Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 06.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на 19.02.2020 г. в състав:
Председател: Иван
Йорданов
при участието
на секретаря А. Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гражданско
дело № 1115 по описа за
2019 г., за
да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л.Ф.И.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
В същата се твърди, че на 02.02.2019 г. докато вървяла по улица „Замфир Хаджийски“ в с.
Замфир, срещу нея се задали две бездомни кучета - едри, без каишки и
намордници, видимо улични, които започнали да лаят настървено и я нападнали,
като започнали да я хапят. Минаващ по улицата съсед,
се притекъл на помощ и успял да изгони кучетата. Пострадалата била
транспортирана до Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Лом, където обработили
раните и сложили инжекция против тетанус. Вследствие на ухапванията от
кучетата, ищцата имала три дълбоки разкъсни рани по
дясното бедро и двете подбедрици. Ищцата поддържа, че
в продължение на няколко дни след инцидента накуцвала, заради болките в крака,
не можела да спи нормално, раните зараствали около един месец, вследствие на
което, а и поради силната уплаха и стрес, се наложило да излезе болнични. Счита,
че ответната община е носител на нормативно установено задължение да
осъществява контрол върху популацията на бездомните кучета, поради което и
същата може да носи гражданска отговорност за вредите, причинени от бездомни
кучета.
Ответната
Община Лом в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор, с който оспорва иска.
Твърди се, че са положени необходимите грижи за изпълнение на предвидените в
Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ задължения по отношение на
безстопанствените кучета, като е приета програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и са изпълнени предвидените в нея дейности по
залавяне, кастриране, обезпаразитяване и др. Навежда
твърдения, че размерът на претендираните неимуществени вреди е прекалено завишен и не
съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Ответникът също претендира разноски.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата 3 000,00 лв., ведно със законната лихва от 02.02.2019 г. - датата на увреждането до окончателното ѝ
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобства, вследствие на ухапвания от бездомни кучета
в с. Замфир.
Предявеният иск е с правно основание чл.
49, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
От представената с исковата молба медицинска
документация – фиш за спешна медицинска помощ, медицинско свидетелство,
болничен лист е видно, че ищцата е посетила лечебно заведение след получените
ухапвания от кучета, а впоследствие от 04.02.2019 г. до 17.02.2019 г. е била не
домашно амбулаторно лечение. Според медицинско свидетелство № 36 от 04.02.2019
г., издадено от д-р В. И., ищцата е получила разкъсни
дълбоки рани от ухапвания по дясното бедро и двете подбедрици,
с реакция на остър стрес. Лицето е понесло болка и страдание и е било
неработоспособно за 2 седмици. По делото е назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза и е изслушано заключението на вещото лице, която
я е изготвило – д-р В.Р.. Според тази експертиза трите разкъсни
рани на дясно бедро и двете подбедрици е възможно да
са получени по начин и време, съобщени от пострадалата – ухапвания от кучета.
Оздравителния период е около един месец /с използвани 28 дни болничен лист/.
Получените увреждания са лека телесна повреда, като ищцата е претърпяла болка и
страдание.
Видно от представения с отговора на исковата молба
договор № 89/25.04.2018 г.,
сключен между Община Лом и „Алиса
73“ ЕООД, Община Лом е възложила, а „Алиса 73“ ЕООД е
приело да извършва срещу заплащане дейностите, заложени в „Програмата за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Лом“ – залавяне, транспорт и
престой в стационар, кастриране, идентификация ваксинация против бяс и обезпаразитяване срещу паразити за 2018 г. Договорът е сключен за
срок до 31.12.2018 г. Подобни договори за сключени за 2017 г., както и за 2019
г. /сключен на 05.03.2019 г./.
По делото са
събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите С.С. и Г. И..
Свидетелят С.
дава показания, че видял как две големи безстопанствени кучета нахапали ищцата И..
Той ги прогонил и видял, че панталона ѝ бил скъсан, а тя била много
уплашена, плачела и пищяла от страх. Според него тези кучета редовно се движели
през селото и нямали собственик, впоследствие броят им се увеличил.
От
показанията на свидетеля Г. И. (съпруг на ищцата) става ясно, същият я е
заварил в жилището им, с превръзки на краката, след което тя му разказала, че е
нападната и нахапана от безстопанствени кучета. И. потвърждава, че съпругата му
е ползвала болничен, била стресирана и уплашена, не смеела да излезе на улицата
без придружител, като известно време ходела с превръзки на краката – резултат
от причинените наранявания.
