РЕШЕНИЕ
№318
гр. Велико Търново, 10.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря п.и. и прокурора …………….,
изслуша докл..аното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №624 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на ... М. Б., в качеството й на пълномощник на И.Г.Ц. от гр. В. Търново,
с искане за прогласяване нищожността на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1275-000202/07.04.2020г. на началник сектор при ОД на
МВР – В. Търново, с която заповед е наложена на оспорващия принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС
за срок от 1 месец. Жалбоподателят твърди, че оспорваната заповед е
издадена във връзка с извършено нарушение по ЗДВП – навлизане на МПС,
управлявано от жалбоподателя след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените
места. В конкретния случай обаче пътен знак В-2, забраняващ навлизането на ППС,
е поставен в изпълнение на Заповед №РД-11-ВТ-19/26.03.2020г. на директора на
Областно пътно управление В. Търново, която заповед е била прогласена за
нищожна със съдебно решение на АСВТ. Поради това към момента на налагането на
ПАМ не са били налице условията или предпоставките, предвидени в приложимата
правна норма, като липсва какво и да е основание за издаване на заповедта. Моли съда да прогласи нищожността на обжалваната заповед. Претендира за присъждане
на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, не е взел
становище по нея.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1275-000202/07.04.2020г. на началник сектор при ОД на
МВР – В. Търново е наложена на И.Ц. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от 1 месец. Тази заповед е връчена на
жалбоподателя на 08.04.2020г., което се установява от попълнената върху самата
заповед разписка за връчването й/стр. 12 от делото/. С жалбата, з..ижила
настоящото производство, се иска
прогласяването на нищожност на цитирания по-горе административен акт, което
искане според чл. 149, ал. 5 от АПК не е обвързано с преклузивен срок.
Следователно оспорването с искане за обявяване на нищожност е направено редовно
и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустимо.
Разгледано по същество направеното оспорване е
неоснователно.
Видно от събраните по делото писмени доказателства
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Пежо експерт“ с рег. №***, като
на 06.04.2020г. около 19,25 ч. на път III-551 км 8 в посока на гр. Дебелец,
навлязъл в зона на действие на пътен знак В-2, забраняващ движение на ППС в
съответния пътен участък. Извършеното от оспорващия е квалифицирано от органите
за контрол на движението като нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е бил
съставен АУАН серия GA и №218803. На 08.04.2020г.е била издадена оспорваната
заповед, с който на И.Ц. на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП е наложена
ПАМ „временно отнемане свидетелството за управление на МПС“ за срок от един
месец. Поставянето на забранителен знак В-2 на път III-551 е било извършено в изпълнение
на Заповед
№РД-11-ВТ-19/26.03.2020г. на директора на Областно пътно управление В. Търново. По жалба на Ц. с Решение
№192/11.08.2020г. по АД №270/2020г. тричленен състав на АСВТ е обявил за
нищожна тази заповед в частта, в която е въведена забрана за движение на ППС на
път III-551.
Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
С жалбата, з..ижила настоящото производство се
претендира обявяване нищожността на заповедта за налагане на ПАМ, по
съображения, че след като е бил обявен за нищожен актът, с който е наложена
забрана за движение на ППС, то актът за налагане на ПАМ, за нарушение на тази
забрана се явява нищожен. Според оспорващия нищожността на акта за налагане на
забраната води до липса на фактически основания за налагане на ПАМ и опорочават
акта за налагането й до степен на нищожност. Настоящият състав намира тези
оплаквания за неоснователни.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория
са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или
нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици към които
е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до
нищожност и кога същият води до унищожаемост. Така напр. всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за
нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса
на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление /например поради липса на кворум
при колективен орган/. По правило нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора
– т.е. не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и на възможност изобщо
за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на
административен акт на посоченото основание. Превратното упражняване на власт
също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако
преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт,
посоченият порок води нищожност.
Съобразно така даденото отграничение на предмета на
правния спор при искане за обявяване нищожността на административен акт и като
има предвид, че е сезиран само с искане за прогласяване на нищожност, съдът
намира, че предметът на настоящето производство се свежда до проверка на
компетентността на органа, издал оспорвания акт, наличието на установената
писмена форма и спазването на императивните разпоредби на материалния закон,
установяващи предпоставките за извършване на разпоредителните действия.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед
№366з-2141/27.07.2017г. на директора на ОД но МВР – В. Търново/стр. 13 от
делото/ са оправомощени началниците на отдели и сектори „Охранителна полиция“
да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки/ПАМ/ по ЗДвП. С оглед на горното, съдът намира,
че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и
материална компетентност.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден и в надлежната
писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.
Както вече се посочи по-горе заповедта за налагане на ПАМ ще е нищожна
тогава, когато изобщо липсва заково основание за издаването й/не съществува
текста на чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП/; невъзможност за изпълнение на предписаното
поведение, обективиращо мярката/невъзможност за отнемане на СУМПС/; издателят
на заповедта няма такава компетентност/което се посочи, че в случая не е
налице/; или никой административен орган не може да издаде заповед с посоченото
съдържание/което безспорно не е така/.
Всякакви евентуални нарушения на процедурата, свързани
с липса на фактически основания за издаването на заповедта за налагане на ПАМ, нямат
отношение към валидността на тази заповед. Както е в настоящия случай, при
който липсва ефективно наложена забрана за движение на ППС, ще е налице липса
на елемент от обективна страна в хипотезата на правната норма, регламентираща
налагането на ПАМ и ще води до незаконосъобразност, но не и до нищожност на
акта. Липсата на фактически основания за налагането на ПАМ не означава
изначална липса на правна възможност за налагане на мярката, респ. за издаване
на акта, с която тя се налага. Такъв акт ще породи правни последици, поради
признатата от закона възможност неговият издател да предписва подобно поведение
и спазването на формата за неговата действителност. Такъв акт ще е
незаконосъобразен, или унищожаем, а правните му последици ще могат да се
заличат с обратна сила. Съдът обаче не е сезиран с искане за отвяна на акта,
направено в рамките на преклузивния срок за обжалване.
Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея
оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора няма правна възможност за присъждане на разноски на
оспорващия, а ответникът не е направил искане в такава насока.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на И.Г.Ц. от гр.
В. Търново, с
искане за обявяване на нищожността на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-1275-000202/07.04.2020г. на
началник сектор при ОД на МВР – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: