Р Е Ш
Е Н И Е
№
22.04.2020г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в
публичното заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при секретар Л. П. като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 316/2018г. по описа
на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба иск от «ПРОФИ
КРЕДИТ България» ЕООД, ЕИК …., гр.София, бул.»България» № 49, бл.53Е, вх.В,
чрез пълномощника се К.К.А. – юрисконсулт против Г.А.И. с ЕГН ********** ***, с
която е предявен иск с правно основание по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В
Исковата молба се твърди, че на 29.06.2016г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между страните по делото, съгласно който ищеца в качеството
на кредитор предоставя на ответника по делото – кредитополучател сума в размер
на 500лв, която е преведена по банкова сметка. ***ата по кредита в срок от
24месеца, с месечна вноска по погасителния план в размер на 51,74лв и падежна
дата всяко 20-то число на месеца. Договорът е подписан при Общи условия, които
са неразделна част от същия, като ответника е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема.
Твърди се, че в резултат неизпълнението
на длъжника и обстоятелството, че ответника е платил само 1 пълна вноска
/последно плащане на 31.08.2016г./, след изпадането му в забава съгласно
уговореното в чл.12.3 от ОУ към Договора, а именно : „…В случай, че КЛ/СД просрочи
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост…“ на
29.11.2016г. Договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „Профи
Кредит България“ ЕООД, като на ответника е изпратено писмо-уведомление на
01.12.2016г.
Твърди се, че общия размер на
задължението на ответника по Договор № ********** възлиза на 1 190,02лв /хиляда
сто и деветдесет лева и две стотинки/, представляващи главница.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено съществуването на вземане в полза на
ищеца по делото срещу ответника, възникнало на основание неизпълнение на
Договор за потребителски кредит «ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт» № ********** в общ
размер на 1 190,02лв /хиляда сто и деветдесет лева и две стотинки/,
представляващи главница.
Претендират се и направените разноски в
заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК от страна на ответника е постъпил, чрез назначеният от съда да му окаже
правна помощ с Определение от 22.06.2018г. адв.Е.К. от МАК, който моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като липсват доказателства,
ответника по делото да е уведомен, че неговото задължение е станало предсрочно
изискуемо.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител. Постъпила е Молба от проц.представител на ищеца-юрисконсулт К.А.,
в която поддържа предявеният установителен иск и моли делото да се разгледа в
нейно отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло иска така
както е предявен в ИМ, като присъди и направените в хода на заповедното и
исковото производства разноски.
Ответникът редовно призован чрез назначения
от съда особен представител адв.Е.К. от МАК, не се представлява в с.з.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
С оглед
наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с
правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по
чл.86 от ЗЗД.
В
конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен,
поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на
иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 2410/2017г.
по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 18.09.2017г., с която е разпоредено длъжникът Г.А.И. да заплати на кредитора „Профи Кредит
България“ гр.София сумата от 1 193,65лв /хиляда сто деветдесет и три лева
и шестдесет и пет стотинки/, от които главница в размер на 1 190,02лв,
неустойка – 0лв,законова лихва за забава за периода от 21.09.1016г. до
29.11.2016г. в размер на 3,63лв, ведно със законната лихва върху вземането,
както и сумата от 175лв разноски по делото, представляващи 25лв държавна
такса 150лв – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК и съдът с
Разпореждане от 08.12.2017г. е указал на заявителя че може да предяви иск
отностно вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе дължимата
държавна такса. Видно от приложената разписка съобщението е получено на
03.01.2018г. от представител на заявителят. Преди изтичане на
законноустановеният едномесечен срок на 05.02.2018г. в деловодството на РС е
постъпила Искова молба възоснова на която е образувано настоящето дело.
Съдът
като съобрази обстоятелства по делото,
събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:
Предявеният
иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет
на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск
кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и
неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на
заповед за изпълнение и ищцовото дружество
не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск
срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че между
страните е сключен на 29.06.2016г. Договор за потребителски кредит № **********
по силата на който кредиторът ищец „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило
на кредитополучателя – ответника Г.И. кредит в
размер на 500лв /петстотин лева/ която парична сума е преведена на
30.06.2016г. по предоставена от длъжника банкова сметка. ***, а дължимата
месечна вноска по погасителен план е в размер на 51,74лв и падежна дата 20-то число
на месеца. Договорът е подписан при Общи условия, които са неразделна част от
него, и съгласно уговореното в чл. 12.3 от тях, в случай на просрочване на една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване
на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. На 29.11.2016г.
договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на дружеството–ищец, като
до ответника е изпратено писмо-уведомление на 01.12.2016г.
Така между страните е възникнала облигационна
връзка, регулирана от сключения договор и приетите общи условия към него.
Не се установи в хода на делото, че ответника
е бил редовно уведомен за прекратяването на договора, респ. за обявяване на
предсрочната изискуемост.
Предсрочната
изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната практика
по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за
настъпване на предсрочната изискуемост, както в случаите, когато се иска
издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в
случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се
прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по
договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Няма основание
заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по
договори, сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
По тези
съображения съдът намира, че и при договор за кредит, сключен от небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, съдържащ клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната
изискуемост на вземанията по този договор не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това
волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението
е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за
промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление
на правоимащия (кредитора), че се възползва от това право и обявява
задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си без
да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата
институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
В конкретния случай, по делото са
надлежно установени обективните предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – забава на длъжника в определен съгласно чл.12.3 от
приложимите към договора ОУ, времеви интервал. Не е доказано обаче наличието на
надлежно изявление на кредитора, доведено до знанието на длъжника.
Действително, към исковата молба е приложено изходящо от кредитора уведомително
писмо от 01.12.2016 г., но липсват каквито и да било доказателства за
връчването му на длъжника (в т.ч. дори за изпращането му до адресата и/или
направен опит за връчване).
Следва да се има в предвид и че
издадената Заповед за изпълнени на парично задължение на осн. чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като на заявителят /ищец по делото
/ е указано, че на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иска срещу
длъжника за вземането си по Заповед № 1883 за изпълнение на парични задължение
по чл.410 от ГПК от 18.09.2017г. издадено по ч.гр.д. № 2410/17г. п описа на
ЛРС, както и че в хода на образуваното исково производство на ответника по
делото е назначен особен представител, при условията на чл.47, ал.6 от ГПК.
Водим от горното, съдът намира, че в случая не
се установява настъпила предсрочна изискуемост на претендирания от ответника
кредитен дълг по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ********** към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради
което предявения в хипотезата на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
установителен иск следва да бъде отхвърлен.
Уговорената с договора за кредит
предсрочна изискуемост следва да се обяви по реда на чл.60 ал.2 от Закона за
кредитните институции, като кредиторът трябва да уведоми длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение пред съда.
В случая липсва уведомяване на длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Както заявлението по чл.410 ГПК, така и връчването на препис от исковата молба по чл.422 ГПК не
представляват уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно
изискуем.
Предвид изхода на спора, в тежест на
ищеца са направените от него разноски за заплатена държавна такса и
възнаграждение за особен представител
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК ….., гр.София, бул.»България» № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника
се К.К.А. – юрисконсулт против Г.А.И. с ЕГН ********** ***, иск с правно
основание по чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника Г.А.И. дължи на ищеца сумата в размер на 1 190,02лв /хиляда сто и деветдесет лева и две
стотинки/, представляващи главница за неизпълнение на Договор за потребителски
кредит «ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт» № **********, за която сума е издадена Заповед №
1883 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.09.2017 г. по
ч.гр.д. № 2410/2017г. по описа на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
2410/17г. по описа на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: