№ 363
гр. Пловдив, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20245001000334 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№12975/18.10.2023г. от С. И.
М. и З. М. М. против Решение № 303 от 12.09.2023 г., постановено по № 83/
2022 г. по описа на ОС - С.З., в частта му, с която са отхвърлени като
неоснователни исковете на жалбоподателите за осъждане на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“
АД, гр.С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на С. И. М., ЕГН ********** и З. М.
М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.Ч., ул. „В.Л.“ № 10, обезщетения за
причинени неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на сина
им И.С. М., настъпила в резултат на ПТП от 17.10.2021 г., за разликата над
сумата от по 108 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки от
тях, до претендираните по 180 000 лева, частични от 220 000 лева за всеки
от ищците, както и за разликата над сумата от 882,36 лева обезщетение за
имуществени вреди общо за двамата ищците, до претендираните 1 470,60
лева общо за двамата.
В жалбата се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, за което са
1
изложени конкретни доводи.
Формулиран е петитум да се отмени частично Решение № 303 от
12.09.2023 г., постановено по т.д. № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З. и да се
постановите друго такова, с което да бъдат уважени предявените от ищците С.
И. М. и З. М. М. искове за сумите от по 180 000 лв., частични искове от по 220
000 лв., т.е за още по 72 000 лв. за причинените им неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес, причинени
в резултат на ПТП от 17.10.2021 г., при което загинал техния син И.С. М.,
ведно със законната лихва от върху главницата от 01.11.2021 г. до
окончателното плащане, както и да се присъди общо на двамата ищци сумата
в размер от 1 470.60 лв., т.е. още 588.24 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от върху главницата от
01.11.2021 г. до окончателното плащане.
В законния срок, от ответника ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е подаден отговор
на жалбата с вх.№15211/04.12.2023г., с който се оспорва същата като
неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска
се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части като
правилно и законосъобразно.
От ответника ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е подадена в срок въззивна жалба с
вх.№13603/02.05.2024г., в която се посочва, че се обжалва изцяло Решение №
303 от 12.09.2023 г., постановено по № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З., за
което са изложени конкретни съображения. Иска се да се отмени решението на
първоинстанционния съд в неговата цялост, като неправилно и необосновано,
като вместо него да се постановите решение, с което да се отхвърлят
предявените от ищците искове, а в условията на евентуалност – да бъде
намален размерът на претендираните обезщетения и съответните размери на
присъдените съдебни разноски, като бъдат отчетени доказаните възражения за
съпричиняване и прекомерност.
В законния срок, от ищците е подаден отговор по въззивната жалба на
ответника, с който същата се оспорва като неоснователна по изложени в
отговора съображения, като се предлага същата да бъде оставена без
уважение. Оспорват се направените доказателствени искания като се
поддържа липса на предпоставки за допускането им.
От ищците е подадена и частна жалба с вх.№2076/13.02.2024г. против
2
Определение № 30/ 10.01.2024 г. по т. д. № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З., с
което се оставя без уважение молба вх.№ 13131/20.10.2023г. от адв. П. К., САК
- пълномощник на ищците С. И. М. и З. М. М., с правно основание чл. 248 от
ГПК, за изменени на Решение №303 от 12.09.2023 г., постановено по № 83 от
2022 г. по описа на ОС - С.З., в частта на разноските, относно определения
размер на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. за
осъщественото безплатно процесуално представителство и защита на ищците
С. И. М. и З. М. М.. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и
следва да бъде отменено, като бъде уважена молбата по чл.248 ГПК и бъде
осъдено ответното дружество - ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“ АД да заплати на адв.К.
сумата още 8169.60 лв адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство на ищците пред първа инстанция.
В законния срок, от ответника не е подаден отговор по частната жалба.
Третото лице помагач Д. Д. Г., привлечен на страната на ответника, не
взема становище по жалбите.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в
аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, прие следното:
Ищците С. И. М. и З. М. М. са предявили искове с правна квалификация
по чл.423 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“ АД да
заплати на всеки от тях обезщетение за причинени неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени в резултат на смъртта на сина им И.С. М.,
настъпила на 29.10.2021г. в гр.С.З., в резултат на получени от същия телесни
увреждания при пътно-транспортно произшествие (ПТП), осъществено на
17.10.2021 г., около 20:20 ч. на път 608, км. 30, общ. Ст. З., причинено по вина
на Д. Д. Г., като водач на л.а. марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ...., собственост
на К.С.Д., за който към този момент е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, в размер на по
180 000 лева за всеки от ищците, частично от 220 000 лева, както и
обезщетение за имуществени вреди общо на двамата ищци в размер на
1470.60 лв., настъпили във връзка с извършени от ищците разходи за
проведеното лечение на починалия им син.
В жалбата на ответника застраховател се съдържат възражения, че не е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на
3
сина на ищците и че тя не е настъпила в резултат на получено при ПТП
увреждане или усложнения от същото. Поддържа се, че И. М. е страдал от
предхождащи пътния инцидент заболявания, както е че не е спазвал дадените
лекарски указания при болничния му престой след ПТП, като тези фактори са
довели до неговата смърт. Конкретно се твърди, че преди ПТП, починалият е
страдал от гастродуодентит, който, в съчетание с приема на алкохол и
лекарствени медикаменти, вкл. антибиотици, е обусловил настъпването на
смъртта му.
Освен така посочените възражения, застрахователят поддържа и
наличие на по-голям принос на сина на ищците за настъпване на вредоносния
резултат от ПТП (минимум 60% съприиняване), поради непоставяне на
предпазен колан. Възразява се и че присъдените от първоинстанционниия съд
обезщетение са прекомерни и не съответстват на принципа за справедливост
по чл.52 ЗЗД.
В жалбата на ищците се възразява, че присъдените им обезщетения са
занижени неправилно и несправедливо от първоинстанционния съд, който
погрешно и необосновано приел наличие на принос от страна на пострадалия,
определен в размер на 40 %. Поддържа се, че предвид механизма на ПТП,
дори при поставен предпазен колан към момента на удара, е било възможно
свободното движение на крайниците на пострадалия И. М. и контактуването
им с интериора на купето, вкл. с облегалката на предната седалка в областта
на коленете, както и е било възможно и съприкосновение между него и другия
пътник на задната седалка, който също не е бил обезопасен. Посочва се, че
предотвратяване настъпването на ПТП е било изцяло във възможностите на
водача на лекия автомобил, който е бил длъжен да избере такава скорост на
движение, при която би имал възможност да премине безопасно през участъка
от пътя с радиус на дъгата от 38,25 м. Причината за ПТП била именно
несъобразяването на водача с пътните и атмосферните условия и състоянието
на пътя. Оспорва се извършеното от пострадалия нарушение на правилата за
движение относно поставяне на обезопасителен колан да е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, като се твърди че изобщо не е
налице съпричиняване, а още повече в размер на 40 %. Посочва се, че дори да
се приеме, че е налице съпричиняване от пострадалия, то то е в толкова малък
обем, че изобщо не следва да се взема предвид и да се отразява на размера на
дължимите се на ищците обезщетения.
4
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че
на 17.10.2021г., около 20:20 ч., на път 608, км. 30, общ. Ст. З. е настъпило ПТП
с участието на л.а. марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ...., собственост на К.С.Д. и
управляван от водача Д. Д. Г., съществуването, както и че към тази дата е
съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена за горепосочения лек автомобил при ответното
дружество. Не е спорно и че ищците са родители на И.С. М., починал на
29.10.2021г. и се явяват негови наследници по закон.
Пред първата инстанция е представен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 17.10.2021 г. от ОД на МВР - С.З., от който е видно, че е
съставен относно посетено от органите на МВР произшествие, настъпило на
17.10.2020г., около 20,20 ч., по път 608, км.30, с участието на л.а. О. В. с per. №
...., управляван Д. Д. Г. и пострадали лица Г.Х.И. и И.С. М., като е образувано
е ЗМ № 273. В тази част, относно удостоверените от длъжностните лица
факти за мястото на ПТП, участниците в него и пострадалите лица,
протоколът съставлява официален свидетелстващ документ и съставлява
доказателство за тези факти, обвързващо съда.
Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция КСМАТЕ,
механизмът на ПТП е следният:
На 17.10.2021 г., около 20:20 часа, по път 608, в посока от юг на север,
към с. П. със скорост на движение 57 км/ч се е движил л.а. О. В. с per. № ....,
управляван Д. Д. Г.. Било е на смрачаване. МПС е навлязъл в участък от пътя
със завой надясно, с радиус на дъгата от 38,25 м. Критичната скорост на
плъзгане за безопасно преминаване през участъка за този радиус на дъгата е
Упл = 50,4 км/ч. Поради движение със скорост, по-висока от критичната,
автомобилът е загубил напречна устойчивост и е започнал да се плъзга
странично, наляво спрямо посоката си на движение. Водача е задействал
спирачната система с максимално усилие, оставяйки спирачни следи по
пътната настИ.. Към този момент на практика автомобилът е неуправляем
и водачът е загубил контрол над управлението му. Плъзгайки се, МПС е
продължило движението си напред и наляво. Преминал е през горски път и е
навлязъл в стръмно дере под моста. Настъпил е удар в ствола на дърво,
намиращо се в дерето. За автомобила, първоначалният удар е настъпил в
предните му челни състави. Мястото на удара е в дерето. Вследствие на
5
този удар л.а. О. В. се е завъртял около вертикалната си ос обратно на
часовата стрелка, гледано от горе. Продължил е движението си на
северозапад и се е установил в покой, с предна част насочена на северозапад
така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В
резултат на ПТП са пострадали пътниците в автомобила.
Според заключението, причините за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка са субективните действия на водача, който, при избора си на
скорост на движение, не се е съобразил с атмосферните условия, със
състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост и се е движил със
скорост, по- висока от критичната скорост на странично плъзгане за безопасно
преминаване през участъка с радиус на дъгата 38,25 м. В резултат на тези си
действия, водачът е загубил контрол над управлявания от него автомобил и е
напуснал платното за движение. Водачът на л.а. О. В. с per. № .... е имал
техническата възможност да не допусне ПТП, като контролира непрекъснато
превозното средство, което управлява и при избиране на скоростта на
движението се съобрази с релефа на местността, със състоянието на пътя, с
конкретните условия на видимост и с всички други фактори, имащи
отношение към безопасността на движението. Водачът е имал техническата
възможност да не допусне ПТП, като се движи със скорост, не по-висока от
критичната скорост на странично плъзгане - 50,4 км/ч, която е максимално
възможната скорост на движение при запазване на траекторията на масовия
център с радиус на кривина 38,25 м, като запази разположението на
автомобила в дясната пътна лента.
Съгласно заключението, лекият автомобил О. с per. № .... е фабрично
оборудван с инерционни предпазни колани за всички места на пътниците и за
водача - общо 5 бр. Разяснено е, че предназначението на предпазния колан е да
задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при
отхвърляне на тялото напред от инерцията, както и че правилно поставения
предпазен колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по
- големи и по — здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете,
разтяга се леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането
му, но няма възпиращо действие при движението на тялото встрани.
Според заключението, в конкретния случай, въз основа на установените
по делото при М. травматични увреждания, динамиката и механизма на
6
процесното ПТП, траекторията на движение на тялото му при поставен
предпазен колан и без поставен такъв, може да се направи извода, че
пострадалият е бил без поставен предпазен колан към момента на
възникването на ПТП. Посочено е, че ако пострадалият е пътувал с поставен
предпазен колан, вероятно би получил по-леки травматични увреждания.
В заключението е посочено, че към момента на произшествието,
починалия И.С. М. е заемал дясната част на задната седалка и че ако е пътувал
с поставен предпазен колан, то тогава би се ограничило движението му
напред, коланът би задържал тялото му върху седалката и то не би достигнало
до облегалките на предните седалки. При поставен колан също така би се
ограничило движението на тялото му и във вертикално направление при
навлизане на автомобила в стръмното дере. Коланът не би ограничил
движението на горната част на тялото надясно.
Според заключението, при процесното ПТП, И.С. М. е получил следните
травматични увреждания: Двустранни контузии на белите дробове. Счупване
на 10 и 11 ребра. Счупване и изкълчване на ТБС /лява тазобедрена ставна
област/. Причината за смъртта според заключението е масивна белодробна
тромбоемболия, развила се на базата и във връзка със счупването и
изкълчването в областта на лява тазобедрена става, получени при настъпилото
ПТП. Така установените травми на пострадалия М. са в лява гръдна половина,
лява тазобедрена ставна област и дясна гръдна половина и са вследствие
осъществения контакт с вътрешните части на купето на автомобила -
облегалките на предните седалки. Първоначалният контакт на тялото е бил с
облегалката на предната лява седалка, а в последствие при движение и
ротация в дясна гръдна половина, към облегалката на предната дясна седалка.
Според заключението, приложените към делото финансови документи и
описанието в тях, са относно разходи във връзка с лечението на М. и във
връзка с настъпилите травми от процесното ПТП.
Съдът кредитира заключението на КСМАТЕ като компетентно и
обосновано. Въз основа на същото, съдът приема за доказано по несъмнен
начин наличието пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
смъртта на сина на ищците, която е настъпила в резултат на усложнение от
полученото при ПТП увреждане - счупване и изкълчване на ТБС /лява
тазобедрена ставна област/, което усложнение се изразява в масивна
7
белодробна тромбоемболия, вследствие която е настъпила смъртта на И. М..
Съдът, също така приема за доказано, че ПТП е причинено по вина на водача
на л.а. О. с per. № ...., който, в нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2
ЗДвП, при избора си на скорост на движение, не се е съобразил с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на
видимост и се е движил със скорост, по-висока от критичната скорост на
странично плъзгане за безопасно преминаване през участъка, при което е
загубил контрол над управлявания от него автомобил и е напуснал платното за
движение, вследствие на което се е осъществило процесното ПТП, при което е
пострадал синът на ищците, като пътник на задната дясна седалка на лекия
автомобил. Без съмнение обаче, въз основа на заключението на КСМАТЕ
може да се направи извод, че И. М. е допринесъл съществено за настъпването
на получените при ПТП телесни повреди, в това число за счупването и
изкълчването на ТБС /лява тазобедрена ставна област/, усложнението от което
увреждане е довело до смъртта му 12 дни по-късно след ПТП.
Съпричиняването от пострадалия, като пътника на задната седалка (в дясната
й част), се изразява в непоставянето на обезопасителен колан, с какъвто
процесният автомобил е бил фабрично оборудван, в нарушение на чл.137а
ЗДвП, в пряко следствие от което е получена въпросната травма счупването и
изкълчването на ТБС. Причина за този категоричен извод са данните от
заключението, че установените травми на пострадалия М. са в лява гръдна
половина, лява тазобедрена ставна област и дясна гръдна половина и са
вследствие осъществения контакт с вътрешните части на купето на
автомобила - облегалките на предните седалки. Съответно, първоначалният
контакт на тялото на М. е бил с облегалката на предната лява седалка, а в
последствие при движение и ротация в дясна гръдна половина, към
облегалката на предната дясна седалка. При приемане на заключението в о.з.,
ВЛ д-р П. е пояснило, че причина за счупването на лявата тазобедрена става е
удар на началната част на бедрото (областта на коляното) в предните седалки.
Предвид това, като си има предвид отговорът на въпрос №8 от експертизата,
че ако пострадалия е пътувал с поставен предпазен колан, той би ограничил
движението на тялото напред и то не би достигнало до облегалките на
предните седалки, както и отговорът на въпрос №9, че с поставен предпазен
колан, тялото на пострадалият М. не би осъществило контакт с левите
вътрешни детайли в купето на катастрофиралият автомобил, съдът намира, че
8
при положение, че пострадалият е бил с поставен колан, не би била получена
въпросната травма счупването и изкълчването на ТБС, усложнението от която
е довело до смъртта на И. М.. В подкрепа на този извод е отговорът на въпрос
№15 от заключението, че ако пострадалият е пътувал с поставен предпазен
колан, вероятно би получил по-леки травматични увреждания. Въз основа на
изложеното, съдът определя степен на съпричиняване от пострадалия в размер
на 50 %, тъй като данните от заключението сочат, че при поставен предпазен
колан, тялото на пострадалия не би контактувало с облегалките на предните
седалки на автомобила (първо с тази на лявата седалка, след
съприкосновението с която логически е обосновано да си приеме, че е
настъпило счупването и изкълчването на лявата ТБС на пострадалия, а след
това и с облегалката на задна дясна седалка), поради което и не би настъпила
травмата на ТБС, услжнението на която е довела до леталния изход.
Доколкото водачът е можел да избегне настъпването на ПТП и с това
настъпването на травмите при сина на ищците, отговорността между водача и
пътника за увреждането на последния следва да се приеме за равна ( по 50 %).
В тази връзка, съдът намира за неоснователни, хипотетични и
несъответни на доказателствата по делото възраженията в жалбата на ищеца,
че предвид механизма на ПТП, дори при поставен предпазен колан към
момента на удара, е било възможно свободното движение на крайниците на
пострадалия И. М. и контактуването им с интериора на купето, вкл. с
облегалката на предната седалка в областта на коленете, както и че е било
възможно и съприкосновение между него и другия пътник на задната седалка,
който също не е бил обезопасен. Тези възражения противоречат на изводите на
приетата по делото експертиза, коментирани по-горе и почиват само на
предположения.
Неоснователни и недоказани са възраженията на застрахователя, че
смъртта на И. М. е настъпила вследствие заболяване, което той е имал преди
ПТП, а именно – гастродуодентит, съчетано с неспазване от страна на
пострадалия на указанията на лекарите, изразяващо се в прием на алкохол
наред с лекарствени медикаменти, вкл. антибиотици. Както в заключението,
така и в о.з. при приемането му, вещото лице по медицинската част на
експертизата е заявило, че причината за смъртта на И. М. е масивна
белодробна тромбоемболия, развила се на базата и във връзка със счупването
и изкълчването в областта на лява тазобедрена става получени при
9
настъпилото ПТП, че диагнозата гастродуодентит не би довела до настъпване
на смърт, както и че няма данни М. да е имал предхождащи заболявания,
които да са спомогнали за неговата смърт вследствие на получените травми от
ПТП.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установено от събраните по
делото доказателства, че смъртта на сина на ищците И.С. М., настъпила на
29.10.2021г. в гр.С.З., е в резултат на получени от същия телесни увреждания
при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 17.10.2021 г., около
20:20 ч. на път 608, км. 30, общ. Ст. З., по вина на Д. Д. Г., като водач на л.а.
марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ...., собственост на К.С.Д., за който към този
момент е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена при ответното дружество. Ето защо, следва да се
прецени основателността на твърденията на ищците за причинените им
вследствие загубата на сина им неимуществени вреди - болки и страдания,
както и какъв е справедливия размер на следващите им се обезщетения за
неимуществени вреди.
Като родители на починалия И.С. М., ищците безспорно попадат в най-
близкия роднински кръг на последния, респ. са сред лица, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък съгласно
Постановление № 4/25.V.1961 г. на Пленума на ВС. Съгласно мотивите по т.1
на ТР №1/2016 от 21 юни 2018 год на ВКС, ОСГТК, най-
близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че
те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 ЗЗД.
В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства може
да се направи извод, че ищците са приели тежко внезапната смърт на сина им.
Според показанията на свидетеля Н. М.С., съсед на И. М., ищците и
сина им имали нормални отношения, той живеел в гр. С.З., а родителите му в
гр.Ч.. Два пъти в месеца идвали при сина си, помагали му, носели му храна,
10
той също ходел при тях да им помага. Свидетелят сочи, че знае от
пострадалия, че има брат, но не го е виждал. И. бил по - големият син и
основно родителите разчитали на него за помощ и да ги гледа на старини. По
празници се събирали. Свидетелят посочва, че ищците били съкрушени от
смъртта на сина си, баща му отслабнал видимо, майка му постоянно плачела,
двамата били посърнали, не били същите хора, продължавали да скърбят за
сина си.
Според показанията на свидетелката Р.Х. И., неочакваната смърт на сина
им била голям удар за ищците, те плачели и били неутешими. Отношенията
помежду им били много близки. И. живеел в гр. Ч., след което родителите му
купили апартамент в гр. С.З., където се преместил, но връзката им не се
прекъснала. И. имал по-малък брат, който също се грижел за родителите си.
Той живеел в гр. Ч.. И. се преместил в гр. С.З. преди около десет години,
някъде 2010 г., 2011 г Ищците посещавали сина си в С.З., поддържали
отношения, носели му храна. Той се занимавал със строителство, помагал им
за ремонти. Те разчитали изцяло на него като по - голям син да им помага и да
се грижи за тях. Свидетелката посочва, че ищците психически се сринали след
смъртта на сина им. Здравословно Загубата му също им се отразила и на
здравословното състояние, С. М. отслабнал с двадесет и повече килограма,
лежал и в болницата с проблеми с панкреаса. З. М. не била добре със сърцето
и се влошила след това. Според впечатленията на свидетелката, че към
настоящия момент, ищците не са преживели смъртта на сина си, с времето им
станало дори по-тежко, липсата на сина им се усещала повече. Постоянно
говорели за него. Свидетелката ги посещавала често и искала да ги разведри,
но в един момент разговорите стигали до И.. Родителите му говорели за него и
плачели. Ходели всяка събота на гробищата. Спазвали всички обичаи, които са
свързани с починал човек. Сега били по-унили, по-затворени, нямало вече
такива събирания за празници.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като обективни и
незаинтересовани. От същите може да се направи извод, че между ищците и
сина им е имало типичната за нашето общество близка връзка между родители
и дете, характеризираща се с взаимна обич, уважение, взаимопомощ.
Внезапната смърт на сина им се е отразила тежко и на двамата, те все още
тъгуват за него и не са преживели загубата му. Разчитали са на неговата
помощ и подкрепа, която са загубили безвъзвратно. Към датата на смъртта му,
11
И. М. е бил на 52 г., в трудоспособна възраст и без съществени здравословни
проблеми. От около 10г. е живеел отделно от родителите си и в друго населено
място - гр.С.З.. И. имал по-малък брат, който също се грижел за родителите си.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ищците безспорно са
претърпели неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие
загубата на сина им, които е справедливо да бъдат обезщетени. Според съда,
справедливият размер на следващото се на всеки от ищците обезщетение за
неимуществени вреди е от 120 000 лв, който съответства в най-максимална
степен на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, на обществените очаквания
в подобни случай, на икономическата конюнктура към момента на смъртта на
И.а М., обективен критерий за която са предвидените в чл.492 КЗ лимити на
отговорност на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица. както на данните по делото относно
отношенията между ищците и сина им. Безспорно, загубата на дете е едно от
най-тежките житейски събития за един родител, която не би могла да се
компенсира по никакъв начин. В случая, починалият вече е бил възрастен,
самостоятелен човек, на 52г., живял е в отделно домакинство от родителите си
повече от 10г., поради което и интензитетът на негативните изживявания у
ищците е по-нисък в сравнение със случаите, когато се касае за смърт на
малолетно или непълнолетно дете. Освен това, по делото няма данни ищците
да са били изцяло зависими от грижите или издръжката на сина си, като
следва да се има предвид и че за тях е полагал грижи и по-малкият им син, за
който се установи, че също живее в гр.Ч.. Според съда, предвид декларираните
от самите ищци данни за доходите и имущественото им състояния, размер на
обезщетенията от по 120 000 лв е справедлив и адекватен като обезвреда за
претърпените от тях вреди, като по голям размер и конкретно претендирания
от 180 000 лв би се превърнал в източник за неоснователно обогатяване на
пострадалите лица. Предвид приетия от съда процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от И. М., а именно – 50 %, следва на ищците съответно
да се присъдят по 60 000 лв обезщетения за неимуществени вреди от смъртта
на сина им И. М., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021г. (датата
на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие), до окончателното
изплащане. Ето защо, предявените от ищците искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от всеки от тях се явяват основателни и
12
ще се уважат до размер от по 60 000 лв за всеки от ищците, ведно със
законната лихва, считано от 01.11.2021г., до окончателното изплащане. За
разликата над сумата от 60 000 лв, до пълния предявен размер от 180 000 лв,
частично от 220 000 лв, предявените искове се явява неоснователни и ще се
отхвърлят.
По иска за имуществени вреди:
По делото не е спорно, а и се установява от представените с ИМ
писмени доказателства, че ищците са направи разходи за лечението на сина им
на обща стойност 1470,60 лв, от които 30 лв по фактура №********* от
29.10.2021г. за изследване – идентификация на С. difficille TOX А/В (фецес),
1400 лв по ф-ра №********* от 19.01.2021г. за Т плаки и 30 лв по ф-ра
№*********/25.10.2021г. за потребителска такса (л.12-14 от
първоинстанционното дело). Съгласно заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза, описаните финансови документи са за
разходи във връзка с лечението на И. М. и във връзка с настъпилите травми от
процесното ПТП, поради което следва да са приеме, че се касае за
имуществени вреди в патримониума на ищците, в пряка причинно следствена
връзка с процесното застрахователно събитие, които подлежат на
обезщетяване съгласно чл.429, ал.1 КЗ. С оглед приетия по делото процент на
съпричиняване от пострадалия, така предявеният иск се явява основателен до
размер от 735,30 лв, която ще бъде присъдена на ищците ведно със законната
лихва, считано от 01.11.2021г., до окончателното изплащане. За разликата над
сумата от 735,30 лв, до пълния предявен размер от 1470,60 лв, предявеният
иск се явява неоснователен и следва се отхвърли.
При този изход на спора, първоинстанционното Решение № 303 от
12.09.2023 г. по т.д. № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З., поправено с Решение
№13/10.01.2024г. по т.д. № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З. по реда на чл.247
ГПК, следва да се отмени в частта, с която се осъжда ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД,
гр.С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на С. И. М., ЕГН ********** и на З. М. М.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Ч., ул. „В.Л.“ №10, обезщетения за
причинени неимуществени вреди от смъртта на сина им И.С. М., настъпила в
резултат на ПТП от 17.10.2021 г., за разликата над сумата от по 60 000 лв за
всеки от ищците, до присъдения на всеки от тях размер по 108 000 лв,
частично от 220 000 лв, както и в частта относно присъденото на всеки от
13
ищците обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, за разликата
над сумата от 735,30 лв общо за двамата, до присъдения размер от 882,36 лева
общо за двамата, вместо което предявените от С. И. М., ЕГН ********** и на
З. М. М., ЕГН **********, искове за обезщетения за причинени
неимуществени вреди от смъртта на сина им И.С. М., настъпила в резултат на
ПТП от 17.10.2021 г. ще се отхвърлят за разликата над сумата от по 60 000 лв
за всеки от тях, до уважения от първоинстанционния съд размер от по 108 000
лв за всеки от ищците, като ще се отхвърли и искът за имуществени вреди, над
сумата от 735,30 лв общо за двамата, до присъдения размер от 882,36 лева
общо за двамата. В останалата част, с която исковете на ищците за присъждане
на обезщетения за неимуществени вреди са уважени до размер от по 60 000 лв,
ведно със законната лихва върху посочената разлика, считано от 01.11.2021г.,
до окончателното изплащане и в която са отхвърлени за разликата над сумата
от по 108 000 лв за всеки от тях, до пълния предявен размер от по 180 000 лв,
частично от 220 000 лв, както и в частта, с която е отхвърлен искът им за
имуществени вреди, за разликата над сумата от 882,36 лева общо за двамата,
до пълния предявен размер от 1470,60 лв, първоинстанционното решение ще
се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на ищците се следват разноски съразмерно с
уважената част от исковете, а на ответника, съразмерно с отхвърлената.
Тъй като ищците са представлявани по делото безплатно от адв.П. К., на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва на същата да се присъди адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ на всеки от
ищците в размер на по 6540 лв с ДДС, т.е. общо 13080 лв с ДДС за
първоинстанционното производство и общо 13080 лв за въззивното.
При това положение, частна жалба с вх.№2076/13.02.2024г. против
Определение № 30/ 10.01.2024 г. по т. д. № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З., с
което се оставя без уважение молба вх.№ 13131/20.10.2023г. от адв. П. К., САК
- пълномощник на ищците С. И. М. и З. М. М., с правно основание чл. 248 от
ГПК, за изменени на Решение №303 от 12.09.2023 г., постановено по № 83 от
2022 г. по описа на ОС - С.З., в частта на разноските относно определения
размер на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. за
осъщественото безплатно процесуално представителство и защита на ищците
14
С. И. М. и З. М. М. се явява основателна, което налага отмяна посоченото
определение, като с настоящото решение ще се ревизират разноските на
ищците за първата инстанция.
С оглед изхода на спора, при направени пред първата инстанция от
ответника деловодни разноски от общо 2050 лв (в това число и 540 лв
юрисконсултско възнаграждение), ищците следва да бъдат осъдени да му
заплатят по съразмерност 1366,67 лв разноски за първата инстанция. Във
въззивното производство, ответното дружество е сторило разноски за
държавна такса от 4337,65 лв, като с оглед изхода на спора, ще му се присъдят
по съразмерност 2891,77 лв разноски за държавна такса, както и 300 лв
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, предвид изхода на спора, ответното
дружество следва да заплати в полза на съдебната власт държавна такса за
първата инстанция от 4829,41 лв, както и 133 лв разноски за експертизи от
бюджета на съда.
Гореизложеното налага първоинстанционното решение да се отмени
изцяло в частта за разноските, като същите бъдат разпределени с оглед изхода
на спора с настоящото решение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 303 от 12.09.2023 г. по т.д. № 83/ 2022 г. по описа
на Окръжен съд-С.З., поправено с Решение №13/10.01.2024г. по т.д. № 83/
2022 г. по описа на Окръжен съд-С.З. по реда на чл.247 ГПК, в частта, с която
се осъжда ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, гр.С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на С. И.
М., ЕГН ********** и на З. М. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Ч., ул.
„В.Л.“ №10, обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на
сина им И.С. М., настъпила в резултат на ПТП от 17.10.2021 г., за разликата
над сумата от по 60 000 лв за всеки от ищците, до присъдения на всеки от тях
размер от по 108 000 лв, частично от 220 000 лв, както и в частта относно
присъденото на ищците обезщетение за имуществени вреди от същото
събитие, за разликата над сумата от 735,30 лв общо за двамата, до присъдения
размер от 882,36 лева общо за двамата, ведно със законната лихва, считано от
15
01.11.2021г., до окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. М., ЕГН ********** и на З. М. М.,
ЕГН ********** искове за осъждане на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, гр.С., бул.
„Г.М.Д.“ № 1 да заплати на всеки от тях обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на сина им И.С. М., настъпила в резултат на
ПТП от 17.10.2021 г., за разликата над сумата от по 60 000 лв за всеки от тях,
до уважения от първоинстанционния съд размер от по 108 000 лв за всеки от
ищците, ведно със законната лихва върху посочената разлика, считано от
01.11.2021г., до окончателното изплащане, както и предявеният от С. И. М.,
ЕГН ********** и З. М. М., ЕГН ********** иск за осъждане на ЗАД „Д.Б.Ж.
и З.“ АД да им заплати обезщетение имуществени вреди от същото събитие,
над сумата от 735,30 лв общо за двамата, до присъдения размер от 882,36 лева
общо за двамата, ведно със законната лихва върху посочената разлика,
считано от 01.11.2021г., до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 303 от 12.09.2023 г. по т.д. № 83/ 2022 г. по
описа на ОС - С.З., поправено с Решение №13/10.01.2024г. по т.д. № 83/ 2022 г.
по описа на ОС - С.З. по реда на чл.247 ГПК, в останалата част, с която
исковете на С. И. М., ЕГН ********** и на З. М. М., ЕГН ********** за
осъждане на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД да заплати на всеки от тях обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина им И.С. М. са уважени до размер от
по 60 000 лв за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 01.11.2021г., до окончателното изплащане, както и с която исковете
им за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над сумата от по 108
000 лв за всеки ищците, до пълния предявен размер от по 180 000 лв, частично
от 220 000 лв, ведно със законната лихва върху посочената разлика, считано от
01.11.2021г., до окончателното изплащане, както и в частта, с която е
отхвърлен искът им за имуществени вреди, за разликата над сумата от 882,36
лева общо за двамата, до пълния предявен размер от 1470,60 лв, ведно със
законната лихва върху посочената разлика, считано от 01.11.2021г., до
окончателното изплащане..
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, гр.С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 заплати на
адв. П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис № 10
адвокатско възнаграждение в размер на 13080 лв с ДДС общо за двамата ищци
за осъществена безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция,
16
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН ********** и З. М. М., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Ч., ул. „В.Л.“ № 10 да заплатят на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД,
гр.С., бул.„Г.М.Д.“ № 1 сумата от 2891,77 лв разноски за държавна такса за
въззивното производство, както и 300 лв юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от исковете
ОТМЕНЯ Решение № 303 от 12.09.2023 г. по т.д. № 83/ 2022 г. по описа
на ОС - С.З., ИЗЦЯЛО В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, както и
Определение № 30/ 10.01.2024 г. по т. д. № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З. ,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, гр.С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 заплати на
адв. П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис № 10
адвокатско възнаграждение в размер на 13080 лв с ДДС общо за двамата ищци
за осъществена безплатна адвокатска помощ пред първата инстанция,
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН ********** и З. М. М., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.Ч., ул. „В.Л.“ № 10 да заплатят на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД,
гр.С., бул.„Г.М.Д.“ № 1 разноски в размер на 1366,67 лв за първата инстанция,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, гр.С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати в
полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 4829,41 лв държавна такса за
първата инстанция, както и 133 лв разноски за експертизи, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД - Д. Д. Г., ЕГН: **********, с
адрес за призоваване: гр. Ч., ул. „Н.ж.“ № 1.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.28, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18