Р Е Ш Е Н И Е
№ 260085 20.08.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, 17-ти състав
На 20.08.2020г. в публично
заседание в следния състав:
Председател: Анатоли
Бобоков
Секретар: Д.М.
като разгледа докладваното НАХД № 2033 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „***“ ООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Странджа планина“ № 20,
вх.2, ет.5, ап. 10, представлявано от Й.А.Т., ЕГН: ********** против
Наказателно постановление № 472270-F513863/21.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във
вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява
представител. В писмено становище, изпратено до БРС, молят НП да бъде отменено
и да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. За административнонаказващия
орган – ТД НАП Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват
жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът като взе предвид представените по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители ТД НАП Бургас на 02.10.2019г.
в обект - ведомствена бензиностанция, находящ се в с. Черни връх, общ. Камено и
стопанисван от „***” ООД с ЕИК: ***, проверяващите установили, че за извършени
зареждания на дизелово гориво, регистрирани от наличното в обекта ЕСФП, чрез
издаване на фискални бонове на дата 19.07.2019г не бил отпечатан пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет. Горното се потвърждава от изведен КЛЕН
за периода 15.07.2019г. - 01.10.2019г. В търговския обект имало монтирано и
функциониращо към момента на проверката ЕСФП „
За извършената проверка и направените констатации бил
съставен ПИП №0344411/02.10.2019г.
АУАН
бил съставен на 07.10.2019 г, като за нарушена била вписана разпоредбата
на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно
наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че
търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
му наложил административно наказание, «имуществена санкция», в размер на 500
лева.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На
първо място, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
производствените правила, довело до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Видно от приложимата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от
Наредбата, търговецът отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби. Това означава, че липсата на отчет за всеки един ден е самостоятелно
и отделно нарушение, за което следва да се наложи отделна санкция.
Неизпълнението на задължението за отпечатване на общо 18 дневни отчети в
периода от 19.07.2019 г. до 29.09.2019 г. – са 18 отделни, самостоятелни
нарушения, които неправилно са били „обединени“ в едно нарушение от
актосъставителя. Още с Тълкувателно решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. №
68/1984 г. на ВС е прието, че в административнонаказателния процес "... не
се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или
повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно
наказание и няма да се определя общо наказание...”. Действително няма пречка
нарушенията да се констатират с един акт, но в такъв случай следва за всяко
едно от нарушенията да се определи отделна правна квалификация, както и да се
опише на коя точно дата е довършено всяко от тях. В случая това не е сторено.
Съставен е само един акт, в който реално са изброени 18 нарушения, но е дадена
само една правна квалификация, което по мнение на съда е порочно и води до
невъзможност да се разбере, в какво точно се „обвинява“ жалбоподателят – дали,
че е извършено само едно нарушение, дали че се касае за т.нар. „продължено“
нарушение и т.н. Очевидно наказващият
орган се е опитал да „санира“ този пропуск, като на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН „раздели“ нарушенията по дати и издаде НП за всяко едно от тях. Така
допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на
разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се
издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.
Цитираната норма обаче не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН,
тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и
уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. В случая актът е толкова
опорочен, че няма как последващите действия на АНО да го валидират.
На
следващо място съдът счита, че дори горната теза да не се възприеме, то
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП,
поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил
в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което
е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.
9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното
и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките
на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
Дори
да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта
и в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния
случай обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от
типичния случай на нарушения от този вид. Не следва да се подминава, че се
касае за инцидентен пропуск, който не е довел до ощетяване на фиска.
Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни
нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна
проява.
На
следващо място, съгласно новата редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат
задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Но същевременно, съгласно
разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г., изм.,
бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.), до привеждане на въведените в експлоатация
ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30
септември 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки
24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или
служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението
за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане
на ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30
септември 2020 г. Действително към настоящия момент не е настъпила нито
крайната дата, когато изобщо няма да съществува административно нарушение,
свързано с неотпечатване на дневен финансов отчет, нито е доказано, че ФУ в проверявания
обект е въведено в указаното съответствие, но законодателната промяна е
показателна за отношението на законодателя към този вид деяния.
При така установените обстоятелства следва
извод, че извършеното от жалбоподателя деяние не осъществява състав на
административно нарушение. По тази причина наказателното постановление следва
да бъде отменено.Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1
предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 472270-F513863/21.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП против „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Странджа планина“ № 20, вх.2, ет.5, ап. 10, представлявано
от Й.А.Т., ЕГН: **********, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр.
с чл. 185, ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
(Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
М.Р.