Решение по дело №422/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 112
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 26 август 2019 г.)
Съдия: Павлета Василева Добрева
Дело: 20181840200422
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта

                                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                         19.07.2019 година                                 град Ихтиман

                                    

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         6 състав на

Осми ноември                                                                        две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Н. Б.

 прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

АНДело                                                    № 422                                   по описа за 2018 година,

 

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила жалба от Г.Д.А. против наказателно постановление № … г. на и.д. началник на ОО „АА“ гр. С., с което за нарушение на чл. 9 ал.5 от Наредба № Н-3  от 7.04.2009 г. на МТ, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПревози му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.

              Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

              Административнонаказващият орган не изпраща представители не заявява становище по жалбата.

            Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

          На … г., жалбоподателят управлявал МПС – автобус м.„И. ...“ с рег. №  ,  по път к.к. „Б.“ – гр. К., когато около 12,25 ч. на около 500 м. след летище „Д.Б.“ с посока на движение гр. К., бил спрян от контролните органи по ЗАПревози. При последвалата проверка било установено, че превозното средство е собственост на ЕТ „Г.А. ***, притежаващ заверено копие №  към Лиценз на общността, валиден до   г. и с него се осъществява специализиран превоз на пътници/ученици/ с маршрутно разписание от с. Р.до гр. К., за което е издаден и пътен лист №   г. При проверката, жалбоподателят не представил заверено извлечение от график за работа. Посочените обстоятелства били отразени от  актосъставителят – св.М. в съставения от него АУАН с бл. №   г. и квалифицирани от него, като нарушение на чл.9 ал.5 от „Наредба № H-3 на МТ – 2009 г.“. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязванен на възражения. Въз основа на акта, на   г. административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена е посочен „чл.9 ал.5 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. на МТ“ и отговорността на жалбоподателя е ангажирана съответно с налагане на административно наказание  “глоба” в размер на 2 000 лв.  на осн. чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПревози.

          В хода на производството, като свидетели са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта – М. и Д., които с показанията си установяват идентична с отразените в акта обстоятелства фактическа обстановка. Според свидетелите, наличната информация в процесния документ – график за работа, касаеща обстоятелствата подлежащи на контрол от органите на ИИ „АА“, може да бъде извлечена от тахографските листи на автомобила. Тъй като извършвания от жалбоподателя превоз обаче, бил под 50 км., то липсвало и задължение той да бъде осъществяван с МПС оборудвано с тахограф. Според сочените гласни доказателства и представените от жалбоподателя, се установява че действително автобуса е бил с монтиран тахограф и с поставена тахографска шайба за деня на проверката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

          Съдът счита, че атакуваното НП е незаконосъобразно от формална страна. В същото за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 9 ал.5 от НАРЕДБА № H-3 от … г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, съгласно която: «Водачите носят заверено извлечение от графика за работа, който се представя на контролните органи“. Задължението за изготвяне на ежедневен график за работа на водачите осъществяващи превози на пътници по автобусни линии с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, е вменено на превозвачите и ръководителят на лицето, извършващо превоз за собствена сметка, съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от Наредбата. Разпоредбите на чл. 93 ал.1 и ал.2 от ЗАПревози изрично разграничават случаите, в които административните нарушения осъществени от водачите, се  изразяват в извършване на обществени превози или превози за собствена сметка без изискуемите документи, от случаите в които нарушенията се изразяват в невъзможност за представяне  в момента на проверката на  съответните документи. Касае се до две различни административни нарушения изпълнителното деяние на първото от които се изразява в непредставяне на заверено извлечение от графика при проверка на пътя, а на второто от които в липса на изискуемия документ въобще. Всяко едно от тях подлежи на санкциониране на основание различни текстове от ЗАПревози – първото по реда на чл. 93 ал.1 т.1, а второто по реда на чл.93 ал.2 от Закона.

В случая за виновно нарушена е посочен чл.9 ал.5 от Наредбата, който задължава водачите да  носят завереното извлечение от графика за работа, което да представят на контролните органи и което поначало предполага наличие на такъв изготвен от задължените по чл. 9 ал.1 от подзаконовия нормативен акт субекти. Същевременно,  според словесното описание на осъщественото от жалбоподателя нарушение, същото се изразява в това, че към момента на проверката водача е без  заверено извлечение от графика за работа, което фактическо обстоятелство съответства на обективен признак на нарушение по чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПревози. Това описание обаче, влиза в логическо противоречие, с посочения за виновно нарушен чл. 9 ал.5 от Наредбата, вменяващ в задължение на водача да носи завереното извлечение от графика и в които случаи административнонаказателната отговорност на последния подлежи на санкциониране по реда на чл. 93 ал.2 от ЗАПревози. По този начин, както в  съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е направено недопустимо смесване на двата състава на административни  нарушения - по алинея първа и втора на чл. 93 от Закона, между словесното описание на санкционираното нарушение, и дадената правна квалификация на същото, като такова по чл.9 ал.5 от Наредбата.

Всяко административно нарушение е конкретно действие/бездействие и същото следва да бъде индивидуализирано фактически и правно по начин позволяващ на субекта на административно нарушение да разбере какво точно му се вменява в отговорност. Посоченото по – горе противоречие между словесното описание на нарушението и посочената за виновно нарушена правна норма е такова довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, непозволяващо му да разбере, какво точно му се вменява в отговорност, и представляващо самостоятелно основание за отмяна на атакуваното постановление, като незаконосъобразно от формална страна.

             Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                     Р   Е   Ш   И  :

             

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № … г. на и.д. началник на ОО „АА“ гр. С., с което за нарушение на чл. 9 ал.5 от Наредба № Н-3  от 7.04.2009 г. на МТ, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПревози на Г.Д.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: