Р Е Ш Е Н И Е

№121

гр.С. 18 ЯНУАРИ 2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                           Председател: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретаря Петър П. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 196 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В.Н.В. с ЕГН:********** е предявил срещу ЕТ“ И-ПМ“" ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В.А." № 26, представлявано от П.С.М., иск за обезщетение за уврежданията му в следствие претърпяната трудова злополука, за всяко едно от уврежданията / за уврежданията, настъпили в черепно -мозъчната област- в размер на 120 000 лв.; за уврежданията, настъпили в областта на гръбнака и кръста и претърпените хирургични интервенции и операции, - в размер на 40 000 лв.; за трайното обездвижване на лявата ми страна (левостранна тежка хемипареза)- 25 000 лв.; за трайното затруднение в говора ми - 25 000 лв./ общо в размер на 210 000 лв., както и законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на увреждането до завеждането на иска в размер на 9 059,75 лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите. Моли да му бъде присъдено обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, в размер на 3404,40 лв. за заплатени на 22.01.2016г. консумативи за операция – 2 500лв. и за избор на екип – 700,00лв., както и за заплатени два броя потребителски такси от по 58 лв. и 46,40лв., които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до изплащане на главницата.

С исковата си молба ищецът твърди, че работи по трудов договор за неопределено време като шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона /код на длъжността по НКПД 83322005/, при ответника ЕТ“ И-ПМ“" ЕИК ******, и работното време е определено от 06.00ч. сутринта до 11.00ч. и от 12.00ч. до 15.00ч. Твърди, че на 02.11.2015г. около 7.30ч. сутринта по време на работа по трудов договор с ответника претърпял трудова злополука.

Твърди, че при управлението на тежкотоварен камион- СКАНИЯ Р124 СВ ХЗ 400, с per. № № CО 6484 BМ, по време на работа в землището на с. В., Северна тангента 12 + 600, насип Зона А, при изсипване на инертна маса се преобърнал на дясната си страна. При обръщането на камиона ударил главата си в дясната колона на кабината, в следствие на което са настъпили тежки увреждания, като първоначално установените при приемането му в болница „„Ц.Й." ЕАД се изразяват в множество счупвания на костите на черепа и лицевите кости, контузия на главния мозък, фрактура L3, охлузване и контузно -разкъсна рана на темето, пръснати контузионни огнища двустранно париетално и челно в мозъчния паренхим, кръв по тенториума, отразени в Епикризата от 02.11.2015г.

За настъпилото произшествие са били уведомени органите на КАТ-СДВР- Отдел „Пътна полиция", които издават „Служебна бележка" с Писмо per. № Г15524 от 26.11,2015г. в уверение на това, че след получен сигнал с вх. № П5524/06.11.2015г. и вх. № 513000-18814/09.11.2015г. са посетили мястото на произшествието.

С Декларация да трудова злополука вх. № 5101-22-37 от 05.11.2015г., Досие 104/05.11.2016г. до ТП на НОИ работодателят ЕТ“ И-ПМ“" гр. С., ЕИК ****** е декларирал настъпилата с ищеца трудова злополука „при разтоварване на инертни материали с товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ, като такава по чл. 55 ал. 1 КСО. Във връзка с декларираната трудова злополука ТП на НОИ- София -област е издал Разпореждане № 104 от 23.12.2016г. на основание чл. 60 ал. 1 КСО, като: „УВРЕЖДАНЕТО (Множествени счупвания на костите на черепа и лицевите кости. Контузия на главния мозък. Фрактура L3.) Е НАСТЪПИЛО ПО ВРЕМЕ И ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗВЪРШВАНАТА РАБОТА (превоз на насипни материали) И Е ДОВЕЛО ДО ВЕРОЯТНО ТРАЙНО НАМАЛЕНА РАБОТОСПОСОБНОСТ НА ПОСТРАДАЛИЯ".

Твърди, че с това разпореждане се признава, че е настъпила трудова злополука, в следствие на което е получил тежките увреждания, описани подробно по-горе и е изпълнена процедурата по чл. 7 ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки.

Разпореждането е изпратено на ответната страна, на Д „ИТ СО" София и на него с изх. № 5101-22-37#23.12.2015г. и като необжалвано е влязло в сила.

Ответникът, ЕТ“ И-ПМ“" ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В.А." № 26, е подал по реда и в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва предявеният иск, оспорвайки го по размер, Считайки, че в случая е налице хипотезата на чл.201, ал.2 от Кодекса на труда. Направил е доказателствени искания.

            Третото лице помагач, на страната на ответника,  ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" с ЕИК ******със седалище и адрес на управление град София,ул."Позитано" 5, е подал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва предявеният срещу ответника, ЕТ“ И-ПМ“" ЕИК ******. Твърди, че е отказано изплащането на застрахователно обезщетение на ищеца, за претърпяната от него трудова злополука , с мотиви, че пострадалият водач, В.В., спира товарния автомобил, управляван от него на терен със страничен наклон и при повдигане на коша, товарният автомобил се обръща на дясната страна, в следствие на което и главно поради предварителното сваляне на предпазен колан, В.В. е изпаднал от седалката в дясната страна на кабината. Твърди, че ищецът е бил запознат с оценката на риска, опасностите и рисковете на работното място и предприетите мерки за минимализиране на риска са били известни на ищеца, предвид проведените инструктажи. Предвид изложеното и предвид резултатите от извършено разследване на злополуката от НОИ, причините, довели до злополуката са неправилно натоварване на инертни материали в коша на автомобила, несъобразяване с терена при разтоваране и предварителното сваляне на предпазния колан, поради и което следвал извода, че злополуката е станала при извършване на дейност в интерес на работодателя, но е свързана с нарушаване на правилата за безопасност при работа от страна на работника. Прави възражение за наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на В. Велнов, както и възражение за значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В.В.. Оспорва исковата претенция и по размер, считайки я за силно завишена, предвид установената практика при аналогични случаи. В съдебно заседание, редовно призовано, не се явява, не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори , че страните са били в трудовоправни отношения по силата на трудов договор  №5 от 26.09.2012г., според който ищецът е бил назначен на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил -12 и повече тона”, с уговорено трудово възнаграждение.

На 12.11.2015г., ищецът е бил на работа  и е изпълнявал задача по договор за превоз на товари, като е превозвал инертни материали с товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ за новия околовръстен път. Около 07,30ч., ищецът бил на мястото, където следвало да разтовари превозваните инертни материали, на Околовръстното шосе – Северната тангента 12+600, насип зона А, в района на землище „В.”. Според присъствалите на място св. Т.П.и Стоян М., при разтоварването, ищецът е спрял камиона на терен със страничен наклон и при повдигане на коша, камиона се обръща на дясната си страна и ищеца изпада от седалката и удря главата си в дясната колона на кабината. Ищецът е откаран спешно в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ” с множество счупвания на костите на черепа и лицевите кости; контузия на главни мозък; фрактура L3м охлузване и контузно-разкъсна рана на темето. По спещност е направена оперативна намеса за „Реимплантация на скалп”, прието е, че не се налага провеждане на неврохирургично лечение и е изписан на 12.11.2015г. На 21.01.2016г., ищецът е приет в УМБАЛ „Св.Иван Рилски” – София, където му е извършена операция по повод травмата на поясната област на гръбначния стълб. Изписан е на 29.01.2016г., като на същата дата е освидетелстван и преосвидетелстван на 26.04.2017г. и му е издадено експертно решение 0760, с което на ищеца са му признати 94% трайна загуба на работоспособността, с чужда помощ за три години.

Съгласно разпореждане № 104 от 23.12.2015г.на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната от ЕТ“ И-ПМ“" ЕИК ******, станала с В.Н.В., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Представени са и са приети като доказателства по делото приложенията към протокол № 18/23.11.2015г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката извършена от НОИ, ТП”СО”.

От свидетелските показания на  Н.М.В.и Т.М.С., живуща на семейни начала с ищеца В., се установява, че същият е изживял силни болки при лечението си, което е било продължително и продължава и към момента. Не може да се обслужва сам. Може да прави няколко крачки с бастун и с помощта на някой друг. В следствие на злополуката е получил епилепсия.

От показанита на свидетелите Т.П.и С.М.и двамата шофьори в други фирми и на процесната дата са били с управляваните от тях автомобили непосредствено след камиона, управляван от ищеца,  на обекта и непосредствено възприели случилото се. Според показанията им, обектът е бил непосредствено на наклон на дясната страна, успоредно на самия камион. Отговорникът на място, казал на ищеца да изсипе товара си, като камионът му бил успоредно на самия наклон, при предприемане на изсипването, камионът се преобърнал на дясната си страна. Св.М., пристигнал на обекта в този момент. И двмата помогнали да извадят ищеца от камиона и изчакали пристигането на „Бърза помощ”. Според св.П., товарът в камиона, управлван от ищеца бил „малко на дясната страна”. И двамата свидетели, са дълггодишни шофьори и завяват, че не следва и не биха предприели изсипване на камиона в ситуацията, в която е бил камиона на ищеца, защото теренът е с наклон, което е забранено, като е отбелязано както на самия камион, където имало залепени табелки, така и защото, камионът би се обърнал. Следва да се разтоварва на равен терен. И двамата свидетелстват, че това е тяхно задължение и при отказ да изсипят където им показава отговорника на обекта, ако не е безопасно, се разтоварва на безопасно место. Завяват, че и двамата са отказвали да разтоварт при опасност, който им отказ не е санкциониран никога и от никой.

Според свидетелските показания на Б.П.Г., работещ като багерист, се установява, че задължение на шофьора, чийто камион се товари е да му каже как да бъде разпределен товара /отпред и отзад/, в зависимост от това е възможно най-равномерно и според разстоянието, на което трябва да се откара. Св.Н.В.С., работещ при ответника на длъжност „шофьор”, заявява, че е запознат от управителя на фирмата с инструкцията за безопасност при постъпването си във фирмата, а след това са провеждани периодични инструктажи, за които всеки е полагал подпис. Завява, че отговорност на шофьора е да разпредели товара при натоварването му в камиона и ако е претоварен да бъде разтоварена част от товара, както и да прецени къде да разтовари, като основно терена трябва да е равен. Заявява, че тази дейност задължително се извършва с предпазен колан.

Св.Славчо Първанов свидетелства, за това, че е консултирал ответното дружество във връзка с разработването на инструкция за безопасна работа на автомобилите при транспорт на насипни товари. Заявява, че е извършвал и консултации във връзка с изготвянето на длъжностните характеристика на водачите.

От представените инструкция, книга за инструктаж и списъци е видно, че ответното дружество е провело първончален и периодичен инструктаж на служителите, срещу подпис, включително и на ищеца.

От назначената и приета по делото графическа експертиза на подписи на приложеният списък към инструкция за безопасна работа с автомобили при транспорт на насипни товари, скална и земна масаили инертни материали от 30.06.2012г., извадка от книга със списъци за периодичен и извънреден инструктаж на работниците и служителите по безопасност на труда, длъжностна характеристика на шофьор на тежкотоварен автомобил, списък на работещите и запознати с правилата за безопасност и здраве при работа и списък на работещите и запознатис оценка на риска, опасностите и рисковете на работното мсто и предприетите мерки за минимализиране на риска и с правилника за ВТР е видно, че подписите са положени от В.Н.В..

От заключението на изготвената и приета по делото автотехническа експертиза е видно : На 01.11.2015г., в 16,32ч. в завода на „О. К”АД, в местността „П.”, край гр.С., товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ с водач В.П.е натоварен с фракция, за което е издадена кантарна бележка, приложена към експертизата, от която е видно, че т.а. е бил натоварен с фракция 43 860 кг. Т.а. е придвижен от мястото на натоварване до гр.С. от водача В.П., като натовареният товарен автомобил пренощува в гр.С.. На 02.11.2015г. в 06,15ч., натовареният товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ с водач, ищеца, потегля от гр.С. за землището на с.В., където трябва да достави товара, което е документирано в съставен пътен лист. Според експертизата причината за преобръщането на товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ от техническа гледна точка има комплексен характер: площадката, където е бил разтоварен камиона е била с низходящ наклон към десния борд на т.а.; площадката не е била валирана и уплатнена в достатъчна степен, поради което наклонът на площадката, който е възприел водача на т.а. преди захождането за разтоварване не е еднакъв на наклона по време на самото разтоварване; товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ е бил надтоварен с 11 860 кг. над допустимата максимална маса, определена от компетентните органи; товара не е бил разпределен равномерно в каросерията, като повече товар е имало в дясната част на каросерията; товарът, с който е бил натоварен товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ, представлва варовикова фракция и при престой на товара в каросерията, за по-дълго време, предвид физико-химичната характеристикаи в зависичмост от климатичните условия се получава вплътняване на товара. Предвид неравномерното разпределение на товара в каросерията, вплътняването е в по-голяма степен там, където товарът е повече. При разтоварване на самосвала, такъв вплътнен товар по-късно тръгва да се саморазтоварва, с което нарушава баланса на т.а.; водачът на товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ преди предприеме вдигане на каросерията за разтоварване на товара, не се е убедил по безспорен начин за безопасното протичане на разтоварването с оглед големината на напречния наклон на терена. Инерционната сила, която е действала при падането на водача от седалката при преобръщането на т.а. е силата на земното устокорение. Според експертизата, за протичане на пълно разтоварване на  товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ не е било необходимо, т.а. да извърши придвижване.При изслушване на в.л. всъдебно заседание, същият заяви, че при разтоварване, автомобила се управлва за разтоварна дейност, не се извършва водене на автомобила.

От назначената , изготвена, неоспорена и приета съдебномедицинска експертиза  е видно, че в резултат на инцидента, ищецът е получил следните увреждания: тежка открита черепно-мозъчна травма и гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на тялото на трети поясен прешлен. Непосредствено след постъпване в болницата, паралелно с диагностични мероприяти е проведено и медикаментозно и хирургично лечение - по спешност е направена оперативна намеса за „Реимплантация на скалп”. Постепенно  е отчетено, бавно възстановяване, като при ищеца , като трайна последица от челепно-мозъчната травма, независимо от лечението се изявява и песистира спастично намалване силата и обема на движение на левите краници. Установени са и изявени симптоми на челен психоорганичен синдром, водещи до затруднен контакт. По повод травмата в поясната област на гръбначния стълб също е предприето консервативно лечение с обезболяващи и имобилизация с лумбостат за 40 дни и е изписан на 12.11.2015г. След контролен преглед и изследвания и след преценка, е предприето оперативно лечение на счупването на поясния прешлен, за което, ищецът е постъпил на 21.01.2016г. в УМБАЛ „Св.Иван Рилски – София,  и е извършена операци – вертебропластика с костен цимент на ниво Л3 и е извършена микродисектомия Л5-еС1. След операцията не се регистрира допълнителен неврологичен дефицит, болковата симптоматика постепенно е редуцирана и ищецът е изписан на 29.01.2016г. с препоръки за щадящ режим. На ищеца след прегледи и изследвания са издавани болнични лисове вкл. и до 30.05.2016г., на която дата е освидетелстван от ТЕЛК и отново преосвидетелстван на 26.04.2017г., при което му е дадена оценка на работоспособност – 94% трайно намалена работоспособност, за срок от 3 години с чужда помощ. Според експертизата, черепно-мозъчната травма се дължи на директно травматично действие на твърд тъп предмет със значителна травмираща сила, като причиняването й добре може да се обясни със съчетание на удар в интериора на кабина на товарен автомобил с притискане на теменната област на главата от настъпила навътре деформация. Травмата на гръбначния стълб е причинена по индиректен механизъм от свиване и/или такова ротационно надпределно движение на тялото при едновременно придаване по оста на гръбначния стълб на аксиално натоварване и добре може да се обясни с травма на водач в преобърнал се товарен автомобил. Според експертизата, установените непосредствено след инцидента травми са в пряка причинно-следствена връзка с него.  Получените увреждания, ищецът е търпял болки и страдания, които в началото са били интензивни и постепенно с времето отшумяват.  Според експертизата, като трайна последица от черепно-мозъчната травма има намаление на силата и обема на движение на левите крайници, с апатико-абуличен синдром /синдром, съчетаващ разстройство на емоциите (апатия) и на волята (абулия)/, а от травмата на поясен прешлен е било затруднено и ограничено от болка движение на снагата, като с времето и от прилаганото лечение се очаква изявената симптоматика от причинените травми да се редуцира, но не и да изчезне напълно. По повод представените финансови документи за избор на екип, експертизата отбелязва, че това е доброволен акт, докато приложените по делото фактури за потребителска такса по време на болничен престой, са оправдани, в това число и разходите са костен цимент.

От приетия като доказателство застрахователен договор № 3607150200000008 е видно ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" с ЕИК ******е застраховало 15 работници и служители на ответното дружество за риска „трудова злополука”. Поради това и тъй като трудовата злополука е настъпила на 02.11.2015 г., а застрахователната полица е сключена за срок от 14.02.2015 г. до 13.02.2016 г., с определение в з.з. 25.01.2017 г. съдът е преценил, че за ответника е налице правен интерес да иска привличане като трето лице – помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" с ЕИК *********, поради което е уважил искането за конституиране на  ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" с ЕИК ******като подпомагаща страна на страната на ответника в настоящото производство.

При горните факти съдът прие следното от правна страна.

Налице е основанието на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на ответника за вредите, причинени на ищеца от претърпяната от него трудова злополука. Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника. На 02.11.2015 г. е претърпял трудова злополука - травматично увреждане на здравето през време и във връзка с извършваната работа, установена с надлежен акт за трудова злополука, довела до постоянната му нетрудоспособност.

Понятието “трудова злополука” е дефинирано в чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е причината за трудовата злополука, дали други негови служители са действали виновно и дали са създадени безопасни условия на труд или не. Релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не до степен изключване отговорността на работодателя е евентуалното съпричиняване от страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна /решение № 1166/11.11.2008 г. на ВКС по гр.дело № 5141/2007 г., II г.о./.

Не се спори че страните са се намирали в трудовоправни отношения по силата на сключен между тях договор.

  Ищецът претендира, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в размер на 210 000 лв. Размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване характера на причиненото увреждане, продължителността на лечението, наличието на съпровождащи го болки и неудобства, както и очакванията за възстановяване здравословното състояние на пострадалия. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68г. /.

В настоящия случай приетата по делото съдебномедицинска експертиза установява, че вследствие трудовата злополука ищецът е получил тежки  увреждания, а именно : Черепно-мозъчна травма, което увреждане е реализирало критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето временно опасно за живота, като към настоящия момент е налице трайно затруднение на движенията на левия горен крайник и левия горен крайник; изявената церебрастенна симптоматика , обуславя постоянно разстройство на здравето не опасно за живота / средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК/; Гръбначно-мозъчна травма, което увреждане е реализирало критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на снагата. Тези затруднения , при липса на възникнали усложнения, с оглед на приложеното лечение, ограниченията движенията при са налице за около една година, но напълно е възможно и по-продължителна изява на болков синдром, какъвто е констатиран при извършеният от вещото лице преглед на ищеца. на основната функция на крайниците ще пресистират с месеци  и дори години, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Следва да се вземе предвид изразеното от вещото лице и обстоятелството, че с оглед на травмата е възможно подобрение, но абсолютно пълно възстановяване не може да се случи. Според експертното мнение на вещото лице, в бъдеще е възможно да се стигне до пълно възстановвяване, но това зависи от усилията, които ще положи ищеца в тази насока. С експертно решение № 0760 от 26.04.2017г. на ищеца са му признати 94% трайна загуба на работоспособността, с чужда помощ за три години.

Предвид изложеното и предвид събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства бе установено безспорно наличието на трудово правоотношение между страните и възникнала трудова злополука, по което обстоятелство те не спорят, т.е установено е наличието на функционална връзка между злополуката и извършваната от пострадалия работа. В тази насока са трудовия договор, протокола от 23.11.2015 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала около 07,30 часа на 02.11.2015 г. с ищеца, разпореждане № 104/23.12.2015 г. на длъжностното лице при ТП-София област на НОИ, показанията на свидетелите. Протоколът от разследването на комисията по трудовата злополука има обвързваща доказателствена сила относно осъществилите се факти /механизма на трудовата злополука/, съгласно чл. 58, ал. 6 КСО, тъй като тези обстоятелства биха изключили квалификацията на злополуката като "трудова", а тя е установена с влязъл в сила административен акт, който не е обжалван от работодателя - чл. 17, ал. 2 ГПК. В обсъдения протокол са посочени изчерпателно допуснатите нарушения както от работодателя, така и от пострадалия по безопасността на труда, поради което съдът не намира за необходимо да ги коментира. Практически цитираният протокол, неоспорен и необорен по надлежният ред, установява нарушение на ответника на основно свое задължение по КТ-това императивната норма на чл. 275, ал.1 от КТ, поради което съдът счита, че искът по чл. 200, ал.1 КТ от КТ е доказан в своето основание.

 

 

 

 

В отговора на исковата молба ответникът прави възражение, че до инцидента се е стигнало, поради проявената груба небрежност от страна на ищеца, нарушавайки правилата за безопасност на труда.

Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Извършвайки действия в нарушение на инструктажа по безопасност на труда, пострадалият работник трябва да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но самонадеяно да се е надявал, че той няма да настъпи, т.е. налице е неправилна преценка от негова страна, че този резултат може да се предотврати.  

 

 

 

Относно грубата небрежност съдебната практика приема, че съзнаваната небрежност /самонадеяност/ в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, тъй като в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, докато в гражданското право е степен на небрежността, тъй като гражданското право не различава формите на небрежността. Приема се, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел-поведението на определена категория лица /добрия стопанин- с оглед естеството на дейността и условията за извършването й/. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение на увреждането/, а по степен, тъй като е неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и правила за безопасност на труда. /Така решение № 348/11.10.2011г на ВКС по гр.д.№ 387/2010г, ІV Г.О., ГК, решение № 18/8.02.2012г на ВКС по гр.д.№ 434/2011г, ІІІ Г.О., ГК, решение № 291/11.07.2012г на ВКС по гр.д.№ 951/2011г, ІV Г.О./

 

 

 

 

Именно такова е било поведението на пострадалия, който при грубо нарушение на правилата за безопасност е извършил действията си преди инцидента. Същият е работил на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил -12 и повече тона” и е управлявал товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ. Ищецът е бил инструктиран, относно безопасното упражняване на работата, за която е нает, видно от представените инструкция, книга за инструктаж и списъци, от които е видно, че ответното дружество е провело първоначален и периодичен инструктаж на служителите, срещу подпис, включително и на ищеца, което се потвърждава категорично от приетата графическа експертиза. Съдът приема за неуспешно направеното от ищеца оспорване по реда на чл. 193 ГПК на представените от ответника инструкция, книга за инструктаж и списъци, поради което същите следва да бъдат признати за годно доказателствено средство, което преценено съвкупно със заключението на съдебно техническата и съдебно-медицинска експертизи доказва обстоятелството, че ищецът е бил на провежданите от ответното дружество инструктажи по безопасността на труда. Безспорно бе установено, че ищецът е превозвал товар, представляващ инертна маса, натоварена предишния ден, като не е присъствал при товаренето, за да разпредели равномерно товара; допуснал е претоварването на самосвала с 11 860кг.; в качеството си на водач на товарен автомобил -самосвал Скания рег. № CО 6484 BМ преди предприеме вдигане на каросерията за разтоварване на товара,  ищецът не се е убедил по безспорен начин за безопасното протичане на разтоварването с оглед големината на напречния наклон на терена, и при незаравнена площадка за разтоварване, още повече, че за протичане на пълно разтоварване на  товарен автомобил -самосвал не е било необходимо, т.а. да извърши придвижване. Относно съображенията на ищцовата страна относно задължението за използване на обезопасителен колан, съдът приема, че такова е налице, предвид заявеното от в.л. в съдебно заседание, когато същият заяви, че „при разтоварване, автомобила се управлява за разтоварна дейност, не се извършва водене на автомобила“, поради и което и предвид разпоредбата на ЗДвП, вменяваща в задължение за употреба на предпазни колани, при управление на МПС, счита, че в конкретния случай ищецът е следвало да бъде с предпазен колан. Съдът намира за доказано, че такъв не е използван от ищеца, предвид причинените му травматични увреждания в следствие на обръщането на товарния автомобил. При отчитане, че пострадалият е работник е инструктиран редовно за безопасните условия на труд, то следва да се заключи, че същият не е положил грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. По изложените съображения, съдът приема, че с поведението си пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, изразяваща се в посочените по-горе тежки нарушения на правилата за безопасност на труда, за които се установи, че същият е бил инструктиран редовно.  

Предвид изложеното, релевираното от ответника възражение по  чл. 201, ал.2 от КТ за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, съдът намира основателно.

Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68 г. /.

При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди за ищеца В.В. и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства : Ищеца е мъж в трудоспособна възраст. В резултат на злополуката на 02.11.2015 г. ищеца е получил тежка открита черепно-мозъчна травма и гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на тялото на трети поясен прешлен, които са му причинили силни болки и е довело до оперативна интервенция, а е ноторно известен високия интензитет на претърпените болки и страдания при операции. Фактът, че в следствие на трудовата злополука и въпреки проведените оператвно, консервативно и рехабилитационно лечение ищецът е налице трайно затруднение на движенията на левия горен крайник и левия горен крайник; изявена е церебрастенна симптоматика, трайно затруднение на движенията на снагата, неминуемо е довел и води  до силен емоционален стрес за ищеца. Вследствие на злополуката ищеца е неработоспособен на 94% за един дълъг период най-малко тригодишен, и съществува вероятност изобщо да не се възстанови на сто процента. Месеци след злополуката ищеца е изпитвал и продължава да изпитва болки, не може да се самообслужва, поради което се нужда е от чужда помощ за ежедневните си нужди. Видно от исковата претенция, ищецът е посочил конкретно сумата, която претендира, за всяко едно от получените от него увреждания и последиците им. В тази връзка, съдът намира, че претенцията на ищеца за трайно затруднение в говора му, за което претендира сумата от 25 000лв., остана недоказана и следва да не бъде уважавана. Видно от приетата и неоспорена СМЕ, при извършеният преглед, в.л. е отчело забавен мисловен процес, което води до затруднен контакт, с което увреждане се съотнася към претърпяната черепно-мозъчна травма, но липсват доказателства за затруднения в говора.

С оглед на гореизложените обстоятелства съдът счита, че за справедливо възмездяване за претърпените от ищеца болки и страдания следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в пълно претендирания от ищеца размер от 185 000 лв.

Предвид степента на обективния принос в настъпването на вредите, съдът намира, че възражението за съпричиняване е основателно до размер на 60 %. Съразмерно на приетото за основателно възражение следва да бъде намалено и определеното обезщетение от 185 000 лв., т.е. същото се дължи в размер на 75 000 лева.

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 02.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата /в т.см. решение № 441/08.07.2010 г. на ВКС по гр.дело № 682/2009 г., IV г.о/.

От представените доказателства по делото е видно, че ответникът , в качеството си на работодател е поддържал застраховка “Трудова злополука” към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" с ЕИК *********, доказателства за заплатени суми от застрахователя не бяха представени.

Не следва да бъде приспадано и получените от НОИ суми, в общ размер на 5 776,39 лв., т.к. са извън хипотезата на чл.200, ал.4 от КТ.

По отношение имуществените вреди, претендирани от ищеца, както следва : в размер на 3 304,40 лв. за заплатени на 22.01.2016г. консумативи за операция  2 500 лв.;  за избор на екип – 700 лв., както и за заплатени два броя потребителски такси от по 58 лв. и 46,40лв., съдът намира същите за основатели и доказани, с изключение на претенцията от 700,00лв., представляваща такса за избор на екип. По отношение на тази  претенция, съдът намира същата за неоснователна, т.к. същата не е задължителна при извършване на съответната хирургична интервенция, а една възможност за пациента да избере специалиста, който да извърши операцията, т.е. това е един доброволен, а не задължителен разход, поради и което, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена до размера на 2 604, 40лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска, до пълното му заплащане, като бъде отхвърлен за горницата до предявения размер.

На основание чл. 223, ал. 2 ГПК установеното в мотивите на настоящото решение е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част, а именно в размер на 2 983,32, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представеният списък по реда на чл.80 от ГПК .

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноските , съобразно отхвърлената част. Предвид направенаите от страна на ответника претенции в тази насока, съдът намира същата за основателна, като следва сторените от него разноски в размер на 6 743,52лв. в това число адвокатски хонорар и възнаграждение на вещи лица, да му бъдат заплатени от ищеца. Възражението за недоказаност на платеното адвокатско възнаграждение, т.к. не е платено по банков път, каквото е изискването на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПлБ, съдът намира за неоснователно, по следните съображения : Ответникът е представил договори за правна защита и съдействие, в които е отразена платена сума - възнаграждение за адвокат гр.д.№196/2016г. по описа на РС-С. – 10 000лв.

Съгласно т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната е заплатила същото - ако в договора е записан начин на плащане по банков път, представят се доказателства за това, а ако е в брой - достатъчно е вписване в договора за направеното плащане, което има характер на разписка.

При доказано от ищеца плащане на разноски - адвокатско възнаграждение с представеният договор за правна помощ, в който е отразено, че възнаграждението е платено, не е необходимо ответникът да представя доказателства за извършено плащане по банков път. Към доказването на плащането няма отношение разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като нарушаването на разпоредбите на този закон има за последица реализиране срещу нарушителя на административно-наказателна отговорност, но не се отразява на надлежността и доказването на извършеното плащане / Определение № 120 от 6.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1709/2016 г., II т. о., ТК/.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на РС – С. сумата 3484,18 / четири хиляди, триста и два лева и 41 ст. /, от която , 3 104,18 лв., представляваща, дължимата  държавна такса върху уважения размер от иска и направените по делото разноски за  възнаграждения на вещи лица / за СТЕ и СМЕ – общо/  , а именно 380,00лв. 

 

            Предвид изложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА  ЕТ“ И-ПМ“" ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В.А." № 26 ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.В. с ЕГН:**********, обезщетение в размер на 75 000 лева /седемдесет и пет хиляди лева/ лв. за причинени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука настъпила на 02.11.2015г., ведно със законовата лихва от момента на увреждането - 02.11.2015г. до пълното изплащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200, ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 75 000 лв. до пълния му предявен размер от 210 000 лв.

ОСЪЖДА  ЕТ“ И-ПМ“" ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В.А." № 26 ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.В. с ЕГН:**********, обезщетение в размер на 2 604,40 лева /две хиляди шестстотин и четири лева и 40 ст./ лв. за причинени имуществени вреди, вследствие на трудова злополука настъпила на 02.11.2015г., ведно със законовата лихва от момента на подаване на исковата молба - 04.04.2016г. до пълното изплащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 2 604,40 до пълния му предявен размер от 3 304,40 лв.

ОСЪЖДА  ЕТ“ И-ПМ“" ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В.А." № 26 ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.В. с ЕГН:********** сумата от 2 983,32 /две хиляди деветстотин осемдесет и три лева и 32 ст./лв., направени от него разноски, съобразно уважената част.

ОСЪЖДА  В.Н.В. с ЕГН:********** да заплати на ЕТ“ И-ПМ“" ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В.А." № 26 сумата от 6 743,52 / шест хиляди седемстотин четиридесет и три лева и 52 ст./ лв. в това число адвокатски хонорар и възнаграждение на вещи лица, направени от него разноски, съобразно отхвърлената част.

         ОСЪЖДА  ЕТ“ И-ПМ“" ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В.А." № 26 ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВАТА по сметка на РС - гр. С.  направените  по делото разноски  държавна такса и възнаграждение на вещите лица в размер на 3 484,18 / три хиляди, четиристотин осемдесет и четири лева и 18 ст. /.

 

ДЕЛОТО е разгледано и решено с участието на трето лице – помагач на страната на ответника - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" с ЕИК ******със седалище и адрес на управление град София,ул."Позитано" 5.

 

     Решението може да се обжалва от страните пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :