Р
Е Ш Е
Н И Е
№337 29.07.2022 година град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 251 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на И.Д.К. с
адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. М.Д. ***, против Заповед № 299 от
25.02.2022г., издадена от Заместник кмета на Община Казанлък, поправена и
допълнена със Заповед № 425 от 25.03.2022г. С оспорената заповед, на основание
чл.224а, ал.1 във вр. с чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ във вр. с чл.154, ал.5 и
чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, е разпоредено спиране изпълнението на всички видове
строителни и монтажни работи на строеж: „Групов строеж /надземен/ с 5 броя гаражни
клетки“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 35167.504.843 по КККР на
гр. Казанлък, идентичен с УПИ І, кв.212 по подробен устройствен план и е
забранен достъпа до строежа.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения
за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в качеството му на
заинтересована страна в образуваното производство по чл.224а от ЗУТ, не му е
бил връчен преди издаването на оспорената заповед съставения Констативен акт № 8 от 01.12.2021г., което нарушение на процесуалните
изисквания по чл. 224а, ал.2 от ЗУТ опорочава изцяло проведената процедура. Оспорва
верността на фактическите констатации, обективирани в Констативен акт № 8 от
01.12.2021г., като поддържа, че същите са направени без да са извършени необходимите
замервания. Твърди, че неправилно и необосновано решаващият орган е приел, че
са променени вида на строителната конструкция / височината конструкцията/, като
основание за постановеното спиране на изпълнението на строително-монтажните
работи на строежа. Счита, че произнасянето на административния орган е
извършено без да са обсъдени и преценени събраните в хода на производството
доказателства, поради което обжалваната заповед се явява издадена при неизяснена
фактическа обстановка. По подробно изложени в жалбата и в представеното по
делото писмено становище съображения за материалната и процесуалната
незаконосъобразност на оспорения административен акт, е направено искане за
отмяна на Заповед № 299 от 25.02.2022г., издадена от Заместник кмета на Община
Казанлък, поправена и допълнена със Заповед № 425 от 25.03.2022г.
Ответникът
по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед,
като издадена от компетентен орган, в съответствие и при правилно приложение на
ЗУТ и при спазване на процесуалните правила, е правилна и законосъобразна. С
подробно изложени съображения обосновава, че заповедта е постановена при
наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по
чл.224а, ал.1 от ЗУТ, тъй като констатираното отклонение от одобрения проект
води до промяна на носещата конструкция във височина, което обуславя квалифицирано
му като съществено отклонение по см. на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, съотв. като
нарушение по см. на чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Заинтересованите страни – С.Й.Н. и В.К.Ц.,
редовно и своевременно призовани за съдебно заседание, не изпращат представител
по делото и не вземат становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С Разрешение за
строеж № 24 от 30.01.2020г. /л.54 по делото/, на Т. И. С., С.Й.Н., М.Т. П. и В.К.Ц.,
в качеството им на възложители, е разрешено да извършат строителство на обект –
строеж V категория - „Групов строеж
/надземен/ с 5 броя гаражни клетки“, със застроена площ 105кв.м, находящ се в
ПИ с идентификатор 35167.504.843 по КККР на гр. Казанлък, представляващ УПИ І,
кв.212 по плана на гр. Казанлък, с административен адрес гр. ***, въз основа на
скица с виза за проектиране и съгласно съгласуван и одобрен технически и
инвестиционен проект по части: Архитектура, Строителни конструкции, Ел и Геодезия.
На 03.06.2021г. работна
група от служители на общинска администрация – Казанлък, във връзка с постъпила
жалба от собственици на СОС с адрес ул. „Розова долина“ № 10 и писмо на РДНСК –
Стара Загора, е извършила проверка на място и по документи на строеж: „Групов
строеж /надземен/ с 5 броя гаражни клетки“, със застроена площ 105кв.м, находящ
се в поземлен имот с идентификатор 35167.504.843 по КККР на гр. Казанлък,
представляващ УПИ І, кв.212 по ПУП, с административен адрес гр. ***. За
резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол от
03.06.2021г., в който са описани издадените строителни книжа и констатациите
относно степента на завършеност на строежа и изпълнените СМР. Констатирано е,
че от терена на площадката до най-високата част на гаражите разстоянието
измерено на място е 1.70м, както е предвидено в одобрения проект, а общата
височина от кота терен до най-високата част е 3.60м (измерено от юг), а по
проект е котирана височина от 3.30м, но вертикалната планировка все още не е
изпълнена и тази кота може да се промени. Прието е, че по изпълнението на
строежа не са установени съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект,
като следва да бъде направено предписание на строителя за обезопасяването на
строежа.
На 24.11.2021г. от
служители на общинска администрация – Казанлък, във връзка с постъпила жалба относно
законността и изпълнението на строежа и писмо на РДНСК – Стара Загора, отново е
извършена проверка на място и по документи на строеж: „Групов строеж /надземен/
с 5 броя гаражни клетки“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
35167.504.843 по КККР на гр. Казанлък, УПИ І, кв.212 по ПУП, на гр. Казанлък.
За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол от 24.11.2021г.
/л. 46 и сл./, в който са описани издадените строителни книжа и констатациите
относно степента на завършеност на строежа и изпълнените СМР. Въз основа на
направено екзекутивно геодезическо заснемане на фактическото състояние на
обекта и измерени кота било: +3.67, кота корниз:+2.77, съпоставени с проектните
коти по одобрения технически инвестиционен проект (кота било: +3.30, кота корниз:+2.60),
е прието, че по изпълнението на строежа са установени съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект.
На 01.12.2021г.
от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ е съставен Констативен акт № 8/
01.12.2021г. /л.44 и сл./. Съгласно посочения Констативния акт, след извършената
от длъжностните лица проверка на строеж: „Групов строеж /надземен/ с 5 броя
гаражни клетки“, със застроена площ 105кв.м, находящ се в ПИ с идентификатор
35167.504.843 по КККР на гр. Казанлък, УПИ І, кв.212 по ПУП на гр. Казанлък, с
административен адрес гр. ***, с възложители Т. С., С.Н., М.П. и В.Ц. /които
лица се явяват и собственици на гаражите, съгласно договорите за учредяване на
право на строеж за построяване на гараж чрез публичен търг/, е установена разлика във височината на
изпълнените гаражи. Според направено екзекутивно геодезическо заснемане на
фактическото състояние на обекта, са измерени кота било: +3.67=367.40; кота
корниз: +2.77=366.50 и кота нула: ±0.00= 363.73. По проекта са котирани
височини: кота било: +3.30, кота корниз:+2.60, което променя вида на
строителната конструкция (височината на сградата). Констативният акт съдържа и окомерна скица на
разположението на строежа в имота. Прието е, че строежът е изпълнен в
съществено отклонение на одобрения инвестиционен проект съгласно чл.154, ал.5
във вр. с чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, като предвид установените нарушения,
констативният акт, съставен на основание чл.224а, ал.2 от ЗУТ, е основание за
започване на административно производство по реда на чл.224а, ал.1 от ЗУТ.
Констативния акт е съобщен на
заинтересованите лица /възложители на строежа/ чрез изпращането му с писмо с
обратна разписка. С вх. № 194-Т-1639-2≠18 от 03.12.2021г. от арх. И.Н.,
като пълномощник на Т. С., С.Н., М.П. и В.Ц., е подадено възражение срещу
съставения Констативен акт № 8/ 01.12.2021г. С възражението е оспорена
пълнотата на констативния акт и съставянето му при неизяснена фактическа
обстановка. Приложени са копие на Заповед № 2/ 10.11.2020г. от Заповедната
книга на обекта /относно направените в процеса на строителството промени в кота
нула, поради явна техническа грешка по част „Геодезия“ на одобрения технически
инвестиционен проект/, както и копие на Констативен акт за установяване
годността на строежа от 29.10.2021г. ( акт образец 15).
Със Заповед № 299 от 25.02.2022г.,
издадена от Заместник кмета на Община Казанлък, на основание чл.224а, ал.1, т.2
във вр. с чл.224, ал.1, т.5 от ЗУТ във вр. с чл.154, ал.5 и чл.154, ал.2, т.5
от ЗУТ, е разпоредено спиране на изпълнението на всички видове строителни и
монтажни работи на строеж: „Групов строеж /надземен/ с 5 броя гаражни клетки“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 35167.504.843 по КККР на гр.
Казанлък, идентичен с УПИ І, кв.212 по подробен устройствен план и е забранен
достъпа до строежа. Със заповедта са дадени и указания, че за продължаване на
строителството, следва строежът да се въведе в съответствие с одобрения
инвестиционен проект, както и че строителството може да продължи след
отстраняване на причините, довели до спирането, след разрешение от Кмета на
Община Казанлък. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 8/ 01.12.2021г.,
а именно че при извършена проверка на място и по документи на строеж: „Групов
строеж /надземен/ с 5 броя гаражни клетки“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 35167.504.843 по КККР на гр. Казанлък, с административен адрес
гр. ***, е установено, че изпълненото строителство е в отклонение от одобрения
инвестиционен проект, като е установена разлика във височината на гаражите.
Котираните височини по одобрения инвестиционен проект от 30.01.2020г. са:
абсолютна кота нула: ±0.00= 363.22, относителна проектна кота било: +3.30,
относителна проектна кота корниз:+2.60. Направено е екзекутивно геодезическо
заснемане на реално изпълнените абсолютни кота нула, кота корниз и кота било.
Измерени са кота нула: ±0.00= 363.73, където действително изпълнената кота
±0.00 е съотнесена към абсолютната й надморска височина 363.73; кота корниз:
+2.77=366.50, където действително изпълнената кота +2.77 е съотнесена към
абсолютната й надморска височина 366.50 и кота било: +3.67=367.40, където
действително изпълнената кота +3.67 е съотнесена към абсолютната й надморска
височина 367.40. Прието е, че констатираната разлика в проектната и
действително изпълнената височина на гаражите в кота било от 37см и в кота
корниз от 17см, променя височината на строителната конструкция. Направен е извод,
че строежът е изпълнен в съществено отклонение на одобрения инвестиционен
проект съгласно чл.154, ал.5 във вр. с чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ. Разгледано,
обсъдено и преценено като неоснователно е подаденото от възложителите на
строежа възражение, като е прието, че не са спазени изискванията на чл.154,
ал.5 от ЗУТ.
На основание чл.62, ал.1 и ал.2 от АПК, поради установяване на допусната очевидна
фактическа грешка и непълноти в издадената от Заместник кмета на Община
Казанлък Заповед № 299 от 25.02.2022г., е постановена Заповед № 425/
23.03.2022г., като е извършена поправка
на Заповед № 299 от 25.02.2022г. в частта относно посоченото правно основание
за издаването й /вместо „на основание чл.224а, ал.1, т.2 във вр. с чл.224,
ал.1, т.5 от ЗУТ във вр. с чл.154, ал.5 и чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ“, се
коригира „на основание чл.224а, ал.1 във вр. с чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ във вр.
с чл.154, ал.5 и чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ“ и съответно е направено допълване на
заповедта с посочването като адресат на И.Д.К. /вместо Т. И. С./, поради
прехвърлянето собствеността на гаражна клетка № 1 с нотариален акт том 31, № 25
от 15.12.2021г.
По делото са приети като доказателства документите, съдържащи
се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 299 от
25.02.2022г. на Заместник кмета на Община Казанлък, поправена и допълнена със
Заповед № 425 от 25.03.2022г., както и представените от жалбоподателя Заповед № 2/ 10.11.2020г. от Заповедната книга
на обекта и Констативен акт за
установяване годността на строежа от 29.10.2021г. (акт образец 15).
По
делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза,
заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно, обективно и обосновано. Съгласно заключението, от одобрения проект на „Група
масивни надземни гаражи - 5 бр. в ПИ 35167.504.843 по КККР на гр. Казанлък,
представляващ УПИ I, кв.212 по ПУП, се установява, че котираните височини
спрямо кота +-0,00 на сградата, по инвестиционния проект, са : Височина до
корниза + 2.60м.: абсолютна кота корниз - 365.82 м (365.97 м); Височина до
билото + 3.08 м.: абсолютна кота било - 366.30 м ( 366.45 м); Височина до борда
+3.30 м.: абсолютна кота борд - 366.52м ( 366.67 м), като на този чертеж няма
отразена кота +- 0.00 в абсолютна стойност (абсолютна кота нула). От одобрения
проект в част „Геодезия", чертеж „Вертикално планиране и Трасировъчен
план" /Приложение № 1 към експертизата/, се установява, че в обяснителната
записка е посочена кота +0.00 = 363.37 м., както и че данните са в координатна
система БГС 2005г. и височинна система EVRS
2007. В чертежа „Вертикално
планиране" е посочена кота +-0.00 = 363.22 м. След извършен оглед и
измервания по изпълнените СМР на процесната сграда, направени в координатна
система БГС 2005, в два варианта - във височинна система EVRS 2007 и във височинна система
Балтийска, е установено, че абсолютната кота на корниза във височинна система EVRS 2007 е 366.48 м., а във височинна
система Балтийска е 366.27 м. Съответно абсолютната кота на билото във
височинна система EVRS
2007 е 367.16 м., а във
височинна система Балтийска е 366.94 м. Абсолютна кота на борда във височинна
система EVRS 2007 е 367.44 м., а във височинна
система Балтийска е 367.23 м. Осреднената абсолютна кота +-0.00 е 363.800 м. - във височинна система EVRS 2007 и 363.589 м. - във височинна
система Балтийска. Съгласно заключението, по време на строителството е
установена грешка в проекта по част Геодезия - Вертикална планировка, като
неправилно е определена посочената кота +-0.00= 363.22 в чертежа „Вертикално
планиране" (или съответно посочената кота +-0.00= 363.37 в обяснителната
записка). Това е довело до издаване на заповед № 2 в Заповедната книга на обекта.
Въз основа на извършените измервания във височинна система EVRS 2007 и във височинна система
Балтийска, и от огледа на място, според изпълнилото СТЕ вещо лице, кота +- 0.00
на процесния строеж е неподходящо определена в част Геодезия - Вертикална планировка,
като в момента изпълнената кота +-0.00 = 363.80 м. ( 363.589 м. в Балтийска
височинна система), е подходяща с оглед нормалния достъп и подход към гаражните
клетки. При определяне и сравнение на височините на Корниза, височините на
Билото и височините на борда на процесната сграда, между проектните такива и
измерените на място на изпълнената постройка, според заключението е
установено, че височината до корниза,
представляваща разликата между измерената абсолютна кота на корниза и
измерената абсолютна кота +-0.000 на сградата, е: 366.48м. - 363.800 м. = 2.68
м. - във височинна система EVRS
2007, която височина на
корниза е с 8 см. по-висока от проектната височина, която е 2.60м., съотв. 366.27м.
- 363.589 м. = 2.68 м. - във височинна система Балтийска, която височина на
корниза е с 8 см. по-висока от проектната височина. Височината до билото,
представляваща разликата между измерената абсолютна кота на билото и измерената
абсолютна кота +-0.000 на сградата, е: 367.16 м. - 363.800
м. = 3.36 м. - във височинна система EVRS
2007, която височина на билото
е с 28 см. по-висока от проектната височина, която е 3.08 м., съотв. 366.94 м.
- 363.589 м. = 3.35 м. - във височинна система Балтийска, която височина на
билото е с 27 см. по-висока от проектната височина. Височината до борда,
представляваща разликата между измерената абсолютна кота на борда и измерената
абсолютна кота +-0.000 на сградата, е: 367.44 м. - 363.800 м. = 3.64 м. - във
височинна система EVRS
2007, която височина на борда
е с 34 см. по-висока от проектната височина, която е 3.30 м., съотв. 367.23 м.
- 363.589 м. = 3.64 м. - във височинна система Балтийска, която височина на
борда е с 34 см. по-висока от проектната височина. Установените от изпълнената
по делото СТЕ разлики във височината до корниза - 8 см., до билото - 28 см. и
до борда - 34 см., според вещото лице водят до промяна на носещата конструкция
относно височината й, като констатираните разлики между проектните и
действително изпълнените височини, съответно за корниза 8 см. и за билото 28
см., водещи до промяна на носещата конструкция на сградата във височина,
представляват съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по
смисъла на чл.154, ал.2, т.5 тъй, като е променена строителната конструкция на
сградата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в законово
установения срок /Заповед № 299 от 25.02.2022г., поправена и допълнена със
Заповед № 425 от 25.03.2022г., са връчени на И.К. на 28.03.2022г. – л.21/, от
легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед № 299 от
25.02.2022г., с която на основание чл.224а, ал.1, във вр. с чл.224, ал.1, т.2
от ЗУТ е разпоредено спиране на изпълнението на всички видове строителни и
монтажни работи и е забранен достъпа до строеж от пета категория, е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган, при
условията на заместване, като е подписана от Заместник кмета на Община Казанлък
Ахмед Мехмед, определен със Заповед № 218 от 14.02.2022г. на Кмета на Община
Казанлък да замества и да изпълнява функциите на кмет на общината.
Оспореният административен акт
е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити
по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие /чл.224а, ал. 1 от ЗУТ/, така и релевантните факти и обстоятелства
за обосноваване на възприетото наличие на материалноправните предпоставки за
разпореденото спиране на изпълнението СМР и забрана достъпа до строеж,
извършван с нарушения по см. на чл. 224, ал.
1, т.2 от ЗУТ. В заповедта е посочено в какво се изразяват
констатираните отклонения на строителството от одобрения инвестиционен проект и
е обосновано квалифицирането им съществени съгласно чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ. С
оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка
на акта от фактическа и правна страна.
Обжалваната
заповед е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на
регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на
общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен
акт № 8/ 01.12.2021г., съставен и подписан от длъжностни лица по чл.223, ал.2
от ЗУТ, осъществяващи контрол по строителството в Община Казанлък. С
констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и
обстоятелства за приетото наличие на извършван строеж в съществено отклонение от
одобрения инвестиционен проект по см. на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ - установена
разлика между котираните височини на гаражите по одобрения инвестиционен проект
и реално изпълнените кота корниз и кота било съгласно направено екзекутивно
геодезическо заснемане. Констативния акт е съобщен на заинтересованите лица - Т.
С., С.Н., М.П. и В.Ц. /възложители на строежа и собственици на гаражите/, като
същите са упражнили правото си да подадат възражение в срока по чл.224а, ал.2
от ЗУТ чрез упълномощения им представител арх. И.Н.. Абсолютно неоснователно е
възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните
изисквания по чл. 224а, ал.2 от ЗУТ, опорочаващо изцяло проведената процедура,
което възражение се основава на доводи, че преди издаването на оспорената
заповед, Констативен акт № 8/ 01.12.2021г. не му е бил връчен, в качеството му на
заинтересовано лице. От доказателствата по делото се установява, че към датата
на съставяне на Констативен акт № 8/ 01.12.2021г., съотв. към момента на
осъщественото връчване на констативния акт на заинтересованите лица, И.К. не е бил заинтересовано лице, на което
при прилагането на чл.224а, ал.2 от ЗУТ, се е следвало съобщаването на
констативния акт, тъй като към този момент жалбоподателят не е имал качеството
на възложител на строежа, респ. на собственик на гараж - К. е придобил собствеността на самостоятелен
обект в сграда /гараж/ с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
15.12.2021г., вписан в Служба по
вписванията – Казанлък с вх. рег. № 8854 от 15.12.2021г., Акт № 25, том 31,
дело 6396 /л.15 по делото/. Съставеният Констативен акт № 8/ 01.12.2021г. е бил
надлежно съобщен на праводателя на И.К. – Т. С., която като възложител на
строежа е имала качеството на заинтересовано лице. Нещо повече – Т. С., заедно
с останалите възложители на строежа, е
упражнила правото си по чл. 224а, ал.2 от ЗУТ, като с подадено с вх. №
194-Т-1639-2≠17 от 09.12.2021г. възражение е оспорила съставения
Констативен акт № 8/ 01.12.2021г. При придобито от И.К. качество на
заинтересовано лице в хода на вече образуваното административно производство по
чл.224а от ЗУТ, в резултат настъпило на обуславящото това качество
материалноправно правоприемство, жалбоподателят не може да претендира
упражняването на процесуални права и правни възможности, които вече са били
упражнени от неговия праводател. В този смисъл последващото връчване на
констативния акт на И.К. е абсолютно ирелевантно за преценката относно
спазването на процесуалните изисквания по чл.224а, ал.2 от ЗУТ.
Противно на
твърдяното от жалбоподателя, обективираните в Констативен акт № 8 от
01.12.2021г. констатации не са направени без да са извършени необходимите
замервания. Упражненото административно правомощие е обосновано с
констатираната, след направено екзекутивно геодезическо заснемане, разлика в
проектната и действително изпълнената височина на гаражите в кота било и в кота
корниз, установена при съпоставка между проектните височини и
измерените на място.
Абсолютно несъответно на съдържанието на предшестващия Констативен акт № 8/
01.12.2021г. съставен Констативен протокол от 24.11.2021г. е и твърдяното от
жалбоподателя, че при извършената на 24.11.2021г. проверка „не са установени
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект“. Съгласно посочения
констативен протокол, въз основа на направено екзекутивно геодезическо
заснемане на фактическото състояние на обекта и измерени кота било: +3.67 и
кота корниз: +2.77, съпоставени с проектните коти по одобрения технически
инвестиционен проект, е прието, че по изпълнението на строежа са установени
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Всъщност заключение в
посочения от жалбоподателя смисъл се съдържа единствено в съставения при
първата проверка Констативен протокол от 03.06.2021г., при която е установена
разлика между изпълнената височина на сградата от кота терен до най-високата
част и котирана височина съгласно
проекта, като с оглед степента на завършеност на сградата към момента на
проверката и доколкото вертикалната планировка все още не е била изпълнена, е
прието, че на този етап от изпълнението на строежа не са установени съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект. В този смисъл нито произнасянето
е извършено без да са обсъдени и преценени събраните в хода на производството
доказателства, нито обжалваната заповед се явява постановена при неизяснена
фактическа обстановка - административният орган е изпълнил задължението си по
чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от
значение за случая.
С оглед на което
съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не
е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. следват ли
се разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.224а,
ал.1 във вр. с чл.224, ал.1, т.2 във вр. с чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, съдът приема,
че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.224а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или
до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ. Едно от
регламентираните в чл.224, ал.1, т.1 – т.8 от ЗУТ като материалноправни
придпоставки за упражняване на правомощието по чл.224а, ал.1 от ЗУТ нарушения,
се свързва с извършването на строеж при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 - 8 от ЗУТ /чл.224,
ал.1, т.2 от ЗУТ/. Съответно нормата на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ определя като
съществено отклонение от инвестиционния проект промяната на строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията.
В случая, разпореденото на основание
чл.224а, ал.1 във вр. с чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ във вр. с чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, спиране на всички видове строителни и монтажни работи и забрана достъпа до
строеж: „Групов строеж /надземен/ с 5 броя гаражни клетки“, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 35167.504.843 по КККР на гр. Казанлък, УПИ І,
кв.212 по плана на гр. Казанлък, е в хипотезата на съществено отклонение на
строежа от инвестиционния проект, свързано с промяната на строителната
конструкция във височина. Наличието на такава промяна на строителната
конструкция във височина по несъмнен начин се установява от заключението на
изпълнената по делото СТЕ. След направени измервания в два варианта - във височинна система
EVRS 2007 и във височинна система
Балтийска, при определяне и сравнение на височините на Корниза, височините на
Билото и височините на борда на процесната сграда, между проектните такива и
измерените на място на изпълнената постройка, вещото лице е установило, че измерената
височина до корниза /както във височинна система EVRS 2007,
така и във височинна система Балтийска/, е с 8 см. по-висока от проектната
височина до корниза /2.60м./. Съответно измерената височина до билото във
височинна система EVRS
2007, е с 28 см. по-висока от проектната височина, а във височинна
система Балтийска с 27 см. по-висока от проектната височина /3.08м/, като височината
до борда, е с 34 см. по-висока от проектната височина /3.30 м./. При
установените от изпълнената по делото СТЕ разлики между проектните и
действително изпълнените височини, съответно за корниза - 8 см. и за билото -
28 см., водещи до промяна на носещата конструкция на сградата във височина,
заключението на вещото лице е, че същите представляват съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 тъй, като е
променена строителната конструкция на сградата.
Действително, съгласно заключението
на СТЕ, по време на строителството е установена грешка в проекта по част
Геодезия - Вертикална планировка, като неправилно е определена посочената кота
+-0.00= 363.22 в чертежа „Вертикално планиране", съответно посочената кота
+-0.00= 363.37 в обяснителната записка, което е довело до издаване на заповед №
2 в Заповедната книга на обекта. В тази заповед от 10.11.2020г. /л.16 по
делото/ се сочи констатирано, че по част „Вертикална планировка“, кота 0.00 е
надигната с около 35 см. от нивото на прилежащия терен, което прави гаражите
недостъпни за автомобилите, с оглед на което е разпоредено да се свали нивото
на кота 0.00 с 30см., без да се повдига височината на гаражите във вертикално
отношение спрямо площадката за достъпа до входовете на жилищната сграда от
запад, като се запази същата височина съгласно одобрения архитектурен проект.
Прието е, че с изпълнение на заповедта не се променя вида на конструкцията и
нейните натоварвания, поради което не се налага изменение на инвестиционния
проект по чл.154, ал.5 от ЗУТ.
При изслушване на СТЕ в съдебно заседание експертът
посочи, че промяната на „кота нула“ води единствено
до вдигане или до сваляне на нивото на сградата, без това да води до промяна на
сградата във височина и без да променя носещата конструкция т.е независимо
дали кота нула пада нагоре или надолу, височината на сградата по см. на чл.24,
ал.1 от ЗУТ, трябва да остане една и съща. Ето защо дали правилно е определена посочената
кота нула в проекта, респ. дали правилно е процедирано при установената по
време на строителството грешка в проекта по част Геодезия - Вертикална
планировка при определянето на кота нула чрез издаването на заповед в
Заповедната книга на обекта и дали реално изпълнената кота нула е подходяща за
достъп до гаражите от околния терен, е абсолютно ирелевантно за преценката дали
е налице промяна на височината на сградата, тъй като промяната на кота нула,
изразяваща се в повдигане или сваляне на нивото на сградата, не се отразява на
височината на сградата. В този смисъл промяната на кота нула не би следвало да
се отрази на стойностите на котираните в инвестиционния проект височини спрямо
кота +- 0.00 /височина до корниза, височина до било и височина до борда/ - тези
стойности по одобрения проект за височината на сградата - Височина до корниза:
+ 2.60м; Височина до билото: + 3.08 м. и Височина до борда: +3.30 м. не се
променят при промяната на кота нула. Следователно дали кота +-0.00 = 363.22 (съгласно чертежа
„Вертикално планиране") или съответно кота +-0.00= 363.37 (съгласно
обяснителната записка) или е реално изпълнената кота +-0.00 = 363.80 м. във
височинна система EVRS 2007 ( 363.589 м. в Балтийска височинна система), това
не би следвало да води до промяна на височината на сградата от гледна точка на
котираните в проекта височина до корниз, до било и до борд – промяната на кота
нула се свързва само с промяната нивото на сградата, а не на нейната височина. Ето
защо абсолютно необосновано се твърди от процесуалния представител на
жалбоподателя, че тъй като нивото на кота нула е паднало с 30 см., „височината
на сградата също е паднала с 30см.“ В случая обуславящите упражненото
административно правомощие по чл.224а, ал.1 от ЗУТ констатации, както и заключението на СТЕ, се свързват единствено с установените
разлики между проектните и действително изпълнените височини на гаражите в кота било и
в кота корниз, водещи до промяна на
строителната конструкция на сградата във височина. В заключението на СТЕ
изрично е посочено, че отговорът на въпроса „Налице ли е разлика между
проектната и действително изпълнената височина на гаражите, в какво се изразява
същата, колко е разликата и това води ли до промяна на височината на
строителната конструкция“, е сведен до определяне и сравнение на височините на
Корниза, височините на Билото и височините на борда на процесната сграда, между
проектните такива и измерените на място на изпълнената постройка. Нещо повече -
за коректност при съпоставката на измерените височини с котираните такива по
одобрения инвестиционен проект, въпреки,
че височината на сградата следва да се измерва до котата на пресечната линия на
фасадната плоскост с покривната плоскост, поради обстоятелството, че в
одобрения архитектурен проект котата от 2.60 м. не е котирана по този начин, а
е дадена до долния край на стрехата-долния край на металната греда на носещата
покривна конструкция, извършените от експертизата измервания и сравненията на
височините са направени до долния край на металната греда на носещата покривна
конструкция, която е възприета условно като кота корниз.
С оглед
на гореизложеното съдът приема, че по несъмнен начин е установено наличието на
разлика между проектната и действително изпълнената височина на гаражите в кота
било (+ 37см съгласно оспорената заповед, съотв. +28 см съгласно заключението
на СТЕ) и в кота корниз (+ 17см съгласно оспорената заповед, съотв. +8см
съгласно заключението на СТЕ). Тези
разлики обуславят извод за извършена при изпълнението на строителството промяна
на строителната конструкция във вертикално отношение – промяна на носещата
конструкция на сградата във височина, което се субсумира в хипотезата на
съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по см. на чл.154, ал.2,
т.5 от ЗУТ. Съгласно чл.154, ал.5 от ЗУТ, след издаване на разрешението за
строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените
отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя въз
основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж,
като тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото
разрешение. В случая, ако и за промяната на кота нула да е било достатъчно
вписването на заповед в Заповедната книга на обекта /тъй като както беше
посочено, промяната на кота нула не се свързва с промяна на височината на
сградата, а само на нейното ниво/, то за промяната на носещата сградна
конструкция във вертикално отношение - увеличаването на височината на строителната
конструкция от гл. т на стойностите на котираните в инвестиционния проект
височини до било и да корниз, е било необходимо възложителите да изпълнят
процедурата по чл.154, ал.5 от ЗУТ. В случая това не е сторено, което сочи на извършване
на строителството в нарушение на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, което нарушение
съставлява материлноправна предпоставка по чл.224а, ал.1 във вр. с чл.224,
ал.1, т.2 от ЗУТ за постановяване на заповед за спиране изпълнението и забрана
достъпа до строежа. Не води до друг извод обстоятелството, че за строежа има
съставен и подписан акт образец 15 от 29.10.2021г. от всички участници в
инвестиционния процес /Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа/ – с този акт се извършва предаване на строежа от строителя на
възложителя и съотв. акт образец 15 е основание за издаване на разрешение за
ползване. Но обективираните в този акт констатации, че строежът е изпълнен
съгласно одобрения проект, нямат и не могат да имат обвързваща сила или
доказателствено значение за упражняване на административното правомощие по
чл.224а, ал.1 от ЗУТ и при извършваната от решаващия орган преценката дали
строителството се изпълнява при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по см. на чл.154, ал.2, т.5-т.8 от ЗУТ, съотв. при
допуснато нарушение по см. на чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Предвид
така установеното по делото съдът намира, че е налице основанието по чл.224а,
ал.1 във вр. с чл. 224, ал.1 от ЗУТ, с което законът свързва издаването на
заповед за спиране изпълнението и забрана достъпа до строежа. Административният
орган обосновано е приел наличието на нарушение по см. на чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ
- извършване на строителство при съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект по см. на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, без да е направено изменение на
проекта съгласно изискванията по чл.154, ал.5 от ЗУТ, допускането на което нарушение
съставлява материалноправна предпоставка за упражненото с оспорената заповед
правомощие.
С оглед на гореизложеното обжалваната заповед,
като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма;
постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на ЗУТ, при спазване на
административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е
законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото и
на основание чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя И.Д.К. следва
да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв.,
съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.К. с адрес ***, против Заповед
№ 299 от 25.02.2022г., издадена от Заместник кмета на Община Казанлък,
поправена и допълнена със Заповед № 425 от 25.03.2022г., с която на основание
чл.224а, ал.1 във вр. с чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ във вр. с чл.154, ал.5 и
чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, е разпоредено спиране изпълнението на всички видове
строителни и монтажни работи на строеж: „Групов строеж /надземен/ с 5 броя
гаражни клетки“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 35167.504.843 по
КККР на гр. Казанлък, идентичен с УПИ І, кв.212 по подробен устройствен план и
е забранен достъпа до строежа, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Община Казанлък сумата от 100 /сто/ лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: