Определение по дело №77/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от Й.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв.С.К. *** със съдебен адрес:***, офис *, ел.поща *, против писмо на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията изх.№94-00-149 от 14.03.2023г. да бъдат заличени лични данни, вписани по партидата на "ТЕРА МАКС 1"ЕООД, ЕИК *********. С жалбата се повдигат въпроси по приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент(ЕС) 2016/679) и на Закона за търговския регистър и за регистъра на юридическите лица с нестопанска цел(ЗТРРЮЛНЦ).

С Определение от 21.03.2023г. по адм. дело № 6332/2022 г. на ВАС на РБ, Пето отделение отделение на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), със следните въпроси:

1. Възможно ли е член 4, параграф 2 от Директива 2009/101/ЕО да се разглежда като създаващ задължение за държавата-членка да допусне оповестяване на дружествен договор, подлежащ на вписване на основание чл. 119 от Търговския закон, в който освен имената на съдружниците, които задължително подлежат на обявяване на основание чл. чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдържа и други техни лични данни? При отговора на този въпрос е важно да се има предвид, че Агенцията по вписванията е публична институция, спрямо която, според константната практика на Съда, могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие (Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo, C-180/04, ECLI:EU:C:2006:518, Recueil, стр. I-7251, точка 26 и цитираната съдебна практика).

2. При положителен отговор на предходния въпрос възможно ли е да се приеме, че в ситуацията, породила спора в главното производство, обработването на личните данни, осъществявано от Агенцията по вписванията е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора по смисъла на член 6, т. 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679?

3. При положителен отговор на предходните въпроси възможно ли е да се приеме за допустима национална правна уредба като тази в член 13, алинея 9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях, като внасяща яснота относно възможността за „доброволно оповестяване“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/101/ЕО и на лични данни независимо от Съображения 32, 40, 42, 43 и 50 от Регламент (ЕС) 2016/679?

4. Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива 2009/101/ЕО, държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?

5. В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?

6. Ръкописният подпис на физическо лице представлява ли информация, свързана с идентифицирано физическо лице, респективно включва ли се в понятието „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679?

7. Трябва ли понятието „нематериални вреди“ в член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са налице нематериални вреди, е необходимо да има забележими неблагоприятни последици и обективно установимо засягане на лични интереси, или за тази цел е достатъчна само краткотрайна загуба на суверенното право на субекта на данни да се разпорежда с личните си данни поради публикуването на такива данни в Търговския регистър, без това да е довело до забележими или неблагоприятни последици за субекта на данните?

8. Становището рег. № 01-116(20)/01.02.2021 г. на националния надзорен орган Комисията за защита на личните данни, дадено на основание член 58, параграф 3, буква Б от Регламент (ЕС) 2016/679, според което Агенцията по вписванията не разполага с правна възможност или правомощия, служебно или по искане на субекта на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни, възможно ли е да се разглежда като доказателство по смисъла на член 82, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 за това, че Агенцията по вписванията по никакъв начин не е отговорна за събитието, от което се твърди, че са настъпили вреди на физическото лице?

При проверка в Регистъра на преюдициалните запитвания, поддържан от Върховния административен съд, актуален към дата 29.05.2023г., се устанви, че по отправеното преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-200/23 на Съда на Европейския съюз.

Поставените въпроси в преюдициалното запитване са свързани с търсената в настоящото производство защита.

При тези факти настоящият решаващ състав приема, че даденото тълкуване на СЕС по преюдициалното запитване по адм. дело № 6332/2022 г. на ВАС на РБ, следва да бъде съобразено и от настоящия съд при постановяване на съдебното решение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 633 ГПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, поради което и настоящият състав намира, че следва да бъде изчакано произнасянето на СЕС.

Така мотивиран, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Ямбол, на основание и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ насроченото по делото открито с.з. на 13.06.2023 година от 10.30ч.

СПИРА производството по адм. дело № 77/2023 г. на Административен съд Ямбол до приключване на производството по дело С-200/23 на Съда на Европейския съюз.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на жалбоподателя и на Агенцията по вписвания.

	Съдия:	П /не се чете/