Решение по дело №183/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260006
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 17 август 2020 г.)
Съдия: Ангелина Йоргакиева Лазарова
Дело: 20203000000183
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260006/17.08.           Година  2020                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и четвърти юли                        Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Георги Грънчев

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Владимир Чавдаров

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 183 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 380 от НПК.

Образувано е по предложение на Апелативния прокурор от Апелативна прокуратура гр. Варна по чл. 380 ал. 1 от НПК с искане за възобновяване на производството по ВНАД № 1348/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, отмяна на постановеното по него Решение № 1786/07.10.2019г. и признаване на С.Р.Г. за виновен в извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78 а от НК бъде постановено освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Срещу предложението е постъпило възражение от защитника на С.Г. – адв. Василев, който счита, че е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде оставено без уважение.

В хода на пренията пред настоящата инстанция прокурорът поддържа искането и намира, че съдът погрешно е приложил чл. 9 ал. 2 от НК. Моли предложението да бъде уважено.

С.Г., лично и чрез защитника си, поддържа възражението и счита, че решението на въззивния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.

І.Варненският апелативен съд счете предложението по чл. 380 ал. 1 от НПК за допустимо, тъй като:

БП № 3146/2019г. на ІV РУ при ОД на МВР гр. Варна било внесено за разглеждане в РС гр. Варна по предложение на прокурора на основание чл. 357 ал. 1 т. 4 вр. чл. 375 от НПК.

С разпореждане от 22.07.2019г. съдията-докладчик преценила, че не са налице пречки и насрочила разглеждането на образуваното АНД № 3318/2019г. Производството пред първоинстанционния съд приключило с постановяване на решение по чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК – Решение № 1786/07.10.2019г., с което на основание чл. 304 от НПК обв. Г. бил признат за невинен по обвинението му за престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 305 ал. 6 от НПК вр. чл. 175 ал. 3 от ЗДвП съдът наложил административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. В мотивите на решението съдът разяснил, че намира за законосъобразно приложението на чл. 9 ал. 2 от НК, като счита извършеното от обвиненото лице за административно нарушение по смисъла на чл. 140, вр. чл. 175, ал. 3 ЗДвП, поради по-ниската степен на обществена опасност, която произтича от мястото, времето и начинът на извършване на деянието.

Въззивното производство било образувано по протест на прокурора. Производството по ВАНД № 1348/2019г. на Окръжен съд гр. Варна приключило с постановеното от състава Решение № 19/29.01.2020г., изменило първоинстанционното с отмяна в частта на наложеното административно наказание и потвърждаване в останалата част, вкл. относно преценката по чл. 9 ал. 2 от НК.

Описаната процесуална хронология несъмнено съответства на особеното производство по гл. 28 от НПК – „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“, и единствената възможна процедура по възобновяване на делото е отнесена към чл. 380 от НПК. С оглед нормата, предложението за възобновяване се изготвя от апелативния прокурор и се разглежда от апелативния съд по реда и сроковете, определени в ЗАНН.

В конкретния случай, производството до този момент е било изцяло по гл. 28 от НПК, внесеното предложение е от апелативен прокурор при АпП гр. Варна и компетентен за разглеждането му е съставът на АпС гр. Варна. От друга страна, редът, основанията по чл. 70 от ЗАНН и сроковете по чл. 71 от ЗАНН (без предвиден срок, свързан с чл. 70 б. „д“ от ЗАНН) са приложими и в това производство. Постигнато е обвързване между нормите на особеното производство по НПК с относими изрично упоменати правила по ЗАНН.

С оглед на изложеното, специалният ред, уреден в чл. 380 ал. 1 от НПК, е спазен и предложението на Апелативния прокурор е допустимо.

ІІ.На следващо място съставът на ВАпС прецени спецификата на правомощията в производството по възобновяване по чл. 380 от НПК спрямо това по гл. 33 от НПК.

С оглед трайната съдебна практика, напр. Решение № 255 от 4.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 118/2010 г., III н. о., Решение № 188 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 750/2009 г., II н. о., Тълкувателно решение № 1 от 25.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1/2011 г., ОСНК, в т. 3, производството по възобновяване по чл. 380 от НПК има лимитиран предмет, не е от компетентността на ВКС, тъй като постановените от съдилищата решения в хода на производството по гл. 28 от НПК са извън обхвата на чл. 419 НПК.

Изложеното обосновава различните правомощия на състава на апелативния съд, компетентен да разгледа предложение на апелативния прокурор по чл. 380 ал. 1 от НПК, от тези по чл. 424 ал. 1 от НПК. При основателност на предложението в производството по възобновяване по гл. 28 от НПК апелативният съд по чл. 380 ал. 2 от НПК се произнася и по същество, като събира и доказателства, когато е необходимо. За разлика от това по чл. 425 ал. 1 от НПК, в рамките на компетентността на апелативния съд освен решаване на делото по същество – в хипотезите по т. 2-4, е включена и възможността по т. 1 съдебният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане при посочване на стадия, от който трябва да започне.

С оглед на процесуалните характеристики на настоящото производство, съставът на апелативния съд дължи решение по съществото на делото.

ІІІ. Преценката на първоинстанционния и въззивния съд по приложимия към извършеното от С.Г. материален закон е изведена по еднозначно установената фактическа обстановка. Между събраните по реда и със средствата на НПК доказателствени източници не са налице противоречия.

За да оправдаят С.Г. по обвинението за деяние по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, редовните съдилища са анализирали степента на обществена опасност на деянието като изключително ниска, явно незначителна. Първоинстанционният съд, подкрепен от въззивния, приема, че чл. 9 ал. 2 от НК е обоснован при съобразяване: личността на обвиняемия – неосъждан, с положителни характеристични данни, безработен, има заболявания; спецификата на престъпната деятелност - вида на МПС - мотопед с обем на двигателя 49 куб/м, което предполага сравнително намалени възможности на водача да развива висока скорост; не е установено обвиняемият да е управлявал мотопеда с превишена скорост, нито с поведението си да е застрашил другите участници в движението по пътищата; деянието е извършено в малко населено място, придвижването е било кратко – от дома на обвиняемия до близкия магазин; поведението му е продиктувано по-скоро от незнание на задълженията му свързани с регистрация на МПС, отколкото към извършване на престъпление. Съдилищата са установили, че към инкриминираната дата обвиняемият е управлявал мотопед, който няма нужната съгласно Наредба №І-45/24.03.2000г. регистрация. От изчерпателното изброяване на изключенията по чл.1,ал.4,т.1-т.8 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. следва, че в 14-дневен срок от придобиването му, съгласно чл.3,ал.1 от същата наредба, обвиняемият е следвало да го регистрира в съответната служба на МВР. Неубедително ВРС е посочил, че от една страна „незнанието на обстоятелството, че управлението на нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително обстоятелство“, но едновременно е отчел това като „аргумента,който дава още едно основание да се приеме,че деянието е с явно незначителна обществена опасност.“. В този пункт въззивният съд е допълнил съображенията, като е посочил, че съгласно справката от ПП Варна, в цялата област Варна от 2014 до 2019г. са били регистрирани само 6 мотопеда от вида на управлявания от обвиняемия, „т.е. съответно и продавачите и купувачите не са били компетентно информирани за задължението си да го регистрират. И това е така, тъй като е достатъчно само леко затопляне на времето, за да бъде видян този мотопед и по улиците и дори по тротоарите на града“. Според ВРС фактите – Г. е нямал свидетелство за правоспособност, но се е записал на курс, и е обещал да регистрира мотопеда, когато му бъде върнат, също влияят по посока на незначителността на обществена опасност на извършеното.

Настоящата инстанция извърши задълбочена проверка по събраните доказателства и намира, че са допуснати нарушения при формулиране на съответни правни изводи.

По чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК престъпно е деянието – управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред, чиято степен на обществена опасност, по арг. от Решение № 296 от 11.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 914/2014 г., II н. о., е висока и ангажира наказателната отговорност на дееца. Преценката за степента на обществена опасност е ключова и съответна на вида на престъплението - формално, със създаване на укоримо общественоопасно състояние, което по волята на законодателя е обвързано с наказателна отговорност.

