РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Карлово, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20225320100314 по описа за 2022 година
Предявени са за съвместно разглеждане искове за определяне
местоживеене на дете, родителски права, режим на лични контакти с другия
родител и издръжка, с правно основание 127, ал.2 от СК.
Ищцата - Н. Д. Г. твърди, че страните са живеели на семейни начала в
гр. П., като от съвместното им съжителство имат родено едно дете - Д. СТ.
ХР. с ЕГН **********. Една седмица след раждането на детето, майката и
бебето се установили в дома на родителите й в село С., за да й помагат при
отглеждането на бебето. Тъй като ответникът работел в гр. П., същия ги
посещавал само събота и неделя, но не давал пари за отглеждането на бебето,
а цялостната издръжка се поемала само от майката. Още от раждането си, Д.
била изключително плачеща, особено през нощта, когато се е нуждаела от
постоянни грижи. В началото на месец ноември 2020г., когато бебето било на
4-месечна възраст, ответникът напуснал майката и бебето след шумен
скандал и упреци към майката, че същата не може да се грижи за детето си,
което постоянно плачело. Твърди, че недоволен от грижите на майката към
бебето и факта, че отново не можел да спи, поради силния плач, бащата
станал изключително агресивен към нея и след крясъци и нанесени й удари,
1
сам напуснал жилището в с. С.. Ответникът не е понасял плача на
собственото си дете. Фактическата раздяла между двамата родители
настъпила през месец ноември 2020г. От тогава грижите за детето били поети
само от нея, която с помощта на родителите си, с които съжителствала,
отглеждала и възпитавала детето си. В жилището й в с. С. имало обособена
детска стая и всички необходими условия за отглеждане и възпитание на
детето. Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
поемали от нея. Д. към момента била на 1 година и 9 месеца и била
изключително привързана към майка си. Все още за отглеждането й се
използвали памперси и адаптирано мляко, които били съответно на стойност -
50.00 лева за две седмици памперси и 30.00 лева за адаптирано мляко, за две
седмици. Личен лекар на детето бил д-р Г. в с. Р., като на Д. били поставени
всички задължителни ваксини и били проведени всички профилактични
прегледи и консултации. Твърди, че осигурявала на детето всичко
необходимо - храна, облекло, обувки, отопление, лекарства и витамини,
памперси и т.н., като поемала и всички грижи в натура за детето. Твърди, че
притежавала възпитателни качества, полагала ежедневни грижи за детето си,
същото било привързано към нея, имало добро социално обкръжение и
възможност да се грижи за него, като желаела да упражнява родителските
права спрямо детето, което към настоящия момент живеело заедно с нея в с.
С.. Твърди, че бащата живеел и работел в гр. П., като от фактическата раздяла
на родителите не е заплащал никакви пари за издръжка на детето, нито е
носил подаръци. Ответникът бил работоспособен, нямал задължения към
други лица, не страдал от заболявания, които да възпрепятстват плащането на
издръжка.
МОЛИ съда да постанови решение, с което на основание чл. 127, ал. 2
от СК, да предостави на майката - Н. Д. Г. с ЕГН ********** упражняването
на родителските права относно детето Д. СТ. ХР. с ЕГН **********, като
определи местоживеенето на детето да бъде по адрес на майката в с. С. ,ул.
***** или на друг адрес, на който същата живее. Да определи личните
отношения на бащата - СТ. Д. ХР. с ЕГН ********** с детето Д. СТ. ХР.,
както следва: бащата да има право на лични отношения с детето всяка първа и
трета седмица от месеца в съботния ден от 10ч. до 17ч., в дома на бащата.
МОЛИ съда, да осъди на основание чл. 143, ал.2 от СК, ответника - СТ. Д. ХР.
да заплаща на Н. Д. Г., в качеството й на майка и законен представител на
2
детето Д. СТ. ХР., месечна издръжка в размер на 250.00 лева месечно,
считано от подаване на исковата молба - 14.03.2022г. до настъпване на
причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на сумата. МОЛИ съда, да осъди на
основание чл. 149 от СК, ответника - СТ. Д. ХР. да заплати на Н.Д., в
качеството й на майка и законен представител на детето Д. СТ. ХР., месечна
издръжка в размер на 250.00 лева месечно, считано от 14.03.2021г. до датата
на подаване на исковата молба - 14.03.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на сумата. Претендира за
направените по делото разноски.
В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение
на иска с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, като същият се счита
предявен в размер на 300.00 лева.
Ответникът - СТ. Д. ХР. намира исковата молба за допустима и за
основателна. Признава, че с молителката живеели на семейни начала и от
съвместното им съжителство имат родено едно дете - Д. СТ. ХР., родена на
******** г. с ЕГН**********, но всичко останало описано в исковата
молбата или не отговаря на истината, или е грубо преиначено. Твърди, че с
ищцата се познавали от деца, тъй като били от едно и също село – с. С., но от
преди пет-шест години се сближили и установили по-сериозна връзка.
Известно било, че в района в който живеели нямало особено големи
възможности за работа за млади хора като тях, поради което двамата взели
решение, че ще отидат да живеят и работят в гр. П.. През 2017г. заживели
заедно, само двамата в гр. П., в дома на баба му по майчина линия и двамата
започнали работа там. Не са прекъсвали отношенията си с родителите си, като
почти всяка събота и неделя се прибирали на село и ги посещавали, както
нейните, така и неговите. В гр. П. създали своя общ дом и двамата абсолютно
осъзнато решили, че вече имат възможностите и условията да имат свое дете.
Вследствие на решението им през юни 2020г. се родила дъщеря им Д., като
още преди раждането й набавили и подредили необходимите неща за едно
новородено дете в дома им в гр. П.. Точно там, в деня на раждането на детето
дошли родителите им, за да отпразнуват събитието. При изписването на
детето и майката от болницата, Н. казала, че в тези начални дни след
раждането ще има нужда от помощ и пожелала да отиде в дома на родителите
3
си в с. С., където освен тях, живеели сестра й и баба й, за да й помагат. Не се
е противопоставял на това решение най-малкото защото тя му заявила, че
става дума за първите дни. Твърди, че Н. отишла в с. С. с детето им, а той
останал в дома им в гр. П., където била работата му, но се прибирал още от
петък вечер при тях. През времето, през което не били заедно, звънял всеки
ден, дори по няколко пъти на ден, за да разбере - как са, имат ли нужда от
нещо. Времето минавало и всеки път питал Н., кога ще се приберат, а тя
плачела и му казвала, че не може да се оправя сама с детето и трябва да
остане при родителите си, на което той не се противопоставил, защото тя
твърдяла, че й било трудно. В този смисъл намира, че е важно да се подчертае
факта, че той не просто бил работил в гр. П., както е записано в исковата
молба, а те двамата с Н., до раждането на детето живеели и работели няколко
години заедно в дома им в гр. П.. Тук, в този дом в гр. П. стояли още всички
дрехи и други вещи на майката, както и всичко, което взели и подредили
преди раждането на бебето. Не можел да каже дали дъщеря им била плачещо
дете, каквото определение е въведено за ищцата в исковата молба, защото
нямал опит с други деца, но да, тя действително плачела и като всеки родител
е търсил причината за това. Не оспорил решението на майката, детето да се
храни точно в определени часове, но му правило впечатление, че обичайно
преди графика за хранене, то винаги било неспокойно и започвало да плаче,
поради което изразявал мнението си, че вероятно е гладно и затова правило
така. Точно такъв бил и поводът за така описания „шумен скандал“ от
началото на месец ноември 2020г. Същата сутрин те тримата си били в стаята,
която ползвали в дома на родителите на ищцата. Детето плачело страшно
много, часът за храненето й 8.00ч. бил отминал, той го носел на ръце, с
надежда да се успокои, а майката си изцеждала кърма, за да й даде. Детето не
спирало да плаче и той й казал, че сигурна е гладна и за това прави така, а Н.
захвърлила помпата настрани, отишла към него и го изритала по краката.
После го ударила по главата, а той хващайки детето само с една ръка, с
другата отблъснал майката. Тя започнала да вика майка си и баща си и те
веднага се отзовали в стаята, като Н. казала на баща си, че Д. плаче. Той
попитал – защо, на което му отговорил, защото е гладна. Намесила се и
съпругата му, която му казала „ти все това повтаряш“. Ядосан от тази
намеса им казал, че като не може Н. да се справя, ще вземе детето, за да се
грижи за него, на което баща й му отговорил „да не е твоя, че ще си я
4
вземеш“ и тръгнал към него. Той веднага му подал детето в неговите ръце,
след което си тръгнал от дома им. В този смисъл прави възражение на
изложеното в исковата молба, че е „напуснал майката и бебето“, което не
отговаряло на истината. Не е твърдял, че „майката не може да се грижи за
детето си“, а тя непрекъснато повтаряла от момента на раждането му, че не
може сама да се оправи и доведе бебето им в дома на нейните родители.
Никога не е изразявал недоволство от факта, че му пречи плача на детето, а е
изразявал мнението си, че то плаче, защото иска да яде извън наложения му
график за хранене и е напуснал не „жилището в село С.“, а жилището на
родителите на майката на детето му, където тя го отведе в с. С..
Твърди, че на следващия ден се прибрал в гр. П., като не престанали да
се чуват, а и да си пишат с Н.. Умолявал я да се върне и да си заживеят заедно
с детето и само двамата да се грижат за него, като тя първоначално нищо не
отговаряла, а няколко месеца след това поставила условие, че ще го направят,
ако се извини на нейните родители. Отговорил й, че не ги е обидил с нищо, за
да го прави. След тази намеса в отношенията им с майката на детето,
преценил, че нямал място в дома на родителите й и още на следващата
седмица след кавгата им, започнал да взима детето си при идването си в село
и да го води в дома на неговите родители, за да прекарват почивните дни
заедно. Понякога Д. оставала само събота и неделя, с приспиване, понякога
оставала при него още от петък, събота и неделя, също с приспиване или пък
само за един ден. За да взема детето винаги се обаждал предварително на
майка му и го взимал от нея пред входната врата на дома на родителите й,
където и го връщал. Обаждал се винаги при прибиранията си в с. С. в края на
седмицата, като понякога му е отказвала да го даде, без да обяснява
причината за това. За последно взел детето си в началото на месец март, тази
година и от тогава до настоящия момент майката не му позволявала да го
види и вземе при мен. За престоя на Д. в дома на родителите му били създали
подходящи условия, за да се чувства спокойна и щастлива. При всяко от
взиманията Н. просто му предавали детето, без никакви дрехи и вещи, като по
тази причина в дома на неговите родители са осигурили всички необходими
неща за отглеждането му - дрехи, обувки, играчки. Когато започнал да я
взима при него тя била на няколко месеца и е осигурявал и млякото, с което
се хранела, както и необходимите памперси. В тази връзка са му много добре
известни цените на адаптивното мляко и памперсите, тъй като ги закупувал,
5
когато Д. е при него. При едно от първите прибирания на детето след престоя
й в дома на родителите му, майка му решила да я върне. На вратата я очаквала
майката на Н. и при взимане на детето, веднага махнала шапката, която той
купил и сложил на главичката й, като я дала в ръцете на майка му, за да си я
вземе обратно. По този повод преценил, че най-вероятно не желае да взима
нещата, които той купувал и започнал да си връща детето с нещата, с които
му било дадено и всичко, което той й осигурявал стояло в дома на родителите
му. В този смисъл прави възражение на твърдението, че от раждането на
детето не се е грижил за него и не му е правил подаръци. За съжаление,
вследствие на самостоятелните решения на майката, детето им растяло не в
собствения си дом, който го очаквал, а в дома на едните си баба и дядо през
седмицата, с посещения при другите си баба й дядо през почивните дни и то
само, ако майката позволи взимането му. Така отпразнувало и първия си
рожден ден - с него и родителите му през деня, след това с майка си и
родителите й вечерта, и така разпокъсано между къщите на двете семейства,
без някога да е идвало изобщо в своя дом в гр. П..
Твърди, че през лятото на миналата година Н. започнала работа като
военнослужеща в бригадата в гр. К., като разбрал, че е прехвърлила
ползването майчинството си на нейната майка, отново без да обсъди с него
този въпрос. В този смисъл, възразява срещу твърдението в исковата молба,
че „грижите са поети само от ищцата, която с помощта на родителите
си, с които съжителства, отглежда и възпитава детето си“, както и че
„непосредствените грижи се поемат от майката “, защото започвайки
работа по време на осигурено от страна на държавата майчинство, очевидно
непосредствените грижи не се полагат от нея. Твърди, че не е налице така
описаната незаинтересованост от негова страна по отношение на детето му.
При неговото отглеждане, от момента на раждането му, той бил лишен от
непосредственото си участие си като баща и то лично неговата майка, която
самостоятелно определила мястото, където да се отглежда и възпитава,
начина и хората, които да го правят. Неговите контакти, както и тези на
неговите родители били определени и ограничени отново от само от нея, но
през времето, за което той се грижел за детето и на мястото, на което го
правил, то не било лишено от условията и нещата, които са необходими за
възрастта му. Никога до момента ищцата не е изразила пред него нужда от
средства или пък наличие на финансови затруднения от нейна страна,
6
свързани с детето, защото ако беше направила такива щял веднага да й ги
предостави.
Моли съда, да постанови решение, с което да постанови упражняването
на родителските права по отношение на роденото от съвместното му
съжителство с Н. Д. Г. дете - Д. СТ. ХР. да се осъществяват от майката, по
местоживеенето й. Това му искане е обусловено от факта, че с оглед на
възрастта си, детето има непосредствена нужда от майчина грижа. С
решението си, съдът да постанови по-широк обхват за времето на лични
отношения между бащата и роденото му дете - Д. СТ. ХР., защото тя от
няколко месечна възраст остава при него с приспиване и до момента не е
имало проблем за това. Поради което да ги осъществява всяка събота и
неделя от месеца с приспиване, от 10.00ч. на съботния ден до 17.00ч. на
неделния, както и петнадесет дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, като военнослужеща, както и всяка
четна година за Коледните празници и всяка нечетна година за
Новогодишните празници. Да постанови да заплаща месечна издръжка в
размер на 250лв., считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на законоустановена причина за нейното прекратяване или
изменение. ВЪЗРАЗЯВА на направеното искане за заплащане на издръжка за
минало време, считано от 14.03.2022г. до датата на подаване на исковата
молба, по причина, че не е спирал да се грижи за детето си и му е осигурявал
всичко, от което то има нужда по време на личните им отношения, както и
поради факта, че при осъществяване на контактите му с майката до момента,
същата не е поставяла такова искане, за да й откаже и това да е повод за
образуване на настоящото производство. Претендира за направените по
делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното удостоверение за раждане, че страните
- Н. Д. Г. и СТ. Д. ХР. са родители на малолетното дете – Д. СТ. ХР., родено
на ****** г. с ЕГН **********.
От представената Служебна бележка изх. № 002068/14.03.2022г. на ЕТ
„Д-р Д. Г. – ИППМП“ се установява, че на Д. СТ. ХР. с ЕГН ********** са
извършени всички необходими планови имунизации по имунизационния
7
календар на РБ и са проведени всички профилактични прегледи по Наредба
№ 39 на МЗ.
По отношение доходите на родителите, от представеното
Удостоверение, изх. № П-20/22.03.2022г. на „И.к.“ ООД гр. С. се установява,
че средно месечния брутен доход на ответника от трудови възнаграждения за
периода от месец септември 2021г. до месец февруари 2022г. възлиза на
1127.00 лева.
От представеното Удостоверение, изх. № 676-1-106/08.04.2022г. на ВФ
34750 - К. се установява, че средно месечния брутен доход на ищцата от
трудови възнаграждения за периода от месец август 2021г. до месец март
2022г. възлиза на 938.00 лева.
В хода на делото между страните е безспорно, че ищцата се е
установила да живее в гр. К. заедно с детето, а свижданията на детето с
бащата се осъществяват в с. С., в дома на родителите му.
От приетите по делото два социални доклада, изготвени от Д „СП” – К.
се установява следното: при проведена среща-разговор с Н. Г. и посещение на
адреса й в гр. К., ул. „Б.б.“ № 12 във връзка с проведено социално проучване
по отношение на майката се установи, че родителите на детето са разделени
от месец ноември 2020г. Н.Г. от около 6 месеца съжителства на семейни
начала с К.Г. и живеят в гр. К. в дома му, заедно с дъщеря й Д.. По думите на
Н., съжителя й много добре приема детето й и помага в грижите за нея.
Същата има пълната подкрепа на родителите си, които й оказват голяма
подкрепа в грижите и ангажиментите към Д., тъй като е започнала работа
през август 2021г. Детето посещава яслена група в ОДЯ „А.К.“ - гр. К. до
обяд, а след това нейната майка взима детето от детското заведение. Към
настоящия етап основни грижи да детето полага майката, с помощта на
съжителя й, като получавала подкрепа от родителите си. Жилището на
съжителя на Н., с когото живее заедно и с детето си Д. представлява къща,
състояща се от приземен и първи етаж. Те ползват 1-вия етаж от къщата,
който се състои от три стаи - спалня, детска и хол с кухня. За детето е
обособен кът за спане в спалнята. Жилището е обзаведено модерно и
функционално, поддържа се добра хигиена и е подходящо за отглеждане на
дете. От месец август, Н. работи в 61-ва Стрямска механизирана бригада - гр.
К. с работно време от 08.00 до 17.00 часа. Майката е емоционално привързана
8
към дъщеря си.
При проведена среща-разговор с С.Х. и посещение на адреса му в с. С.,
ул. ****** във връзка с проведено социално проучване по отношение на
бащата се установи, че С.Х. живее и работи в гр. П.. През седмицата и всеки
уикенд се прибира в дома на родителите си в с. С.. С майката на дъщеря му се
разделят, когато тя е била на 3 месеца. Към настоящия етап основни грижи да
детето полага неговата майка, с помощта на съжителя й, като получавала
подкрепа от родителите си. Жилището на бащата в с. С. е собственост на дядо
по бащина линия. Представлява двуетажна къща. Двата етажа се ползват от
С.Х. и родителите му. На първия етаж на къщата е обособена стая за Д., в
която има детска кошара, столче за хранене, кош за кола, много детски
играчки, играчки стимулиращи физическото развитие и акумулаторен мотор.
За детето има лятна количка, триколка и детска пързалка. Жилището е
обзаведено модерно и функционално, поддържа се добра хигиена и е
подходящо за отглеждане на дете. С. работи в Л.-Х.М. ЕООД гр. П.. Същият
поддържа много добри взаимоотношения с родителите си и разширения
семеен кръг. Има приятелска среда и в гр. П. и с. С.. Бащата и неговите
родители са емоционално привързани към Д..
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете
страни. От показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се
установява следното: Свидетелят М.К. Г., майка на ищцата твърди, че след
изписването на детето Д., заедно с родителите му се прибрали в апартамента в
гр. П., където останала и тя за една седмица, за да помага. Намеренията на
страните били да живеят в П., а те да им помагат. Твърди, че за целта им
закупили кошара и всичко необходимо за бебето. Детето било ревливо.
Твърди, че след като си заминала, след нея отишла майката на С., за да им
помага, но още на втория ден след нейното заминаване, страните се пренесли
в дома й в с. С., където да отглеждан детето си. Към него момент не е имало
конфликти между двамата. Сочи че бащата не се включвал в грижите около
детето. Дава пример - вечер къпят бебето, а той си лежал на дивана
неадекватен. Същият не се е държал лошо, но не е полагал и не е полагал
грижи за детето. През деня ходел в П. да работи, където му била работата,
вечер си идвал в С., като посред нощите се прибирал, за да прекарва нощите
си у тях. Сутрин ставал и отивал на кафе. Твърди, че С. не е участвал в
9
отглеждане на детето, не го е хранил, не му е сменял памперсите и пари не
давал за отглеждането му, не е участвал и с пари за домакинството. Двамата
се разделили в края на месец октомври 2020г., когато детето било на половин
годинка. Поводът за това било раздразнението му, че детето плачело, а
майката в този момент трябвало да се изцежда. Според него, при всяко
заплакване, детето трябвало да се храни. Считал, че детето плачело само за
това, че е гледно и по всяко време трябвало да яде, а не че трябвало да се
гушне и да се успокои по някакъв начин. Твърди, че в момента майката и
детето живеели в К.. Майката се грижела за детето. Твърди, че ако случайно
нещо се налагало майката да остане по до късно на работа, тя взимала детето
от детските ясли. Когато детето не е на градина, освен майка, за него се грижи
мъжът, с който живеела майката. Сочи, че след завеждане на настоящия иск,
С. проявил желание да взема детето. Преди това детето се взимало от майката
на С.. След навършване на половин година на детето и раздялата между
родителите, детето е ходило при бащата и родителите му, когато същите са го
потърсили. Никога Н. не е отказвала детето да ходи при тях. Понякога детето
е оставало с преспиване в дома им. Много рядко се е случвало да остане две
поредни вечери детето да спи в дома им. Твърди обаче, че детето било
връщано миришещо на цигари, понякога нахапано от бълхи. При взимането
на детето от бащата, не знае дали той прекарва времето с него. Смята, че той
не може да се грижи за детето. Дава за пример последния път на предаване,
на рождения ден на детето. Бащата трябвало да вземе детето в 08.00 часа. То
било готово, но той дошъл в 10.40 часа. Детето било изнервено от многото
чакане. Твърди, че детето повече се радвало на баба си по бащина линия,
отколкото на бащата. Твърди, че детето след като се върне от там било доста
разстроено, някой път разплакано, сърдито, не можели да го успокоят.
Предаването на детето ставало в с. С.. Когато бабата вземала детето, майката
осигурявала за него памперси, мляко. Детето не се е връщало с храна или
принадлежности от страна на бащата. Същият не е давал пари, не е купувал
подаръци. Когато се налагало да се води на лекар, майката купувала
изписаните лекарства. Твърди, че Н. и С. били обсъдили варианта, след
раждане на детето, то да отиде да живее в дома й в с. С.. Детето било на
година и 4 месеца, когато майката започнала работа. Наложило се да започне
работа, защото трябвало да има финансова независимост, а те не можели да й
я осигурят такава.
10
Свидетелката Ц. Д. Г., сестра на ищцата твърди, че от както страните
били разделени, С. никога не е давал нищо за издръжката на детето. Дори,
когато са вземали детето, майката приготвяла храната, както и другите неща,
с които те го вземали. Единственото нещо, което от негова страна било
закупено през този период бил един пакет памперси, които дори Н. му била
поръча да купи. Твърди, че имало една ситуация, в която предполага, че С.
бил под въздействието на наркотични вещества, защото той употребявал
такива. Разказва, че Н. му дала пюрето, предназначено за детето, след което
той й казал нещо, хвърлил пюрето по дувара и съответно се разхвърчали
стъкла. Твърди, че по принцип бабата е идвала да взима детето, но откакто се
водело делото, детето се взимало от бащата. Твърди, че същият идвал да
взима детето и в нетрезво състояние. При отвалянето на вратите на колата,
вътре миришело на треви и такива неща. Признава, че не винаги била
свидетел на вземане на детето, но в повечето случаи, тъй като живеела в дома
в с. С. имала преки наблюдения за това и в какво състояние бил бащата при
вземането детето. Ни можела да каже, че детето му се радва на срещите
помежду им, дори единия път изобщо не искало да отиде при него, но все пак
Н. искала детето да познава баща си. За рождения ден на детето, същото не
получило никакъв подарък от бащата. В този смисъл твърди, че като цяло не
били свидетели детето да е получавало от баща си подаръци, камо ли нещо в
къщи да се носи. При преместването им от гр. П. в с. С., бащата нищо не е
давал и нищо не е купувал за детето. Когато детето било болно, бащата не се
интересувал дали детето му е здраво или не. Майката поемала изцяло грижите
за него. Бащата не е проявявал дори моралното отношение да се обади и да
попита за състоянието му. Твърди, че е присъствала при връщането на детето.
Предпоследният път го върнали много разстроено. По очичките си личало, че
е плакало, но незнае причината за това. Отнело два часа на майката, за да се
успокои. Твърди, че С. употребявал наркотици. Двамата с Н. живеели у тях
преди да се разделят, в който период констатирала употребата на такива от
него. Отделно от това, заедно живеели в едно село и нещата се знаели. Когато
идвал да взема детето, по очите му и от агресивното му настроение можело да
се познае употребата на наркотици. Освен това, когато идвал под
въздействието на наркотици с нищо не бил съгласен – нито за деня, нито за
часа на връщане на детето. Вземайки детето, той го предавал на майка си.
Това лично го е виждала в с. С., в магазин подобен на кафе, където детето
11
стояло с баба си, след като било взето от баща си. В присъствието на баба си
състоянието на детето било нормално, играело си с другите деца. След
раздялата на страните, детето е ходило в дома на родителите на С. и за повече
време – например по розобер, тъй като родителите й се занимавали с това и на
Н. и било по-трудно да се справя сама, съответно да си изкара някакви пари.
Детето не оставало за повече от една нощувка там или да спи два поредни
дни. По отношение издръжката на детето твърди, че не е установила някаква
грижа от страна на семейството на бащата - нито морална, нито финансова.
Твърди, че С. работел. Последно детето отишло при бащата на рождения си
дену на 30 юни. За периода от Нова година до момента Н. е давала детето на
бащата, когато го поискал. Сочи за един или два случая, в който му отказала
да даде детето - единият път детето било болно детето, а другия път от
предпазливост, тъй като бащата излязъл с компании пияни. Разказва, че за
рождения ден на детето, двамата се разбрали, С. да вземе дето след като
закуси. Тя станала около 09.00 часа и се наложило два часа да го чакат, за да я
вземе. Детето се изморило да го чака навън, дори заспало. Бащата не дошъл с
подаръци, не знае дали такива имало в дома му, тъй като детето не си дошло с
подаръци. Никога детето, когато е ходило при родителите на С., не се е
прибирало с някакви парични суми. Когато сестра й миналата година
тръгнала на работа, детето го гледала нейната майка. Н. не е търсила бащата
да гледа детето, когато тя започнала работа, а същевременно същата нямала
друга опция, защото С. бил в П., а и му нямала доверие по отглеждане на
детето, виждайки го, че той не може да справи с това. Затова майка й гледала
детето, на която Н. прехвърлила майчинството.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се
установява следното: Свидетелят Е.И. Х., майка на ответника твърди, че
преди да се роди внучката й, родителите й живеели пет години заедно, първо
в с. С., а после в гр. П.. Преди раждането на детето, двамата работели в гр. П..
След раждането на детето имали намерение да живеят в гр. П.. След
раждането на детето, един ден след изписването му били в гр. П., а през
останалото време в с. С.. Причината да отидат в с. С. била, че Н. не можела
сама да гледа детето, поради което отишла при майка си, за да й указва
помощ. С. посещавал майката и детето, до тяхното спречкване. В дома им
ходел след работа – 17.00 часа петък, събота и неделя и после се прибирал в
гр. П.. Това продължило 4-5 месеца, до раздялата им. До Нова година на
12
2021г., детето идвало в техния дом от петък вечерта до неделя, когато Н. се
обади, я връщали. Внучка й оставала с преспиване у тях. Когато Н. й звъннела
винаги ходела взима детето. Същото било изпращано от майката с дрешките
си и памперс. Храна не е давала, а само кърма. Твърди, че в дома й имало
вещи на внучка й – от памперси до играчки, всичко необходимо за едно дете.
Те били в нейния дом, защото Н. не ги искала в своя дом. Разбрала, че не ги
иска, защото един ден, когато закарали със С. детето при майката и времето
било много студено, сложила му една шапка. Майката с двата пръста я
вземала и им я подала. Същата не е искала от тях финансова подкрепа, синът
й не е отказал такава. Твърди, че С. е искал да взема детето, но майката не го е
давала. Последно това се случило тази седмица, а принципно - след Нова
година започнали проблемите. Преди това тя й се обаждала да вземе Д. и тя е
ходела да взима детето. В момента не знаела къде е местоживеенето внучка й.
Майката не е уведомявала бащата, че детето посещава ясли и живее в К., не е
обсъждала с него, че трябва да започне работа, поради финансова
необходимост и да търси съдействие от него или от тях, за да гледат детето.
Когато Н. заведе настоящото дело от месец април, от тогава бащата заплащал
издръжка на детето от 250.00 лева, която сума изпращали на майката по
„Изипей“ и по пощата. Преди това, той не е давал издръжка, тъй като не била
искана такава. Твърди, че за детето се грижела, като тя, така и синът й С.,
когато пребивавало в техния дом – двамата му сменяли памперсите, хранели
го. За рождения ден на детето, С. взел същото от майката и го закарал у тях,
където му организирал празник - имало торта, подаръци. Подаръците детето
не ги носело в дома на майка си, защото същите били нежелани. Поради тази
причина, детето не е тръгвало от тях с подаръка си. За рождения му ден, С.
подарил на детето колело, което било в дома й. Това, което получавало
детето, оставало в нейния дом. Твърди, че ако отсъства от дома си, С. можел
сам да гледа детето. Същият употребявал алкохол в определени норми,
напивал се нормално, не е ежедневно, а само когато се събира с приятели. Не
може да каже, че системно се напива, а за наркотици не знае да употребява.
Свидетелят Н.И.И., леля на ищеца по на майчина линия твърди, че след
раздялата на страните, детето е ходело в дома на баба си по бащина линия,
водено от баща си, от петък до неделя, с преспиване. В дома на сестра й в с.
С. имало доста добри условия за отглеждането на едно мъничко детенце –
кошара, люлеещо си столче, столче за колата. Когато С. вземал детето от
13
майката разполагал в дома си с цял гардероб дрешки и много играчки. Тези
вещи стояли в дома на сестра й, защото, когато идвало детето в петък,
трябвало с нещо да се облича, да се храни и да си играе. Това били три дни.
Не й е известно Н. да е търсила от С. финансова помощ, морална помощ и той
да е отказал. Твърди, че С. е молил няколко пъти Н. да се съберат и да си
гледат детето заедно. Твърди, че от половин година назад, С. не взема детето
по този начин, вземал го за един-два часа и то веднъж в месеца. Детето вече
не оставало в дома им. Към момента не знае къде се намира детето. Последно
го е виждала тази седмица, за рождения му ден, когато било дадено от
майката за два часа. За празника му имало торта, която С. купил и детето било
много щастливо. През последните няколко месеца бащата давал издръжка на
майката, като внасял по 250.00 лева. Сочи, че от време на време, С. като се
събера се черпил с алкохол. За наркотици няма информация да употребява.
Преди настоящото дело С. е купувал памперси и храна за детето. Останалите
неща, които се купували на детето, оставали в дома на бащата. Поводът
двамата да се разделят бил, че Н. започнала да рита С., след като са имали
разправия за това, че детето започнало да плаче по-рано от часа на хранене.
Той й разказал, че след като тя е започнала да го рита е станал и я е ударил.
От наблюденията към детето, намира Д. за доста спокойно дете. Когато
двамата живеели заедно, С. не се е изнервял по някакъв начин от плача на
детето. Последните седмици, когато детето било у тях, С. си го гледал, той му
сменял памперси, давал му вода, занимавал се с него.
По делото са представени разписки за преведена издръжка от бащата на
детето в размер от по 250.00 лева за месеците май и юни 2022г., неоспорени
от ищцовата страна.
Представена е също така водена писмена телефонна кореспонденция
между страните от месец ноември 2020г., неоспорена от ответника, видно от
която същия призвана за употребата на упойващи вещества – трева, за която
бил хванат в дома си от неговите родители, признава за пороците си и моли
Н. ако нещо се случи с него да не казва на дъщеря им какъв е.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Съобразявайки изложено дотук, съдът счита, че предявените искове по
14
чл. 127, ал.2 от СК са основателни и доказани.
Искът по чл. 127, ал.2 от СК, когато родителите не са съпрузи и не
живеят заедно, не е само за това при кой от тях да живее малолетното дете, а
и за това - кой родител да упражнява родителските права по отношение на
детето. Живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на
родителските права и задължения. Текущото им упражняване се извършва от
родителя, при когото детето живее. Затова положението е идентично като при
развод.
В настоящия случай, Д. СТ. ХР. е малолетно дете, родено от
съвместното съжителство на родителите му – страни по делото. Макар и
двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и
поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени,
това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на
детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието му
лично и непосредствено, както и на родителя, който е лишен от възможността
ежедневно да се грижи и общува с него, се разрешава с иск по чл. 127, ал.2 от
СК, тъй като те, поради влошените си лични отношения, не могат да
постигнат съгласие относно личните отношения между бащата и детето.
Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение
между родителите, ще определи при кого от тях ще живее детето; ще
определи кой ще упражнява родителските права по отношение на него, тъй
като живеейки с майката, то ще има нужда от това да е определена
представителната му власт като родител; ще определи личните отношения на
детето с родителя, при който то не живее постоянно, както й ще определи
необходимата му парична издръжка.
Установи се по несъмнен начин, че майката е родителя, непосредствено
ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето от деня, в който страните
са се разделили – ноември 2020г. до настоящия момент. Въз основа на
събраните по делото гласни доказателства, съдът приема, че за периода от
раждането на детето до фактическата раздяла на родителите му, както и до
настоящия момент, грижи за неговото отглеждане основно са полагани от
майката и бабата по майчина линия, както и разширеното семейство на
майката. Детето е било на 4 месеца, когато родителите му са се разделили и
бащата се е установил да живее преимуществено в гр. П., където работи, а
15
уикендите – в с. С., в дома на родителите си.
От ангажираните гласни доказателства, съдът приема, че ищцата не е
препятствала желанието на бащата и на майка му да виждат детето и да го
взимат при себе си с преспиване. Обстоятелствата са се променили от Нова
година на 2021г., когато ищцата започнала да ограничава възможностите на
бащата и на семейството му, в лицето на бабата по бащина линия да
осъществяват срещи с детето.
Съдът приема, че тази промяна се касае по-скоро на обстоятелството, че
майката е сменила адреса си на местопребиваване – от с. С., където е и адреса
на бащата в гр. К., започнала е постоянна работа в Поделението в гр. К., а
детето е записано на детска яслена група. Съдът намира от приетите гласни
доказателства, че бащата не е променил своето поведение и характер от
раждането на детето до настоящия момент. Приетите по делото гласни
доказателства, дори в лицето на тези дадени от свидетелите на ищцовата
страна, дават сведение за това, че преди раждането на детето, страните са
живеели пет години заедно. Още тогава С. е употребявал алкохол и
наркотици и това не е притеснявало Н.. Поне не са ангажирани доказателства
в тази насока. Няма данни, за периода на фактическата им раздяла, когато
доброволно и по всяко време е предоставяла детето на бащата, в дома на
бабата по бащина линия, факта, че той употребявал алкохол и наркотици да
са я притеснявали. Напротив – от приетите писмени доказателства -
телефонна кореспонденция между страните от месец ноември 2020г. (от
когато датира раздяла им), в която ответникът призвана за употребата на
трева, в следващите диалози става въпрос за отправен упрек на майката към
бащата, че същия няма време да вземе детето при себе си.
По отношение на издръжката, от приетите по делото доказателства
съдът приема за установено, че ответникът по никакъв начин не е участвал
доброволно в издръжката на детето си. Това не засяга времето на
осъществяване на лични срещи между бащата и детето, за което време от
приетите гласни доказателства се установи, че на детето е осигурявано всичко
необходимо. През по-голямата и основна част от ежедневието си, детето
живее с майка си, която поема издръжката му изцяло.
Несъмнено установени са обстоятелства, че съществува
неразбирателство за това – как и кога ще се осъществяват личните контакти
16
между детето и бащата, предвид на обстоятелството, че до момента това не е
регламентирано от страните. Малолетното дете е това, което има право да
бъде отглеждано и възпитавано и от двамата си родители, поради което,
въпреки явните конфликти между тях, на него следва да му бъде осигурена
възможност, да ги познава, да се среща с тях, да се ползва от обичта и
съдействието им.
От значение при определяне на мерките за упражняване на
родителските права са не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелства, отнесени към всеки случай. Съдът счита, че на майката следва
да се предостави упражняването на родителските права по отношение на
навършилото 2-годишна възраст момиченце, като бъде
определено местоживеенето на детето по постоянен адрес на майката в с. С.,
улица ***** или на адреса, на който тя живее.
На ответника следва да му бъде дадена възможност да поддържа режим
на лични отношения с детето си, за да не се прекъсва биологичната връзка,
както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. По
принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските
права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо
развитие на детето.
Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични отношения на
бащата с детето, същият е изразил становище. В приложения по делото
социален доклад не са отбелязани специфични обстоятелства, които да се
вземат предвид при решаване на този въпрос. Затова съдът приема, че следва
да се определи обичайния за съдебната практика режим на лични отношения
за дете на ниска възраст, а именно – втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, както и
петнадесет дни през лятото, несъвпадащи с годишния платен отпуск на
майката, отчитайки, че към настоящия момент детето е на по-ниска възраст,
като свиждането ще се осъществява в дома на бащата в с. С., ул. ******. Във
времето детето е свикнало да пребивава в дома на баба си по бащина линия,
където ще се осъществява режима на свиждане, това няма да е нова
обстановка, която да травмира детето. От приетия социален доклад се
установи, че в дома на бащата в с. С. е обзаведено модерно и функционално,
поддържа се добра хигиена и е подходящо за отглеждане на дете. Обособена
17
стая за Д., в която има детска кошара, столче за хранене, кош за кола, много
детски играчки, играчки, стимулиращи физическото развитие и акумулаторен
мотор.
Относно издръжката на детето:
Безспорно е обстоятелството, че бащата е длъжен да дава издръжка за
детето си. От събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано
по делото, че родителите на детето не живеят заедно. Извода на съда се
основава на събраните по делото гласни доказателства, от които се установи и
факта, че към настоящия момент издръжката на детето е осигурявана само от
майката.
Безспорно е, че детето на страните се нуждае от средства за издръжка за
храна и облекло. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на дете
над обичайните такива за неговата възраст, няма данни за наличие на
здравословни проблеми, което да обосновава по-висок размер на издръжката.
Не се събраха данни родителите да са в обективна невъзможност да дават
издръжка, поради заболяване или други причини. Получаваните от страните
доходи са сравнително равни. Отчитайки присъщите нужди на детето за
нормалното задоволяване на нуждите му и с оглед възрастта на същото, съдът
намира, че е необходима сума за издръжка е в размер на 450.00 лева, в която
бащата следва да участва с по-голям дял – в размер на 250.00 лева, а майката,
която основно се грижи за детето с по-малък дал в размер на 200.00 лева.
При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и
възможностите на родителите, съдът счита, че бащата следва да заплаща
издръжка в размер на 250.00 лева. Издръжката следва да се присъди така от
подаване на исковата молба – 14.03.2021г. до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване. За разликата над определения размер
до претендираните 300.00 лева, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен. Следва да се присъди и законната лихва при забава от датата
на падежа до окончателното плащане.
По отношение на издръжката за минало време:
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година
преди завеждане на иска, а в случая се търси за периода от 14.03.2021г. до
14.03.2022г. в размер от 250.00 лева.
18
Както съдът посочи, приема за доказано, че родителите на детето са
разделени и не живеят заедно повече от месец ноември 2020г. От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено, че през периода на
раздялата ответникът се е виждал с детето, но не му е осигурявал издръжка,
от която същото се нуждае. Осигуряването му на вещи и храна само при
пребиваването му за няколко часа или едно, две денонощия в дома му не
решават въпроса с месечната издръжка на детето. От приетите гласни
доказателства, съдът приема за установено, че същият не е превеждал
парични суми за издръжката на детето. В тази връзка свидетелите на
ответната страна признават, че не им е известно, бащата да е осигурявал
средства за издръжка на детето, доколкото такава не била поискана от
майката. Това обстоятелство навежда до извода, че бащата не е полагал
грижи за детето и не е осигурявал необходимото с оглед нуждите му.
Издръжката на детето не се изразява само в парично стойност, а същата може
да бъде под формата на храна, дрехи, обувки и други. Предвид изложеното,
взимайки предвид събраните по делото доказателства, които съдът кредитира,
приема, че през исковия период ответникът не е изпълнявал задължението си
за издръжка, за което е необходима намесата на съда. В този смисъл, съдът
счита за основателно искането на ищцата за издръжка за периода от една
година назад, преди предявяване на исковата молба. Ето защо, съдът счита
предявения иск за периода от 14.03.2021г. до 14.03.2022г. в размер от 250.00
лева за основателен и доказан и като такъв следва да го уважи.
По отношение на разноските.
Двете страни претендират разноски. Като предоставя упражняването на
родителските права върху детето на единия родител и определя мерките за
лични отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения.
Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения -
относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права, който не засяга (не отрича и не признава)
съществуването им. Видно от разпоредбата на член 127, ал. 2 от СК, ако
родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се
решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна администрация са
част от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и
охранителните относно характера на производството, но при разглеждането
19
им не следва автоматично приложението на разпоредбите на член 78 от ГПК.
Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно дете,
като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните – родители,
не може да се определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо
искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно и такива не
следва присъждат.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ищеца да
заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху определената издръжка в
размер на 360.00 лева. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото
от съвместното съжителство между Н. Д. Г. от с. С., ул. ***** с ЕГН
********** и СТ. Д. ХР. от гр. П., ул. „С.г.“ № ***** с ЕГН **********,
малолетно дете – Д. СТ. ХР. с ЕГН **********, на майката - Н. Д. Г. от с. С.,
ул. ***** с ЕГН **********, като същото ще живее при майката по
постоянен адрес – с. С., ул. ***** или на друг адрес , на който същата живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между
бащата - СТ. Д. ХР. от гр. П., ул. „С.г.“ № ***** с ЕГН ********** и детето –
Д. СТ. ХР. с ЕГН **********, както следва: втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, както и
петнадесет дни през лятото, несъвпадащи с годишния платен отпуск на
майката, като свиждането ще се осъществява в дома на бащата в с. С., ул.
******.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, СТ. Д. ХР. от гр. П., ул.
„С.г.“ № ***** с ЕГН ********** да заплаща на детето Д. СТ. ХР. с ЕГН
**********, като малолетно чрез своята майка и законен представител Н. Д.
Г. от с. С., ул. ***** с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00
(двеста и петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.03.2022г. и дължима до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
20
вноска, като за разликата над 250.00 лева до пълният предявен размер от
300.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149 от СК, СТ. Д. ХР. от гр. П., ул. „С.г.“ №
***** с ЕГН ********** да заплаща на детето си Д. СТ. ХР. с ЕГН
**********, като малолетно със съгласието на своята майка и законен Н. Д. Г.
от с. С., ул. ***** с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00
(двеста и петдесет) лева, за периода от 14.03.2021г. до 14.03.2022г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му
относно издръжката.
ОСЪЖДА, СТ. Д. ХР. от гр. П., ул. „С.г.“ № ***** с ЕГН ********** да
заплати по сметка на РС-К., по бюджета на съдебната власт, държавна такса в
размер на 360.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Д. Г. от с. С., ул. ***** с ЕГН ********** за
присъждане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените разноски по
делото, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на СТ. Д. ХР. от гр. П., ул. „С.г.“ № ***** с ЕГН
********** за присъждане на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на направените
разноски по делото, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му, пред П.ски окръжен съд.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
21