МОТИВИ към присъда № 202 от 14.11.2018 г. по н.о.х.д. № 121/2016 г. по описа на РС-гр.Сливница

 

Районна прокуратура – гр. Сливница е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд - гр. Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Б.П.Б., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********,***, за това, че след като е бил осъден с влязло в сила на 10.03.2010г. Решение № 15 от 11.02.2010г. по гр. дело № 361/2019г.  на Районен съд град Сливница, да издържа свой низходящ – сина си П.Б.П., с ЕГН **********, в периода от месец януари 2011г. до месец ноември 2015г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 58 месечни вноски от по 80 лева всяка, на обща стойност 4688.01 лева – престъпление по  чл. 183 ал. 1 от НК.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на Районна прокуратура - гр. Сливница поддържа така повдигнатото и предявено обвинение, като твърди, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и му бъде наложено справедливо наказание в рамките на закона.

Подсъдимият  редовно призован се явява лично, заедно с назначеният му служебен защитник – адв. Д. Г. – САК. Както подсъдимия, така и неговият защитник не оспорват авторството и съставомерността на деянието и молят за постановяване на справедлива присъда. 

    Съдът, след като изслуша доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият и свидетелката Г.И.Б., разпитана като свидетел в настоящото производство имали сключен граждански брак от който имат родено едно дете - П.Б.П., с ЕГН **********.

С Решение № 15 от 11.02.2010г. по гр. дело № 361/2019г.  на Районен съд град Сливница, бракът между съпрузите е бил прекратен, като на майката са предоставени родителските права по отглеждането на детето, а бащата е бил осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез свидетелката Г.Б., в качеството й майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в размер на по 80 лева, считано от датата на влизане на решението в сила. Същото е влязло в законна сила на 10.03.2010г.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, че подсъдимият не е заплащал на детето си определената с решение на РС Сливница месечна издръжка за инкриминирания период. Подсъдимият не оспорва това обстоятелство.

По делото са събрани данни, от които се установява, че размерът на дължимата от подсъдимия издръжка за посочения по - горе период възлиза на сумата от 4668.01 лева, което се равнява на 58 месечни вноски.

Описаната по – горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от следните събрани по делото доказателства : обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза, както и от приложените писмени доказателства : удостоверение за раждане, Решение № 15 от 11.02.2010г. по гр. дело № 361/2019г.  на Районен съд град Сливница, свидетелство за съдимост, декларация.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

За да е съставомерно едно деяние по чл. 183 ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по – малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.

Престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най – малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по – нататък деецът изпълни задължението си за издръжка, или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в СК.

     Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно годен субект на наказателно преследване.

Безспорно по делото е обстоятелството, че с деянието си  подсъдимият е осъществил от обективна страна  състава на престъплението визиран в разпоредбата на чл. 183 ал.1 от  НК, тъй като е осъден с влязло в сила Решение № 15 от 11.02.2010г. по гр. дело № 361/2019г.  на Районен съд град Сливница, да издържа свой низходящ – сина си П.Б.П., с ЕГН ********** и съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно : за периода от месец януари 2011г. до месец ноември 2015г., включително – сумата от 80.00 лева месечно, дължима издръжка, ведно със законната лихва за посочения период – общо 4688.01 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение на родителите /по аргумент от чл. 143 ал. 2 от СК/. Това означава, че за инкриминирания период, подсъдимият не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма никакви доходи. За горепосочения период, подсъдимият не е заплатил дължимите ежемесечни издръжки за детето, а през цялото това време за неговите потребности се е грижела майката – свидетелката Г.Б..

       Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най – важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.

      Съдът намира, че деянието е съставомерно и от субективна страна,  тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им - т.е. действал е виновно, при условията на  пряк умисъл като форма на вината - по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК. Това е така, защото деецът по чл. 183 ал. 1 от НК, предвижда неизбежно неблагоприятните последици от противоправното си поведение, предвиждал е и е искал настъпването им. Налице е умисъл у дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние последният е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасните последици. Осъзнавал е факта, че е налице влязло в сила решение на РС – Сливница, както и произтичащите от него задължения за изплащане на издръжка, но въпреки това не е престирал това свое задължение.

По делото не се събраха доказателства, опровергаващи възможността на подсъдимия да изплаща дължимата издръжка, доколкото същия се намира в работоспособна възраст и не е лишен от възможността да престира труд.

 

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО :

 

След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът констатира, че в конкретния случай са налице преимуществено смекчаващи отговорността му обстоятелства –  наличието на положителни характеристични данни за него, както и липсата на предходни осъждания. Отегчаващи неговата наказателна отговорност обстоятелства не са установени.

След като анализира изложените горе отегчаващи и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на обществената опасност на деянието и на дееца, настоящият състав не намира, че са налице основанията на чл. 55 ал. 1 от НК, поради което наложи наказание в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от НК.

С оглед на горното и при условията на чл. 54 НК, като отчете целите на наказанието по чл. 36 НК, съдът наложи на подсъдимия наказание “ПРОБАЦИЯ” изразяваща се в „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

Причини за извършване на престъплението - незачитане на установения в Република България правов ред, несъобразяване със задължението, възникнало от влязло в сила решение, високият процент на безработица и тежките икономически условия в страната.

Условие за извършване на престъплението - ниската  степен на правно съзнание, липсата на достатъчно материални средства.

Предвид изхода на делото и при условията на чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимият беше осъден да заплати на Държавата по сметка на РС Сливница направените по делото разноски в размер на 150 лв.

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :