Решение по дело №443/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 291
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20194500500443
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

291

гр. Русе,  25.07.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

                                           ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

                                                                    ЪШЪЛ ИРИЕВА

 при секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от съдия Ириева В. гр. дело № 443 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

               Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

              П.К.П. *** обжалвал действията на ДСИ С.Н. по изп.дело №20194520414027, *** район по описа на СИС при *** по насочване на изпълнението само и единствено върху пенсионното му вземане чрез налагане на запор върху него в ТП на НОИ-Русе. Счита, че ниският размер на пенсията му, който е под размера на МРЗ, не позволява събирането на дълга, което следва да се съобрази наред с всички други обстоятелства в изпълнителното производство по реда на ГПК. Навежда съображения за недължимост на издръжката и поради това, че взискателя по делото е навършила пълнолетие на 24.03.2018г., поради което издръжка й се дължи  ако е по възможностите на задълженото лице, като сочи, че в конкретния случай изпълнението на задължението представлява голяма трудност за него и би го поставило в крайна нужда и лишения.

              В законоустановения срок по чл. 436, ал.3 ГПК е депозирано уведомление от взискателя по делото Р.П.П., с характер на възражение, с което е заявила желание след превеждане на постъпилата сума за м.май 2019г. да се спре изпълнителното производство на осн. чл.432 ал.2 от ГПК и да се вдигне запора върху пенсията.

    В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата, свързани с непосочване от длъжника на друг способ за изпълнение съгласно чл.443 от ГПК, както и поради това, че задължението за издръжка не отпада и при навършване на пълнолетие на детето при определение условия, които в случая са налице, с оглед Решението, по което е издаден изпълнителния лист. 

           Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от длъжника по изпълнението в законния срок срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 Производството по изпълнително дело №140271/2019г. по описа на СИС при Районен съд гр.Русе е образувано по молба на Р.П.П., ЕГН **********,***, въз основа на изпълнителен лист №556 от 13.02.2019г., издаден по решение №26/04.01.2019г. по гр.д.№7239/2018г. на РРС, срещу П.К.П., за ежемесечна издръжка в размер на 100лв., считано от 25.10.2018г. до настъпване на обстоятелствата, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По отношение на вземането, като способ на изпълнение взискателя е посочила запор върху получаваната от длъжника пенсия от ТП на НОИ-Русе, като е поискала в молбата си за образуване на изпълнителното дело запорното съобщение да бъде изпратено ведно със изпращане на поканата за доброволно изпълнение.

Със запорно съобщение изх.№ 3010/15.02.2019г., на основание чл.507 от ГПК, бил наложен запор върху пенсията на длъжника, което е връчено в ТП на НОИ на 25.02.2019г. На същата дата длъжника е получил лично изпратената му ПДИ.

На 28.02.2019г. в деловодството на РРС с вх.№9141/28.02.2019г. постъпило възражение от длъжника, с което е възразил срещу начина на събиране на вземанията по изпълнителното дело насочено само и изключително върху пенсионното вземане на длъжника от НОИ.

Съгласно писмо, изх.№3010-17-37-1/01.03.2019г. от ТП на НОИ-Русе по изпълнителното дело, от месец март 2019г. е наложена удръжка от пенсията на П.К.П. в размер на 100лв. за месечна издръжка в полза на Р.П.П..

ДСИ, след допълнителни уточнения от страна на длъжника, приел възражението като жалба от страна на длъжника срещу  изпълнителните му действия и изпратил на осн. чл.436 ал.2 ГПК на взискателя за писмени възражения, които постъпили в законоустановения срок.

 Изпратено било съобщение до длъжника да се яви и да вземе отношение по подаденото уведомление, получено лично на 26.06. 2019г., но последният не депозирал становище.

 

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Няма спор и данните по делото сочат, че се касае за вземане на взискателя Р.П.П. за издръжка спрямо длъжника П.К.П.. Същата той дължи като баща на пълнолетната си дъщеря до настъпване на обстоятелствата, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 По правило изпълнението на парично вземане се насочва върху имуществени  права, които длъжникът притежава към деня на запора или възбраната, и то права, които законът позволява да бъдат осребрени. Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника, която лишава съдебният изпълнител от процесуална власт да ги възбранява, запорира, осребрява. Изпълнителният процес върху несеквестируемо право е недопустим и нормите, които уреждат несеквестируемостта са императивни.

Частично несеквестируемо/секвестируемо при определени условия и в определени размери/ поради изричната забрана на закона /чл.446, т.1 ГПК/ е трудовото възнаграждение на длъжника или всяко друго възнаграждение за труд, както и пенсията на длъжника. Изцяло несеквестируеми са възнаграждение или пенсия, които са в размер до минималната работна заплата/чл.446, т.1 ГПК/. В случая обаче, дори и размера на получавана от длъжника пенсия да е под минималната работна заплата, за което не се спори по делото, предвид естеството на паричното вземане, предмет на принудително събиране, а именно, че длъжникът е осъден да заплаща издръжка на своята пълнолетна дъщеря, правилата за несеквестируемост на доходите по чл.446, ал.1 ГПК не намират приложение. Изрично разпоредбата на чл.446, ал.3 ГПК регламентира отпадане на несеквестируемостта на доходите от пенсия при задължения за издръжка, т.е. за принудително изпълнение на задължения за издръжкаполучаваната пенсия може да се удържа изцяло. При това, законът не прави разграничение относно лицата, на които се дължи издръжка и тяхната възраст. В случая данните по делото сочат, че са налице условията на чл.446, ал.3 ГПК, респ. не са налице предпоставките по чл.446, ал.1 ГПК и правилно съдебния изпълнител е предприел събиране на присъдената издръжка чрез удръжки от пенсията на длъжника.

           Действително, както е посочил жалбоподателят, съгласно чл.144 от СК, издръжка спрямо пълнолетно лице се дължи, ако тя няма да представлява особено затруднение за родителя. Тези обстоятелства обаче, са били преценени и съобразени от съда, постановил решението въз основа на което е издаден изпълнителният лист, поради което не стоят на разглеждане от настоящия съд. Останалите изложени доводи в жалбата, че изпълнението на задължението представлява голяма трудност за длъжника и би го поставило в крайна нужда и лишения, са също правно ирелевантни при проверката относно наличието или липсата на ограниченията по чл.446 от ГПК във връзка със  законосъобразността на обжалваното изпълнително действие.

           Следва да се отбележи, че съгласно приложените по изпълнителното дело три платежни нареждания- от дата 11.04.2019г. за сумата от 200лв., от дата 13.05.2019г. за сумата от 100лв., и от дата 11.06.2019г. за сумата от 100лв., длъжникът е изпълнявал задължението си за издръжка спрямо взискателя Р.П. до настоящия момент. Тези факти следва да се съобразят от ДСИ при преценката му за наличие на предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство поради изпълнение на задължението за издръжка, с оглед подаденото уведомление на взискателя по изпълнителното дело с молба след превеждане на постъпилата сума за м.май 2019г. да се вдигане запора върху пенсията на длъжника.

С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.              

              Водим от горното, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

                ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  възражение, с характер на жалба, вх.№9141/28.02.2019г. на П.К.П., ЕГН **********,***, срещу действията на ДСИ С.Н. по изп.дело №20194520414027, *** район по описа на СИС при ***, по насочване на изпълнението върху пенсионното му вземане чрез налагане на запор върху него в ТП на НОИ-Русе.

 

                  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: