Р Е Ш
Е Н И
Е
№64 26.02.2021
г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 427 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от К.А.В., подадена чрез пълномощника й адв.С.В.,
против Решение № 260122/ 25.10.2020г., постановено по АНД № 2386/ 2020
г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1228- 002015/ 17.07.2020г. на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Стара Загора. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност
и незаконосъобразност на решението като постановено при съществено нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че при издаване на
НП не са спазени изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като, на
първо място, нямало как да бъдат нарушени едновременно и двете законови
разпоредби, а на следващо място – липсвали обстоятелства по извършване на
нарушението, квалифицирано правно като такова по чл.20, ал.2, предл.първо от ЗДвП. Счита, че в конкретния случай е налице
основание за квалифициране на
нарушението като маловажен случай и излага съображения за приложимостта на
чл.28 от ЗАНН. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да
се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР Стара
Загора, не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено
възражение, с което се оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага съдебното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано, да
бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е развило
по жалба на К.А.В. против Наказателно постановление № 20-1228- 002015/
17.07.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Стара Загора, с което на Кр.В. са наложени административни наказания, както
следва: глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на
чл.20, ал.1 от същия закон /т.1 от НП/ и глоба в размер на 200лв. на основание
чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП /т.2 от
НП/. Като административни нарушения са преценени обстоятелствата, че на 23.06.2020г.
в 12.00 часа в гр.Стара Загора, на ул.“Димитър Подвързачов“ срещу № 5, в посока
изток, К.В. е управлявала собствения си лек автомобил ***** с рег.№ ****, като
не е намалила скоростта при възникнала опасност за движението – излязло животно
/котка/ на платното за движение, губи контрол над управляваното МПС, навлиза в
лентата за насрещно движение и се блъска в северния бордюр с предната част на
МПС, преминава през 3 броя антипаркинг колчета и се спира на тротоара.
Реализира ПТП с материални щети по МПС и 3 бр. антипаркинг колчета.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното
наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата за
установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че описаните в НП
нарушения и извършването им от К.В., е доказано по несъмнен и безспорен начин,
за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната й
отговорност чрез налагане на предвидените в чл.179, ал.2 и чл.185 от ЗДвП по
вид и размер административни наказания.
Решението е неправилно в частта, с която е
потвърдено наказателното постановление относно наложено на касатора наказание
по чл.185 за нарушение на чл.20
ал.1 от ЗДвП, като съображенията за това са следните:
Описаните в АУАН и в НП факти сочат, че при управлението на
МПС водачът е изгубил контрол по смисъла на чл.20 ал.1 от ЗДвП, както и че не
намалил скоростта при внезапно
възникналата опасност за движението – животно на пътя, което действие дължи по
силата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на това фактическо обвинение е
отправено правно обвинение за причиняване на ПТП, като за неспазването на
чл.20, ал.1 ЗДвП, е наложено административно наказание на основание чл.185 ЗДвП. Загубата на контрол върху управляваното МПС е в резултат на неизпълнение
на задължението да намали скоростта или да спре, ако е необходимо, при
възникналата опасност, поради което се явява част от механизма на настъпване на
пътно транспортното произшествие, представляващо съставомерен резултат по
силата на чл. 179 ал.2 от ЗДвП. Когато неспазването на правилата за скорост
доведе до причиняване на пътно-транспортно произшествие, се осъществява едно
административно нарушение, независимо от това, че изпълнителното деяние
обективира несъобразяване на поведението на водача с повече от едно правило за
избор на скоростта на движение, какъвто е настоящия случай. Разпоредбата на
чл.185 от ЗДвП е субсидиарна и се прилага само когато деянието не осъществява
друг състав на административно нарушение, а процесното поведение на водача на
МПС-во е довело до настъпване на ПТП, поради неспазване правилата на чл.20 от ЗДвП, което сочи на осъществен състав на чл.179 ал.2 от ЗДвП. Ето защо в случая
не може да намери приложение разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като не са
осъществени две отделни нарушения с едно деяние, а едно административно
нарушение, подлежащо на санкциониране на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП.
По изложените съображения, въззивното решение, с което
наказателното постановление е потвърдено в частта относно административното
наказание, наложено на основание на чл.185 от ЗДвП /т.1 от НП/, се явява
постановено в нарушение на закона.
В останалата част решението на въззивния съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Не се споделя оплакването на касатора, че съдържанието на
наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т.
на съставомерните му признаци. Пълнотата на описанието, както от фактическа,
така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен
състав. В случая К.А.В. е санкционирана
на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, съгласно която разпоредба,
който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер на 200лв., ако деянието не съставлява
престъпление. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното
лице нарушение се основава на това, че на посочените в НП дата, време и място, В.,
като водач на описания лек автомобил, е причинила пътнотранспортно произшествие
по смисъла на §6, т.30 от
ДР на ЗДвП , тъй като не е намалила скоростта на управлявания от нея
автомобил при възникнала опасност за движението – излязло животно /котка/ на
платното за движение. За обосноваване на административното обвинение от правна
страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, регламентираща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. С оглед на така направеното
описание на нарушението от фактическа страна и възприетата като нарушена
разпоредба на чл.20, ал.2, от ЗДвП и сочената административнонаказателната
разпоредба на чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП, по която е подведена под
отговорност Кр.В., очевидно е, че не е налице твърдяната от жалбоподателката неяснота
относно отправеното й административнонаказателно обвинение.
Настоящият касационен състав споделя изцяло изложените в
обжалваното съдебно решение мотиви и направени правни изводи за материална и
процесуална законосъобразност на наказателното постановление, в частта му
относно наложеното на Кр.В. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 200лв./т.2 от НП/, поради което същите, на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, не
следва да бъдат повтаряни.
Неоснователно
се явява твърдението на касатора, че процесното нарушение е пример за
„класически маловажен случай“. От събраните по делото доказателства не се
установяват обстоятелства, които при
съобразяване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН,
да сочат че извършеното нарушение представлява такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Видно от описания в НП механизъм на причиняване на ПТП - автомобилът е напуснал
платното за движение и се е качил на тротоара, с което е създадена реална
опасност за пешеходците, налагат извод, че конкретното деяние не може да бъде
прието за маловажен случай.
Не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение, в тази му част, като валидно, допустимо,
постановено в съответствие със закона и при спазване на процесуалните правила, следва
да бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на основание чл.222,
ал.1 и чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 260122/ 25.10.2020г., постановено по АНД № 2386/ 2020 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Наказателно постановление №
20-1228- 002015/ 17.07.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР Стара Загора, в частта му, с която на К.А.В. е наложено административно
наказание глоба в размер на 20лв., на
основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.1 от същия закон /т.1 от
НП/ и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1228- 002015/ 17.07.2020г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, в частта, с която на К.А.В.,
ЕТН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за
нарушение на чл.20, ал.1.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.