№ 16799
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110107425 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от П. В. Й.,ЕГН : ********** против
Столична община – район „Красно село“ ,БУЛСТАТ :0006963270526 обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ вр. чл.86 от
ЗЗД за заплащане на сумата 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ,в следствие трудова злополука,настъпила на 12.10.2021год., ведно
със законна лихва от датата на увреждането – 12.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата; за заплащане на сумата от 142,39лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди ,вследствие трудова злополука,изразяващи се в разликата между полученото трудово
възнаграждение и обезщетението за времена нетрудоспособност за периода от
14.10.2021год. до 27.10.2021год. ,ведно със законна лихва от 14.10.2021год. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че бил в трудовоправни отношения с ответника,по силата на трудов
договор № РД-15/42/14.06.2021год.,на основание чл.67,ал.1,т.1 и чл.70 от КТ до
прекратяването на трудовото му правоотношение на 17.11.2021год.
Сочи ,че по време на изпълнение на трудовите му задължения на 12.10.2021год.
,около 09,00часа му било възложено да управлява МПС – „Форд Транзит Конект 230“ с рег.
№ СА5961КК ,с което следвало да отиде ,заедно със ст.юрк.Кацарска в СГС.Към 09,30 часа
потеглили с въпросното превозно средство,управлявано от него и между същото и л.а.“БМВ
Х5“,с рег.№С2800МК било реализирано ПТП около 09,40часа.Навежда доводи ,че
управлявания от него автомобил не бил в добро техническо състояние,бил с едни и същи
гуми 8 години,което се установявало от годината им на производство 2013год.,а така също и
1
спирачките не били в добро състояние. В деня на ПТП-то настилката била изключително
хлъзгава, а ударът се реализира с МПС, което било останало в пътното платно без да
потегля, следствие на технически проблем.Твърде късно забелязал, че МПС-то е спряло в
платното и не потегля, опитал се да го избегне като спре или го заобиколи, но следствие на
лошата настилка и неизправностите в служебния автомобил не успял напълно да избегне
удара ,настъпил откъм шофьорската страна.Сочи,че му бил съставени АУАН и издадени
НП,които обжалвал за това ,че задължителната застраховка „ГО“ била изтекла,а така също
,че управлявал МПС без документи.Сочи ,че същите не се намирали в автомобила,след като
били търсени в администрацията било констатирано ,че застраховката е изтекла, което
наложило да се поднови застраховка „ГО“ на автомобилистите, талон за преминат ГТП и
талон на автомобил ,по-късно били открити ,а след това представил същите в СДВР.
Ищецът твърди и че след претърпяното ПТП се почувствал зле, причерняло
му,виело му се свят и изпитвал болки в областта на тялото ,на мястото където предпазният
колан го бил „дръпнал“ .С линейка бил закарал в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“, където му били
извършени прегледи и поставена основна диагноза: „повърхностна травма на окосмената
част на главата“, като обективно състояние „временна нетрудоспособност“, и бил
посъветван да си почива.
На 14.10.2021 г. бил прегледан от личния ми лекар, но по изрична искане на
ръководството ,да не се декларира трудова злополука, поискал да му бъде издаден болничен
отпуск за „общо заболяване“, а не за „трудова злополука“.В последствие разбрал ,че няма да
бъде обезщетен ,тъй като КТД не бил подновен,а и нямало сключена застраховка „трудова
злополука“ на служителите в общината.Твърди ,че по време на отпуска си в периода
14.10.2021год. до 28.10.2021год. изпитвал болки,в следствие удара по главата и
охлузванията по тялото,приемал болкоуспокояващи.В следствие гореизложеното твърди ,че
се наложило той да декларира трудовата злополука ,която била призната за такава с
Разпореждане № 31094 от 18.01.2022год. Отправил предизвестие за прекратяване на
трудовия му договор по чл.326,ал.1 от КТ като същия бил прекратен неоснователно на
основание чл.71,ал.1 от Кт ,преди изтичане на срока на същото.Твърди ,че в следствие
трудовата злополука е претърпял вреди,които са причинили временна
нетрудоспособност,поради което работодателят му дължи обезщетение за имуществените и
неимуществените вреди.Първите се изразявали в пропуснати ползи,тъй като в периода
14.10.2021год. – 27.10.2021год.,в който ползвал отпуск за временна неработоспособност в
размер на 14 дни не бил получавал трудово възнаграждение,основното му възлизало на
1300лв.За този период първите три работни дни бил получил 129,99лв. обезщетение,вместо
185,71лв.,а за останалите седем работни дни бил получил 346,66лв. обезщетение,вместо
433,33лв.Или за целия период размерът на пропуснатите ползи възлизал на
142,39лв.Претендира и обезщетение за забава от 14.10.2021год. до окончателното му
заплащане.
Претендира и обезщетение за претърпените в следствие на трудовата злополука
неимуществени вреди,които оценява на 2000лв. и се изразявали в търпените болки и
2
страдания,преживените негативни емоции като случилото се отразило тежко на психиката
му,изпитвал силно главоболие и напрежение,преживял стрес,ограничил социалните си
контакти. Тази сума претендира ведно с обезщетение за забава от датата на увреждането ,до
окончателното му заплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община – район „Красно село“
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.Не оспорва,че настъпването на
трудова злополука ,при извършвана от ищеца дейност в интерес на
работодателя,настъпването на ПТП ,в резултат на което за времето от 14.10.2021год. до
27.10.2021год. ищецът бил временно нетрудоспособен ,поради получената при ПТП
травма,изразяваща се в повърхностна травма на окосмената част на главата,но оспорва
същия да е получил травматични увреждания в областта на тялото,в следствие задържане от
предпазен колан.
Оспорва изложените от ищеца твърдения ,относно начина на настъпване на
трудовата злополука ,механизма на реализиране на произшествието,относно неизправност
на предоставения за управление автомобил.Твърди обстоятелства водят до намаляване
отговорността на работодателя ,тъй като пострадалия , поради проявена от него груба
небрежност,по смисъла на чл.201,ал.2 от КТ – ПТП на 12.10.2021год. било настъпило по
изключителна вина на ищеца,в резултат на проявената от него груба небрежност и
неспазване на елементарни правила относно осъществяваната от него дейност,които и най-
небрежният водач на автомобил не би допуснал.
Счита претенцията за неимуществени вреди за прекомерна по размер,а така също
претендира по чл.201,ал.2 от КТ за намаляване на отговорността му като работодател,тъй
като ищецът е допуснал груба небрежност ,с което е допринесъл за трудовата злополука.
По отношение на претенцията за имуществени вреди по чл.200,ал.3 от КТ ,не
оспорва същата по основание ,счита я за недоказана ,предвид ,че не се сочат доказателства
за размера на полученото от ищеца обезщетение от общественото осигуряване.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенциите на ищеца за вреди
,като претърпени в условията на допусната от него груба небрежност ,по изключително
негова вина.Алтернативно да бъдат уважени претенциите му ,съобразно доказателствата и
по справедливост и съразмерност ,при отчитане на приноса на ищеца за настъпването им.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,в тяхната съвкупност и
поотделно,приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и съда е обявил , на основание чл. 153 ГПК,че не
подлежат на доказване обстоятелствата,че между ответника и ищеца е съществувало
трудово правоотношение в периода от 14.06.2021год. до 17.11.2021год. ; че на
12.10.2021год. е настъпила злополука , призната за трудова с Разпореждане
№31094/18.91.2922 г. на ТП на НОИ – София град,както и че в периода 14.10.2021год. до
27.10.2021год. ищеца е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Не е спорен и размерът на обезщетението за претърпени имуществени вреди от
3
ищеца под формата на пропуснати ползи за периода от 14.10.2021 г. до 27.10.2021 г.,който
възлиза на 142,39 лв.
По време на действието на трудовото правоотношение ,на 12.10.2021год. около
09,40часа в гр.София е реализирано ПТП през време и по повод извършвана работа –
управление на служебен автомобил при придвижване до СГС,при което в последствие
пострадалият получил травма на главата ,неуточнена ,което е признато по надлежния ред за
трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО,съгласно Разпореждане – 31094 от
18.01.2022год.,издадено от ТП на НОИ ,София- град.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол № К-492 ,относно посетено
ПТП от полицейски служител ,в който е отразено ,че на 12.10.2021год.,около 11,00часа
л.а.Форд Транзит с рег.№ СА5961КК,управляван от П. В. Й. се движел по бул.“Цар Борис
III“ с посока на движение от ул.“Булаир“ към ул.“Сотир Андонов“ и преди кръстовището с
ул.“Софийски герой“,поради скорост ,несъобразена с интензивността на движението става
причина и реализира ПТП със спрелия пред него л.а. БМВ Х5,срег.№С2800МК,управляван
от Валери Ефремов Методиев.
Пострадал е водача П. В. Й.,освободен от Пирогов с работна диагноза „без
особености“,като му били съставени АУАН.
С Решение № 879/14.03.2022год. по адм.н.д. № 6742/2021год. по описа на СРС,НО
,111 състав, потвърдено с Решение №6579/07.11.2022год. по дело № 4732/2022год. по описа
на АССГ, е потвърдено Наказателно постановление № 21-4332-023064/11.11.2021год.
,издадено от Началник група към СДВР,отдел „ПП“,в частта в която на основание
чл.179,ал.2 от ЗДвП на П. В. Й. е наложено административно наказание Глоба в размер на
200лв.,за извършено административно нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП.
Видно от лист от преглед на пациент № 356800/12.10.2021год. П. Й. е бил прегледан
в Спешен кабинет по неврохирургия в УМБАЛ Пирогов ,с поставена диагноза :
повърхностна травма на окосмената част от главата ,с предписана терапия – покой.
Приложен е и болничен лист от 13.10.2021год. за отпуск от 14 дни ,за домашно
лечение, за периода 14.10.2021год. до 27.10.2021год.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и показанията на същото в
о.с.з.,които съда приема изцяло като неоспорени по делото ,след претърпяното ПТП на
21.10.2021год. пострадалия е потърсил медицинска помощ като са установени данни за
повърхностно,мекотъканно увреждане,изразено в контузия в лява теменна област на
главата.Травмата е получена от действието на твърд тъп предмет по механизъм на удар с
или върху такъв и може да се реализира в условията на ПТП ,при несилен удар на главата в
интериора на автомобила.
Вещото лице е приело ,с оглед субективните оплаквания на пострадалия ,че
последиците от травмата са отшумели до около 2-3 седмици след инцидента.
Последиците от подобна травма на главата са болки и страдания и временни
4
функционални смущения,налагащи щадящ режим и ползване на медикаменти.Теоретично
не може да се изключи и недиагностицирано леко мозъчно сътресение,чиито
посттравматични последици са за около 20,-25 дни.Не се установява от полученото
увреждане да са настъпили трайни физически или психически увреждания при ищеца от
инцидента.
От заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ,както и показанията
ми в с.з., се установява,че вещото лице ,предвид механизма на ПТП ,отразен в Констативен
протокол за ПТП №К492/12.10.2021год. ,най-вероятното място ,където е възникнало
първоначалното съприкосновение между двата автомобила е по дължина на пътното платно
на бул.“Цар Борис III“,преди кръстовището с ул.“Софийски герой“ като липсват данни в
коя лента е настъпило то.По делото няма данни ,на база на които вещото лице да може да
определи скоростта на движение на превозните средства ,в момента и преди настъпването
на удара.
Според вещото лице , от техническа гледна точка и приложените по делото
доказателства ,може да се направи извод ,че причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на л.а.“Форд Транзит“ ,който се е движел със скорост ,при която не е
имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство,без да настъпи
удар в спрелия пред него л.а.“БМВ Х5“.
В показанията си вещото лице допълва ,че избягването на удара може да стане чрез
предприета спасителна маневра или задействане на спирачна уредба.Няма данни по делото
относно предприета спасителна маневра,нито обективни следи върху пътното платно ,които
да свидетелстват за задействане на спирачната уредба.
По нататък сочи ,че при влажна ,мокра и павирана настилка се намалява
сцеплението на гумите ,в сравнение с асфалтово сухо покритие,но при всички случаи
,поведението на водача е в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП.
Пояснява също,че повреда в спирачната система може да доведе до удължаване на
спирачния път и невъзможност за спиране преди удара.Повреда в окачването също може да
доведе до удължаване на спирачния път,а стари и износени гуми намаляват сцеплението с
пътното платно.
Установява се от представените от „Такси С Експрес“АД Протокол №
23915791/05.11.2020год. и заверено копие от протокол-димомер и протокол – спирачни
усилия ,че на 05.11.2020год. МПС „Форд Транзит Конект 230“ с рег.и № СА5961КК е
преминал периодичен преглед за техническа изправност като е допуснато ППС да се движи
по пътищата ,отворени за обществено ползване,който преглед е валиден до 05.11.2021год.
По делото са снети и гласни доказателства :
От показанията на св.Милена Кацарска ,ст.юрисконсулт в СО,район Красно село ,се
установява,че на 12.10.2021год. същата следвало да се яви в СГС Към 09 30часа по
нареждане на кмета с ищеца потеглили със служебен автомобил „Форд“ и около 09,40ч
5
били преди кръстовището на бул.Цар Борис III и ул.Софийски герои . Времето било лошо,
дъждовно,мокро като не се движели с висока скорост.Пред тях имало автомобил,който не
можел да потегли като ищеца се опитал да спре,но не успял и се ударили.Свидетелката била
в автомобила отдясно,а удара настъпил от страната на шофьора,който при сблъсъка си
ударил главата в страничното стъкло на вратата.И двамата били с предпазни колани.След
това тя трябвало да напусне местопроизшествието .След 10,30 ч му се обадила като ищеца й
казал,че е в Пирогов за преглед,а по-късно се чули и й казал ,че има сътресение и не се
чувства добре.Същия ден късно следобеда се върнал в общината ,защото нямало документи
за автомобила и следвало да проведе разговор с кмета на района.От зам.кмета, свидетелката
разбрала ,че автомобила няма документи за технически преглед и застраховка,като такива
били търсени ,но не били установени.След случая ищеца не идвал на работа ,защото не се
чувствал добре.По отношение на управлявания от него автомобил ,свидетелката сочи ,че
същия не бил в изправно състояние ,бил стар и неподдържан .
Св.Лиляна Славчева Панковска,ст.юрисконсулт в СО,район Красно село също сочи
,че на 12.10.2021год. на ищеца е било възложено,заедно със св.Кацарска да поемат дело в
СГС.По-късно й станало известно ,че са претърпели катастрофа,като тя била в кабинета на
зам.кмета ,когато бил проведен телефонен разговор като станало известно ,че автомобила
бил без документ за гражданска отговорност.По-късно същия ден се срещнала с ищеца
,който бил доста разстроен,чувствал се неприятно,бил ходил на преглед като й казал,че ще
си вземе болничен.Свидетелката сочи ,че се чували и по телефона ,като той се оплаквал ,че
го боли главата и е притеснен за глобите .Сочи ,че ищеца нямал видими наранявания,но
психическото му състояние било зле,бил разстроен,уплашен и притеснен.След около
седмица се видели ,при което той си подал молба за напускане като казал,че продължава да
го боли често главата.,изпитвал страх и напрежение.
Св.Людмил Асенов Георгиев,състудент на ищеца ,сочи ,че му било известно ,че
последния е претърпял ПТП,тъй като той му се обадил в деня на катастрофата.Казал му,че
колата не била изправна ,не се чувствал добре и го помолил да му помогне с документи пред
полицията и пред застрахователя,но после му казал да не идва.Видял се с ищеца на
следващия ден като го посетил в дома му и му занесъл храна и обезболяващи.Същия бил
зле,имал сътресение и лекарите му били казали да не се движи.Било му лошо ,а имал и
изпит за правоспособност,за който се притеснявал.Свидетеля сочи ,че в продължение на 1
седмица или 10 дни ходел почти всеки ден ,за да му носи храна,тъй като му било
предписано да не излиза и да не става от леглото.Боляло го глава,видимо не бил
добре,завалял думи.Свидетеля не може да посочи до кога е продължило това му
състояние,като сочи ,че ищеца се явил на изпита,а след няколко месеца след инцидента
физически бил добре,но имал травма от катастрофата,като шофирал му треперели
ръцете,което преди ПТП не се случвало.
Разпитани са и свидетели ,доведени от ответника.
Св.Николай Веселинов ,зам.кмет на район Красно село ,сочи в показанията си ,че
ищеца бил назначен в районната администрация като младши специалист.На 21.10.2021год.
6
тяхна служителка следвало да се яви на дело като ищеца управлявал л.а.Форт
Транзит.Същия ден разбрали ,че е станало ПТП като същия ден ищеца дошъл на работа
,бил извикан в полицията за да представи документи ,като разбрали ,че бил и на преглед
като имал незначително нараняване на главата.Свидетеля сочи ,че на следващия ден в
разговор с кмета бил обяснил ,че не успял да спре навреме,извил колата ,за да причини по-
малко щети на спрелия пред него автомобил като в резултат на инцидента получил това
нараняване.Сочи и че било установено ,че автомобила няма „Гражданска отговорност“ ,но
сочи ,че има ГТП и бил в изправност.Сочи и че ищеца дълго време не бил на работа ,имал
нужда от почивка и представил болничен лист,но се бил явил на изпит за
правоспособност.Не бил възприел да има болки в гърдите,световъртеж и да завяла
думи,както не бил споделил да има физически притеснения.
Св.Христина Димитрова също сочи ,че й било известно настъпването на
инцидента,тъй като й било възложено от прекия й ръководител да потърси „гражданска
отговорност „ за автомобила като било установено ,че за него било пропуснато да се сключи
тази застраховка .Видяла ищеца на следващия ден,казал ,че си ударил главата,бил силно
афектиран, но не била чула да се оплаква от болки в гърдите и световъртеж.
Предвид изложеното,от правна страна съдът съобрази следното :
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
200 КТ вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 2000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ,в следствие трудова злополука,настъпила на
12.10.2021год., ведно със законна лихва от датата на увреждането – 12.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата; за заплащане на сумата от 142,39лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди ,вследствие трудова злополука,изразяващи се в
разликата между полученото трудово възнаграждение и обезщетението за времена
нетрудоспособност за периода от 14.10.2021год. до 27.10.2021год. ,ведно със законна лихва
от 14.10.2021год. до окончателното изплащане на сумата.
В случая не е спорно ,че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника
и е претърпял посочената злополука на 12.10.2021год. ,както и че тя е била призната за
трудова по надлежния ред.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има
обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори
и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200,
ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника.
Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за
обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ.
В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба
небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори
7
и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа. Това е
така, тъй като отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно - обезпечителна и
има обективен характер, т. е. тя е отговорност за обезщетение, за обезвреда, и не
представлява санкция за неправомерно поведение на работодателя (в посочения смисъл -
решение № 129/19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III г. о.; решение №
290/18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290
ГПК).
При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника по чл. 200 от
ГПК може да се ангажира, ако се установят останалите предпоставки от фактическия състав
по чл. 200 от КТ, тоест че ищецът е претърпял конкретни вреди от тази трудова злополука.
По претенцията за имуществени вреди за пропуснати ползи, представляващи
разлика между трудовото възнаграждение и изплатени от НОИ обезщетения за временна
нетрудоспособност :
Не е спорно и че в следствие на злополуката е претърпял имуществени вреди ,под
формата на пропуснати ползи като разлика между трудовото възнаграждение ,което би
получил за пълния отработен месец октомври 2021год. ако не бе ползвал отпуск за временна
нетрудоспособност от 14 дни ,за което е получил обезщетение.
Отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или
служителя е обхваща не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Пропуснатата
полза е приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради
увреждането. Определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ за пропусната полза се
извършва на базата на брутното трудово възнаграждение, без приспаднати от него данък по
ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Данъците и вноските за
социално осигуряване, които са в тежест на работника/служителя, се определят на база на
брутното трудово възнаграждение, но се удържат от него едва след начисляването им и
плащането им от работодателя или от съдебния изпълнител, от обезщетението при
изплащането му. Изрична разпоредба на ЗДДФЛ урежда изключение за обезщетенията за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, като ги изключва от необлагаемите
доход, тоест това обезщетение подлежи на облагане.
Не е спорен и размерът на обезщетението за претърпени имуществени вреди от
ищеца под формата на пропуснати ползи за периода от 14.10.2021 г. до 27.10.2021 г.,който
възлиза на 142,39 лв.
По претенцията за заплащане на сумата 2000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ,в следствие трудова злополука,настъпила на
12.10.2021год., ведно със законна лихва от датата на увреждането – 12.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата ,съдът съобрази следното:
За да се приеме ,че същата е основателна , в тежест на ищеца е да докаже ,че в
резултат на настъпилото ПТП е претърпял твърдените травматични увреждания и са
настъпили неимуществените вреди – болки и страдания като пряка и непосредствена
8
последица от трудовата злополука.
Правопораждащият юридически факт за имуществената отговорност на
работодателя, съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, е трудова злополука, причинила
нетрудоспособност или смърт на работника. Процесната злополука, от която са последвали
уврежданията на работника-ищец, е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като е
станала по време на работа, извършвана в интерес на ответника, и за ищеца е възникнало
правото на обезщетение от работодателя и за претърпените неимуществени вреди.
Установено е и настъпването на твърдяните травматични увреждания , в резултат
,на което ищеца е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за 14 дни. Съгласно
заключението по приетата съдебномедицинска експертиза са налице данни за
повърхностно,мекотъканно увреждане,изразено в контузия в лява теменна област на
главата,която травма може да се реализира в условията на ПТП ,при несилен удар на
главата в интериора на автомобила.
Вещото лице е приело ,с оглед субективните оплаквания на пострадалия ,че
последиците от травмата са отшумели до около 2-3 седмици след инцидента.
Последиците от подобна травма на главата са болки и страдания и временни
функционални смущения,налагащи щадящ режим и ползване на медикаменти.Теоретично
не може да се изключи и недиагностицирано леко мозъчно сътресение,чиито
посттравматични последици са за около 20 -25 дни.Не се установява от полученото
увреждане да са настъпили трайни физически или психически увреждания при ищеца от
инцидента.
Безспорно е и от свидетелските показания се установява, че претърпяното ПТП е
причинило,освен болки и страдания и негативни психически преживявания у пострадалия.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите Людмил Георгиев
,Кацарска и Панковска,които са възприели състоянието му непосредствено след
настъпилото ПТП и периода на възстановяването му,като по-конкретно св.Георгиев сочи по
отношение на последния ,че е продължил около 10 дни,през които на пострадалия било
препоръчано да не става от леглото и да не излиза ,което налагало той да му носи храна.
Съдът като съобрази вида,характера ,интензитета и продължителността на
претърпените болки страдания и негативни преживявания на ищеца,на основание чл.52 от
ЗЗД ,по справедливост ,определя обезщетение в размер на 1000лв.За разликата до общо
претендираните като обезщетение 2 000лв. ,претенцията на ищеца следва да се отхвърли
като неоснователна.
Заявено е от страна на ответника-работодател възражение за допринасяне от страна
на пострадалия ищец за настъпване на трудовата злополука,съобразно чл.201,ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.201,ал.2 от КТ ,отговорността на работодателя може да
бъде намалена,ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука ,ако е действал при
груба небрежност.
9
В практиката е прието ,че груба е небрежността , когато работникът не е положил
грижата, която и най-небрежният би положил, респективно че нарушенията на правилата за
движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е
пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ.
В случая от заключението на вещото лице по САТЕ ,както и от показанията на
св.Кацарска,която е била в автомобила ,управляван от ищеца ,става ясно ,че последния е
управлявал МПС в светлата част на деня ,но на павирана настилка ,която е била мокра
/времето било дъждовно/ ,със скорост ,която не е била съобразена с пътната
обстановка.Същия е следвало да съобрази и намиращото се пред него спряло МПС,което е
предвидимо препятствие,с което е следвало да се съобрази при избиране на скоростта на
управление на управлявания от него автомобил.
Обстоятелствата ,за които свидетелства Кацарска ,а именно ,че автомобила е бил
стар и неподдържан ,т.е. че е бил неизправен не оневиняват водача ,тъй като същия при
избиране на подходящата скорост на движение следва да има в предвид и техническото
състояние на управлявания от него автомобил ,което би могло да удължи спирачния му път
.
Впрочем ,че е налице нарушение на правилата движение на чл.20,ал.2 от ЗДвП се
установява и от влязлото в сила решение по адм.нак.дело № 6742/2021год.,с което
потвърдено наказателното постановление ,с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ищеца.
Ищецът , управлявайки автомобил със скорост, несъобразена с пътната обстановка,
е могъл да предвиди настъпването на вредите, но се е надявал да предотврати
неблагоприятните последици от своето поведение, като не е положил грижа, каквато и най-
небрежния би положил в подобна ситуация.
Ето защо в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ
като размерът на дължимото от работодателя обезщетение за вредите от трудовата
злополука следва да бъде намалено с 50%., с какъвто процент настоящия състав намира, че
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат.
При това положение размерът на дължимото обезщетение следва да бъде намален с
50% и на ищеца се присъди сумата от 500лв.,обезщетение за неимуществени вреди ,ведно
със законната лихва от 12.10.2021год. до окончателното й изплащане,а за разликата до
пълния предявен размер от 2000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските :
И двете страни имат право на разноски като своевременно са заявени претенции и
са представени списък на разноските по чл.80 от ГПК .
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 07.02.2022год. на
ищеца е била оказана безплатна правна помощ ,на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА
10
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 ,т.1 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв.Лилия Борисова,САК
сумата от 800лева, съразмерно на уважената част от исковете .
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски.Претендира се възнаграждение за един адвокат в
размер на 456лв.
Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение ,което е неоснователно.
Минималния размер на дължимото на ответника адвокатско възнаграждение ,
определен, съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 800лв.
Уговореното адвокатско възнаграждение от страната от 456лв. дори под
определения минимум .
Предвид изложеното ищецът следва да заплати на ответника сумата от
319,27лв.,деловодни разноски,съобразно отхвърлената част от претенциите.
Ответната страна,на основание чл.78,ал.6 от ГПК следва да заплати по сметка на
съда и д.т. върху уважената част от исковете ,която възлиза на сумата от 100лв. /4% върху
уважения размер на всеки един от уважените искове ,но не по-малко от 50лв. /,както и
сумата от 600лв.,за платеното на вещото лице възнаграждение.
Водим от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община – район „Красно село“ ,БУЛСТАТ :0006963270526,със
седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Цар Борис III“ ,№ 124 да заплати на П. В.
Й.,ЕГН : ********** с постоянен адрес в гр.Велико
Търново,бул.“България“№70,вх.Б,ет.5,ап.14 ,на основание чл.200,ал.1 от КТ сумата в размер
на 142,39лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди ,под формата на
пропуснати ползи , изразяващи се в разликата между полученото трудово възнаграждение и
обезщетението за времена нетрудоспособност за периода от 14.10.2021год. до 27.10.2021год.
в следствие на трудовата злополука ,настъпила на 12.10.2021год. ,ведно със законна лихва
от 14.10.2021год. до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 500лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в следствие трудова
злополука,настъпила на 12.10.2021год., ведно със законна лихва от 12.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. В. Й.,ЕГН : ********** с постоянен адрес в
гр.Велико Търново,бул.“България“№70,вх.Б,ет.5,ап.14 срещу Столична община – район
11
„Красно село“ ,БУЛСТАТ :0006963270526,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.“Цар Борис III“ ,№ 124 осъдителен иск ,с правно основание чл.200,ал.1 от КТ
за разликата от уважения размер от 500лв. до пълния предявен размер от 2000лв.
,обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в следствие трудова
злополука,настъпила на 12.10.2021год., ведно със законна лихва от 12.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата като неоснователен.
ОСЪЖДА Столична община – район „Красно село“ ,БУЛСТАТ :0006963270526,със
седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Цар Борис III“ ,№ 124 да заплати на
адвокат Лилия Кирилова Борисова,САК ,с адрес в гр.София,ул.“Триадица“ № 5Б,ет.3,офис
311 ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв сумата в размер на 800
лева ,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П.
В. Й..
ОСЪЖДА П. В. Й.,ЕГН : ********** с постоянен адрес в гр.Велико
Търново,бул.“България“№70,вх.Б,ет.5,ап.14 да заплати на Столична община – район
„Красно село“ ,БУЛСТАТ :0006963270526,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.“Цар Борис III“ ,№ 124 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на
319,27лв.,деловодни разноски,съобразно отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА Столична община – район „Красно село“ ,БУЛСТАТ
:0006963270526,със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Цар Борис III“ ,№ 124
да заплати по сметка на Софийски районен съд ,на основание чл.78,ал.6 от ГПК сумата в
размер на 200лв. ,представляваща д.т. върху уважените искове ,както и сумата от 600лв.
,представляваща възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване от страните пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12