РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №438 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.132 ал.1 т.2 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на М.С.К. с
ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат Д.Д. с адрес ***,
офис 3, срещу В.Д.П. с ЕГН ********** *** по чл.132 ал.1 т.2 от Семейния кодекс
(СК) за лишаването на ответника от родителските права върху детето *** с ЕГН **********.
В исковата молба са изложени обстоятелства относно трайно неполагане на грижи
за детето и недаване на издръжка от страна на неговия баща – ответник в
настоящото производство. Ищцата е посочила, че страните са съжителствали на
семейни начала, от което се е родило детето ***.; след фактическата им раздяла
е възникнал спор относно упражняването на родителските права, който е бил
разрешен в полза на майката и на ответника е определен режим на лични контакти; същият е бил осъден и да заплаща месечна
издръжка в размер на 90 лева; оттогава до настоящия момент В.Д.П. трайно не
полага грижи за детето, не участва в отглеждането и възпитанието му, както и не
дава издръжка; ***. не знае какво е бащина подкрепа; ответникът никога не е плащал
издръжка на детето си и затова е образувано изпълнително дело, по което не е
събран нито лев; не е налице обективна невъзможност за плащане на издръжка, а
освен това детето е лишено от всякакви грижи от страна на бащата; настоява се
за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника, в който
се сочи, че предявеният иск е неоснователен; не са налице предпоставките за
лишаването му от родителски права; има основания не за намаляване на времето на
общуване на ответника с детето, а за увеличаването му; детето е момче на 6
години и има нужда от по-чести и дълготрайни контакти с бащата; прави насрещното
искане режимът на свиждане да се промени както следва – бащата да има право на
лични контакти с детето всяка седмица от месеца за времето от 10.00 часа в
събота до 17.00 часа в неделя с право на преспиване на детето в дома на бащата,
за един ден от Коледните празници и един ден от Великденските празници, а също
и за 20 дни през годината, когато детето е във ваканция и майката не е в платен
годишен отпуск.
В
последното съдебно заседание ищцата чрез своя пълномощник е посочила, че от
събраните доказателства безспорно се е установило, че ответникът се е
дезинтересирал от детето и не помага на майката; от показанията на разпитаните
свидетели е станало ясно, че бащата на М.С.К. е платил 500 евро на ответника,
за да даде той съгласие да бъде направен задграничен паспорт на детето и същото
да може да пътува до държави – членки на Европейския съюз; поведението на
ответника е както неморално, така и опасно за възпитанието и личността на
детето; от 2014 г. до 2019 г. единствените контакти на бащата с детето са
породени от материалната изгода на ответника, а не от нуждата бащата да вижда
детето, тъй като то му липсва; майката не иска да лиши бащата от контакти с
детето и затова искането е само в интерес на детето; настоява се за уважаването
на предявения иск и присъждането на сторените разноски.
В
последното съдебно заседание ответникът чрез назначения особен представител е
заявил, че предявеният иск е неоснователен; ако бъде уважен, желае да бъде
съобразен предоставения режим на лични отношения на бащата с този, определен с
първоначалното решение за родителските права и издръжката.
Представителят на контролиращата страна
Районна прокуратура – Добрич е посочил, че лишаването от родителски права би
било прекомерно тежко, като интересите на детето биха били защитени с едно
ограничаване на родителските права и в частност дадена възможност детето да
пътува без съгласието на бащата, с имуществото на детето да се разпорежда само
майката и да се издават документи на детето до навършването на 18-годишна
възраст само със съгласието на майката.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Налице
са всички основания за лишаването на бащата от родителските права върху детето.
Съгласно чл.132 ал.1 т.2 родителят може да бъде лишен от родителски права,
когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка. Според разпитаните по делото свидетели *** от фактическата раздяла
между страните през 2014 година до настоящия момент В.Д.П. не поддържа никакви
контакти с детето и никога не се е грижил за него, дори когато същото е било в
Република България; ответникът никога не е плащал дължимата издръжка на детето,
определена със съдебно решение; действително майката и детето са в Република
Австрия , където М.С.К. осигурява
необходимите средства за прехрана за себе си и детето, но бащата знае къде
живеят те двамата; детето не познава баща си; не само В.Д.П. не осигурява
издръжка на детето, но дори и когато е възникнала необходимостта да му се
издаде задграничен паспорт, е взел от майката сумата от 500 евро, за да даде
необходимото съгласие; бащата е търсил майката единствено когато иска тя да му
изпрати пари. На ответника е дадена възможност да води допуснатите му свидетели
както в съдебното заседание на 07.10.2019 г., така и в последното съдебно
заседание, но същият не ги е осигурил; той е заявил в телефонен разговор със
своя процесуален представител по телефона преди съдебното заседание на
24.10.2019 г., че не може да се яви по делото и да доведе тези свидетели. В първото
заседание ответникът е признал, че не е заплащал издръжка на детето, като
причина за това е посочил влошените отношения между родителите. Липсата на
каквото и да е плащане на дължимата издръжка за период от над 5 години се
потвърждава и от намиращия се на лист 58 – 85 от делото заверен препис от
изпълнително дело №3114/2014 г. по описа на СИС при ДРС. След като има образувано
изпълнително производство, оплакванията на ответника за липсата на реална
възможност за плащане на дължимата издръжка, тъй като детето и майка му са в
чужбина, са неоснователни – същият е следвало да извършва плащанията по
изпълнителното дело. В.Д.П. е в трудоспособна възраст и не е ангажирал доказателства
за обективната си невъзможност за заплащането на издръжка. Трайното неполагане
на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за
отглеждането му сочат на противоправно поведение на родителя и представляват
цялостно неизпълнение на родителските задължения, което е основание за лишаване
от родителски права при условията на чл.132
ал.1 т.2 от Семейния кодекс. В производството за лишаване от родителски
права се изследват всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, включително
налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг.
Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на
която е в тежест на страната, която твърди нейното наличие, недаването на
издръжка за осигуряването на живота на детето и трайното неполагане на грижи за
отглеждането му сочат на дезинтересиране и пренебрегване на родителските
задължения. Родителят, който не упражнява родителските права и не се възползва
от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина; не
проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и
емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не
изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл.132
ал.1 т.2 от Семейния кодекс. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение №58/16.04.2019 г.
по гр. дело №2931/2018 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение №406/27.12.2011 г. по гр.
дело №1125/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение №209/06.04.2010 г. по гр. дело
№4468/2008 г. на ІV г.о. на ВКС. Следователно предявеният иск е основателен и
трябва да бъде уважен.
В чл.134 от Семейния кодекс е предвидено
при лишаване от родителски права съдът да определи издръжката на детето, ако не
е присъдена, както и мерките относно личните отношения между родителя и детето.
Доколкото съгласно влязлото в сила решение по гр. дело №4579/2013 г. по описа
на ДРС издръжка вече е присъдена и мерки относно личните отношения на бащата с
детето са определени, а след даването на ход на устните състезания
процесуалните представители на страните са пожелали запазването на този режим
на лични контакти, то не следва да бъдат постановявани изрични диспозитиви в същия
смисъл в настоящото производство.
С оглед изхода от спора на ищцата трябва
да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 630 лева (в това
число 30 лева внесена държавна такса и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ЛИШАВА В.Д.П.
с ЕГН ********** *** от родителските права по отношение на детето ***. с ЕГН **********
***.
ОСЪЖДА В.Д.П. с
ЕГН ********** *** да заплати на М.С.К. с ЕГН ********** *** направените по гр.
дело №438/2019 г. по описа на ДРС разноски в размер на 630 (шестстотин и
тридесет) лева.
ПРЕПИСИ от
решението след влизането му в сила да се изпратят на основание на чл.136 от
Семейния кодекс за вписване на лишаването от родителски права в общината по
постоянния адрес на родителя В.Д.П., както и за сведение на ДСП по настоящия
адрес на детето ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: