РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501648 по описа за 2021 година
Производството през Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във
връзка с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 11459/ 15.07.2021г. по описа на РС-
Бургас, подадена от СВ. ЛЮБ. КР., със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Хан Аспарух“ №1- адв.
Валентина Стоянова, против Решение № 364 от 25.05.2021г., постановено по гр.д.№
3127/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА му, с която на въззивника е
наложена забрана да се приближава на по-малко от 20 метра от сина си М. СВ. КР. и майка
му Д.Е. за срок от 12 месеца.
Счита, че тази мярка е прекомерно тежка за извършения от него „акт на насилие“ и
неоснователно ограничаваща правата му на родител, при недоказано поведение спрямо
молителката, още по-малко спрямо детето.
Твърди, че е останал без защита пред първата инстанция, тъй като бил подведен от
молителката, че делото е формално и тя няма да пречи на контакта му с детето. Оспорва
като неверни твърденията в молбата за защита за изречените от него думи, като заявява, че
няма подобен речник, както и че не е посягал с нож на молителката. Оспорва и твърденията,
че я е заплашвал, че ще я убие, заколи, остави инвалид. Признава, че е бил под влиянието на
лекарство за лечение на заболяването му- стеатоза, чийто страничен ефекти били депресия и
чувство за тревожност. Счита, че съвместното съжителство с молителката в продължение на
14 години подкрепя становището му, че са живели прекрасно. Напротив, той бил
1
пренебрегван от молителката години наред, не бил желан на семейните събирания с
родителите и сестра й, а молителката използвала всеки повод да го унижава заради липсата
на средства, а семейството й не спирало да го обвинява, че не може да й осигури стандарта
на живот, който заслужава.
Оспорва твърденията на молителката, че детето им заеква заради неговото
поведение. Сочи, че детето има по рождение физиологичен проблем с дишането, което
предизвиквало заекване и това обстоятелство се разбрало още през първата година и
половина от живота му. Този проблем бил лекуван от години от страните и често бил
свързан с престой в болници, като епикризите за това- повече от 50 на брой, се намират при
молителката. Оспорва и твърдението, че детето се напикава заради него. Сочи, че
напикаванията били случайни, 2-3 пъти нощем, поради естественото развитие на една от
жлезите при момчетата. Заявява, че с детето е бил в прекрасни отношения, а след като
молителката ги разделила, то започнало да му повтаря, че въззивникът не е негов баща, че
го мрази и не иска да го вижда. Изказва предположение, че молителката просто е решила да
се отърве от него и си е намерила повод той да не доближава нея и детето. Сочи, че го е
блокирала по всички възможни средства за комуникация, няма информация за детето, а
научава случайно за него от общи познати. Оспорва медицинското удостоверение от
5.05.2021г., понеже било издадено една седмица след твърдяния инцидент.
Моли решението да бъде отменено в частта относно мярката „Забрана да приближава
сина си М. СВ. КР. на по-малко от 20 метра за 12 месеца, считано от 25.05.2021г.“. При
условията на евентуалност моли срокът й да бъде намален на 4 месеца, който период според
него е достатъчен молителката да се успокои и да спре да го обвинява за всички болести на
детето им, както и за това, че очевидно е пречка за нова нейна връзка.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от адв. К.А. като
пълномощник на Д. М. ЕДР.- лично и като законен представител на М. СВ. КР..
С него жалбата е оспорена като неоснователна, необоснована и недоказана.
Въззиваемата страна счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение- потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и обосновано.
Изразено е несъгласие, че наложената мярка е прекомерно тежка за извършения акт
на насилие спрямо Д.Е.. Оспорва твърденията в жалбата, че въззивникът бил подведен от
молителката, че делото е формално и че по тази причина не успял за организира защитата
си. Напротив, същият не оспорил нито едно от твърденията, изложени в молбата за защита, а
само заявил, че всичко е така. Изложеното, че бил под въздействие на лекарство, имащо
странични ефекти също било недоказано и неоснователно. Заявява, че заболяването му е
вследствие системна злоупотреба с алкохол- обичайно изпивал над 1 литър водка на ден, а
отделно вино и друг вид алкохол, като въпреки указанията на лекарите да спре, той
продължавал да злоупотребява с алкохола. Започвал да пие от сутринта и не бил в състояние
нито да обърне внимание на детето си, нито да се грижи за него. Оспорени са и твърденията
за прекрасни отношения между страните в продължение на 14 години, че е бил пренебрегван
от молителката и унижаван от нея и семейството й, както и че е бил изгонен от дома им от
молителката.
2
Намира, че оспорването на медицинското свидетелство пред въззивната инстанция е
недопустимо, тъй като въззивникът е разполагал с всички доказателствени средства за
защита пред БРС, но не оспорил медицинското свидетелство своевременно.
Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН представлявала самостоятелно доказателство за
установяване акта на домашно насилие, а ответникът не е ангажирал доказателства, които да
опровергават изложените от молителката обстоятелства.
Сочи се, че анализът на представените доказателства сочи, че на 28.04.2021г. е
налице извършен акт на насилие на въззивника спрямо молителката., която подала жалба в
полицията, където било образувано ДП 276/2021г. по описа на II РУ на МВР- Бургас.
Вследствие извършеното насилие молителката и детето започнали да посещават ЦОП
„Филип Кутев“- гр. Бургас, където посещавали психолог, а детето посещавало и логопед.
Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас не представя писмено становище.
В съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция процесуалните
представители на страните поддържат съответно жалбата и отговора.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се
разгледа по същество.
След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд
намира за установено следното:
Въззиваемата Д. М. ЕДР., лично и като родител и законен представител на
малолетния М. СВ. КР. е сезирала Районен съд- Бургас с молба за защита срещу
осъществено спрямо двамата молители домашно насилие от въззивника СВ. ЛЮБ. КР., с
когото молителката живяла на семейни начала и който е баща на детето М.. Конкретните
обстоятелства са подробно изложени в молбата за защита и възпроизведени в декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, приложена към молбата.
Молителката твърди, че от 7-8 години тя и синът й са подложени на постоянен
психически и физически тормоз. Ответникът злоупотребявал с алкохол и имал агресивно
пиянство. Започвал да се дразни, да я заплашва, че ще я убие, заколи, изкърти зъбите и
остави инвалид. На 28.04.2021 г. около 23ч. ответникът отново се напил и започнал да
буйства, да крещи и да я удря. Извадил нож и го опрял в гърлото й с думите „Ще те заколя и
ще те излежа изрод долен, курво мръсна“. Детето, което присъствало на много от случаите
на скандали и побой, спяло в другата стая. На следващия ден ответникът напуснал
жилището, което било собственост на родителите на молителката, а тя ши детето отишли за
няколко дни в дома на нейните родители. Молителката сочи, че детето е много уплашено и
стресирано, започнало да заеква и да се изписка нощем, както и да плаче при най-малкия
шум. Детето имало дихателни проблеми и скандалите и побоите, които виждал почти всяка
вечер се отразявали на здравословното му състояние.
3
На 29.04.2021г. ответникът ходил в апартамента, където живели страните до
раздялата си- в гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл.23, вх.7, ет.5, ап.13 и се опитал да изкърти
вратата. На 1.05.2021г. молителката подала жалба във Второ РУ на МВР- Бургас и
попълнила обяснения по ЗЗДН.
Молителката заявява още, че се страхува за живота си и за този на детето, както и че
не желае ответникът да ги доближава, да им звъни и тормози.
Затова е отправила искане да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН на нея и сина
на страните, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие; да му се забрани да приближава жилището, в което живее молителката, както и
местата за социални контакти и отдих, както и училищния двор и сградата на НБУ „Михаил
Лъкатник“, в което се обучава детето, при условия и срок, определени от съда; задължаване
на извършителя на насилието да посещава специализирана програма за извършители на
насилие в ЦПНП. Ангажирани са доказателства.
Молителката е направила искане за издаване на заповед за незабавна защита, като
същата е уважена с определение №676 от 5.05.21г. постановено по гр.д.№3127/21г. на БРС.
Със заповед за незабавна защита № 19 от 5.05.2021г. ответникът е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Д.Е. и М.К., забранено му е да приближава на
повече от 5 метра до Д.Е. и М. Едрев, жилището им, находящо се в гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.23, вх.7, ет.5, ап.13, сградата и училищния двор на НБУ „Михаил
Лъкатник“, както и местата за социални контакти и отдих на Д.Е. и М.К..
Ответницата- сега въззивник, не е представил отговор на молбата за защита.
С допълнителна молба Д.Е. е посочила, че освен наложените с молбата за незабавна
защита мерки в случая е подходящо да се допуснат и следните мерки:
-отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока определен
от съда;
- временно определяне на местоживеенето на детето при майката;
- задължаване на извършителя да посещава специализирани програми;
- насочване на пострадалите към програми за възстановяване.
Направено е искане мерките за защита да бъдат наложени за максимално допустимия
срок- 18 месеца, а забраната за приближаване на молителите следва да бъде на разстояние от
100 метра. Към мерките, наложени по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН се иска да бъде включена
забрана на ответника да приближава местоработата на молителката- Районна прокуратура-
Бургас, Териториално поделение- гр. Несебър, където същата работела като деловодител.
Отново е заявено, че детето е присъствало на множество скандали, физическо
насилие, психическо насилие, обиди, закани, извършвани от бащата С.К., който системно
злоупотребява с алкохол, поради което започнало да изпитва страх от баща си и не желае да
се среща с него.
В първото по делото съдебно заседание през първоинстанционният съд молителката,
чрез пълномощника си адв. А. поддържа молбата за защита.
Ответникът не е възразил да се приемат представените от молителката писмени
доказателства. В устните състезания е заявил единствено, че няма никакви възражения, а
4
единственото му искане е срокът да бъде по-малък и да може да се вижда с детето си.
Районният съд е приел, че молбата за защита е основателна. Констатирал е, че на
28.04.21г. около 23 ч. ответникът е осъществил домашно насилие спрямо молителката,
изразяващо се в нанасяне на удари, опиране на нож до гърлото и отправяне на заплахи с
думите „Ще те заколя и ще те излежа изрод долен, курво мръсна“. Приел е още, че
насилието върху майката е осъществено в присъствието на детето, предвид разпоредбата на
чл.2, ал.2 ЗЗДН. Приел е, че в случая са подходящи и адекватни съобразно степента и
интензитета на извършеното насилие мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от
ЗЗДН, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
Изрично следва да се посочи, че пред въззивната инстанция е подадена само жалба от
въззивника и то само в частта от решението, с която е наложена мярка забрана на
извършителя да се приближава на по-малко от 20 метра от М. СВ. КР. и Д.Е. за срок от 12
месеца. Следователно в останалите му части- относно констатирания акт на домашно
насилие спрямо молителката и детето на страните, както и останалите мерки, посочени в
решение №364 от 25.05.2021г. /извън изрично обжалваните/ решението е влязло в сила и не
подлежи на въззивна проверка.
При проверката на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл.269
ГПК Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част.
По същество, решението е неправилно в частта, касаеща детето М..
На основание чл.297 и 298 ГПК, влязлото в сила решение на БРС в частта за
осъществения акт на насилие е задължително за настоящата инстанция, поради което не
следва да се обсъждат доводите на въззивника, че подобно насилие не е осъществено, а
отношенията между страните са прекрасни, или тези, че е бил подведен от молителката и е
бил възпрепятстван да организира защитата си. Напротив, предвид Формараната сила на
пресъдено нещо, както и предвид задължителната сила на решението на първата инстанция
в частта относно констатираното домашно насилие, въззивният съд е длъжен да приеме, че
на 28.04.2021г. около 23.00ч. въззивникът се е напил, започнал да буйства и крещи, както и
да удря въззиваемата Е., извадил нож и го допрял до гърлото й и се заканил, че ще я заколи
и излежи, като отправил към нея обидни изрази „изрод долен, курво мръсна“. По същата
причина въззивният съд е длъжен да приеме, че детето също е станало жертва на насилие.
По същата причина не следва да се обсъждат подробно и доказателствата,
посредством които се установява насилието върху Д.Е.- декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
която сама по себе си е достатъчно доказателство за насилието. В случая обаче декларацията
е подкрепена и със съдебно медицинско удостоверение, издадено няколко дни след
осъществения акт на насилие, от което се установява, че при прегледа й на 5.05.2021г. Е. е
имала отоци и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, а тези наранявания
отговарят да са получени по време и начин, каквито е съобщила Е. /данните от анамнезата в
СМУ съответстват на изложените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН/.
Ето защо, предвид характера и интензитета на извършените от въззивника действия
на домашно насилие спрямо Е.- физическо, емоционално и психическо на процесната дата-
28.04.2021г., които се отличават с висока степен на обществена опасност, въззивната
5
инстанция намира, че оспорената от въззивника мярка- забрана същият да се приближава на
по-малко от 20 метра до Д.Е. за срок от 12 месеца, е необходима и подходяща, тъй като
осигурява реална възможност подобни действия спрямо пострадалата да бъдат избегнати.
В тази му част решението на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Идентичната мярка за закрила спрямо детето М. обаче е определена неправилно.
Видно е, както от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, така и от социалния доклад,
депозиран пред районния съд, че конкретни действия на насилие спрямо детето на
28.04.2021г. в 23.00 ч. не са били извършени, а детето е спяло в другата стая. Доколкото не е
станало очевидец на осъщественото от въззивника насилие спрямо майката Д.Е., не може да
се приеме, че данните в декларацията, че детето е стресирано и много уплашено, както и
твърденията в молбата за защита, че влошеното му здравословно състояние- че заеква, че
дихателните му проблеми са се задълбочили, както и заявеното от Е. пред социалните
работници, че детето е започнало да се изпуска нощем в леглото, касаят именно този случай
на насилие /твърди се системно насили в период от 8 години/. Няма данни да е имало
контакти между бащата и детето, нито същото да е присъствало на описания в декларацията
по чл.9 ЗЗДН опит на бащата да влезе в общото жилище на страните в к-с „Славейков“,
което напуснал след инцидента на 28.04.2021г. Ето защо, предвид специфичната защита,
която ЗЗДН дава само срещу конкретни актове на насилие, извършени в преклузивен срок-
един месец от извършването на насилието, не може да се направи обоснован извод, че
именно описаните в молбата за защита действия на бащата спрямо майката, са довели до
твърдените от въззиваемата негативни последици върху здравето и психиката на детето.
Действително, съществува обоснована вероятност същите да се дължат на системно
оказвано психическо и физическо насилие спрямо майката, на което детето е било свидетел
в предходни периоди, но за това защитата на детето следва да се търси по друг ред /чрез
ограничаване на родителските права или ограничаване на режима на лични отношения в
случай, че бъде разрешен спор по чл.127, ал.2 СК между родителите/.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че наложената от районния съд
мярка за защита на детето М. „забрана на бащата да приближава детето на по-малко от 20
метра за срок от 12 месеца“ по своята продължителност не е адекватна на конкретния акт на
домашно насилие, който в случая е бил насочен изключително спрямо майката и на който
детето не е присъствало. Ето защо, решението на БРС следва да бъде изменено в частта,
касаеща срока на тази мярка, който следва да се намали от 12 месеца на 6 месеца.
На основание чл.11, ал.3 ГПК таксите и разноските за производството следва да се
понесат от въззивника, тъй като спрямо него е издадена заповед за защита срещу домашно
насилие. Ето защо той следва да заплати държавната такса за въззивно обжалване пред ОС-
Бургас- 12,50 лв.