Съдът
възприема показанията на двамата разпитани по делото свидетели като
добросъвестно дадени, вътрешно логични, почиващи на непосредствени впечатления
и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
От правна
страна.
Пасивната легитимация на Община Лом произтича от разпоредбите на чл. 40, ал. 3, 4 и 6, чл. 47, ал. 3 във вр. с чл. 49 и чл. 50 от Закона за
защита на животните (ЗЗЖ), във вр. с чл. 49 от ЗЗД, както и от твърденията в исковата молба, че
причинилите неимуществените вреди кучета са безстопанствени.
От разпоредбите на чл. 40, ал. 3, 4 и 6 и чл. 41 от
ЗЗЖ в редакция към Държавен вестник, бр. 58 от 18.07.2017 г., действащи към
момента на увреждането, се налага извод, че органите на съответната община са
задължени да полагат грижи за безстопанствените кучета на своя територия и
доколкото тези органи не действат самостоятелно, а като част от съответната
община, то задължението е в тежест именно на общината, на чиято територия се
намират безстопанствените кучета. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗЗЖ „кучетата,
за които не се явят лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони се
маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински
съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и
грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които
са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50“.
Съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ „кметът на
общината организира изпълнението на програмите за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, които се приемат от общинските съвети и ежегодно до 1
март внася отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на
Българската агенция по безопасност на храните“. Законовото изискване е тези
безстопанствени животни да се настаняват временно в приюти на общините и
кметствата, като кметовете отговарят за дейността на приютите – чл. 41, ал. 2 и
3 от ЗЗЖ. Цитираните разпоредби обосновават категоричният извод, че кметът на
Община Лом е имал законово задължение да осигури настаняването в приюти на
безстопанствените кучета на територията на същата община. Според чл. 47, ал. 3
от ЗЗЖ безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, като
последните са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивното
поведение на кучетата към хората, включително и в конкретния случай, така че
свободното живеене на кучетата в градски условия да не води до причиняването на
вреди на гражданите, т. е. когато едно куче е безстопанствено, задължението за
осъществяване на надзора и грижите за него е на съответната община, като това
задължение съществува не само в случаите, когато безстопанствените кучета са
настанени в приют, но и когато след предприемане на действията по чл. 47, ал. 1
от ЗЗЖ тези кучета са върнати на местата, от които са взети.
От свидетелските показания на свидетелите С. и И. се
установява безспорно, че ищцата е била ухапана безпричинно от безстопанствени
кучета. Кучето е безстопанствено по смисъла на ЗЗЖ, щом не е в определено за
това място, в дома на своя стопанин или под надзора на стопанина си. Неоснователно
е възражението на ответника, че претенцията на ищцата се явява недоказана по
основание. Разпитаният по делото свидетел С. е бил пряк очевидец на станалото в
началото на месец февруари 2019 г. - ухапване на ищцата от кучета. Ищцата е
провела пълно и главно доказване на механизма на настъпване на уврежданията си.
Също неоснователно е възражението, че ищцата не е доказала по делото
конкретната дата, на която е получила уврежданията, тъй като доказването на
точната дата, час и място на настъпване на увреждането не е задължително
необходимо условие за ангажирането на гражданска отговорност на ответната
община, още повече че увреждането със сигурност е било настъпило към 04.02.2019
г., когато е издадено медицинското свидетелство. Съдът не възприема и
възражението, че процесните кучета не са
безстопанствени. По делото се установи, че ищцата е била нападната на
обществено място, на улицата в с. Замфир, като там не е имало човек, който да
покаже признаци, че е стопанин на кучетата. Освен това в показанията си св. С.
е категоричен, че въпросните две кучета се движат всеки ден по улиците и нямат
стопанин, който да се грижи за тях. В обобщение се налага извод, че ответникът
не е провел насрещно доказване, опровергаващо проведеното от ищцата доказване,
че причинилите вредите кучета са безстопанствени по смисъла на ЗЗЖ.
Проявеното бездействие от страна на Община Лом,
изразяващо се в неосъществен контрол върху безстопанствените кучета, въпреки
наличието на законово изискване за това, е противоправно
бездействие, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като
виновното поведение на длъжностните лица на Община Лом се изразява в това, че
не са взели мерки за обезопасяване и изолиране на безстопанствените кучета с
оглед предотвратяване на нападение над хора. Поради бездействието на
длъжностните лица от Община Лом, на ищцата са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, неудобства, уплаха и стрес, вследствие на
ухапване от безстопанствени кучета. При искът по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се
установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на Община
Лом, тъй като същата е отговорна за вредите, причинени от нейни служители и в
случаите, когато не е установено от кои конкретни нейни служители са причинени.
Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага
до доказване на противното.
От друга страна, дори да се приеме, че служителите на
община Лом са изпълнили задълженията си в съответствие с Програмата за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Лом, то и в този случай
общината не се освобождава от гражданска отговорност за вреди. Това е така,
защото причинените вследствие ухапванията от кучета неимуществени вреди са
налице. Животните (в случая – кучета) се приравняват на вещите (принцип,
възприет още от Римското право). Както беше посочено, съгласно чл. 47, ал. 3 от
ЗЗЖ безстопанствените кучета са под надзора на общината. Следователно
отговорност за вредите, причинени от тези животни носи общината. Дори да са
спазени изискванията и изпълнени задълженията на длъжностните лица, вредите са
факт и следва да бъдат обезщетени от носещия отговорност. Изправени сме пред
типичната хипотеза на отговорност без вина. Това е така, защото общината носи
риска в случаите на причиняване на вреди от вещите/животните, които са под неин
надзор, както е и в настоящия случай.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съдът следва да вземе под внимание
вида и характера на увреждането, начина на причиняването му, последиците за
здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените морални
страдания. В настоящия случай от изготвената съдебно-медицинска експертиза и
свидетелските показания се установява, че ищцата е претърпяла наранявания,
които са зараснали в рамките на около месец, без данни за последващи
усложнения. В момента на увреждането, а и след това ищцата е изживяла физически
и емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки и емоционални смущения
са естествена последица от причинените на ищцата телесни повреди. Самото
негативно изживяване - болки, страдания, ужас, уплаха, стрес и неудобства,
имайки предвид характера, степента и продължителността им, дори не е необходимо
да бъде доказвано, защото същото се формира като обективна последица от
причинената телесна повреда, т.е. уврежданията и затрудненията, които е имала
ищцата, са дали негативно отражение на общото й физическо и душевно състояние. Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че необходимо и достатъчно обезщетение
за обезвреда на търпените в случая неимуществени
вреди, е такова в размер на 2 000.00 лв. То ще компенсира изцяло
действителния обем на болките, страданията и битовите неудобства, които
пострадалата е изпитвала и продължава да изпитва като последица от процесния инцидент, като искът се явява неоснователен и
недоказан за разликата до пълния претендиран размер
от 3 000.00 лв.
Основателна е претенцията на ищцата по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 2 000.00 лв., считано от датата на увреждането
– 02.02.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
По
разноските:
При този
изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, които са ги
претендирали своевременно. Ищцата е
направила разноски за внесена държавна такса – 120.00 лв., депозит за вещо
лице-150.00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение – 500.00 лв., общо 770.00
лв., от които ѝ се следват 515.90 лв., съразмерно с уважената част от
иска. От ответника е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 440.00
лв., от които на ответника се следват 145,20 лв., съразмерно с отхвърлената
част от иска. При компенсация (прихващане) на вземанията на страните,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 370,70 лв. разноски съобразно
уважената част от иска.
Така мотивиран, Ломският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА основание чл.
49, във вр. с чл. 45, във вр.
с чл. 84, ал. 3 ЗЗД Община Лом с Булстат: ********* и адрес гр. Лом, ул.
„Дунавска“ № 12 да заплати на Л.Ф.И.,
с ЕГН: **********, адрес: *** сумата 2 000.00
лева, представляващата обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобства, уплаха и стрес вследствие на ухапвания
от бездомни кучета в с. Замфир,
ул. „Замфир Хаджийски“, ведно със законната лихва от 02.02.2019 г. -датата
на увреждането до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл. 49, във вр. с
чл. 84, ал. 3 ЗЗД за разликата от уважения размер 2 000.00 лв. до пълния
предявен размер от 3 000.00 лв.
ОСЪЖДА основание чл.
78, ал. 1 от ГПК Община Лом с Булстат: ********* и адрес гр. Лом, ул.
„Дунавска“ № 12 да заплати на Л.Ф.И.,
с ЕГН: **********, адрес: *** сумата 370,70
лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: