Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………20.07.2020 година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…двадесет
и втори юни...……........………….……………….……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова….…………………..………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3942……по описа за 2019…………….……..……...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцеът „Дипол“ ЕООД твърди, че е
наемател на самостоятелен обект в източната част на надпартерния /II втори/
етаж на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор 10447.502.288 по
кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-86 на изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 3 500,00 кв.м. и представляващ МАГАЗИН ЗА МЕБЕЛИ с административен
адрес: гр. Велико Търново, ул. „Краков“ № 1. Поради това е потребител на
електрическа енергия с клиентски № **********, с абонатен № 05264159 с
доставчик ЕНЕРГО-ПРО АД.
С писмо
изх.№52374_КП1502538_1/19.04.2019г. ищцовото дружество било уведомено, че на
18.04.2019 г. служители на „Енергоразпределение Север“ АД са извършили проверка
на точността на измерване на обслужващата ответното дружество измервателна
система и свързващите ги електрически инсталации, за описания по-горе обект, за
което бил съставен Констативен протокол №1502538 от 18.04.2019г., копие от
който е приложен към писмото.
С писмо изх. №52374_КП150253
8_2/22.04.2019 г. на ищцовото дружество била изпратена Фактура
№**********/22.04.2019г. на стойност 3949,50 лв. и срок на плащане 08.05.2019
г, която била заплатена от ищеца по б. път.
Ищецът сочи, че не е консумирал
посочената ел.енергия, не е манипулирал по никакъв начин средството за
измерване, тъй като няма достъп до същото, и предвид факта, че представител на
ищцовото дружество не е присъствал на извършената проверка, оспорва всички
констатации в съставения Констативен протокол №1502538/18.04.2019г., както и
присъствието на записаните в същия свидетели при извършване на самата проверка.
Таблото с измервателното средство се
намирало до обекта на ищцовото дружество, проверката е направена в работен ден
и в час, в който съгласно работното време на магазина, същия е работил и но на
проверката не бил поканен да присъства управителя на магазина или друг служител
на ответното дружество. Освен това счита, че е налице незаконосъобразно
протичане на корекционната процедура при липса на правила за това, както и че
липсва основание за извършване на процесната корекция.
Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 3949,50 лв., представляваща стойността на начислена и
заплатена без правно основание електроенергия, начислена по Фактура
№**********/22.04.2019г. по кл. № ********** за обект — Магазин за мебели,
находящ се в гр. Велико Търново, ул.
„Краков“
№ 1, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, като е заета позиция за неоснователност на иска. Ответникът
изяснява, че се намира с ищеца в продажбено провоотношение относно продажбата
на електрическа енергия, като е била извършена едностранна корекция, като е
спазен реда по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия.
Сочи, че изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в
гр. Велико Търново, ул. „Краков” №1 - магазин за мебели, за клиентски № **********
и абонатен № 05254159.
Ответникът признава обстоятелството, че на 18.04.2019
г. била извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване
на посочения в исковата молба адрес в
присъствието на двама свидетели, както и представител на полицията - Владислав
Красимиров Генов, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол № 1502538/18.04.2019 г. По време на проверката процесното СТИ било
проверено с еталонен уред и е измерена грешка от минус „75,76%”. При направения
оглед в присъствието на свидетелите било установено, че клемореда на
измервателната част на СТИ, който се намира в таблото са поставени шунтове от
меден проводник със сечение 0.5мм2 между входа и изхода на вторичната страна на
5-те токови трансформатора. По този начин се отчита само част от консумираната
ел. енергия и се заплаща само част от същата. Признава, че потребителят не е
бил предварително известен за проверката. В резултат от направените констатации
е извършена корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката
на абоната, за което ответникът издал фактура за процесната сума.
„Електроразпределение Север” АД съставило Справка за
корекция номер 52374_F045 от 19.04.2019г. за периода от 20.03.2019г. до
18.04.2019г. - 19740 кВтч, и конкретизира размера на оспореното вземане. Поради
невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена
е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана била
правилната, одобрена от ДКЕВР методика при извършените математически изчисления
по чл. 38, действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север” АД.
На 22.04.2019 г. ответникът издал фактура №
**********, с която определил цената на реално консумираната от 20.03.2019 г. до 18.04.2019 г., електрическа енергия,
а именно 3949,50 лв. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за
установено следното:
Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е
бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
С доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните
обстоятелствата, че те са в договорни отношения: ответникът разпространява и
продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с
клиентски номер ********** и абонатен номер 05254159, като електрическата
енергия е доставяна на адрес: гр. Велико Търново, ул. „Краков“ № 1 - магазин
за мебели и е измервана от средство за техническо измерване /СТИ/ – електромер,
като сумата 3949,50 лв., с начислен ДДС е по фактура № **********/22.04.2019 г.
Също е обявено за безспорно, че на 18.04.2019 г. е била извършена проверка от
служители на „Електроразпределение Север” АД ответното дружество, като било
установено, че електромерът е манипулиран.
От констативен протокол № 1502538/18.04.2019 г. се
установява, че клемореда на
измервателната част на СТИ, който се намира в таблото са поставени шунтове от
меден проводник със сечение 0.5мм2 между входа и изхода на вторичната страна на
5-те токови трансформатора. По този начин се отчита само част от консумираната
ел. енергия и се заплаща само част от същата. С писма от 19.04.2019 г. ищецът
бил уведомена за констатациите за манипулация на електромера, за наличието на
неизмерена електроенергия и за корекция на сметката му за периода от 20.03.2019
г. до 18.04.2019 г. За допълнително начислената електроенергия е съставена
фактура № **********/22.04.2019 г. за
сумата от 3949,50 лв. с ДДС.
По делото се установи, че процесната сума е била
заплатена от ищеца на ответника /така платежно нареждане от 07.05.2019 г., л. 7
от делото/.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че процесният електромер е манипулиран.
През процесния период са били монтирани допълнително нерегламентирани шунтове
от меден проводник със сечение 0.5мм2 между входа и изхода на вторичната страна
на трите токови трансформатора на измервателната група, която измерва
консумираната ел. енергия от обекта на ищеца. По този начин част от тока от
вторичната токова верига на токовите трансформатори се отклонява през шунтовете
и не постъпва в измервателната верига на електромера. По този начин част от
консумираната ел. енергия, пропорционална на отклонения ток, не се измерва и
остойностява. Поради това цялата потребена от ищеца ел. енергия, посочен в
корекционната сметка, не може да бъде измерен. Вещото лице дава заключение, че електромерът
не съответства на техническите и метрологичните изисквания, като не отчита
реално консумирана ел. енергия. Методът за отчитане на неотчетената ел. енергия
и методиката за остойностяването й в конкретния случай не са приложени правилно
/вж. подробно отговор на въпрос № 4, 5 и последните две изречения от
заключението на експертизата/.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че категорично
електромерът е манипулиран, като грешката е отстранена без да се демонтира
електромера. Размерът на неотчетената електроенергия
бил точно фиксиран, но нейното изчисление не била извършено правилно, тъй като
ищецът вече е заплатил част от ел. енергията. Освен това точният процент на грешка
бил установен и е било възможно да бъде точно пресметната стойността на количеството
неотчетена ел. енергия, което не било направено от ответника.
При така установената фактическа обстановка
Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:
Възникването на спорното материално право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/
процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в
имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание,
т.е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било възникнало
задължение за заплащане на на сумата от 3949,50 лв. представляваща цена за
електроенергия по коригирана сметка. В тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, /факт, който се установи по делото/, а задължение на ответника е да
установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респ.
за задържането й, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от
ищцата за доставената за процесния период електроенергия. Това е така, защото
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период – от 20.03.2019
г. до 18.04.2019 г. и основният правопораждащ вземането юридически факт е
установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да
извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на
потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия. В настоящото производство е спорно именно това – дали е налице основанието,
поради което ответникът счита, че следва да задържи заплатената от ищеца сума.
В процесния случай съдът намира за безспорно
установено, че ищeцът се явява потребител на
продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена
процесната сума като корекция. Спорен в отношенията между страните е въпроса
доколко са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на
стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
Съществуващите договорни отношения между страните се
регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка
и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на
ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен
вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г. Правилата
са издадени по законова делегация и затова имат характер на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е
изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6 и по член 83, алинея 1,
точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
С решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г./ обаче нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. А тези на чл. 48, 49, 50 и чл. 51 са били отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение, тоест няма обратно действие, което в случая за първото решение е станало на 14.02.2017 г., а за второто на 23.11.2018 г. Според чл. 195, ал. 2 АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Следователно, проверката от 18.04.2019 г. и извършената въз основа на нея корекция по реда на ПИКЕЕ е изначално лишена от правно основание. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. По въпроса относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 582/2010 г., решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т.д. № 39/2010 г., решение № 29/15.07.11 г. на ВКС по т.д. № 225/10 г., ІІ т.о., решение № 12/11.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 1080/2011 г., решение № 201/21.12.13 г. на ВКС по т.д. № 799/12 г., ІІ т.о./.
В случая проведената корекционна процедура е извършена
след отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ. След отмяната на ПИКЕЕ практически липсва
установена процедура, въз основа на която да се извърши корекцията на сметка. След
като не е налице законова уредба, която да регламентира цялостна корекционна
процедура, съдът приема, че липсва основание за извършване на процесната
корекция. При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които да препраща
чл.83 ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнително
количество електроенергия по партида на абонат не би могло да се осъществи. Чл.
83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Безспорно, съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал.
1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.83 ЗЕ правила.
Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани
в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват
подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83
ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да са
предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ.
Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите, условията и редът и
методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от
абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ
/в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ и на чл. 104а ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 г.,
според които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5,
б. „а” ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че
корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид
това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да
съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да
уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на
корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ
не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите
не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури.
Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и
правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки
за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е
приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като
отношенията между доставчиците и потребителите на еленергия се регулират от
специален закон - ЗЕ. Същото е и невъзможно, доколкото в общите закони не се
съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма
приложения напр., съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък за
допустими граници на грешката. Няма как и общите закони да намерят приложение в
отношения, които се регулират по специален ред и в регулирането на които
Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не
е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би
било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено
на специален закон и орган, да се осъществява смесено- както в специалния закон,
така и в общите граждански закони. По всички изложени съображения настоящият съд приема, че липсата на
регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на
предпоставките за извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и
на действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на
допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде направен извод, че
след отмяната на правилата липсва и нормативно уредена възможност за
доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на
предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от
доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал
период, същият не може да обосновава това право. Общите
правила за доказване на определени факти в случая са неприложими, поради
спецификата на отношенията между доставчик и потребител, които се регулират от
специални закони и в която регулация задължително участва Държавата. Законовата
възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал
период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена
електроенергия, защото това е допустимо само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, законово
регламентирани, които не са установени. Съгласно
изменението на член 98а, алинея 2, точка 6 ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ
е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки съгласно член 83, алинея 1, точка 6 ЗЕ,
каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото,
но на съда е служебно известно тяхното съдържание/. Следователно извършените от
ответника в тази връзка действия към 18.04.2019 г. не са изрично регламентирани
от закона, поради което и не са основани на него. Доколкото законодателят не е
предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши
проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да
извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание, поради което
извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите. В смисъла
на всичко изложено е и практиката обективирана преди всичко в решение № 119/02.04.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1019/2020 г. /с ответник „Енерго – Про
Продажби“ АД/, както и в решение
№ 677/09.06.2020 г. на Варненски окържен съд по в.гр.д. № 595/2020 г.,
решение № 616/01.06.2020 г. на Варненски
окръжен съд по в.гр.д. № 546/2020 г., решение № 624/01.06.2020 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. №
565/2020 г., решение №
1237/30.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1262/2019 г.,
решение № 1238/30.10.2019 г. на Варненски
окръжен съд по в.гр.д. № 1238/2019 г., в решение № 1240/30.10.2019 г. на
Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1263/2019 г., решение от 24.10.2019 г. на
Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1362/2019 г., решение от 04.10.2019 г. на Варненски окръжен
съд по в.гр.д. № 1669/2019 г., решение от 03.10.2019 г. на Варненски окръжен
съд по в.гр.д. № 1494/2019 г., решение
от 30.09.2019 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1285/2019 г. и мн. други.
Освен това е налице второ самостоятелно основание за уважаване на иска - от
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че ответникът не е изчислил коректно стойността на корекцията въпреки
възможността да направи това правилно. Това
води до извода, че сумата претендирана от ответника е явно необоснована като
изчислена в нарушение на собствените му ОУ – чл. 38, ал. 2, т. 2 и т. 1,
при пренебрегване на вече заплатените от абоната суми.
Трето
самостоятелно основание за уважаване
на иска е обстоятелството, че начислената стойност на електроенергия само по
показанията, снети чрез еталонен уред, невизуализиран за потребителя, е
приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена
с нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да
е извършена в присъствието на абоната или негов представител, на практика го
лишава от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10
ПИКЕЕ. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните
от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк
локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система /така и решение от 01.10.2019 г. на Варненски окръжен
съд по в.гр.д. № 1435/2019 г., решение от 24.10.2019 г. на Варненски окръжен
съд по в.т.д. № 1404/2019 г./. В решение от 30.09.2019 г. на Варненски окръжен
съд по в.гр.д. № 1388/2019 г. също е прието, че в чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и
чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е предвидено, задължение на
операторът на съответната мрежа за осигуряване на възможност на страната, за
контрол на показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно,
според чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да
има показващо устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей.
Когато е възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и
действащата в момента тарифа трябва да е показана /индикирана/. В случаите на
няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно
показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на
паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа. Задължението
за предоставяне на информация на потребителя /за отчетената стойност на
ел.енергията и за нейната цена/ от страна на доставчика е от ключово значение
за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до опорочаване на
процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.
По този повод в европейското законодателство са
предвидени редица мерки за защита на потребителите на електрическа енергия,
доколкото според чл. 4, § 2, б. „и“ ДФЕС Европейския съюз притежава споделена с
държавите членки компетентност в областта на енергетиката. Например, от
съображения 42, 46, 50, 51, 52 на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила
за вътрешния пазар на електроенергия /транспонирана в българското
законодателство/ може да се направи извод, че цялата промишленост, включително
битовите клиенти, трябва да имат възможността да се ползват от високи нива на
защита на потребителите, което включва сигурност на доставките и разумни
тарифи. Потребителите следва да имат достъп до данните за тяхното потребление и
свързаните с него цени и разходи за услугите, както и да имат правото да бъдат
надлежно информирани за своето потребление на енергия. Специално мерките за
защита на потребителите са прокламирани в Приложение № 1 към Директивата, като
в случая в чл. 1, б. „в“, „з“, „и“ е наблегнато над задължението на държавите
членки да осигурят възможността потребителите да получават прозрачна информация
за приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по отношение на достъпа
до електроенергийни услуги и ползването им, да разполагат с данните за
потреблението си и да са надлежно информирани за действителното потребление на
електроенергия и разходите достатъчно често, за да могат да регулират своето
потребление на електроенергия. В тази връзка са приети редица законодателни
мерки от страна на Република България, като част от тях не са спазени от
ответника, както беше посочено по-горе, поради което процесното отчитане е в
противоречие и с правото на Европейския съюз.
Ето защо, съдът намира, че едностранната корекция е
лишена от законово основание. А това налага съдът да приеме, че начислената и
заплатена по този начин на абоната сума в размер на 3949,50 лв. не е била
дължима. По изложените съображения
ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума
му се следва и предявения осъдителен иск следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ
размер на 658,00 лв. – 500 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение
съобразно договор за правна защита и съдействие от 22.07.2019 г. /л. 15 от
настоящото дело/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1
от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК,
заплатената държавна такса за исковата молба в размер на 158,00 лв., както и
държавна такса в размер на 15,00 лв. /вж. определение № 250/27.02.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1090/2020 г./. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца няма да бъде обсъждано,
тъй като определеното адвокатско възнаграждение е под минимума по Наредба № 1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
по иска с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на „Дипол“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 13, ет. 3, ап. 5, сумата от 3949,50 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет и девет лева
и петдесет стотинки/, представляваща цената на допълнително начислена
електрическа енергия от 19 740 kWh, за периода от 20.03.2019г. до 18.04.2019 г.,
за обект с място на потребление намиращ се в гр. Велико Търново, ул. „Краков” №1 - магазин за мебели, с клиентски
номер ********** и абонатен номер 05264159, за която е издадена данъчна фактура
№ **********/22.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 30.07.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Енерго
– Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. Варна,
Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ на „Дипол“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 13, ет. 3, ап. 5, сумата от
общо 673,00 /шестстотин седемдесет и три
лева/ лв., представляващи направените по делото разноски за възнаграждение
за един адвокат /500,00 лв./, за държавна такса за исковото производство
/158,00 лв/ и държавна такса за частното производство /15,00лв./.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: