Решение по ВЧНД №331/2025 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 188
Дата: 20 ноември 2025 г. (в сила от 20 ноември 2025 г.)
Съдия: Боян Бойков Ешпеков
Дело: 20255100600331
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Кърджали, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно
дело № 20255100600331 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Определение рег. № 180/02.09.2025 г., постановено по ЧНД №
561/2025 г., Районен съд - Кърджали е определил на Ю. Ш. Ю. за осъжданията
му по НОХД № 233/2024 г. и по НОХД № 129/2025 г., и двете по описа на
Районен съд - Кърджали, едно общо наказание, а именно - „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване, като на основание чл. 24 от НК е увеличил така определеното
общо наказание с 6 месеца „лишаване от свобода“. С определението съдът е
приспаднал, на основание чл. 25, ал.2 от НК, изтърпяното наказание
„лишаване от свобода“ по НОХД № 233/2024 г. по описа на Районен съд -
Кърджали, считано от 26.03.2024 г.
Против така постановеното определение е подадена въззивна жалба от
осъдения Ю. Ш. Ю., във връзка с която е образувано настоящото
производство. Жалбоподателят счита, че определеното му общо наказание е
увеличено твърде много и моли да бъде намалено.
В съдебно заседание осъденият Ю. Ю. се явява лично и със служебно
назначения му защитник - адв. Р. Р. от АК - К. В хода на съдебните прения
защитникът на подсъдимия излага съображения, че по делото са събрани
доказателства, от които може да се направи извод, че увеличение на общото
1
наказание не се налага, а ако съдът прецени, че е необходимо, то да бъде
намалено до 3 месеца. Посочва, че наложеното на осъдения наказание е
достатъчно сериозно и тежко и може да изиграе своята роля по отношение на
личната и генералната превенция. Моли увеличеното да бъде „премахнато“
или да бъде намалено до 3 месеца.
Осъденият Ю. Ю. посочва, че няма какво друго да добави. В последната
си дума моли да му бъде намалено наказанието.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява
становище, че актът на районния съд е правилен, мотивиран и
законосъобразен. Посочва, че от материалите по делото се установява, че
жалбоподателят е осъждан неколкократно, както и че въпреки предходните
осъждания, същият не се е поправил и превъзпитал. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е увеличил определеното общо наказание
с 6 месеца.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, на основание чл. 313 и сл. от НК, и с оглед
оплакванията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и пред компетентния съд, от страна,
която разполага с право на такава, и срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предложение на прокурор при Районна прокуратура - Кърджали, с което се
иска от Районен съд - Кърджали да определи за изтърпяване на осъдения Ю.
Ш. Ю. едно общо най – тежко наказание от наложените му такива по НОХД
129/2025 г. и НОХД № 233/2024 г., и двете по описа на Районен съд -
Кърджали, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване, както и същото да бъде
увеличено на основание чл. 24 от НК с 1/2.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е
приел, че е налице група от престъпления в реална съвкупност, за които са
приложими разпоредбите на чл. 25, вр. с чл. 23, ал.1 от НК. Това били
престъпленията предмет на НОХД № 233/2024 г. по описа на Районен съд -
Кърджали, по което за извършено деяние на 06.03.2024 г. осъденият е признат
за виновен, като присъдата е влязла в сила на 21.03.2024 г., и на НОХД №
129/2025 г. по описа на Районен съд - Кърджали, по което за извършено
престъпление на 22.12.2023 г., осъденият е признат за виновен, като присъдата
е влязла в сила на 30.06.2025 г. Деянията и по двете производства били
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
това решаващият съд е счел, че следва да се определи едно общо наказание,
по-тежкото от тях, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Предвид
утвърдената престъпна дейност на осъдения на основание чл. 24 от НК
решаващият съд е увеличил определеното общо наказание с 6 месеца. В тази
връзка, съдът е отчел и степента на обществената опасност на личността на
осъдения – многократно осъждан; вида и характера на деянията, извършени в
2
условията на реална съвкупност – осъществени при условията на опасен
рецидив; високата стойност на отнетите вещи, както и размера на общата
санкция.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно –
обосновано и законосъобразно, поради следните съображения:
Видно от приложената по делото справка за съдимост на осъдения Ю.
Ш. Ю. е, че същият е осъждан както следва:
1.Със Споразумение № 24/21.03.2024 г. по НОХД № 233/2024 г. по описа
на РС - Кърджали, влязло в сила на 21.03.2024 г., за извършено престъпление
на 06.02.2024 г. по чл. 196, ал.1, т.3, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 29, ал.1,
буква „а“ и буква „б“ от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване.
2.С Присъда № 15/18.03.2025 г., постановена по НОХД № 129/2025 г. по
описа на РС - Кърджали, влязла в сила на 30.06.2025 г., за извършено
престъпление на 22.12.2023 г. по чл. 196, ал.1, т.3, във вр.с чл. 194, ал.1, във
вр.с чл. 29, ал.1, буква „а“ и буква „б“ от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим
на изтърпяване.
Ю. Ю. е осъждан многократно преди посочените две осъждания, но
същите не следва да се обсъждат, тъй като наложените наказания са
изтърпени преди извършване на престъпленията предмет на НОХД №
233/2024 г. и НОХД № 129/2025 г., и двете по описа на Районен съд –
Кърджали, т.е. не са налице предпоставките по чл. 25, във вр.с чл. 23 от НК.
За така посочените две осъждания, правилно Районен съд - Кърджали е
приел, че са налице предпоставките на чл.25, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, тъй
като двете престъпления, за които се иска групиране, са извършени преди да е
имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Престъплението, предмет
на НОХД № 233/2024 г. е извършено на 06.02.2024 г., а престъплението,
предмет на НОХД № 129/2025 г. е извършено на 22.12.2023 г., като
Споразумението по НОХД № 233/2025 г., което е първо по време от двете, е
влязло в сила на 21.03.2024 г. Правилно също така първоинстанционният съд е
определил едно общо наказание, от наложените такива по НОХД № 233/2024
г. и по НОХД № 129/2023 г., по – тежкото от двете, а именно – наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
Единственото направено оплакване в подадената въззивна жалба е по
отношение на приложението на чл. 24 от НК, като жалбоподателят счита, че
увеличението на определеното му общо наказания с 6 месеца е „твърде
много“, като други доводи не са изложени. В тази връзка назначения му
служебен защитник посочва, че наложеното на осъдения наказание е
достатъчно сериозно и тежко, за да изиграе своята роля по отношение на
личната и генералната превенция.
За да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, решаващият съд е взел
предвид утвърдената престъпна дейност на осъдения, степента на
обществената опасност на личността на осъдения – многократно осъждан за
деяния, извършени в условията на „опасен рецидив“, едно от които с висока
3
стойност на отнетите вещи.
Настоящата инстанция намира оплакването за неоснователно.
Разпоредбата на чл.24 от НК се прилага, когато наложеното по реда на
чл.23-25 от НК най-тежко наказание е несправедливо и несъответно на
съвкупността от престъпните деяния и със същото това наказание не могат да
се постигнат целите на наказателната репресия посочени в чл.36 от НК.
От справката за съдимост се установява, че Ю. Ю. е многократно
осъждан за престъпления, осъществяващи квалифицирани състави на
престъплението „кражба“, което води до извод, че той е личност с трайно
изградени престъпни навици. Наложените му и изтърпени наказания, преди
разглежданите две, явно не са постигнали целите, визирани в чл. 36 от НК,
спрямо осъдения, а именно – да се поправи и превъзпита към спазване на
законите и добрите нрави. Действително, наложеното му общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години е сериозно и тежко, както посочва
защитника на осъдения, но предвид миналата съдимост на последния, за
престъпления, болшинството от които извършени в условията на
„повторност“ и „опасен рецидив“, и размера на наложените и изтърпени
наказания, настоящият състав счита, че правилно решаващият съд е увеличил
определеното общо наказание с 6 месеца.
Правилно също така районния съд е приспаднал изтърпяното наказание
по НОХД № 233/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, считано от
26.03.2024 г. – датата на която е започнало изтърпяване на същото.
Ето защо, следва обжалваното определение да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното, Окръжният съд
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 180/02.09.2025 г., постановено
по ЧНД № 561/2025 г. по описа на Районен съд - Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

4