№ 1526
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300503020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт
Р.И., срещу разпореждане от 02.11.2021г. на Районен съд- Пловдив по
ч.гр.д. №17047/2021г. по описа на ПРС, ХII гр.с-в, включено в Заповед
№9246 от 02.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника АНТ. В. К., ЕГН
**********, в частта му за сумата от 516,65 лв.- неплатено възнаграждение
за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 1498,35 лв.- неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява
за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
1
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България"
ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу АНТ. В. К., ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит №30042582128 от 15.02.2020г. За да откаже издаване
на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземаия за
неплатено възнаграждение за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“,
първоинстанционният съд е приел, че в тази му част искането се основава
на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит или има
вероятност за това.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да
се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая в договора за кредит е
предвидено заплащане на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ -
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и право да се променя
погасителния план при изпълнение на определени специфични изисквания.
Според настоящия състав на съда така посочените в договора за кредит
допълнителни услуги, за които е предвидено заплащане на
възнаграждение, се отнасят за действия по усвояване и управление на
кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява събиране
на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се
приеме, че целта на посочените договорни клаузи е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата
/т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с
добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. От
изложеното следва и че посочените договорни клаузи са и неравноправни
съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 и ал.2, т.20 от Закона за защита на
потребителите, тъй като са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Ето
защо по отношение на посочените вземания заявлението за издаване на
заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.
Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.11.2021г. на Районен съд-
Пловдив по ч.гр.д. №17047/2021г. по описа на ПРС, ХII гр.с-в, включено в
Заповед №9246 от 02.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по
2
чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит
България" ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника АНТ. В. К., ЕГН **********, в частта му
за сумата от 516,65 лв.- неплатено възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ и сумата от 1498,35 лв.- неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3