Решение по дело №377/2018 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 380
Дата: 18 юни 2018 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20187150700377
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 380 / 18.6.2018г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, Х състав, в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                                                                                                                                                                                                      Председател:  Георги Петров

                                                                                Членове:     1.  Георги Видев

                                                                                                   2.  Христина Юрукова

 

при секретаря Д. Г. и при участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа касационно административнонаказателно дело № 377 по описа на съда за 2018 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е образувано по жалба на В.К.К. против Решение № 43 от 08.03.2018 г., постановено по нахд № 1, по описа на Районен съд Пещера за 2018 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0315-000760/21.11.2017 г., издадено от началника на РУП Пещера към ОД на МВР Пазарджик.

С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от същия закон на В.К.К. е наложена глоба в размер на 1500 лева.

С жалбата се иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като бъде отменено НП или да бъде намалена глобата до размера 300 лв. Излагат се доводи за нарушение на закона. Касаторът не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Ответникът – РУП Пещера към ОД на МВР Пазарджик – също не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по повдигнатия правен спор.  

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, като също счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Правилно районният съд е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява извършването от касатора на вмененото му административно нарушение – управление на товарен автомобил, за който не е заплатена съответната винетна такса.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Неправилно е становището, че районният съд е сгрешил, приемайки, че е налице правилна квалификация на нарушението, както и че при описанието му липсват допуснати нарушения:

Както правилно посочва съдът, тъй като видно от свидетелството за регистрация на товарния автомобил същият е с две оси, то е приложима именно посочената като нарушена разпоредба на чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, в нейното второ предложение. Съгласно разпоредбата водач, който управлява пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса се наказва с глоба - 1500 лв. В тази връзка настоящият състав намира, че не представлява съществено нарушение непосочването изрично в АУАН и НП, че автомобилът е с две оси. Посочено е, че автомобилът е товарен, както и правилно е посочена нарушената разпоредба на чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, включително чрез словесно описване че се управлява „ППС за превоз на товари с 2 оси“.

Неоснователно е и възражението за непосочване в АУАН и НП на обстоятелството, че процесният път, по който е управлявано превозното средство е бил републикански. От една страна в НП изрично е посочено, че касаторът „управлява“ по републиканските пътища ППС. От друга страна страна е посочен „път трети клас III-375 км 5+400 м, кръстовище за гр. Брацигово посока гр. Пещера, от което подробно описание безспорно следва, че пътят е извън населени места и свързва такива, т.е. представлява именно републикански път.

Несъстоятелен е и доводът, че съдът не отчел маловажността на извършеното нарушение. Напротив, правилно районният съд е приел, че нарушението не е маловажно. В случая липсват множество и значителни смекчаващи обстоятелства, които да определят случая, като такъв с незначителна обществена опасност, при който и най-ниския размер на предвиденото в закона наказание да е незаконосъобразен. Тежестта на нарушението правилно е индивидуализирана в НП и потвърдена от районния съд, като е наложена глобата в размер 1 500 лв., който размер е точно фиксиран в закона.

Неоснователни са и възраженията за невъзможност на касатора да заплати глобата. От една страна са налице единствено твърдения за липса на финансова възможност, а от друга, както е посочено по-горе размерът на глобата е фиксиран в закона и не съществува възможност за налагане на наказание в по-нисък размер.

Предвид горното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е спазил относимия материален закон.

На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 43 от 08.03.2018 г., постановено по нахд № 1, по описа на Районен съд Пещера за 2018 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0315-000760/21.11.2017 г., издадено от началника на РУП Пещера към ОД на МВР Пазарджик, с което за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от същия закон на В.К.К. е наложена глоба в размер на 1500 лева.

Решението е окончателно.

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

ЧЛЕНОВЕ:       1./П/

 

                2./П/