : На 4.12.2017 г. В. Б. сочи, че сключил договор за заем с В. Д. А.,
ЕГН **********, по силата на който предал на А. сумата от 20 000 лв., като
заемополучателя се задължил да върне на заемодателя и ищец заемната сума в срок до
7.12.2017 г. В уговорения срок А. не изпълнил задължението си за връщане на заемната
сума.На следващо място в исковата молба, а и в уточнителната молба, ищецът е посочил, че
ответникът М. Д. АТ. е единствения наследник на длъжника В.А., починал на 12.10.2019 г. в
гр. В., приел наследството на своя наследодател, отговарящ за задълженията му.
На 14.09.2021 г., сочи още ищеца, чрез услугата „Телепоща „ на „Б. п.“ АД, изпратил
до ответника покана за плащане на заетата сума ведно със законната лихва от датата на
падежа до датата на поканата , но до момента на подаване на исковата молба ответникът не
бил върнал заетата сума, поради което и за ищеца бил налице правен интерес от инцииране
и водене на исковото производство.
1
При горните твърдения ищецът е отправил и исканията си до съда, като желае в
негова полза да бъдат присъдени сторените разноски.В уточнителната си молба ищецът е
посочил, че единствения правоприемник на заемополучателя е ответника, като е изпълнено
и задължението по чл. 127, ал. 4 ГПК.В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е
направил доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Св. И. е депозирал отговор на
исковата молба.
Ответникът изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.
Предявените искове ответникът оспорва и по основание и по размер.
По същество на спора, ответника спирайки се върху изложените в исковата молба
фактически твърдения,е направил следните оспорвания:1. Оспорва изцяло твърденията за
наличие на заявената облигационна връзка, както и всички свързани с това твърдения
относно размера на главната претенция, падежа и задължението за връщане на главницата.
2.Оспорва твърдението ,че процесната сума била реално предадена на
заемополучателя.3.Оспорва твърдението, че към него е била отправяна покана за погасяване
на задължението, предмет на претенцията.
Единственото фактическо твърдение изложено в исковата молба, което ответникът не
оспорва е, че е единствения наследник на В. Д. А..
Възраженията по исковете и обстоятелствата на които се основават наведени от
ответника в срока по чл. 131 ГПК са следните:Договор , включително документи съдържащи
индиция за наличие на каквито и да било парични задължения към ищеца не били открити
сред документите на покойния В.А.. Отв. А. твърди, че наследодателят му не бил сключвал
договора за заем , предмет на исковата претенция по чл. 240, ал. 1 ЗЗД . Наследодателят на
ответника не бил изразявал съгласие за получаване на заем, не бил получавал суми по
договора, не се задължил да ги връща на посочения от ищеца падеж.Дори и да се приемело,
че страните постигнали съгласие едната да даде, а другата да получи пари в заем
претендираната сума, ответника твърди, че фактическия състав на сделката не бил
завършен, т.к.сумата реално не била предадена на заемополучателя , поради което не
можело да се приеме, че за В. А. възникнало задължение да я върне, а от там и че ответника
е отговорен за изпълнението на това задължение.
По иска за присъждане на лихви становището на ответника е, че неоснователността
на главния иск води до неоснователност и на акцесорната претенция. Доколкото за
наследодателя на ответника не било възникнало задължение за връщане на заемна сума,
оспорва ответника, че не можело да се приеме, че същият изпаднал в забава, съответно че
дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отделно от горното, ответникът сочи, че дори и да се приемело , че по отношение на
наследодателя му В.А. било налично задължение за връщане на сумата и той не го изпълнил
в срок, отговорността за тази забава не можело да бъде вменена автоматично на наследилия
го ответник, т.к. последният нямал качеството страна по договора и изискуемостта на
подобно задължение не му била известна . В тази връзка ответникът твърди, че би изпаднал
в забава едва след надлежна покана за предявяване на задължението на наследодателя и
съответно неизпълнение.
Наведено е изрично възражение от ответника за погасяване по давност на
акцесорната претенция. В случай, че съда не сподели становището на ответника относно
началната дата на забавата по отношение на ответника, то на осн. чл. 111 ЗЗД прави
ВЪЗРАЖЕНИЕ за погасяване на претендираното обезщетение поради изтекла
давност.Относно доказателствата - ответника счита, че представените с исковата молба са
негодни за установяване на наличието на облигационна връзка, намира същите и за
неотносими,поради което моли да не бъдат прилагани по делото . В случай, че съдът приеме
договора за заем представен с исковата молба, ответникът оспорва договора като
неавтентичен, оспорва че договора е подписан от наследодателя му, оспорва и съдържанието
2
на договора, твърди че е липсвала воля на наследодателя му да подписва такъв договор,
договора не бил парафиран от наследодателя му на всяка страница.В подкрепа на
твърденията и възраженията си залегнали в отговора на искова молба, ответникът е
направил доказателствени искания, посочени и по-горе.По същество ответникът желае съда
да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани с присъждане на
сторените от него разноски.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от дата 18.04.2022 г
.ищецът, представляван от адв.Н.С. желае съда да уважи предявените искове като
основателни и доказани ведно с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски .
Ответникът, представляван от адв.И. поддържа становището си за неоснователеност и
недоказаност на исковете , поради което и желае съдът изцяло да отхвърли исковете ведно с
присъждане на разноските сторени от ответника .
Съдът за да се произнесе по същество на спора, на база твърденията на страните,
събраните по делото доказателства намира за установено и изяснено от фактическа
страна следното :
Ищецът по делото е твърдял в исковата си молба, че ответникът е единственият
наследник по закон на лицето В. Д. А..Това твърдение е единствено за което страните не
спорят и напълно доказано въз основа на приложеното по делото на л. 18 –ти в заверено за
вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници на В. Д. А. ЕГН **********,
б.ж. на гр.В., починал на 12.10.2019 г. за което е бил съставен Акт за смърт №
2012/13.10.2019 г. от район Одесос при Община В. . Видно от вписаното в цитираното
удостоверение за наследници на В. А., след откриване на наследството му на дата 12.10.2019
г. единствения призован към наследяване негов наследник по закон е брат му – ответника
М. Д. АТ. с ЕГН **********.
Ищецът е твърдял ,че е сключил договор за заем с праводателя на ответника, който
заем не е бил върнат, поради което и наследникът по закон на заемополучателя и ответник
по делото следвало да върне на ищеца заетата сума . С оглед доказване на твърденията си за
възникнала облигационна връзка между заемодател и заемополучател ищецът още с
исковата си молба е представил заверено за вярност с оригинала копие на договор за заем .
Видно от приложения по делото на л. 8 – 9 ,10 в заверено за вярност оригинал на договор за
заем, на дата 4.12.2007 г. в гр.В. между ищеца и В. А. е бил сключен писмен договор за заем
, съдържащ общо 16 клаузи. В чл.1 от договора е вписано, че заемодателят се задължава да
предаде в собственост на заемополучателя сума в размер на 20000 лв. (двадесет хиляди лева
)а заемополучателя се задължава да върне заетата сума в сроковете и при условията ,
посочени в договора. В чл.2 от договора е посочено , че заемодателят предоставя сумата по
заема само след като заемополучателят оформи по надлежен ред и предостави всички
предвидени в договора документи и обезпечения .В чл. 4 е посочен краен срок за
издължаване- падеж – 07.12.2017 г., а в чл. 5 и начина на погасяване на главицата и
акцесорните вземания, в случай че плащането не е достаъчно да покрие разноските .
В чл.10 от договора , раздел Обезпечения, е вписано, че за гарантиране
издължаването на предоставения заем, ведно с дължимите лихви и неустойки заемодателят
приема като обезпечение :
1.Предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя да се извърши в брой,
като фактът на предаването се счита доказан с подписите на страните под договора, който
играе ролята на разписка за получената сума .
В така цитираното копие на договор за заем , носещ дата 04.12.2007 г. съдържа
ръкописно изписване на имената на заемодател и заепомолучател и подписи за заемодател и
заемополучател.
Договорът за заем е бил оспорен от ответника както като неавтентичен, така и по
съдържание, поради което и в изпълнение на определение № 945/26.10.2021 г.
3
процесуалния представител на ищеца е заявил, че ще се ползва от представения договор за
заем от 4.12.2021 г. , представил е с писмена молба от 3.2.2022 г. оригнала на оспорения
документ и отправил искане да допускане на съдебно – графологична експертиза .
С Определение № 1307/ 4.2.2022 г. съдът е приобщил оригинала на оспорения
документ към материалите по делото/л. 33-35/, открил е производство по чл. 193 ГПК по
оспорване автентичността на частния документ, а за проверка на истинността на документа
съгл. чл.194 ГПК е допуснал провеждането на необходимата съдебно графологична
експертиза.
От заключението на вещото лице по СГЕ – Ц.Ц., приобщено по делото на л.61 -65 се
установява и доказва по делото , че договорът за заем от 04.12.2007 г. е автентичен ,
истински документ, подписан от заемополучаеля .Заключението по допуснатата СГЕ е
поддържано от в.л.Ц., като вещото лице е заявило и пред съда, че е изследван оригинала на
договора, който оригинал е приложен по делото.Така депозираното заключение на в.л.Ц. е
оспорено от ответника, като изрично е заявено , че ответникът няма искане по чл.201 ГПК .
Отделно от цитираните по –горе писмени доказателства, във връзка с доказване на
твърдението си залегнало в исковата молба за забава за плащане, ищецът с исковата си
молба е представил заверено за вярност с оригинала копие на телепоща изх.№ 14/14.09.2021
г., приобщено на л. 11 –ти . Самата телепоща , адресирана от ищеца до ответника носеща
дата 14.09.2021 г. с която ищецът е поканил ответника да върне получения от праводателя
му заем от 20000 лв. ведно със законната лихва от 7650,00 лв. за периода от 8.12.2017 г. до
14.9.2021 г. не е оспорена, а е оспорено ,че до ответника е била отправяна покана за плащане
на задължението предмет на претенцията.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание съдът е заличил
допуснатите в полза на двете страните гласни доказателства , т.к. са били допуснати при
условията на чл. 164, ал.1 т.3 ГПК ,а след допускането ответната страна е оттеглила с
писмена молба даденото съгласие.
На последно място сред писмените доказателства по делото на л. 79 е приобщено
удостоверение от ТД на НАП В. , от което е видно, че за периода 2011 – 2019 г.
праводателят на ответника няма декларирани по чл. 50 ЗДДФЛ предоставени/получени
заеми , а ищецът има подадени декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014
г. , 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2019 г. ,като във всички декларации няма декларирани
получени или предоставени заеми между ищеца и праводателя на ищеца .
С оглед изложеното по –горе от фактическа страна съгласно нормите на чл.235,
236 ГПК съдът достига до следните изводи от правна страна :
По предявените обективно, кумулативно съединени искови претенции, чиято
квалификация съдът е определил с доклада по делото като предявени на основание чл.
240, ал. 1, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът е разпределил тежестта на
доказване между страните както следва :
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал. 1 ГПК съдът е указал на ищеца и на ответника,
че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.В тежест на ищеца по делото съдът е възложил да установи при условията на
пълно и главно доказване активната си материално правна и процесуално правна
легитимация. В тази връзка ищцовата страна е следвало да установи и докаже, че има
качеството заемодател, респективно че ответникът е единствения наследник по закон на
своя праводател-заемополучател по договора за заем от 4.12.2017 г.В тежест на ищеца е
било възложено при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже, че е
налице фактическия състав на чл.240 ЗЗД а именно, че на твърдяната от ищеца дата е
сключен договор за заем по силата на който ищецът е предоставил реално заемната сума
пари от 20 000 лева на В. Д. А. /починал с единствен правоприемник ответника по иска/ със
задължението при фиксирания в договора срок същата сума да бъде върната от
заемополучателя на заемодателя. В тежест на ищеца е било възложено и да установи и
докаже, че е отправил и покана за връщане на сумата, датата на която поканата е получена.
4
В тежест на ищеца съдът е възложил и да установи и докаже , че е предал на именно сумата
в претендирания размер на заемополучателя, датата на която В.А. е изпаднал в забава,
респективно датата на която единствения правоприемник на починалия заемополучател и
настоящ ответник е изпаднал в забава по см. на чл. 86 ЗЗД.В тежест на ищеца е било да
установи и докаже както главната си претенция по размер, така и акцесорната за
присъждане на обезщетение за забава за периода за който претендира обезщетението за
забава върху главницата.
В тежест на ответника съдът е възложил да опровергае твърденията на ищеца затова
че е сключен реален договор за заем за сумата от 20 000 лева сключен между ищеца и
праводателя на отв. В. Д. А. от дата 4.12.2017 г. и и срок на връщане на заема. В тази връзка
в тежест на ответника е било възложено, при положение , че ищецът установи и докаже че е
бил сключен реалния договор за заем по който В.А. е получил исковата сума, то тогова
ответникът да установи и докаже че сумата е върната , както и датата на която е върната. В
тежест на ответника е било да ангажира и други правоизключващи и /или право погасяващи
доказателства, каквито е навел в отговора на искова молба, включително и
правопогасяващото възражение с правно осн. чл.111 ЗЗД досежно иска за обезщетение за
забава, което възражение съда е намерил за материално правно.
В тежест на ответника съдът е възложил да ангажира доказателства и / или да се
позове на факти и и обстоятелства, от които да може да бъде изведен извод че между ищеца
и праводателя му не е имало валидна облигационна връзка с предмет заемна сума от 20 000
лв., че ако такава облигационна връзка е съществува, е недействителна, т.к. заемополучателя
не е дал съгласие за сключване на договора, респ. че съгласно чл. 26 ЗЗД двустранната
сделка е недействителна.
С доклада по делото съдът на основание чл.146, ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК е обявил на
страните ,че не е спорно между ищеца и ответника, че ответникът е единствения
правоприемник на своя праводател - т.е. праводателя В. Д. А. ЕГН **********.
С оглед събраните доказателства по делото, съдът приема, че дори и само на база
писмените доказателства приобщени по делото и заключението на вещото лице по
кредитираната напълно от съда като обективна и компетентно изготвена СГЕ се извежда
извода, че предявеният главен осъдителен иск с правно осн. чл. 240 ЗЗД е доказан и по
основание и по размер.
В чл.240 ЗЗД изрично законодателят е посочил, че с договора за заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други замести вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество . В чл.240, ал.2 ЗЗД е
посочено , че заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено , а в ал. 4 на
същата норма е разписано , че ако не е уговорено друго заемателят трябва да върне заетите
пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Цитираната от настоящия съдебен състав правна норма на чл. 240 ЗЗД, съотнесена
към събраните по делото доказателства и съдебната практика на ВКС по реда на чл. 290
ГПК, обективирана в Решение № 277/ 2.12.2019 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение,
ГК, с докладчик съдията С.С. по гр.д.№ 237/2019 г. и Решение № 271 / 19.04.2019 г. на ВКС,
Четвърто гражданско отделение, ГК, с докладчик съдията Д. Д., постановено по гражданско
дело № 4275 /2017 г., обусловят извода за основателност и доказаност на предявения главен
осъдителен иск .
Въз основа на представения по делото в заверено за вярност с оригинала копие на
договор на заем и на самия оригинал, съдът намира за установено и доказано наличието на
валидно и действително заемно правоотношение между ищеца и праводателя на
ответника.В писмения договор за заем е посочена заетата сума от 20000 лв., начина на
предаване на сумата от заемодателя на заемополучателя , като при сравнението на
договорните клаузи на чл.1 – чл.5 и чл.10 от договора от дата 4.12.2007 г. съдът приема че е
доказано предаването на заетата сума от замодателя на заемополучателя . Действително в
чл.1 от договора е посочено различно глаголно време от това по чл.2 и чл.10 , но е ясна
5
волята на страните, че заетата сума е предадена от заемодателя на заемополучателя, като с
полагане на подписите си страните по заемното правоотношение са удостоверили факта на
предаване и получаване на сумата.
С оглед волята на страните обективирана в договора за заем от дата 04.12.2017 г.,
съдът приема че е доказано спорното по делото обстоятелство относно предоставения от
В.Б. на В. А. заем в размер на 20 000 лв.Тази сума видно от договора за заем е била
предадена в брой в деня на договора, като от своя страна заемополучателя се е съгласил да я
върне на заемодателя . В чл.4 от договора изрично е посочено , че заемът е бил предоставен
с краен срок на издължаване /падеж / - 07.12.2017 г.
Твърдения затова заемополучателят да е върнал заетата сума или доказателства в тази
връзка ответника не е ангажирал .
Оспорването по реда на чл.193 ГПК сторено от ответника на договора за заем е
останало напълно безуспешно, т.к.посредством СГЕ е установено, че подписът под договора
за заем на заемополучателя е положен именно от В. А. ,респ.договорът е автентичен .
В обобщение, на база събраните писмени доказателства, заключението на в.л. Ц.Ц. по
СГЕ ,съдът извежда извода от правна страна, че ищецът е установил и доказал ,че на дата
04.12.2007 г. е предал на В. А. в брой сумата от 20 000 лв., която сума заемополучателят е
следвало да върне на заемодателя ведно с лихвите за забава в срок – падежа уговорен в чл. 4
от договора – 07.12.2017 г.
Доказано е по делото , че на дата 12.10.2019 г. заемодателят е починал, поради което
и съгласно нормите на чл.1 ЗН и чл.5-9 ЗН с откриване на наследството на заемополучателя
всички негови права и задължения като съвкупност,представляващи наследствената маса,
преминават към патримониума на призованите към наследяване . В конкретния случай,
единствен наследник по закон на заемопоучателя е ответника, поради което и отв.М.А.
отговоря изцяло за задълженията на праводателя си .
Установено е по делото, че на 14.09.2021 г. ищецът е отправил до ответника
Телепоща обр.200 чрез „Б. п.“ АД , с изх.№ 14 , в която е посочил, че по силата на договор за
заем от 4.12.2007 г. предоставил на В. Д. А. сумата от 20000 лв., която се задължил да я
върне изцяло в срок до 17.12.2017 г. След изтичане на срока на договора на ищеца не била
върната заетата сума , нито дължимата лихва за периода от 8.12.2017 г.до момента на
съставяне на поканата .С оглед горното и ищецът поканил ответника в качеството му на
единствен наследник на В.А. в 1 седмичен срок от поучаване на поканата да му върне
дължимата главница по отпуснатия заем в размер на 20 000 лв. и сумата от 7650 лв.
представлява уговорена законна лихва за забава от 8.12.2017г. до14.09.2021 г.
Ответникът не е оспорил самата Телепоща , а е твърдял че не му е била отправяна
покана.
Въпреки оспорването на ответника досежно липса на покана, дори и да се приеме,че
на 14.09.2021 г. ответникът не бил уведомен по надлежния ред от ищеца за задълженията по
договора за заем, съдът намира , че в случая е приложима нормата на чл.240 , ал. 4 ЗЗД , т.е .
покана не е била необходима . Това е така, т.к. падежа на вземанията е изрично договорен в
чл. 4 –ти от договора , а именно на дата 07.12.2017 г. или около почти две години преди да
почине праводателя на ответника.
По делото не са ангажирани никакви доказателства затова заемополучателя да е
извършил каквото и да е връщане на заетата сума на заемодателя, поради което и съдът
приема,че с изтичане на падежа на договора 07.12.2017 г. вземането за главница от 20 000
лв. ведно със вземанията за лихви са станали изцяло изискуеми .
Изискуемостта на задължението за главница в размер на 20 000 лв. и лихви към
07.12.2017 г., настъпилата смърт на праводателя на ответника и възникналото наследствено
правоприемство между заемополучателя и ответника, обуславят от правна страна извод, че
ответникът като единствен наследник по закон дължи плащане по договора за заем както на
главницата, така и на акцесорните вземания за законна лихва за периода на забавата върху
6
главницата от датата на завеждане на иска в съда и до окончателното плащане .
Ищецът освен главница е претендирал от ответника и заплащане на сумата от общо
8 000 лв. – обезщетение за забава за периода от датата на падежа 08.12.2017 г. до датата на
завеждане на иска – 16.11.2021г.
Въпреки извода за основателност на главния иск, съдът намира че акцесорния иск с
цена 8000 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло. Предявения акцесорен иск за сумата от 8000
лв. съдът намира, че следва да отхвърли изцяло, като счита възражението на ответника за
погасяването на акцесорното вземане по давност за основателно .
Съгласно нормата на чл.111 б. „ в „, предложение второ ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Ето защо, при падеж на договора на дата
08.12.2017 г. на 08.12.2020 г. е изтекъл тригодишния давностен срок, с който вземанията за
лихви са били погасени. Предявяването на исковата молба в съда на 16.11.2021 г. не би
могло да прекъсне изтеклия давностен срок, поради което и ВРС отхвърля изцяло
съгл.чл.111 б. „в“ акцесорното искане на ищеца за заплащане на лихвите за забава върху
главницата.
И на последно място приложената по делото на л. 79 справка от ТД на НАП В. по
никакъв начин не разколебава извода, че между ищеца и праводателя на ответника е
възникнало заемно правоотношение.Декларирането на доходи от физически лица по ЗДДФЛ
пред НАП ,респ. недекларирането, не би могло само по себе си да бъде анализирано като
друго, различно от правоотношението между физическо лице и данъчната администрация,
правоотношение извън облигационната връзка по заемния договор.
При така изложеното по-горе, с оглед изхода на спора, при заявен материален
интерес от общо 28000 лв. , уважена част на исковата претенция от 20000 лв., отхвърлена в
размер на 8000 лв., съдът следва да определи и отговорността за разноски .
Съгласно нормите на чл. 81 и чл. 78 ГПК на ищеца , с оглед изхода на спора следва да
се присъдят 0,71 % от реално сторените разноски, а на ответника 0,29 %.
Претендираните от двете страни разноски са ясно и точно посочени в приобщените и
неоспорени списъци по чл. 80 ГПК, доказани и по основание и размер.Ищецът претендира
общо разноски за заплатена държавна такса,депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение от 2 520 лв., а ответникът 1649 лв. от които 5 лв. д.т .за един брой съдебно
удостоверение и 1644 лв. адвокатски хонорар.
Съдът на осн. чл.78,ал.1 ГПК съразмерно на уважената част на иска присъжда в полза
на ищеца съдебно –деловодни разноски в размер на 1789,20 лв. , а на осн.чл. 78 , ал.3 ГПК
съразмерно на отхвърлената част разноски в полза на ответника в размер на 476,76 лв.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника М. Д. АТ. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Д.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. „А. С. Д.“ № ***,
представляван от адв. Н.С. от ВАК, със съдебен адрес град В., ул. „К. М.“ № ** СУМАТА
от 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева), дължима по договор за заем , сключен на 04.12.2017
г., . на основание чл. 240 , ал.1 ЗЗД .
Съгласно чл.127,ал.4 ГПК плащането на присъденото в полза на ищеца парично
вземане може да бъде извършено по банков път, по банкова сметка на ищеца с реквизити :
***** **** **** **** **** **** ** и *** ******** с титуляр ищеца .
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. „А.
7
С. Д.“ № ***, представляван от адв. Н.С. от ВАК, със съдебен адрес град В., ул. „К. М.“ №
** против ответника М. Д. АТ. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Д.“ № **, акцесорен
иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на СУМАТА от 8000,00 лв . (осем
хиляди лева), представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от датата на
падежа -08.12.2017 г. до датата на завеждане на иска - 16.11.2021 г.,като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М. Д. АТ. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Д.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ
на В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. „А. С. Д.“ № *** СУМАТА от общо 1789,20
лв . (хиляда седемстотин осемдесет и девет лева и двадесет стотинки) – представляваща
сторените от ищеца съдебно –деловодни разноски пред настоящата инстанция , съразмерно
на уважената част на иска, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. „А. С. Д.“ № *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. АТ. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Д.“ № ** СУМАТА от общо
476,76 лв. (четиристотин седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки )
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски от ответника пред настоящата
инстанция, съразмерно на отхвърлената част на иска, на осн.чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
В. в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
Препис от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8