РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. гр. Лом, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. А.
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. А. Гражданско дело №
20221620100752 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове е с правно основание чл. 422 ал.1 във
връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240, вр. чл. 79 от ЗЗД и
акцесорен иск за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, гр. София, чрез
пълномощника, ю.к. Н. М., срещу В. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Д.,
обл.М., за установяване на задължение по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ посочва, че с Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги на изплащане № CREХ-17929374/20.06.2020 год. е отпуснал на
ответника заем за закупуване на стоки в размер на 1099 лв., който кредит е
следвало да бъде върнат на 36 месечни вноски.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора за кредит на
15.07.2020 и не заплатил николко месечни вноски .
Съгласно договора, при просрочването на две или повече месечни
вноски, цялото вземане става предсрочно изискуемо. В случая размерът на
задължението е 2260,93 лв.
За дължимата сума по кредита ищецът е подал заявление по чл. 410
ГПК на 29.12.2021 год., пред РС Лом.
По издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради
което за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия
1
установителен иск.
Иска се: Да бъде признато от съда за установено, че е налице вземане
от страна на ищеца от ответника, в общ размер на 2260,93 лв.,
представляващи: главница по кредита, договорна лихва, лихва за забава ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
Претендират се и направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство – юрисконсултско възнаграждение по
заповедното и исковото производство, както и за назначения особен
представител на ответника.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника,
чрез назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв.
Н. А., МАК.
В отговора си, ответникът счита исковете за допустими, но
неоснователни.
Оспорва твърденията в исковата молба за дължими суми по договора за
кредит.
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. №
2709/2021 год. на ЛРС.
В с.з. ищецът, редовно призован не се явява представител, вместо това е
депозирано писмено становище.
Ответникът се представлява от особения си представител, адв. Н. А.,
МАК, счита исковете за допустими, като ги оспорва по основание.
Предявеният иск е допустим.
По ч.гр.д. № 2709/2021 год. на ЛРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 31.12.2021 год., в полза на ищеца, срещу ответника, за
исковата сума.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е
указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си.
Съобщението е получено от ищеца на 23.03.2023 год., а настоящият иск е
предявен на 21.04.2022 год.
Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в
законоустановеният едномесечен срок.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги на изплащане № CREХ-1792934/20.06.2020 год., по силата на който
ответникът е получил кредит за закупуване на избрани стоки от „Зора-
М.М.С“ ООД, са обща стойност 1099,00 лв., като страните са договорили
кредитът да бъде погасен на 36 месечни вноски от по 59,13 лв., в срок до
2
15.04.2023 год.
Вноски не са плащани.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за
предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За
успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед
за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да
докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на
плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за
доказано изпълнението на договора от негова страна, като мотивите на съда
за това са следните :
По отношение на договорите сключени от разстояние, освен общите
нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите,
намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на
чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР
са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния
подпис в редакцията му действала към момента на сключване на твърдения
договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният
документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
3
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно
в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за
действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен
електронен документ.
В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между
страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за
кредит от разстояние.
По делото е представен договора за кредит CREX -17929374 и Общите
условия към него, свалени от системата на кредитодателя, който не носи подписа
на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на
електронен документ, последният, ведно декларация съгласие за обработка на
лични данни, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал.
1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя –
ответник. Уговорено е, че сумата, предоставена по договора е в размер от 1415,51
лв., включващ сума в размер 1099,00 лв., представляваща цена на закупени стока-
смартфон, и застрахователна премия към него в размер на 316,51 лв. като
кредитополучателя се е задължил с обща сума по кредита 2128,68 лв., вкл. и лихви
и такси, при лихвен процент от 29,06 % и годишен процент на разходите от 33,26
%. Установен е срок за връщане на предоставения кредитен ресурс с падеж на
последна вноска 15.06.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно текста на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на
чл.11 ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Следователно спрямо процесния договор за потребителски кредит са
приложими особените изисквания за действителност по чл.10 ал.1, чл.11 ал.1,
т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12 ал.1, т.7-9 от ЗПК и общите правила за валидност на
договорите, съгласно чл.26-33 от ЗЗД.
Според разпоредбата на 11 ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин.
4
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя. Понятието "общ разход
по кредита за потребителя" има своята легална дефиниция в §1, т.1 от ДР на
ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Да бъде посочен размерът на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, тъй като това дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите
последици от сключването на договора. С оглед на това наличието на ГПР в
договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия
договор, а липсата му води до недействителност на договора, съгласно
изричната разпоредба на чл.22 от ЗПК. В процесния договор за потребителски
кредит е посочен размер на ГПР
от 33,26%. Нито в договора, нито в условията по него, е посочено какви точно
разходи, освен възнаградителната лихва от 29,06%, са включени в ГПР и
какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите го
компоненти, така както те са описани в разпоредбата на чл.19ал.1 от ЗПК и в
Приложение №1 към същия закон. В договора за кредит е уговорено
заплащане на застрахователна премия от кредитополучателя по застраховка
"Сигурност на плащанията" в размер на 316,51 лв. Нейната стойност е
включена в размера на кредита (1415,42 лв. = 1099,00 лв. + 316,51 лв.).
Заплащането й представлява разход за кредитополучателя, който е бил
известен на кредитора към момента на сключване на договора за
потребителски кредит.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата и
приета без възражение на страните съдебно-техническа експертиза. Вещото
лице, направило справка в електронната система за предоставяне на кредити
на ищеца , е установило, че в последната е наличен профил на ответната
страна В. Б. Г., с посочени лични данни, електронен адрес и телефонен номер.
След регистрация в системата, последната е генерирала персонален
идентификационен номер на потребителя – CREX-17929374. Вещото лице е
установило, че от същия профил е направена заявка за получаване на кредит
от В. Б. Г.. След попълване на формуляра за кандидатстване с избор на
заемната сума и периода за връщане, се натискал бутон “продължи”, с който
се преминава към следващия етап от кандидатстването, където се изписват
параметрите на договора и условията към него. След запознаване с тях
5
потребителят следвало да натисне бутон “подпиши”, с което изразява своето
съгласие за сключване на договора и общите условия неразделна част от него.
В експертизата се сочи че не няма предоставена от кредитоискателя цветна
снимка на документът за самоличност, тази констатация на вещото лице не
нарушава специалния закон ЗПФУР, тъй като изискването за да има валидна
облигационна връзка е предоставяне на лични данни от страна на заявителя,
но изрично изискване за цветно копие на лична карта няма като императивна
разпоредба.
Оторизационните кодове представени от ищеца по договора CREX-
17929374 на кредитополучател са гаранция за спазване на императивните
изисквания на чл.6 от ЗПФУР, тъй като веднъж направено заявление и
генерирани лични данни от заявителя до ищеца още в първите стъпки на
процедурата, то в самият профил се генерира достатъчно индивидуализираща
информация по смисъла на закона за потребителя на тази услуга, от която да
се направи извода, че с посочването но личните си данни дава съгласие за
влизане в преддоговорни отношения и последствие за сключването на
договор и обвързването на двете страни в правоотношението. В ЗПФУР няма
задължение за посочване на конкретен адрес, необходимо е от заявителя да се
впишат в заявлението данни, който в последствие се проверяват и от
изискването да се представи копие на документ за самоличност, който е и
представен.
Посочването в експертизата затова, че са запазени различни версии в
метаданните на файла, което означавало, че двата файла по ел. разписване на
заявлението и декларацията са направени от различни устройства, не доказва
дали е извършено от различно лице от кредитополучателя, той като е
възможно устройствата да са били различни, но важният момент, за да има
облигационна обвързаност е профила на ответника, който е един и същ и
изявленията изхождат именно от него, тъй като оторизационния код,
представлява парола, индивидуално изработена за дадения потребител, която
е известна само и единствено на него, а той може да довърши процедурата на
различни устройства с различен софтуер.
Така представеният договор представлява електронен документ, който
не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за
електронния документ и електронния подпис. Независимо че електронното
съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с
формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса
на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката
на Върховния касационен съд, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр.
д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. №
672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че “принципно
представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще
бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му”.
6
В случая съдът намира за установено, че страните са сключили договор
за кредит с посоченото съдържание, доколкото от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че ответната страна,
през системата на кредитодателя на сайта ищеца, е подала заявка за
сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез натискане
на бутона „подпиши“. Това е така, доколкото бе установено, че заявката с
посочване на параметрите на договора за кредит е направена от профила на
потребител- ответник, след което от този профил при следване на стъпките на
системата, е бил генериран договор със съответните параметри, с който
договор вещото лице се е запознало, и който е приет от потребителя с
натискане на бутона “подпиши”. Обстоятелството, че вещото лице е
посочило, че е невъзможно да се установи, дали действията от посочения
профил физически са били осъществявани от лицето – титуляр на
регистрацията, не променя извода, до който съдът достигна. Това е така,
защото профилът на съответния потребител се създава след въвеждане на
неговите лични данни, които в случая съвпадат с тези на ответната страна,
след което се генерира уникален идентификационен код на този потребител.
Възможността за ползване на профила е ограничена, тъй като последното е
възможно единствено с въвеждане на електронния адрес на потребителя и
избраната от последния парола. Всички тези обстоятелства, разгледани в
тяхната взаимовръзка обосновават извода, че именно ответната страна е
ползвала системата на финансовата институция, като след избиране на
параметрите на договора и запознаване с него е дала съгласието за
сключването му при посочените в последния клаузи и съдържание с
натискане на бутона “подпиши”.
Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на
кредитор по договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено
по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.
Ответникът не ангажира доказателства във връзка със възраженията си
в отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК – в насока недължимост.
Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е основателна и
доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното
задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена
и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник,
съгласно чл. 84, ал. І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните
задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. Лихвата за
забава също е уговорена по размер между страните – в т. 5 от Договора. В
този смисъл иска следва да се уважи за предявения размер.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013
год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното,
с осъдителен диспозитив.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените
7
във връзка с настоящото производство разноски, които от доказателствата по
делото и представеният списък по чл. 80 ГПК се установяват на 864.93 лв.,
от които 100 лв. за процесуално представителство, 400 лв. – за особен
представител и 104,78 лв. и за СТЕ-260,15, както и разноските по ч.гр.д. №
25/2018 год., в размер на 95,22 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Б. Г. , ЕГН
**********, с посочен адрес: с. Д., обл. М., че ДЪЛЖИ на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК 20415054, гр. София, СУМАТА 2260,93
лв. /две хиляди двеста и шестдесет лева и 93 ст./, от които: 1415,51 лв.
Главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане
№ CREХ-17929374/20.06.2020 год., 713,17 лв. – възнаградителна лихва,
мораторна лихва 132,25 лв. да времето от 15.08.2020 г. до 16.07.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
04.08.2021 г. до изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1171/31.12.2021 год., по ч.гр.д. №
2709/2021 год. на ЛРС.
ОСЪЖДА В. Б. Г., ЕГН **********, с посочен адрес: с. Д., обл. М.
ДА ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК
20415054, гр. София, направените във връзка с делото разноски за тази
инстанция в размер на 960,15 лв. /деветстотин и шестдесет лева и 15 ст./, от
които 864,93 лв. по исковото производство и 95,22 лв. – по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8