Фактите по делото установяват, че след закупуването на мотопеда„NANFANG” с номер на рама LAYTCA0BXH2000208 с обем на двигателя 49 куб.см на 18.01.2019 год. от „Джу-маркет” ЕООД, до 12.07.2019г. обв. Г. е изминал, по обясненията му, около 1000км основно в гр. Долни Чифлик. С него отивал до магазина на 500-600 м от дома му, и обикалял из махалата. Следователно, при съпоставяне на тези разстояния, обвиняемият не инцидентно, а непрекъснато е управлявал съответното МПС. От друга страна, Г. е нямал никаква правоспособност затова, не е притежавал никаква категория за водач и в рамките на 6 месеца е бил в постоянно нарушение на правилата на чл. 150 от ЗДвП. При тези изходни точки – интензивно управление, липса на правоспособност на водача, скоростта близо до разрешената в населени места от 50 км/ч, развивана от мотопеда, е създавала сериозен риск от настъпване на пътен инцидент. Населеното място е град, в който живеят хиляди хора, деца, възрастни, движат се други МПС, съответно спазването на правилата за движение е от изключително значение. Именно тези факти разкриват специфичната степен на обществена опасност на личността на дееца и открояват деянието като такова, обуславящо по-висока критичност.

Чистото съдебно минало е една от предпоставките за иницииране и провеждане на процедурата по гл. 28 от НПК, при наличието на които ръководно решаващите органи са длъжни да я приложат. Възраженията за незнание на закона и необходимостта от регистрация на МПС-то не могат да извинят или омаловажат проявата на Г.. По делото не е приложена справка колко мотопеда със същата мощност, но от различни марки и модели, са регистрирани за област Варна, но 6 други физически лица са изпълнили задълженията си надлежно по отношение на мотопеди от същия вид и модел, като този на С.Г.,***. На следващо място, в бюджета не са постъпили дължимите от Г. такси и данъци, свързани с управлението на МПС.

При отчитане изложените съображения и на установените по делото фактически положения, съставът на настоящата инстанция счита, че извършеното от С.Г. осъществява признаците на престъпния състав по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, без да дава основание за приложение на чл. 9 ал. 2 от НК. Съставът съобрази и относима съдебна практика, напр. Решение по НДВ № 361/2018г. на ВАпС, Решение № 98/12.07.2018г. по НВАХД № 100/2018г. на БАС и др.

Съобразявайки тези фактически и правни елементи, при отмерване на обстоятелствата от значение за параметрите на административнонаказателната отговорност на обвиненото лице, съставът счете за правилно и законосъобразно признаването на С.Г. за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, освобождаването му от наказателна отговорност по чл. 78 а от НК и налагането на административно наказание глоба в размер от 1000лв. Минималният размер на наказанието е съобразен с данните за личността на обвиненото лице, здравословното и материалното му състояние, желанието му да поправи последиците от престъпната си проява. Принципът на законоустановеност изключва определяне на по-нисък размер на глобата, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78 а ал. 5 от НК.

С оглед на изложените съображения съставът на Апелативен съд гр. Варна счете, че предложението на апелативен прокурор при АпП Варна е основателно и производството по ВНАД № 1348/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Варна следва да бъде възобновено на основание чл. 70 б. „д“ от ЗАНН, като Решение № 19/29.01.2020г. бъде отменено. Производството следва да бъде решено по същество с отмяна на Решение № 1786/07.10.2019г. на РС гр. Варна, 45 състав, признаване на Стафен Г. за виновен в престъплението за което е обвинен и освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК с налагане на административно наказание.

Поради изложените съображения и на основание чл. 380 ал. 2 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

РЕШИ:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНАД № 1348/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, като

 

ОТМЕНЯ Решение № 19/29.01.2020г. на ОС гр. Варна, и Решение № 1786/07.10.2019г. на РС гр. Варна, 45 състав, и вместо това

 

ПРИЗНАВА обвиняемия С.Р.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, не работи, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********,  за ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2019 г. в гр. Долни чифлик, обл. Варна, управлявал моторно превозно средство - мотопед "NANFANG" с номер на рама LAYTCA0BXH2000208, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места." и чл.140 ал.2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране на моторни превозни средства се определя с Наредба на Министъра на вътрешните работи", а именно с Наредба №1-45/24.03.2000 г. на МВР, - престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл. 78 а ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :