Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4418 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 299139 от 11.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 10908/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав, е
отхвърлен предявения от Г.Ф. срещу В.Б.Б. иск с
правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.) – за заплащане на сумата от
3 141 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
собственика на лек автомобил с рег. № ******, в чиито права е встъпил ищеца с
плакане на обезщетение по чл.288, ал.7 КЗ (отм.) срещу ответника като водач на
лек автомобил рег. № ******, с който е причинил вредите и не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 15.02.2018 г., до изплащане на
сумата. Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на
ответника З. „Л.И.“ АД.
Срещу постановеното съдебно решение
е депозирана въззивна жалба от ищеца Г.Ф., с която го
обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон. Решаващият съд не е съобразил, че на
основание чл.114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който задължението
е станало изискуемо. В случая правото на иск в полза на Г.Ф. възниква с плащане
на застрахователното обезщетение, от който момент започва да тече погасителната
давност. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика.В случая
застрахователното обезщетение е платено на 28.02.2014 г., а искът е предявен на
15.02.2018 г., т. Е. В рамките на 5 – годишния давностен
срок. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения
иск. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника В.Б.Б..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
третото лице – помагач на ответника З. „Л.И.“ АД, с който я оспорва. Към датата
на ПТП – 19.05.2007 г., не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел 190Е, рег. № ******, който е прекратен няколко дни преди произшествието.
Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира сторените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал. 2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск правно основание
чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.). Ищецът твърди, че е платил застрахователно
обезщетение в размер на 3 141 лв. по щета № 11-0404/09.10.2007 г. за вреди,
настъпили при ПТП на 19.05.2007 г. в гр. София, върху лек автомобил марка
„Пежо“, модел 605, рег. № ******,
собственост на Ю.С.В.. Виновен за настъпилото ПТП е ответникът, който е
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ******, собственост на Д.С.С.. ПТП е настъпило в гр. София, на кръстовище с
Околовръстен път и разклона за с. Мрамор. При наличие на знак Б 1 „Пропусни
движещият се по пътя с предимство!“, не пропуска движещото се с предимство по
Околовръстен път МПС, удря го и причинява ПТП. Ответникът е управлявал лекия
автомобил марка „Мерцедес“ без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Въпреки отправената покана ответникът не е
възстановил платеното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 414 лв., ведно
със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че към датата на ПТП е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
срок на действие 22.07.2006 г. – 21.07.2007 г. По делото не са представени
доказателства относно причините за прекратяване на застрахователния договор на
05.05.2007 г. Твърди, че не е получил регресна покана № 204 от 09.05.2014 г., която е изпратена
на адрес, на който не живее. Счита, че не е ясно как е определен размерът на
изплатеното застрахователно обезщетение.
Отправено е искане за привличане на трето лице – помагач З. „Л.И.“ АД, с
който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на ПТП. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
С определение от 31.10.2019 г. СРС е
конституирал З. „Л.И.“ АД, на основание чл.219, ал.1 ГПК, като трето лице –
помагач на ответника.
Видно от представения по делото
протокол за ПТП № 1005040 на 19.05.2007 г., в 17.20 ч. е настъпило ПТП в гр.
София, Околовръстен път, на разклона за с. Мрамор с участието на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел 190 Е, рег. № ******, собственост на Д.С.С. и управляван от ответника и лек автомобил марка „Пежо“,
модел 605, рег. № ******, собственост на Ю.С.В.
и управляван от същия. За лекия автомобил марка „Мерцедес“ е представена
застрахователна полица, сключена с ДЗИ и срок на действие 22.07.2006 г. –
21.07.2007 г. Като причини за настъпилото ПТП е посочено, че първото МПС се е
движило по пътя от с. Мрамор към гр. София и на кръстовището с Околовръстен
път, поради непропускане при наличие на знак Б 1 на движещия по път с
предимство при знак Б 3 МПС 2, причинява ПТП. Съставена е схема на ПТП, както и
са описани причинените вреди.
Видно от представената по делото
служебна бележка, издадена от СДП, Отдел „Пътна полиция“ вх. № 28268/2007 г.,
за ПТП, регистрирано с протокол № 1005040/19.05.2007 г., е образувано
административно – наказателно производство на основание чл.36, ал.1 ЗАНН срещу В.
Б.Б.. На същия е съставен акт за установяване на
административно нарушение и е издадено НП № 76667/19.06.2007 г., на основание
чл.179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл. 5 ЗДвП.
По делото е представена справка от
базата данни на Информационен център към Г.Ф. на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В нея е удостоверено, че за лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел
190 Е, рег. № С 5973 АК е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със
срок на действие 22.07.2006 г. – 21.07.2007 г. с „ДЗИ – О.з.“ АД, която е
прекратена на 05.05.2007 г.
На 09.10.2007 г. Ю.С.В. е депозирал
в Г.Ф. уведомление за имуществени вреди във връзка с настъпилото на 19.05.2007
г. ПТП, за което е съставен протокол за ПТП № 1005040/2007 г.
Съгласно доклад по щета за
имуществени вреди № 404/09.10.2007 г. стойността на дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 3 141 лв.
С регресна
покана изх. № ГФ-РП-204/09.05.2014 г. ищецът е поканил ответника да му
възстанови сумата от 3 149, 50 лв. –
обезщетение за виновно причинените вреди с лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел 190 Е, рег. № ******, управляван без застраховка „Гражданска отговорност“
при ПТП, настъпило на 19.05.2007 г. в гр. София. Поканата е връчена на
13.05.2014 г.
По делото е представен ликвидационен
акт по щета № 4301213071142 по преписка 4301213071142 от 21.05.2007 г.,
изготвен от „ДЗИ – О.з.“ ЕАД относно щети на лек автомобил марка „Пежо“, модел
605, рег. № ******, във връзка със застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна за периода 22.07.2006 г. – 21.07.2007 г. Размерът на щетата е определен
на 3 141 лв.
С платежно нареждане от 14.01.2009
г. е платена сумата от 32 998, 24 лв., включително 3 414 лв. на Ю.С.В..
С писмо от 08.01.2008 г. „ДЗИ – О.з.“
ЕАД е уведомил Г.Ф., че полица № 065061047590 по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е сключена за срок от 1 година: от 22.07.2006 г. до
21.07.2007 г. Полицата е прекратена, считано от 00:00
ч. на 05.05.2007 г. поради неплащане на поредна
(четвърта) разсрочена вноска. Застраховката е сключена за лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел 190 Е, рег. № ******.
Представена е комбинирана
застрахователна полбица № 605061047590, сключена
между „ДЗИ – О.з.“ ЕАД и Д.С.С. за лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел 190 Е, рег. № ******, по застраховка „Гражданска
отговорност“. Уговорената застрахователна премия възлиза на 102 лв., платима
разсрочено на 4 вноски: на 21.07.2006 г, на 21.10.2006 г., на 21.01.2007 г. и
на 21.04.2007 г., всяка от които по 25, 50 лв. В застрахователната полица е
посочено, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия
договорът се прекратява в 24:00 ч. на петнадесетия ден от датата на падежа на
неплатената разсрочена вноска.
С платежно нареждане от 28.02.2014
г. ищецът е превел по банков път на „ДЗИ-О.з.“ ЕАД сумата от 3 141 лв. –
обезщетение по щета № 404/2007 г.
От заключението на вещото лице Х.И.И.по изслушаната пред СРС авто –
техническа експертиза се установява, че годината на производство на лек
автомобил марка „Пежо“, модел 605, рег. № ******, е 1996 г. Към датата на ПТП –
19.05.2007 г., автомобилът е бил в експлоатация на около 11 години. Стойността
на описаните щети на посочения автомобил по методиката на Г.Ф. възлиза на 3
152, 69 лв. Стойността на обезщетението, определена по средни пазарни цени,
възлиза на 5 080, 12 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
На 19.05.2007 г. е настъпило ПТП, причинено от водача на лек
автомобил марка „Пежо“, модел 605, рег. № ****** В.Б.Б.,
в резултат от което са причинени имуществени вреди на собственика на увредения
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел 190 Е, рег. № ******. От
ангажираната по делото справка от базата данни на Информационен център към Г.Ф.
се установи, че към момента на ПТП сключената между собственика на лекия автомобил
марка „Пежо“, модел 605,
рег. № ******, застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е прекратена.
Съгласно нормата на чл.288, ал.1,
т.2, б.”а” КЗ (отм.), действал към момента на ПТП, Г.Ф. изплаща обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и
за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014
г., ОСТК на ВКС, т.3 договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се счита прекратен с фингираното
връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по
реда на чл.260, ал. 2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ,
независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ
да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но
застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това
задължение. При неспазено изискване на чл.294 КЗ възражението на застрахователя
за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл.260,
ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ, е противопоставимо единствено на заявена от застрахования
претенция за плащане на застрахователното обезщетение.
С оглед на това застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач е заплатил на
собственика на увредения лек автомобил – трето увредено лице, застрахователно
обезщетение, въпреки че към момента на ПТП застрахователното правоотношение е
прекратено, тъй като не е изпълнил задължението си да впише прекратяването на
договора в регистъра на Г.Ф.. Заплатеното от „ДЗИ – О.з.“ АД застрахователно
обезщетение е в размер на 3 141 лв.
В изпълнение на задължението си,
произтичащо от чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.) ищецът е платил на „ДЗИ – О.з.“
АД застрахователно обезщетение в размер на 3 141 лв.
Нормата на чл.288, ал.12 КЗ (отм.),
действал към момента на възникване на спорното право, след изплащане на
обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по чл.288, ал.8 КЗ (отм.).
Ответникът своевременно е релевирал по делото – с депозирания писмен отговор на
исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност, която счита, че се
изчислява от момента на настъпване на застрахователното събитие.
По въпроса за погасителната давност
спрямо регресните суброгационни
искове на застрахователя и Гаранционния фонд съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Този въпрос се
разрешава непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС -
решение № 178 от 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО;
решение № 173 от 30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО;
решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г., ТК, I ТО, решение № 2 от
02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО;
решение № 15 от 04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение
№ 127 от 18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО и др. С
посочената съдебна практика е разяснено, че регресните
суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния
фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.
110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят, съответно
Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите
лица, а не от момента на настъпване на застрахователното събитие.
В случая Г.Ф. е изплатил застрахователно
обезщетение на 28.02.2014 г. Същевременно искът е предявен на 15.02.2018 г., т.
е. преди изтичане на 5 – годишния давностен срок. Ето
защо възражението на ответника за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
Претендираното от ищеца
право е аналогично по съдържание и правна характеристика със суброгационното право на застрахователя, изплатил
обезщетение на правоимащия въз основа на
съществуващата застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (Решение
№ 178/21.10.2009 г. По т. Д. № 192/2009 г. На ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по
реда на чл.290 ГПК).
Застрахователната сума при частична увреда не може да надвишава възстановителната стойност на
застрахованото имущество – стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Необходимата сума за възстановяване на лекия
автомобил марка „Мерцедес“, модел 190 Е, рег. № ****** възлиза на 5 080, 12 лв., съгласно експертното
заключение по изслушаната пред СРС авто – техническа
експертиза. Заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е в по – нисък
размер – 3 141 лв. Ето защо и на основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.) ищецът
е встъпил в правата на увредения. Отговорността
на последния, както по отношение на пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му ищец, е деликтна
и е в размер на виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД. Г.Ф. може
да иска плащане по регресния иск само когато и
доколкото е възстановил вредите на застрахования.
Обхватът
на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования,
както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече,
отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното
право е в размер, който е равен на по - малката сума между платеното
застрахователно обезщетение и дължимото деликтно
обезщетение.
Тъй като размерът на изплатеното от
ищеца обезщетение възлиза на 3 141 лв., като същото обхваща имуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането, предявеният иск се явява
изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата
от 62, 82 лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство.
Тъй като жалбоподателят защитаван по
делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр.
с ал.1 ГПК, на същия следва да се присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се
присъдят сторените в производството пред СРС разноски в размер на 375, 64 лв.,
както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 299139 от 11.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 10908/2018 г. по описа на СРС,
II ГО, 73 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. „*********, да заплати Г.Ф., с адрес ***, на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.), сумата от 3
141 (три хиляди сто четиридесет и един) лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 19.05.2007 г. ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 15.02.2018 г. до окончателното изплащане, да
заплати сумата от 62, 82 (шестдесет
и два лева и осемдесет и две стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски във въззивното
производство, да заплати сумата от 100
(сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производството, да заплати сумата от 375,
64 (триста седемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени в производството пред СРС
разноски, както и да заплати сумата от 100
(сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство в производството пред СРС.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.