Решение по дело №897/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

21.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

04.11.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

897

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1300- 000977 от 26.06.2020г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания, по т.1- глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП, и по т.2- глоба в размер на 50лв. на основание чл.181 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на Н.Х.А. *** с ЕГН **********.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Н.А., който счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно със следните съображения: не е извършил описаното в акта и наказателното постановление нарушение; при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН; наложеното наказания е явно несправедливо и не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незакосъобразно, необосновано и неправилно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адвокат, като поддържат подадената жалба. В ход по същество повереникът моли съда да уважи жалбата и да отмени наказателното постановление. Излага следните мотиви: не е установено с категоричност мястото на нарушението; описаното в обстоятелствата част на наказателното постановление не съответства на юридическото такова в диспозитива; писмените и гласните доказателства не кореспондират с описаното нарушение в наказателното постановление. Претендира и разноски. Жалбоподателят поддържа казаното от неговия адвокат.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което оспорва жалбата. Настоява, че нарушението е констатирано от свидетел очевидец, актът е законосъобразен, наказателното постановление е издадено в изискуемия срок, както и при определя на наказанието се е съобразил с всички обстоятелства, както и с цялостния облик на жалбоподателя като водач на МПС. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Постъпила е и молба от юрисконсулт при наказващия орган, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 09.06.2020 сутринта свидетелят С.С. *** със служебен автомобил марка „Фолксваген Крафтер“ с регистрационен номер РА 6764КК. Движейки се по пътя в района на км.321 на главен път I-5 в посока към гр.Кърджали видял, че движещият се след него товарен автомобил марка „Мерцедес Вито“ с рег.№ К3021ВС предприел маневра изпреварване. В този момент свидетелят С. намалил скоростта, тъй като там нямало видимост за насрещно движещите се автомобили. По време на това изпреварване се появило превозно средство движещо се в насрещното пътно платно, при което за да не стане пътно- транспортно произшествие водачът С.С. задействал спирачната уредба на управлявания от него автомобил и след това отбил в дясно. Тогава подал сигнал на единен европейски номер 112 за случилото се и продължил движението си по посока към гр.Кърджали. На входа на града на КПП- Чилик видял, че там бил спрян товарният автомобил марка „Мерцедес Вито“ с рег.№ К3021ВС, за който бил подал сигнала, поради което той също спрял там. Той потвърдил пред служителя на РУ- Кърджали Й.М., който бил на работа, за случилото се по пътя и предприетата рискова маневра изпреварване от жалбоподателя Н.А.. По този повод на место бил извикан екип на сектор „Пътна полиция“- Кърджали, при което дошъл свидетеля Т.У.. Той изслушал и двамата водачи- С.С. и Н.А., след което съставил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на двамата водачи и на свидетеля Й.М. по чл.42 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, който бил подписан от жалбоподателя А. с възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на Т.У., С.С. и Й.М., които са еднопосочни и взаимно се допълват, а освен това С.С. е и очевидец на нарушението, от писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение № 223668 от 09.06.2020г., чиято доказателствена сила не бе оборена, както и от Справки от ОПУ- Кърджали. Прочее по делото не бяха събрани никакви други доказателства оборващи описаните факти.

От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на 15.07.2020г. пред административно наказващия орган видно от пощенското клеймо, т.е. спазен е законоустановения 7- дневен срок от датата на връчване на наказателното постановление, което е станало лично на 08.07.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление.

по наказанието по т.1 от наказателното постановление: Посоченият за нарушен текст на разпоредбата на чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП задължава водача след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. От изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че жалбоподателят Н.А. в качеството му на водач на МПС не е изпълнил вмененото му законово задължение по повод на предприемане на маневра изпреварване, при което е принудил изпреварваното от него пътно превозно средство да намалява скоростта си. По зависещи от волята и поведението на жалбоподателя причина, а именно не се е съобразил с правилата за движението по пътищата е създал опасност за движението. Поради това правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност. При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези установени и доказани факти, съдът намира, че съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП е реализиран. Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за налагане на санкцията по чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и настоящото административно нарушение. Административно наказващият орган е наложил предвиденото в наказателната разпоредба наказание в единствено възможния размер и вид, а именно глоба от 150лв. Предвид всичко изложено до тук следва наложеното наказание глоба в размер на 150 лв. по т.1 от обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените процесуални правила, при което е наложено и наказание в законоустановен размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства.

по т.2 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.147 ал.1 от Закона за движение по пътищата задължава регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета да преминават задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност при условията уредени в наредба. По делото не се доказа с никакви доказателствени средства на инкримиинраната дата 09.06.2020г. да е извършено от жалбоподателя такова нарушение. Това е така, тъй като не бяха представени нито гласни, нито писмени доказателства в тази посока, а и наказващият орган не проведе пълно доказване на това нарушение така както изисква закона, поради което настоящата инстанция следва да приеме, че недоказаното не е осъществено. Резултатът от това е отмяна на наложеното наказание по т.2 от обжалваното наказателното постановление.

От всичко изложено дотук съдът следва да измени обжалваното наказателно постановление като потвърди наложеното наказание в т.1 и го отмени в т.2.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са били извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не се споделят доводите на жалбоподателя, поради следните съображения: безспорно се установи, че жалбоподателят А. е извършил нарушението по т.1 от наказателното постановление, както и не се установи да са допуснати съществени процесуални нарушения по ЗАНН, поради мотивите изложени по- горе; наложеното наказание по т.1 е в единствено възможния законов размер; мястото на нарушение също е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства; описаните факти по т.1 от обжалваното постановление съответстват на материалната и на санкционната норма от Закона за движението по пътищата; събраните гласни и писмени доказателства кореспондират с описаното нарушение по т.1 от НП.

Предвид изхода на делото, а именно изменено наказателно постановление, и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат платени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото. Ето защо, Съдът     

 

               Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1300- 000977 от 26.06.2020г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания, по т.1- глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП, и по т.2- глоба в размер на 50лв. на основание чл.181 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на Н.Х.А. *** с ЕГН **********, както следва: потвърждава наложеното наказание по т.1- глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП, и отменя наложеното наказание по т.2- глоба в размер на 50лв. на основание чл.181 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н.Х.А. с адрес *** с ЕГН ********** *** сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                 Районен съдия: