Решение по дело №18599/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261517
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20195330118599
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 261517

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

20.05.2021г., гр. Пловдив

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито  съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18599 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото са субективно съединени положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 79 ЗС и чл. 108 ЗС.

            Ищец П.А.В. като наследник на починалата в хода на процеса на ***негова майка С.Т.В., Т.П.Ш., Н.П.Т. всички наследници на ***чрез адв. П.В. заявяват, че с решение от *** на ПК *** е възстановена собствеността на наследниците на **** на ПИ с идентификатор*** находят се в землището на ****, който имот представлява нива с площ от 21 398 кв.м, КОЙТО имот бил владян, стопанисван от наследодателя на ищците – *** за периода от 12.07.1999г. до 09.09.2020г., и която се явяа наследник на ***. Това владение било продължило и от ищците след смъртта на *** през ***.

Според ищците с нот. акт*** за собственик на имота бил признат Д.Н. и на същия ден имотът е продаден с нот. акт ***. на ответник С.С.С..

Ето и защо се иска да се признае за установено по отношение на ответниците С.С.С. и Д.Г.Н., че ищците са собственици на процесния имот въз основа на реституция, давност и наследяване, а ответник С.С.С. да бъде осъден да предаде владението върху имота тъй като го държи без правно основание.

 Като законна последица от признаването ищците за собственици на процесния имот се иска отмяната на нот. акт**** Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Д.Н. – признава иска като го счита за основателен. В хода на производството заявява, че той и останалите наследници на *** *** считат *** *** за единствен собственик на имота, защото единствено тя го е владяла, стопанисвала и ползвала повече от 10 години. Завява, че никога не е желаел настъпването на правните последици нито на констативния нотариален акт, нито на последващия акт за покупко-продажба.

Ответник С.С.С. чрез адв. Н. *** не признава предявения иск. Заявява, че е добросъвестен купувач придобил права въз основа на сделка от **** Заявява се, че не са конституирани всички наследници на общия наследодател, тъй като в исковата молба се заявява, че ***е владяла имота изцяло за себе си без противопоставяне и със знанието на останалите наследници като го била придобила по давност. Посочва се, че ищците в качеството им на наследници на *** заявяват самостоятелни изключителни права на собственост, които са извън правата им по наследяване, поради което същите следва да бъдат установени по отношение на всички останали наследници. Ето и защо се иска отхвърлянето на иска. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

С решение № *** на ПК *** е възстановена собствеността на наследниците на **** върху процесния имот с идентификатор **** по действащата КК и КР. Имотът се намира в землището **** и представлява нива с площ от 21 398 кв.м в местност **** с номер по предходен план ***.

От приобщеното по делото нот. дело ****. на *** ** *** и от разпита на свидетелите *** ***, *** *** и *** **, а и от обясненията на ответник Д.Н. се потвърждават изцяло и несъмнено твърденията на ищците затова, че *** *** е владеела процесния имот за себе си като го е отдавал по аренда.

Свидетелят *** *** си спомня, че процесната земя е на баба ***, тя е давала под наем, а след нейната смърт леля С.. Земята се знаела на кого е. Свидетелят заявява, че майка му е станала свидетел в хода на нотариалното производство, но не е разбирала под какво се подписва.

Свидетелят *** заявява, че *** е получавала аренда без другите сънаследници да са претендирали арендно плащане, *** му била дала имота, за да го работи защото го счита за нейн.

Свидетелите И.С. и Р.М. в показанията си отричат да са били разпитвани от ****, потвърждават подписите си под протоколите за разпит, но заявяват, че нито знаят за земя на Н., нито пък са свидетелствали в негова полза.

Свидетелят И.С. след като й бяха прочетени показанията дадени от нея по нотариалното дело отрича верността им. Свидетелката си спомня, че са отишли в нотариалната кантора, защото Р. / майката на св. ***/ искала да продава ниви и станали на Р. свидетели като нейни ниви се продавали. Документите й били предени наредени, не ги прочела, подписала се на няколко пъти;

Свидетелят М. заявява, че карала Р.И. и И., за да помогнат на Р.И. да продаде нейната земя на И.Н., като потвърждава показанията на свидетеля С., че оформяне документите на земята на Р. дошли, всичко подписали при И.Н., първо дал да се подпишат за Р. и след това дал още по веднъж да се подпишат. Свидетелят заявява, че нищо не е чела докато е подписвала. Свидетелката заявява, че е продавала на И.Н. други земи, но нейни, ходила била в кантората на *** по друг повод.

От обясненията на ответник Д.Н. се установява, че единствен владелец на имота след неговата реституция е „****“, винаги той, брат му и сънаследници са считали, че имотът е неин.

Следователно, при така установената фактология се налага извода затова, че наследодателя на ищците  *** е владяла изцяло за себе си спокойно и необезпокоявано процесния имот считано от реституцията му, което владение е преминало по наследяване върху ищците и въз основа на което последните се легитимират като собственици въз основа на придобивна 10 и повече годишна давност. Фактическото разделяне на наследствените (съсобствените) имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си така решение № 97.19.10.2020г. по гр.д. № 325/2020г. по описа на ВКС, I Г.О., в този смисъл са и мотивите към т.1 от Постановление №6/1974 на Пленума на Върховния съд.

Констативен нотариален акт **** неправилно удостоверява правото на собственост за Д.Н., тъй като първо, последният не се установи въобще да е владял процесния имот, още по-малко за себе си, респ. не го е отдавал под аренда, не е получавал арендно плащане, и второ, Н. не би могъл да придобие собственоста на оригинерно основание, защото вече тази собственост към м.юли 2009г. е била придобита от *** ***, а след нейната смърт наследниците – ищците са упражнявали владение до 2016г., т.е не е изтекъл и 10-годишния срок по чл. 79 ЗС.

Предвид на гореизложеното щом Д.Н. не е собственик, то и ответник С.С. не би могъл да придобие собствеността, тъй като правото не е в патримониума на праводателя му, С.С. владее процесния имот което обстоятелство не се оспорва, но това владение е без основание, поради което и искът по чл. 108 ЗС следва да се уважи, а на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт № **** следва да се отмени, тъй като неправилно удостоверява принадлежността на правото на собственост.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски за което е направено изрично искане, но освен за внесена държавна такса други доказателства по делото не се представят /договор за правна защита и съдействие/. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответник С.С.С. тъй като отв. Д.Н. не оспорва предявения иск.

Така мотивиран съдът

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** и С.С.С. с ЕГН ********** с адрес: ***,

ЧЕ Т.П.Ш. с ЕГН **********, Н.П.Т. с ЕГН ********** и П.А.В. с ЕГН ********** /като наследник на починалата в хода на процеса на ***негова майка С.Т.В./ всичките със съдебен адрес:***  притежават правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на с. **** находящ се в землището на с. **** който имот представлява нива с площ от 21 398 кв.м в местност **** с номер по предходен план *** въз основа на реституция извършена с решение от *** на ***, наследяване и придобивна 10-годишна давност

КАТО ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ в полза на ищците Т.П.Ш., Н.П.Т. и П.А.В. владението върху така описания поземлен имот;

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт *** рег. № *** постановен по нот. дело № ***. по описа на ** ** *** с рег. № *** НК;

ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ общо в полза на Т.П.Ш. с ЕГН **********, Н.П.Т. с ЕГН ********** и П.А.В. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: *** сумата от 50 лева разноски за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив  в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.