Решение по дело №2057/2022 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по касационна жалба на В.С.В. срещу постановеното по н.а.х.д. № 1989/2022 г. на ВРС, ХХVІІІ състав, решение № 951/08.07.2022 г., с което е потвърдено издаденото от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна наказателно постановление № 22-0819-000020/27.01.2022 г., с което на касатора за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП.

Иска се обжалваното решение да се отмени от касационната инстанция поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения и нарушение на закона и наместо него тя да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление. Относно оплакването за нарушаване на закона касаторът се позовава на отсъствието на каквито и да било доказателства собственикът на превозното средство да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация, поради което счита, че управлявайки автомобила, водачът е извършил деянието при отсъствието на вина като задължителен субективен елемент от състава на административното нарушение – извод, обратен на направения от районния съд.

С определение № 3397/28.11.2022 г. производството по делото е спряно, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, до постановяването по тълкувателно дело № 3/2022 г. по описа на ВАС на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по въпроса „Наказва ли се с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство?“

След постановяването на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. производството по делото е възобновено с определение № 1040/13.04.2023 г.

В проведеното след възобновяване на производството открито съдебно заседание на 11.05.2023 г. касаторът Вълчо С.В. и ответникът по касация - началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, редовно призовани не се явяват и не се представляват. От пълномощника на касатора адвокат Н.Г. е подадена писмена молба с. д. № 7023/10.05.2023 г., с която касационната жалба се поддържа и се заявява искане при отмяна на обжалваното решение на доверителя й да се присъдят направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава в съдебно заседание заключение за основателност на касационната жалба като се позовава на постановеното от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г.

Като прецени процесуалната допустимост на касационната жалба, сезираният с нея компетентен съд, изхождайки от задължението си по чл. 218 ал. 2 АПК, намира следното по нейната основателност:

С потвърденото от Районен съд – Варна наказателно постановление № 22-0819-000020/27.01.2022 г. е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП на В.С.В. за това, че на 30.06.2021 г. около 14:45 ч. в гр. Варна е управлявал лек автомобил „Рено клио“ с рег. № В****АТ, собственост на М.Д.К.-В., чиято регистрация, считано от 02.02.2021 г. е била служебно прекратена по реда на чл. 143 ал. 10 ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за доказано нарушаването на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 ЗДвП, според която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Приел е още, че след като деецът не е бил уведомен, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация съгласно чл. 143 ал. 10 ЗДвП, то няма доказателства, че управлявайки го в нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП, В. е извършил деянието умишлено /при пряк или евентуален умисъл/, но че от негова страна е била налице несъзнавана непредпазливост като форма на вината. В тази връзка е развил съждения, че всеки водач преди потегляне е длъжен да се увери, че превозното средство има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ като наред с това е длъжен да познава закона и да знае, че при липса на застраховка автомобилът подлежи на служебна дерегистрация. Ръководейки се от тези съображения, решаващият делото съд е приел, че в случая са били налице както обективният, така и субективният елемент от състава на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП и е потвърдил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

В случая с факта на управлението на превозно средство, чиято регистрация е била служебно прекратена, безсъмнено са осъществени обективните признаци от състава на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП, която разпоредба предвижда налагането на две кумулативни наказания на водач, управляващ моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че от страна на водача на превозното средство е бил осъществен и субективният елемент от състава на административното нарушение, въпреки че собственикът на превозното средство не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143 ал. 10 ЗДвП.

Относно отсъствието на субективния елемент от състава на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 ЗДвП в случаите на неуведомяване на собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация по реда на чл. 143 ал. 10 ЗДвП, в мотивите на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. е прието следното: „Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващ, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация“.

В същия ред на изложението по-нататък в мотивите на Тълкувателното постановление е посочено, че ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.

В заключение на така изложените мотиви смесеният състав на ОСС от НК на ВКС и на І и ІІ колегия на ВАС е приел в диспозитива на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г., че не се наказва с предвиденото в чл. 175 ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

В чл. 130 ал. 2 ЗСВ е регламентирана задължителност на тълкувателните решения и тълкувателните постановления за всички органи на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление и за всички органи, които издават административни актове.

В целостта си изложеното сочи, че потвърждавайки наказателното постановление, въпреки отсъствието на субективния елемент от състава на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 ЗДвП, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, в нарушение на закона. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и наместо него следва да се постанови ново от касационната инстанция по съществото на правния спор, с което наказателното постановление също да се отмени.

При този изход на спора е основателна съгласно чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК заявената от пълномощника на касатора претенция за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно приложения на л. 19 от делото договор за правна защита и съдействие, тези разноски, представляващи договорено и заплатено за касационната инстанция адвокатско възнаграждение от 400 лв., са в минимално предвидения размер по чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет в нейната актуална редакция. Съгласно приложения на л. 9 от н.а.х.д. № 1989/2022 г. на ВРС договор за правна защита и съдействие, договорените за въззивната инстанция и заплатени от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия го по делото адвокат са също в размер на 400 лв., което е над установения минимум от 300 лв. по чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет в редакцията й, действала към момента на приключването на устните състезания в тази инстанция /има се предвид редакцията от ДВ бр. 68/2020 г/. Предвид направеното от пълномощника на ответника с писмени бележки с. д. № 16655/08.11.2022 г. възражение за прекомерност и при съобразяване на невисоката фактическа и правна сложност на делото, касационният състав намира, че направените от жалбоподателя разноски за въззивната съдебна инстанция следва да бъдат редуцирани до нормативно установения към него момент минимум от 300 лв., при което ОД на МВР – Варна следва да бъде осъдена да му заплати разноски в общ размер на 700 лв. /400 лв. за касационната инстанция и 300 лв. за въззивната /.

Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. второ и чл. 222 ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 951/08.07.2022 г. по н.а.х.д. № 1989/2022 г. на ВРС, ХХVІІІ състав, с което е потвърдено издаденото от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна наказателно постановление № 22-0819-000020/27.01.2022 г., с което на В.С.В. за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0819-000020/27.01.2022 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на В.С.В. за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175 ал. 3 предл. първо ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на В.С.В., ЕГН **********, направените във въззивната и в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 700 /седемстотин/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: