№ 1538
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330207932 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
1111 от 03.11.2021 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в
Община Пловдив, с което на Е.И.С. с ЕГН ********** на основание чл. 43, ал. 3 от
Наредба за организация на движението и паркирането на територията на община
Пловдив (нататък Наредбата) е наложено административно наказание – глоба в размер
на 50 лева за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
В жалбата се излагат съображения за различна фактическа обстановка от
установената в наказателното постановление, в която връзка се моли да се приложи
института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Моли се НП да бъде отменено.
Претендират се разноските за адвокатско възнаграждение. Възраженията се поддържат
и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание, в което поддържа
законосъобразността на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.09.2021 г. свидетелят А.С. – *** изпълнявал служебните си задължения по
проверка за спазване на правилата по движение и паркиране на автомобилите. Около
09:20 ч. установил, че в гр. Пловдив на *** лек автомобил „Форд Куга“ с рег. № *** е
паркиран върху тротоара. За констатираното от него в отсъствието на нарушителя
1
съставил и наложил глоба с фиш № **********/26.09.2021 г. Автомобилът бил
паркиран и с четирите си гуми върху тротоара. След съставянето и налагането на
глобата с фиш и залепването й върху страничното стъкло до мястото на водача
полицейските служители напуснали адреса, тъй като били повикани по сигнал от тел.
112. По-късно е подадена до началника на Второ РУ към ОД на МВР Пловдив с вх. №
УРИ435000-16843/06.10.2021 г. от Е.С.. Било установено, че собственик на автомобила
е друго лице, различно от жалбоподателя, а именно Ж.В.П..
Предвид постъпилата жалба бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бл. № КТ033361/10.10.2021 г. в присъствие на
един свидетел и нарушителя за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за това, че на
същата дата и място жалбоподателя е бил този, който е паркирал процесния автомобил.
Той направил бланкетно възражение, че не е съгласен със съставения акт.
С оглед оспорването на фиша с глоба и установяването на нарушението с АУАН,
административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП. С последното на
жалбоподателя е била наложена на основание чл. 43, ал. 3 от Наредбата глоба в размер
на 50 лв. за установеното в АУАН нарушение. В постановлението се съдържа дата на
нарушението без да е посочено времето му, както и че процесният автомобил е марка и
модел „Форд нуга“.
По доказателствата:
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел А.С. – актосъставител. Съдът кредитира показанията му като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Актосъставителят потвърждава констатациите си в акта, като сочи, че
това, което отразява в него в това, което в действителност в възприел. В допълнение
посочва, че на мястото на нарушението се намира тротоар и е забранено паркирането,
както и местоположението на процесния автомобил върху въпросния тротоар.
Жалбоподателят е дал обяснения пред съда, в които признава извършеното
нарушение, но оправдава поведението си с невъзможността да се спре в близост до
това място поради липсата на места за паркиране и забрана за паркиране, както и
лошите атмосферни условия, като намеренията му били на сутринта да премести
автомобила, но, когато слязъл до него, видял, че вече му е залепена глоба с фиш.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото, които подкрепят свидетелските показания – АУАН, заповед
№ 21ОА-951/09.04.2021 г. на Кмета на Община Пловдив, заповед № 21ОА-
744/12.03.2021 г. на кмета на Община Пловдив, разписка за връчване.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание. Материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените
заповеди заповед № 19ОА-1407/18.06.2019 г. и № 19ОА-1401/18.06.2019 г. на кмета на
Община Пловдив.
АУАН е издаден при неспазване на императивните изисквания на чл. 42 от
ЗАНН и създава неяснота относно нарушението, която ограничава право на защита на
жалбоподателя, като не съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Спазени са правилата на
2
чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на свидетел и
нарушителя, на когото е връчен за запознаване и е получил екземпляр от него.
Атакуваното НП не съдържа коректно отразяване на всички реквизитите по чл.
57 от ЗАНН, поради което в него съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Съставеното НП не съдържа подробно описание на всички релевантни
обстоятелства от състава на нарушението.
Както в акта, така и в постановлението липсва коректно описание на
фактическата страна на нарушението, поради което не са спазени условията на чл. 42,
ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.е. липсва пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Установено е от актосъставителя нарушение
на чл. 6, ал. 2 от Наредбата, която гласи, че във всички останали случаи не се допуска
престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите. Разбирането на
разпоредбата следва да се извършва на базата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, доколкото тя
посочва допустимото поведение, при отсъствието на което или, както се е изразил
нормотворецът, „във всички останали случаи“ поведението на водачите е
незаконосъобразно. Условията на изключенията са следните – „Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите
остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“ Следователно, за
да могат да бъдат дефинирани „всички останали случаи“, е необходимо да се посочи,
че конкретното поведение на водача не попада в законосъобразната му форма, като се
отрази в какво точно се състои то, т.е. че е паркирал върху тротоара без поведението
му да се характеризира с поне един от елементите, които съвкупност позволяват това –
допустимата максимална маса да е до 2,5 тона, мястото да е определено от собственика
на пътя или администрацията, да е успоредно на оста на пътя и откъм страната на
сградите да остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Едва
при отсъствието на тези изисквания следва да се преценяват тези останали случаи,
които се регламентират съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
Като не са посочени нито в акта, нито в постановлението тези обстоятелства,
които характеризират нарушението и при които то се извършва, е допуснато
съществено нарушението относно задължителното и минимално необходимото
съдържание, което засяга правата на жалбоподателя, така че последният да не може да
разбере в какво точно се изразява поведението му и какво не е изпълнил, както и да
упражни в пълното правото си на защита, включително и да ангажира и да иска да се
съберат доказателства. Това налага и да се приеме, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, а оттам и да бъде отменено.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява от обективна и субективна страна деянието и авторството и авторството му.
Доказа се, че на 26.09.2021 г. в гр. Пловдив на *** Е.С. е паркирал лек
автомобил „Форд Куга“ с рег. № *** върху тротоара. В този смисъл са както
категоричните показания на свидетеля, така и твърденията в жалбата и обясненията на
жалбоподателя пред съда, в които той признава деянието си.
От друга страна обаче съдът намира, че е налице още едно основание за отмяна
на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния
закон.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е квалифицирано като
3
такова по чл. 6, ал. 2 от НОДП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), подзаконови нормативни актове се издават в случаите,
когато е необходимо уреждането на други обществени отношения, които не са били
първично регулирани със закон. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2
от ЗНА наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен. В настоящия случай с разпоредбите на чл. 6 и чл.
43, ал. 3 от Наредбата не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и
първично регулирани от закон и които именно този закон е овластил определена
държавна или общинска структура да доуреди. Според § 2 от ПЗР към НОДП, същата
се издава на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и
местната администрация), чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА (Закон за нормативните
актове) и чл. 23 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от
ЗДвП. Обществените отношения, които следва да се доуредят в контекста на ЗДвП,
касаят определянето на зони за платено и безплатно паркиране и часовете за това.
Уреждането на различни от тези обществени отношения е в противоречие и с чл. 12 от
ЗНА, според която разпоредба актът по прилагане на закон може да урежда само
материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Тоест, нарушаването на
правилата за паркиране и спиране, когато касае правилата за движение, включително и
престоя и паркирането върху тротоара, а не зони за платено и безплатно паркиране, е
предмет на специалния закон и няма място в разпоредбите на Наредбата. Аргумент за
това са самите разпоредби в Наредбата, а именно § 7 от ПЗР, според който
разпоредбите на тази наредба се прилагат, доколкото не противоречат на нормативен
акт с по-висока степен. Следователно, самият Общински съвет е ограничил действието
на създадения от него подзаконов нормативен акт само до случаите, които не са
уредени от закона. Същевременно обсъжданата материя се регулира и от нормативен
акт от по-висока, а именно ЗДвП, който в чл. 94, ал. 3 забранява спирането върху
тротоарите, като същото нарушение се санкционира от чл. 178е от ЗДвП, поради което
наказващият орган е следвало правилно материалния закон и да определи нарушението
и санкцията на основание на уреждащия материята закон. Констатираното по-горе
разминаване пък е основание да се приеме и наличието на неправилно приложение на
материалния закон и незаконосъобразност на обжалвания акт и на това основание. Така
Решение № 468 от 18.02.2020. по к. адм. н. д. № 3586/2019 г. на ХХVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2441 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. №
3052/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 447 от
17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3844/2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има
правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава
претенция е своевременно направена от процесуалния му представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в
минимален размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е посочено, че сумата по него е платена в брой.
Поради изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и затова
следва да бъде отменено. По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 1111 от 03.11.2021 г., издадено от
заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Е.И.С. с
4
ЕГН ********** на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за организация на движението и
паркирането на територията на община Пловдив (Наредбата) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 6, ал. 2 от
Наредбата.
ОСЪЖДА Община Пловдив, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да
заплати на Е.И.С. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5