Решение по НАХД №582/2020 на Районен съд - Ловеч

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                                  град Ловеч,29.12.2020 година

 

                                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА    

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 582 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С наказателно постановление № 1098/10.12.2019 г. на П.П.Б., Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите глоба в размер на 300/триста/ лева  на М.Г.В., ЕГН: **********, за това, че на неустановена дата в периода от 07.08.2019 г. до 04.09.2019 г., в землището на с.Българене, общ. Ловеч, в отдел 373, подотдел „п“, имот частна горска територия, с кадастрален № 07260.150.20,  като лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № 0513157/04.08.2019 г. за имот частна горска територия, с кадастрален № 07260.150.20 за площ от 10 дка, в землището на с.Българене, общ.Ловеч, отдел 373, подотдел „п“ и във връзка със задълженията му по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, не е изпълнил задължение да следи за спазването на одобрения на 15.10.2018 г. техонологичен план. Вследствие на това е допуснал прокарването на две нови технологични просеки, ориентирани в посока север-юг, непланирани и непосочени в технологичния план, който е регистриран в електронната система на ИАГ-София на 04.08.2019 г. и е валиден по силата на чл.53, ал.6 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите. При установяване на нарушението е съставен протокол от 04.09.2019 г., което представлява нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от Закона за горите, във връзка с чл. 108, ал.3,пр.1 от същия закон, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т.7,пр.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

          Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М.Г.В., който го обжалва в срок, като незаконосъобразно, тъй като не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, а период, т.е. липсва необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалване на НП и води до ограничаване правото му на защита. Излага, че не са налице доказателства за извършеното нарушение, не е посочено в какво се изразява бездействието, чрез което не е изпълнил задължението си по посочената  като нарушена разпоредба и липсва описание на нарушението, не е установено кой и кога е прокарал въпросните просеки и е неясно как проверяващите са определили периода на извършване на нарушението, като излага подробни съображения и моли НП да бъде отменено, като се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се явява и адв.М.. Представени са писмени бележки в указания от съда срок.

          За ответника - Регионална дирекция по горите-Ловеч, редовно призован, се явява юриск.Й., който счита, че НП е законосъобразно и правилно, а нарушението безспорно доказано  и моли да бъде потвърдено, като претендира разноски в размер на 200 лева и прави възражение за прекомерност по претенцията за разноски на жалбоподателя. Представена е писмена защита в указания от съда срок.

          От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите З.З., К.А., Ц.С. и И.И., както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

              На 26.09.2019 год. бил съставен Акт № 000332 за установяване на административно нарушение от св. З.З., в присъствието на св. К.А. и Ц.С. срещу М.Г.В., за това, че на неустановена дата в периода от 07.08.2019 г. до 04.09.2019 г., в землището на с.Българене, общ. Ловеч, в отдел 373, подотдел „п“, имот частна горска територия, с кадастрален № 07260.150.20,  като лице по чл. 108 от Закона за горите,  на което е издадено позволително за сеч № 0513157/04.08.2019 г. за имот частна горска територия, с кадастрален № 07260.150.20, в землището на с.Българене, общ.Ловеч, отдел 373, подотдел „п“ и във връзка със задълженията му по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, не е изпълнил задължение да следи за спазването на одобрения на 15.10.2018 г. техонологичен план. Вследствие на това е допуснал прокарването на две нови технологични просеки, ориентирани в посока север-юг, непланирани и непосочени в технологичния план, който е регистриран в електронната система на ИАГ-София на 04.08.2019 г. и е валиден по силата на чл.53, ал.6 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите. При установяване на нарушението е съставен протокол от 04.09.2019 г., което представлява нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предл.1 от Закона за горите, във връзка с чл. 108, ал.3,пр.1 от същия закон, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т.7, предл.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. По акта жалбоподателят е вписал като възражение, че ще представи писмени възражения в срок. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

          НП е издадено от компетентно лице, видно от представената заповед № РД 49-199/16.05.2011 г.на министъра на земеделието и храните.

Съгласно разпоредбата на  чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната  отговорност на жалбоподателя се предвижда наказание  глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.  

В нормата на чл.257, ал.1, т.1,  от ЗГ са посочени  изпълнителни деяния „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В АУАН и в НП е посочено, че В.  не е упражнил контрол, а именно да следи за спазването на одобрения технологичен план, вследствие на което са прокарани две нови технологични просеки, непланирани и непосочени в технологичния план, регистриран в електронната система на ИАГ-София на 04.08.2019 г., което задължение му е вменено с разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7, пр.1 от Наредба  № 1 за контрол и опазване на горските територии. Съгласно чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина;

Съгласно чл. 108, ал. 1 и ал. 3 от Закона за горите, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.  Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището..

С оглед така цитираните законови разпоредби наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението и правилно е определил санкционната норма, но е допуснал други процесуални нарушения.

 При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на чл.42,т.4 и чл.57,т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП формално е направено описание на административното нарушение, но липсва конкретика кога е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Не са налице категорични доказателства за датата или периода на извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя. Очевидно наказващият орган е приел за начална дата на периода, в който е извършено нарушението началната дата на провеждане на сечта, посочена в позволителното за сеч и за крайна дата датата на проверката, но не е изследвал изобщо въпроса дали точно в този период е извършено прокарването на двете просеки и каква е съпричастността на жалбоподателя. В акта и в НП е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил свое задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план, като е допуснал прокарването на 2 броя нови просеки, непланирани и непосочени в технологичния план. Липсва обаче каквато и да било конкретика относно това какви/по ширина и дължина/ и къде са т.нар.просеки и с каква давност са същите, дали са прокарани преди или след одобряване на технологичния план, което нарушава правото на защита на санкционираното лице. Следвало да се изясни този въпрос, тъй като има значение за състава на административното нарушение, с оглед това, че отговорността за неспазване на одобрения технологичен план е за лично поведение на нарушителя, докато при допустителство, което е прието от наказващият орган отговорността е за действия или бездействия на извършителя, довели до административно нарушение извършено от трети лица.  

Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е осъществено от него от обективна и субективна страна и не доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства, дори напротив опроверган е извода на наказващият орган и от показанията на свид.И.. Безспорно е обстоятелството, че В. има качеството на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, както и че цитраното позволителното за сеч № 0513157/04.08.2019 г. за процесния имот е издадено на жалбоподателя.

Не става ясно от писмените и гласните доказателства по делото дали В. е бил замесен по какъвто и да било начин в прокарването на въпросните просеки. На практика при липса на данни в тази насока, а буквално всяко физическо лице би могло да извърши  прокарването на просека, но следва по категоричен начин да е доказано, че жалбоподателят е допуснал това и да е посочено с кои свои действия или бездействия е извършил нарушението. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до засягане правото на защита на жалбоподателя, което е основание за отмяна на НП. Ето защо при липсата на яснота кой и кога е извършил прокарването на просеки, различни от посочените в технологичния план, неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като съдът стига до извод, че обжалваното НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Посочените обстоятелства са от значение и за преценката дали е налице умисъл за извършване на административно нарушение, а същият следва да е налице, за да се приеме, че е извършено нарушение и че то е извършено виновно, за да обуслови носене на административнонаказателна отговорност.

          Поради изложените съображения съдът приема, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е безспорно доказано. В тежест на административнонаказващият орган е да установи по несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и връзката му с него. Не може да се приеме, че В. само поради качеството си на лице по чл.108,ал.2 от ЗГ следва да носи административнонаказателна отговорност за проблеми, възникнали в процесния имот. Отговорността не е принципна и почиваща на предположения, а конкретна и в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин деянието и неговият извършител, както и вината му, които обстоятелства в случая нито са изложени в АУАН и НП, нито са доказани, вкл. и пред първоинстанционния съд.

          С оглед посочените по-горе процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, както и с оглед извода на съда, че не е налице извършено нарушение, съдът не следва да обсъжда въпроса за приложение на чл.28 от ЗАНН.

          Предвид на изложените съображения, съдът намира,че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което обжалваното наказателно постановление  е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено.

         При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно. Следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в претендирания размер от 300 лева, съгласно представения договор за предоставяне на правни услуги, пълномощно, както и представения списък с разноски, като ответника бъде осъден да му заплати тази сума. Съдът не споделя възражението на юриск.Й. по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на възнаграждението, тъй като разноските претендирани от жалбоподателя са в минималния предвиден размер съгласно чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

         

                                   Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1098/10.12.2019 г. на П.П.Б., Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, с което е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите глоба в размер на 300/триста/ лева  на М.Г.В., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от Закона за горите, във връзка с чл. 108, ал.3, пр.1 от същия закон, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т.7, пр.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ОСЪЖДА РДГ-Ловеч да заплати на М.Г.В., ЕГН: ********** сумата от 300/триста/ лева разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

                                               

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :