№ 80
гр. Тетевен, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100441 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство.
Ищецът твърди,че подава исковата молба във връзка с ч.гр.дело №825/2020г по описа
на РС-Тетевен,по реда на чл.410 от ГПК и във връзка с подадено възражение от длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение.Предявява претенцията си въз осднова на договор
за цесия от дата 01.10.2019г и втори такъв от дата 16.10.2018г. Ищецът е встъпил в правата
на кредитора „БТК“-ЕАД,който е бил сключил договор за мобилни услуги с ответника от
дата 18.09.2017г,при описани в исковата молба условия.Въз основа на договора са издадени
фактури от дати 15.11.2017г,15.12.2017г,16.01.2018г, за потребени електронни съобщителни
услуги за периода 15.10.2017г-15.01.2018г Абонатът не е запхлатил мобилните услуги за три
последователни месеци,което е обусловило правото на оператора да прекрати едностранно
индивидуалния договор з абоната.След прекратяване на договора,операторът е издал крайна
фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 253.34
лева,от които за ищеца интерес представлява част отсумата от 62.22 лева. Датата на
деактивация на абоната е 18.01.2018г,като същата се генерира автоматично по вградена
електронна система.
Моли да бъде осъден отмветникът да заплати на ищеца сумата от 62.22
лева,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор от дата
18.09.2018г,сключен между ответника и „БТК“-ЕАД/съобразно молбата на стр.65 от делото
и допуснатото изменение на иска,на основание чл.214 от ГПК,в съдебното
заседание,проведено на дата 27.09.2021 година.
1
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковатао молба от
ответника.
От представените по делото писмени доказателства и тези по приложеното ч.гр.дело
№523/2020г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 07.12.2020г ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед по чл.410 от
ГПК срещу ответника/длъжник/,като с влязло в сила разпореждане по ч.гр.дело №825/2020г
по описа на рС-Тетевен,заявлението му е отхвърлено изцяло.С разпореждане от 16.04.2021г
заповедният съд е дал указания на заявителя,че в този случай може да предяви осъдителен
иск срещу длъжника в едномесечен срок.Съобщението е връчено на заявителя на дата
12.05.2021 година,а исковата молба,въз основа на която е обарзувано настоящето
производство, е входирана в деловодството на съда на 15.06.2021г.
Приложен е с искщовата молба договор от дата 18.09.2017г,скрлючен между „БТК“-
ЕАД и ответника БР. ИВ. ХР. от град хх,Лов.обл.,за предоставяне на електронни
съобщителни услуги,при условията по договора.
Приложени са месечни сметки/фактури,издадени на дати
15.12.2017г,16.01.2018г,15.02.2018г,в които са начислени суми за позвани услуги,както и в
последната неустойка за тарифен план в размер на 253.34 лева.
Приложени са договори за цесия от дзата16.10.2018г,сключен между „БТК“-
ЕАД/цедент/ и „С.Г.Груп“-ООД-София/цесионер/,както и от дата 01.10.2019г,сключен
между „С.Г.Груп“-ООД/цедент/ и „ЮБЦ“-ЕООД-София/цесионер/,на основание които
ищецът обосновава активната си процесуална легитимация в производството.
Приложени са извлечение от приложенвие №1 към договора за цесия от дата
01.10.2019г, и потвърждение за прехвърляюне на вземане по чл.99 от ЗЗД,от които може да
се формира извода,че вземането на „БТК“-ЕАД е било прехвърлено на ищеца.
При така изложената факткическа обстановка се налагат следноите правни изводи:
Съдът приема за безспорно установен от ищецза твърдения факт на възникнали
облигационни правоотношения между „БТК“-ЕАД-София и ответника БР. ИВ. ХР. от
хх,Лов.обл.,с източник договори за предоставяне на електронни далекосъобщителни
услуги,сключен на дата 18.09.2017г.
В договора и общите условия е включена клауза,съгласно която с прекратяване на
споразумението/договора/преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на
абоната,включително при неплащанае на дължими суми,абонатът дължи на „БТК“-ЕАД
2
неустойка,равна на оставащите до края на срока,но не повече от трикратния им
размер,месечни абонаменти за услугите по срочен абонамент,за които договорът се
прекратява.
Договорът мобилни услути е със срок до 18.09.2019г, като твърдението на ищеца е,че
същите са едностранно преткратени от мобилния опрератор на дата 18.01.2019г,когато
абонаментът е бил автомагтично деактивиран от мобилния оператор.
Съдът намира,че ищецът не е доказал възникване на правото/прамомощието/ на
мобилния оператор за едностранно прекратяване на двустранния договор,поради
неизпълнение на задължение на ответника по тях за заплащане на предоставени услуги.
Ищецът се позовава на приложени по делото четири броя месечни сметки/фактури/,но е
ноторно,че фактурите сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно
тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане.
Основанието за плащане е реалното предоставяне на договорената услуга, за което по
делото липсват надлежни доказателства. Фактурите по своята същност са частен
свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила.
Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на
направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа.
Тежестта за доказване неистинността пада върху страната, която го е представила. Така
съставените частни документи удостоверяват единствено, че изявлението, явяващо се в
полза на издателя, е направено от подписалото го лице - удостоверителното изявление в
частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява
неизгодни за издателя си факти. Предоставянето на договорените мобилни услуги и
получаването им от ответника, следваше да се докаже с надлежни доказателства, каквито по
делото липсват.
При липсата на доказателства за горните факти,респ.неизпълнение на задължения на
ответника за плащане на доставени му от оператора услуги и техния размер, ищецът не
доказва и размера на вземането за неустойка срещу ответника.
На следващо място: Ищецът твърди,че едностранно е прекратил договора с
ответника/за мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство/,което е настъпило
автоматично,чрез деактивация на абонамента,по вградена електронна система на оператора
при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за плащане.Липсва изобщо твърдение,че
операторът/“БТК“-ЕАД/ е известявал писмено ответника за прекратяване на
договора,поради виновно неизпълнение от страна на абоната.Както се приема в постоянната
съдебна практика,след като се касае за поисмен договор/договори и изявлението за
прекратяването му следва да е в писмена форма,както и да е достигнало до другата страна-
чл.87,ал.1,изр.2 от ЗЗД/в този смисъл е и Определение №169/18.03.2021г постановено по
в.ч.гр.д. №95/2021г по описа на ОС-Ловеч и др./.
3
Съдът намира също, че уговорката за неустойка, така както е описана в исковата
молба,уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в
размер на трикратния размер на месечни абонаментни такси е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за длъжника/ответника.
Действително липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на основание чл.9 ЗЗД, страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от
страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент-т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси по
договора, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер/ трикратния размер на стандартните месечни абонаменти по
договора/, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора
от потребителя, определена в размер трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти по договора за периода от прекратяване на договора до изтичане на три месеца
след това е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I
т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи,
че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178
от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС.
В предвид горните съображения осъдителният иск следва да бъде отхвърлен,като
4
неоснователен и недоказан,както и искането на ищеца за присъждане на сторените разноски
в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ЮБЦ“-ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,представлявано от ЮЛ. Б.
Ц.,против БР. ИВ. ХР. от град хх,Лов.обл.,иск с основание чл.79 от ЗЗД,за заплащане на
сумата от 62.22 лева,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
електронни съобщителни услуги,сключен на 18.09.2017г между „БТК“-ЕАД и БР. ИВ. ХР.
от град хх,Лов.обл.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЮБЦ“-ЕООД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление в град София,представлявано от ЮЛ. Б. Ц., за присъждане
на сторени разноски в исковото производство в общ размер на 205.00 лева,както и в
заповедното производство по ч.гр.дело №825/2020г по описа на РС-Тетевен в размер на
205.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5