По делото не са представени доказателства за извършени от въззиваемата страна
разноски, включително за заплащане на адвокатски хонорар, поради което искането за
присъждане на такива е неоснователно.
На основание чл.11, ал.3 ГПК на въззивната страна не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.3 ГПК във връзка с
6
чл.17, ал.5, предл.3 ЗЗДН, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение №364 от 25.05.2021г., постановено по гр. д.№ 3127 по описа за
2021г. на Бургаския районен съд В ЧАСТТА относно срока на обжалваната мярка за
защита по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, касаеща наложената забрана на СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН:
********** да се приближава на по-малко от 20 метра от детето М. СВ. КР. с
ЕГН:********** за срок от 12 месеца от постановяването на цитираното решение и от
издаването на заповедта за изпълнение, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ срок от 6 /шест/ месеца на мярката за защита по чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН, касаеща наложената забрана на СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН: ********** да приближава
на по-малко от 20 метра от детето М. СВ. КР. с ЕГН:**********, считано от
28.05.2021г.- датата на издаване на заповед за защита №5 по гр.д.№3127 по описа за 2021г.
на Бургаския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 364 по гр.д.№3127 по описа за 2021г. на Бургаския
районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е наложена забрана СВ.
ЛЮБ. КР. ЕГН: ********** да приближава на по-малко от 20 метра от Д. М. ЕДР. с
ЕГН:********** за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решение №364
по гр.д.№3127 по описа за 2021г. на Бургаския районен съд и от издаване на заповед за
защита №5 по същото дело.
ОСЪЖДА СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Хан
Аспарух“ №1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Бургаския
окръжен съд държавна такса в размер на 12,50 лв./дванадесет лева и петдесет
стотинки/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НОВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, със следното съдържание:
НАЛАГА мерки за защита спрямо Д. М. ЕДР. ЕГН: ********** и М. СВ. КР.
ЕГН:**********, двамата с адрес гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл.23, вх.7, ет.5, ап.13, за
осъществено по отношение на тях на 28.04.2021г. около 23.00 часа физическо, психическо и
емоционално насилие от страна на СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН: **********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д. М. ЕДР. ЕГН: ********** и М. СВ. КР. ЕГН:**********.
ЗАБРАНЯВА на СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН: ********** да се приближава на по малко от
20 метра от Д. М. ЕДР. ЕГН: **********, до жилището й, находящо се в гр. Бургас, к-с
„Славейков“, бл.23, вх.7, ет.5, ап.13, до местоработата на Е.- Районна прокуратура- Бургас,
ТО- Несебър и местата за социални контакти и отдих на Д. М. ЕДР. за срок от 12 месеца,
считано от 28.05.2021г.
ЗАБРАНЯВА на СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН: ********** да се приближава на по малко
от 20 метра от М. СВ. КР. ЕГН:**********, за срок от 6 месеца, считано от 28.05.2021г.
ЗАБРАНЯВА на СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН: ********** да се приближава до жилището на
М. СВ. КР. ЕГН:**********, находящо се в гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл.23, вх.7, ет.5,
7
ап.13, сградата на училищния двор на НБУ „Михаил Лъкатник“ и местата за социални
контакти и отдих на М. СВ. КР. ЕГН:********** за срок от 12 месеца, считано от
28.05.2021г.
ОТСТРАНЯВА СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН: ********** от съвместно обитаваното с Д. М.
ЕДР. жилище, находящо се в гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл.23, вх.7, ет.5, ап.13 за срок от
12 месеца, считано от 28.05.2021г.
ЗАДЪЛЖАВА СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН: ********** да посещава специализирана
програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и
престъпността“- гр. Бургас, бул. „Мария Луиза“ №9.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Предупреждава СВ. ЛЮБ. КР. ЕГН: ********** за последиците от неизпълнението
на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата.
УКАЗВА НА ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ОРГАНИ да следят за изпълнението на
заповедта.
Преписи от настоящото решение и от заповедта да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото
лице.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8